Пубертетът при момчетата 16 + (късен пубертет)

За споделяне, споделя дори понякога повече от необходимото. В смисъл, понякога за да сподели нещо свое, то е от такъв характер, че се получава споделяне и за други хора, от което на мен ми е малко неловко.Аз с майка ми не съм споделяла чак толкова, а на приятелки много се ядосвах, когато прекалено говореха.

А за приключените приятелства, освен че ми е странно, някак ги "преболедувам" още. В един момент рязко се дистанцираха деца, с които е бил близък, кажи-речи-от бебешки години. И то не деца от един кръг, а от различни. Новите, както писах, не познавам или познавам бегло.
И си давам сметка, че ако догодина замине за друг град, (малко вероятно, но възможно), съвсем ще съм извън обсега. Нормални неща, просто ги изговарям.

Моя не е имал още гадже...

Моят си има приятелка вече около година стана е с нея след дълга пауза (разочарова се от едно момиче в 7 клас и не искаше да се занимава с “кифли”). Всичко изглежда наред, познавам момичето и нейните родители познават моето дете.
С приятелите и при нас се получи нещо такова, но при пръсването по различни училища след 7 клас. След това си заформи нов кръг приятели предимно от работата си и един съученик. Познавам ги всичките по стечение на обстоятелствата, не че специално съм търсила повод да се запознаваме. Но всеки приятел си има периферия ако мога така да кажа и там вече нямам контакт и информация.
Разчитам на него да е достатъчно отговорен и осъзнат какво прави. По мои наблюдения е така. Не че не му доставя удоволствие да ме дразни, ама и това ще мине… Много обича да ми пуска твърдения за алкохола, как бил необходимост и как това било задължително за един мъж… Знае че се връзвам всеки път А аз знам, че не пие или ако го прави е изключително рядко и в съвсем минимални количества, но всеки път реагирам на тези му приказки.

Баткото още от 5кл въртеше гаджета.Въпреки, че беше притеснителен, вено момичетата си падат по него.Знам, че сменяше гаджета, имаше няколко разочарования, но от 2г. има сериозна приятелка, значи са били на по 18г.Само с нея ни запозна година и половина, след като излизаха.Засега крият да са вечно двойка 😂.Аз в харрсвам, тя мен съшо.Дотук добре.
Приятелите му от детинство познавам, родителите им също, макар и да не сме близки.След 7кл. не ги познавам, тогава смени и отбора, та много нови деца срещна.От тях знам само някои.За сеуги съм чувала, но вече ги обърках.С 2-3  от детска възраст прекрати отношения по ред причини, но това е нормално.Като цяло има свестни деца около него и съм доволна.Смятам, че спортът и дисциплината около него, му помогнаха да е сериозен във всичко, което прави.

Да, спортът оказва много благотворно влияние.
Моят тренираше футбол много години, приятелите му са основно оттам. Повечето спряха вече (на тази възраст или подписваш договор, или приключваш. С аматьорски отбори не им се занимава, ритат си за кеф, когато решат).
Не пушат, рядко пият алкохол, не се забъркват в глупости. Дано така продължи.

За гаджетата - до тук имаше 2. Първата доста го нарани и той го преживя много тежко. Втората, с която е и до момента - вече над 1 година, е от неговото училище. Много сладко, мило, скромно и добро момиче. Много си я харесвам. Виждат се редовно, но не излизат в една компания, защото тя живее доста далече. Виждат се основно в училище. Чуват се редовно.

За приятелите - познавам повечето и ги харесвам. Е, имат си своите изцепки, но като цяло са добри момчета. Не са голяма компания, но са приятели вече няколко години. Идват вкъщи - той ходи в тях. Родителите им не ги познавам. Постоянно дундосвам, че трябва много внимателно да си избира приятелите, че преди време беше залитнал в посока, който му каже 3 пъти здрасти, вече да му е пръв приятел. Сега редуцира приятелите и разбра за какво съм говорила толкова време.

Светкавица,все едно аз съм писала твоят пост:blush:Гадже не е имал.В 7 клас беше близък с една съученичка- излизаха заедно няколко месеца и до там.От първи клас оформиха група от деца с които много играеха ,ходеха навсякъде заедно ,познавахме се с родителите .Към 6 клас групата се разпадна. Следващите компании ги знаех само по имена.Към момента излиза с няколко момчета от неговия клас, но рядко.Миналата Нова година празнува с нас правиха си компания с дъщерята на нашите приятели която е на същата възраст.

Гаджета по-сериозни е имал 2 до момента, едното момиче беше съученичка, другото от друг град- там беше много емоционално и дълбоко, имаха връзка няколко месеца, тя идваше вкъщи, познавах родителите ѝ задочно, но разстоянието ги раздели. Сега няма приятелка, споменава разни девойки, но той е твърде пасивен и ако девойката е срамежлива- трудно ще се получат нещата.
Компания си няма постоянна, има различни приятели, с които се вижда- от тренировките, от езиковите школи, от училище, но си няма постоянна компания и никога не е имал, някак самодостатъчен си е и не търси приятели, може да си стои и сам вкъщи или да кара колело, да тича сам, не му е проблем изобщо

Синът ми е същия типаж, има приятели, излиза, но не му е важно. Спокойно може да си стои в къщи и да не излезе, интроверт чак дрънка. Доста е трудно да го приема. Гаджета не иска, говорили сме по въпроса. Надявам се да му се промени гледната точка. Поне в момента спортува, плува, кара колело и фитнес, което също отне много време да стигне идеята, че трябва да спортува. Възможно е и с гаджетата така да стане, дано!

Така...да цопна и аз тук с почти пълнолетна Дева от мъжки пол.
В последно време се чудя дали да си блъсна главата в някой ръб или да избягам....на необитаем остров.

Продължавам да се чудя къде изчезна доброто ми детенце и от къде се взе тоя мучащ и намръщен пубер.
Приятелка докато уж нямаше преди 3 месеца,се оказа че имал две - наведнъж/ на мама се е метнал/
Сега уж е само едната.....ама вече не съм сигурна дали и тя е налице.
Лятото уж нямаше да работи- от началото на месеца тръгна в един склад при познати....ама още не бяха махнали шевовете на крака,след ваканционното фиаско с прескачанета на оградата....
Вчера ги махнаха ...и вместо да се прибере след работа -отиде на фитнес моля ви се .От къде тая енергия.....
Уж не пуши/ не съм забранявала,въпреки че съм непушач/ постоянно намирам у дома цигари или от онези листчета/дори не знам какво са/. С тях така се бях спекла,че нещо си е ударил зъбите,които изправях 10г!!!!. То тия дивотии се слагали на венеца,моля ви се !!!! Нямам думи.....
Но още ме целува за лека нощ и аз него.....понякога ме прегръща,като се разстроя след последната му тъпотия.....и се извинява- искренно.
Абе не е много лошо детето- но понякога ми идва да му откъсна главата. А е 80% по добро дете,отколкото аз съм била/връщало се било- верно е бе/. Не искам да съм му приятел, аз съм му майка,но го възпитавам да ми има доверие,да може да сподели с мен всичко,ако има проблем - да го разрешим заедно. Оставям го - не настоявам, и аз не съм споделяла с родителите си- има си приятели за това. Но ми е кофти,когато го виждам ,че нещо го тормози, не споделя и казва ,че няма нищо.....
Дано мине скоро тоя пубертет.....или може да му счупя китарата,дето довлече преди време в главата,да му се наместят чакрите

Да се оплача от моя 17 годишен. Мързи го да гледа, до скоро само кошчето изхвърляше с триста напомняния. Сега го карам да простира или прибира прането, да изкарва съдовете от съдомиялната, да тупа чершафи/завивки, и разни други дребни неща, но никога нищо не става от първия път. Промени се последната 1-2години, за съжаление колкото и да се опитвам да го направя човек. Не знам откъде придоби такова самочувствие и се мисли за голяма работа. Излиза с две момчета, които не одобрявам особено, но не ме слуша да се отдалечи от тях, пушат наргилета, залагат понякога в някакви онлайн сайтове, и не знам какви още неща вършат. Опитвам да говоря, да го насочвам към правилния път, но все си мисля, че удрям на камък. Уроци не се учат, не го интересуват оценките,  няма намерение да следва, но пък няма търпение да отиде в големия град. Иначе се държи добре вкъщи, обичам го, но не го харесвам особено напоследък.

Трябва да намериш начин да го откажеш поне от залаганията. Ако залитне по хазарта, това е за цял живот. Пиша ти го от личен опит с БНД. Няма оправяне и с времето затъват все повече.
Иначе, щом не иска да следва, поне казва ли какво иска да работи? Може към някакви курсове да се насочи след гимназията.

И аз мисля, че трябва да намерите начин да го отделите от тези момчета и от залаганията

Какви книги четат момчетата на 16+,17,18?
Моето дете така и не заобича четенето, по-точно"разобича" го, защото като малък, колкото и да бях уморена, не ме оставяше докато не му чета. Научи се да чете на около 6,малко преди да ги навърши и четеше до втори-трети  клас, после заряза четенето.Сега чете само задължителната литература, както и разни книги, които не са точно книги(биографии и съвети на спортисти, артисти и др., за тренировки и хранене)
Много съжалявам, защото има книги, които ако не прочетеш в детството или в ученическите години, после е много различно.
В много наборните теми срещам"Не чете задължителната литература, но чете книги на чужд език", кои автори са популярни
Това лято направих експеримент, дадох му една любима моя книга, която препропетох с разлика от няколко десетилетия, непопулярна, но с изключително популярен днес проблем. Ами чете я, прояви интерес, дори говорим, но някак не го видях "да поглъща" написаното, да не може да се откъсне.

Моят много обича да чете, но само каквото му е интересно. Задължителната литература я пропуска с изключение на тази на английски език, че там бързо го хващат В момента е на вълна психология, самоусъвършенстване и манга. И неговите книги са предимно на английски, което не смятам за особен плюс, при условие че изказа на български страда с използване на твърде много чуждици.
Ей сега проверих какво има на бюрото - Оруел 1984 на английски.