Пубертетът при момчетата 16 + (късен пубертет)

  • 6 750
  • 56
  •   1
Отговори
# 45
  • Мнения: 22 973
Някои момчета изостават в пубертета, знам за такива момичета също.Ендокриноложката каза, че
и моят син може би ще се развие като мъж по-късно.Емоционално е много по-напред от болшинството- супер сериозен и неемоционален, което също не е ок.

# 46
  • На морето!
  • Мнения: 5 762
Ако имате притеснения се консултирайте с ендокринолог, не мисля че може да се обобщава, но все пак ако държите- синът ми е на 16г и той, и приятелите му имат физика на млади мъже, не на деца, държанието варира, имат и силни, зрели страни, и детски изцепки. Почти никой не пуши, не пият.

# 47
  • Мнения: 11 926
С ендокринолог сме правили консултации, между 13 и 17г възраст по няколко повода. Там всичко е в норма. По-скоро ми е не толкова притеснително, колкото повод за размисъл разминаването между деца в много различна  житейска зрялост на иначе сходна и дори идентична възраст.

# 48
  • Мнения: 6 459
В обкръжението на моите синове има и такива деца - по-дребнички физически. Има и по-обрани като поведение и откъм социални умения. Докато на физическото развитие при децата почти не можем да повлияем, то откъм социални умения можем. Доста голямо влияние имат навиците на семейството, социалният им и приятелски кръг, активности, пътувания, културни и интелектуални интереси, хобита, спорт.
Още от ранните години на децата ни сме осъзнали важността на социалното им развитие и умения и сме се старали да сме социално активни, въпреки интровертните ни по природа характери. Сякаш се получи, и тримата са социални животни, и макар двама от трима да са леко обрани като поведение, в социума се движат спокойно и виреят уверено. Много се тревожех да не станат асоциални  диваци, доста такива деца съм виждала и наблюдавала, не са щастливи и като възрастни. Предвид честата ни смяна на държави в ранната им възраст, имаше такава съвсем реална опасност. Доста усилия положихме по въпроса, съвсем целенасочено. Имаше смисъл. Дори в елементарни ситуации като вечеря в ресторант с непознати, непринуден разговор в смесена група, реакции при неприятна случка или изненада - веднага си личи обиграността и социалния тренинг.

# 49
  • На морето!
  • Мнения: 5 762
Не мисля, че интровертите са диваци и се превръщат в нещастни възрастни.  Някои хора са си самодостатъчни и нямат нужда да се себеутвърждават в различни социални групи.
Адаптивността обикновено се развива заради, а не въпреки някакви обстоятелства и е напълно излишно да генерализираме по този начин. Щастието, себеоценката и нуждата от общуване са субективни и не са константа, още по-малко пък на тази възраст.
Бих се радвала ако децата ми не се опитват да се харесат на всички,  не подражават, за да паснат навсякъде и на всяка цена и разбират, че качеството е по-важно от количеството, но дори да залитат в паразитни траектории, пак няма да си извеждам генерални, дългосрочни изводи и прогнози, освен ако не става дума за наистина опасни или вредни опити.

# 50
  • Мнения: 6 459
Никой не твърди, че интровертите са диваци. Нито че социалните умения предполагат стремеж да се харесаш на всички или да подражаваш на околните. Що за изкривено тълкуване?

# 51
  • Мнения: 15 618
Момчетата си изглеждат по-малки от момичетата на тяхната възраст - винаги е било така. Имам няколко примера с близнаци - момче и момиче. Разликата е видима и като външен вид, и като поведение Simple Smile. А и момичетата, като се облекат и гримират, качват някоя и друга година отгоре.
Относно въпроса - моя тийн е такъв. Като поведение и отношение към света си е още дечко, макар, че скоро ще стане на 17. Физически е здрав, бръсне си, но в лицето още си има детски черти. При него, обаче мисля, че е ген, защото цялата моя рода сме такива - изглеждаме доста по-малки, отколкото сме. Навремето, когато бях на 20 - 30 г. това много ме дразнеше, особено в работата, защото си ме приемаха, като "малката" - дори колеги, които бяха по-малки от мен на години. Но сега на 43 години го смятам за голям плюс Simple Smile
Не го приемай, като нещо лошо - някои хора просто съзряват малко по-късно. Все се шегувам с пубера, че за такива, като него, пълнолетието трябва да е на 21 г Simple Smile

# 52
  • Мнения: 10 456
Аз пак не разбирам връзката между житейска зрялост и как изглежда някой. То външния вид са си гени, там какво да промениш. Житейския път следва възпитание, семейна среда, училище... Не виждам как едното трябва да определя другото.
Житейски опит аз разбирам да могат да се оправят сами в социална среда, да имат базови умения домакински, технически и други подобни.

# 53
  • Мнения: 15 618
Има разлика между възпитанието и характера, и отношението към живота, наивността и съзряването. Един тийн може да е много добре възпитан и пак да си е дечко в главата - да бъде по-наивен и лековерен. Имам приятелки, чиито синове са набори на моя и са много по-зрели. Изглеждат си, като млади мъже. Нашият си изглежда, като дечко до тях - и като визия, и като поведение.

# 54
  • София
  • Мнения: 1 895
Личните ми наблюдения са, че много си зависи от характера на младежите, а не толкова от семейството.
Пример сме аз и тийна - тотални противоположнисти откъм социални умения и изобщо светоусещане. Той не проявява елементарен интерес към хора, които по някакъв начин не са му интересни. Просто казва: "не ме вълнуват"... и толкоз. И много от приятелите му са с подобни настройки към околните. Честно казано, понякога си задавам въпросите що за работен колектив ще успее да формира това поколение... Иначе, познатите му (дори и такива с по 3-4 години по-големи) го описват като забавен, страхотен и отговорен, но с нас (според мен) се държи инфантилно и чак дразнещо понякога, но може "повредата да е в моя телевизор".
Приятелките му момичета са доста по-напред в социалната комуникация и определено вече се държат (и изглеждат) като едни млади дами, а не деца... за разлика от голяма част от младежите.
Физически някои от наборите му (16 год) изглеждат като 20-22 годишни мъже, а някои като 10-12 годишни хлапета. Но, това явно си е до ген Simple Smile

# 55
  • Мнения: 22 973
И моят с нас се държи сковано и прикрито, със себеподобни е съвсем различен.Не знам защо така се дистанцира, брат му никога не е бил такъв.
Но виждам промяна- онзи ден на мач някакъв го подиграл, че заеква.Нашият му се изрепчил, което ми допадна, защото досега се свиваше и премълчаваше.Не се е изрепчил физически, но нещо му е казал остро.Брат му е бил на мача и е видял ситуацията.

# 56
  • Мнения: 11 926
Това лято (пре) прочетох една любима, но трудно откриваема книга, която преди години(по-точно - десетилетия) бях чела. Години наред когато минавах покрай къщата на писателя (живял и в нашия  град), се сещах за нея и си давах обещание да я намеря.
Това лято книгата е единствена, която синът ми прочете извън училищната литература.
"Птици долитат при нас", П. Славински.
Предложих му я, защото много обича животинския свят, но и заради изключително деликатния и не решим проблем за неравностойната (в романа - откъм среда и етнос) любов. Радвам се, че я прочете, макар да си противопоставихме гледните точки.
Просто исках да споделя какви на пръв поглед незабележими детайли формират човек

Общи условия

Активация на акаунт