Нито ще се махне от него, нито ще предприеме някакви стъпки за самостоятелност. Докато прави въздушни стратегии, ще минат още 5 години без тя да бачка и след 10 години трудов опит съвсем ще е цъфнала.
За мен до сегашната ситуация не се е стигнало по случайност, а чиста безхарактерност от нейна страна. Ми може и на мъжа да му е писнало 5 години да издържа цялото семейство и ако тя нон-стоп мрънка за нещо, съвсем да му се е отщяло от всичко.
Щом има пълномощно за пътуване в БГ, какъв е проблемът да се прибереш за малко и да останеш за повече. Щом имаш семейство, което да те подкрепи, ще си намериш и работа - има дистанционни с италиански по кол центровете.
Отделно аз да не работя, а той да изкарва парите е НЕГОВО желание и за жалост стечение на обстоятелствата, защото децата ми са болни почти непрестанно, когато са на детска. Моят проблем не е с това, че ще работя, напротив - нямам търпение да имам възможност да работя. Просто не мога да Ви обясня целият ми семеен живот в няколко реда. Изобщо не е така както се опитвате да го изкарате. Искате да ми кажете, че щом работи това значи, че трябва да оставя всичко, което яде където го яде? Че не може да си вдигне дрехите от пода? Не може да изведе детето в парка? Как си представяте аз да готвя, чистя, подреждам, гладя, пера, да извеждам децата, да ги водя по лекари, да ги уча да карат колело, вкъщи да се занимавам само и изцяло аз с тях и на всичкото това да работя без грам помощ от никого? Второто ни детенце не беше планувано и аз като знаех какво ме чака исках не го исках признавам си, той тогава настоя, че ще ми помага, да не се притеснявам за работата и т.н., аз като всички патки на този свят и със своята явно наивност се реших. Стоенето ми у дома вярвайте ми - не е защото ме мързи или защото не искам, моля Ви се. Изобщо не знаете за какво става въпрос. Ако за Вас нон-стоп мрънкане е просто да искаш партньорът ти да ти помогне поне с това да не се превръща в 3-тото ти дете, то наистина няма как да ме разберете. Това да не се разбира, че аз съм перфектна и нямам своите трески. Просто моето мърморене е в следствие на това, че аз върша ВСИЧКО. Заменям своето ежедневие за абсолютно всяка работа - ще ми се види като почивка, гарантирам Ви. Единственото, което не върша аз е да ходя на работа..
Проблемът ми с излизането е, че не искам после да ме погнат за отвличане на децата и да си влоша положението.
И добавям за предните коментари - не стоя по цял ден, всеки ден да му мърморя, нито очаквам от него да си дойде от работа и да му връча децата. Искам просто като почива вместо да се затвори в стаята и цял ден да зяпа телевизия - да слезе и да погледне децата. Вместо да ми стои до никое време да следи биткойн и барели - да отдели 5 минути на ден за собствените си деца. Не искам от него да бърше и чисти, а просто да не ми създава допълнително работа и най-вече - просто да е татко. В редките случаи, в които е гледал децата за няколко часа ако трябва да ходя по лекари или да водя едно от децата в спешното, съм била адски на тръни. Заспива и няма будене, малкият беше излязал в двора, добре, че не се е сетил да излезе на пътя. Детето беше с фрактура на крачето, по такъв начин беше сложен гипса, че нямаше как да го заведеш в парка и да го люляш например, за да не плаче един месец стоях вкъщи с детето, разнасях го напред-назад, няма да казвам колко тежеше. Таткото понеже много му мърморя - този един месец не изведе другото детенце нито веднъж, стоя с мен затворено. Добре, че тогава детската поне беше наблизо и не разнасях малкия много, за да закарам баткото на детска. И допълнително с това върша абсолютно всичко. С първото ми дете нямах проблеми, с второто имах здравословни проблеми цялата бременност, след прекаран Ковид ми се влоши здравето и пак сама като куче съм се оправяла. Никога не съм получила помощ. И ми казвате, че да я искам е много мърморене и на него много му е писнало? Ами извинявам се, не съм съгласна. Никой не иска да кара 24 часови смени. От него се иска само и единствено да изведе децата докато изчистя, да се занимава с тях докато измия. Както казах - детенцето ми рисува нашето семейство като мен, брат си и себе си. Да подчертая - никога не съм ги карала, не съм им говорила лошо за татко им, или съм ги карала да не го считат за такъв. Сами си направете сметката за колко присъстващ татко говорим.