8 годишно дете иска да живее с леля си, вместо с баща си и сестра си!? Правилно ли е?

И аз какво по различно казах?

Естествено, че ще е тягостна атмосферата - загубили са майка си, а той съпруга. Аз помня като почина баща ми какво беше у нас, бяхме малки със сестра ми. Не ти се седи в къщи и искаш да се махнеш, ама такова е.
Има хора, с които не може да се поддържат нормални отношения. Не му трябва в тоя момент подобно облъчване от такива и го разбирам човека. Искал е детето да не се мъчи най-вероятно и го в направил за добро, а те са го обърнали срещу него. Много долно.

Най-напред приемете искрени съболезнования за загубата ви. Ако може да добавя нещо към писалите по-горе е да бъдете някак си нащрек към лелята. Дано не са замислили да ви вземат детето, може би се чувстват самотни с големи деца. Под предлог, че се грижат по-добре. Говорете си спокойно тримата, не бива да се делят сестричките. Ако не може да имате балансирани отношения с лелята, ще трябва да се отделите. Ще се справите.

Говорете повече с децата си и плавно намалете контактите с лелята.Детето чувства липсата на майка и може би затова реагира така.Мястото на детето при жив баща е при него.

Благодаря ви за отговорите. Основната част от вас ме съветват да балансирам, огранича контактите с лелята или даже да ги попрекратя. И аз виждам, че това е пътя.
Но има обстоятелства.
- Покойната ми съпруга беше много привързана към сестра си и свако си още от дете и след раждането на голямата ни дъщеря прекарваше много време при тях, особено докато аз работих в България и чужбина...
- Понеже обичах покойната ми жена, още навремето позволих да прекарваме повече време с нейните близки и родители, отколкото с моите. И децата, особено малката дъщеря се привързаха към тях.
- Лелята често се е опитвала да се меси в много неща в ежедневието, включително хранене, дрехи, обзавеждане на дома ни и т.н. В което няма лошо, но обикновено става, че подаваш пръст, а ти отхапват ръката...
- Преди около година и половина тя наистина прекрачи границата, много ме обиди и бяхме прекратили отношения за около година и половина и нещата вървяха добре с мен и децата. Имах приятелка с дете, с която си въобразявах, че може да се съберем заедно и да гледаме и нейното и моите деца в мир, щастие и любов. Обаче, не стана така, може би защото на днешно време хората предимно ценят комфорта си, а и притеснението дали ще се получи, къде ще живеят 5 души, ще има ли всеки стая, жилищата са скъпи, ремонтите са скъпи, всичко е скъпо в България...
- Аз имам заболявания, понякога съм леко депресивен, изморен, не бих казал, че атмосферата вкъщи е тягостна, но момичетата обичат да скучаят, а аз не съм блестящ аниматор пълен с весели идеи и ентусиазъм, за съжаление...И то, като работиш, готвиш, чистиш, лекуваш, не спиш добре, заради шипове и т.н, сменяш работи към по-ниски заплати, вместо по-високи, не си супер весел...
- Иска ми се да съм Алфа мъжкар, с енергия, с идеи, с пари, и всичко да е перфектно за децата, но как да стане?

Няма перфектни родители. Това не значи, че не си обичат децата или че децата не си обичат несъвършените родители. Тези роднини вече са ти отхапали половината ръка. Вземи я дръпни, че да не замине цялата.

не виждам с какво посочените от теб обстоятелства променят дадените съвети.
по последното - не си аниматор и не си длъжен да забавляваш децата си непрекъснато. малко е мечешка услуга това за тях и въобще цялото презадоволяване, което се стремим да увеличаваме и увеличаваме.
но пък можеш да ги товариш с неща от домакинството. не са малки и трябва да помагат. разбирам ги как се чувстват, защото и аз изгубих майка си в ранна възраст, а баща ми се депресира и потъна в алкохол. на 13 г. въртях цялата къща сама +учех сериозно и да ти кажа не съм скучаела и за секунда.
иначе момичетата са дали правилни съвети за дистанциране. в крайна сметка ти си възрастният и ти взимаш решенията, не го забравяй.

Авторе, даже и след като прочетох допълнителните ти обяснения, не разбрах какви всъщност са ти целите. Би ли искал да дадеш едното дете да се отглежда при тях, защото си болен?
Защото ако това не е така, наистина не виждам как ще търпиш някакви си лели и сваковци да манипулират детето и да го настройват срещу родния му баща. И защо ще е о.к. лелята да се намесва за каквото и да е, освен ако това не е доброжелателна и тактична намеса и помощ, а тя очевидно не е.

Ако на мен ми се случи това, ще им кажа, че не може да взимат детето / децата, но могат да идват на гости за някой час. Ако продължават да се държат неприиемливо, ще ги предупредя и после ще ги изключа от кръга за общуване.
Но това съм аз. Ти може би предпочиташ точно да ги взимат, за да можеш да си починеш?
Защо не засилиш контактите с твоите родители (ако имаш такива)? Те имат ли интерес да опознаят внучките и да се сближат с тях?
Не е нормално едните баба и дядо да са изолирани, освен ако това не е по тяхно желание.
Ако те биха искали да те отменят, тогава те ще взимат децата, може би те ще се отнасят еднакво с двете момичета и това да помогне и за този проблем - че децата се делят. Не е приятно, делили са ни в родния ми дом, това оставя негативни следи и при двете деца.

Шикалкавиш, авторе. Преди колко време почина майката на децата? Ти не избърза ли не само да създадеш нова връзка, но и да планираш да живеете заедно? Ясно е, че жената се е дръпнала, и на този етап може би е за добро. За децата, освен огромната им загуба, може би всичко става твърде бързо. Колко време работи "в България и в чужбина"? Може би децата, или поне малкото, чувстват лелята по-близка от тебе?

Говориш с децата си и им казваш, че каквото и да е станало вие сте семейство и трябва да сте заедно. Детето е объркано, сменило е атмосферата, обърнали са му внимание и е щастливо, то се лута в изживяването и емоциите. Втория разговор трябва да е с тези хора, но без децата, с уважение и благодарност, но с ясна граница, ча вие сте семейството и се радваш на тяхната помощ, но трябва да се намери баланса в отношенията, както и отношението към другото дете. Ти имаш нужда от помощ, баща с две деца не е лесно, показвай грижа, любов и уважение към децата си. Ясно обясни, че ще срещат всякакви хора, по-добри условия на живот, отношение, но ти им оставаш единствения родител и няма кой да те замени.

Опитвай се да приобщиш малкото дете към себе си и да му говориш с разбиране, за да може да преодолее загубата на майка си. Лелята може и да е добра, но не е ОК да се кара с теб и да подклажда чувства в детето.  Това си е твоето дете, а не нейното и тя може само да предложи да помогне но не и да те насилва. Ако те искат да помогнат е по добре да бъдат дипломатични а не да създават разправии с теб. Те нямат право на децата ти. От къде на къде?!?

Не шикалкавя. Съпругата ми почина преди 5 години. Преди 100 г хората на село са женили най-много след 1-2 години, за да има кой да гледа децата и да работи на нивата.
Жената не се е дръпнала, но и на двамата ни липсват едни 250 хил. евро за 4-5 стаен апартамент в София и обзавеждането му. Как се изплаща това с БГ доходи и на БГ цени? Ако беше в ЕС или САЩ, щеше да бъде по-възможно.
С покойната ми съпруга и голямото ми дете живяхме 4 г. в чужбина, роди се малкото, половин година след това майка му се разболя. Лекува се 2,5 г. и в България, и в чужбина и се върнахме в България, за да бъде тя с родителите си и със сестра си. Да, лелята е прекарвала доста време с децата през всички тези периоди, основно заради мекосърдечието ми и желанието да се чувстват децата обгрижвани и обичани.

Честно казано, всички тези допълнения нямат никаква връзка с основната тема. Съчувствам ти, наистина, може и други теми да си пуснеш по другите въпроси, но по основния въпрос на тази тема не може да има друг отговор, освен любящо, но твърдо да обясниш на детето и роднините си, че детето си има дом и семейство и всякакви приказки в друга посока са неприемливи.
Нито нова приятелка, нито жилище, нито предишен живот има отношение.

Съболезнования и от мен.
Тук има проблем, понеже малкото дете едва ли помни майка си, колкото и да му се говори за нея. В леля си вижда майчина фигура - вероятно ѝ говори, глези, готви желаното и т.н., както го може само една жена. Не казвам, че си лош баща, но нещата, които прави една майка такава са много специфични. Дори не мога да го обясня. Няма как бащата да замести майката.

Моят съвет ще е леко по-различен. Опитай се да говориш с лелята, колкото и да не се харесвате в името на детето. Уговорете се да продължат посещенията само при условие, че не се опитва да я настройва срещу теб, а напротив - говори ѝ колко добър баща си, колко е хубаво да сте заедно и т.н. Да не ѝ вкарва муха, че някога може да живее с тях. Да ходи на гости дори и за месец е съвсем различно.  Също така да се опита да приобщи и теб и каката към общи събирания и подобни.....Ако е съгласна на този вариант, не виждам защо да откъсваш детето от леля му.

Пояснението на автора го разбирам така, че му е трудно с двете деца и има нужда от помощ, било от мащеха (което не се е осъществило), било от когото и да е, който би имал желание.
Само тази леля (която не е доброжелателна към теб, авторе, и безразлична към другото дете) - само тя ли има желание да помогне?
А твоите родители и роднини?

Според мен тази жена не е точно майчинска фигура, а бабинска фигура, защото детето е на 7, а лелята има или ще има внуче. Детето няма ли си истинска баба?