Учене, развитие, курсове за цял живот

  • 3 584
  • 70
  •   1
Отговори
# 45
  • Мнения: X
Ученето винаги ми се е отдавало лесно. Не знам как ставаше в училище, аз нямах усещането, че се трудя или зоря особено, тъй като на мен всичко ми беше любопитно и никога не съм чувствала ученето като неприятно задължение. В университета (като чужденка) няколко пъти колеги искрено са ме питали "Ти как го взе този изпит", когато изпити-резачки с 70-80% квоти на скъсани аз вземах "от раз", та и на чужд език. Ами как?! Сядаш и учиш. Това е. Също са ми правили комплименти, че имам страхотно разбиране на материята, в дълбочина. Аз наистина винаги уча с разбиране, макар и на краткотрайна памет да съм способна да "назубря" много за отрицателно време.

В професионалния живот, мисля, че е трудно човек да бъде адекватен и конкурентносподобен, без да посещава обучения, курсове и да чете и надгражда сам.

А в свободното време понякога се записвам на курсове онлайн към американски университети, програми тип Coursera, например, по теми, по които имам искрен интерес. Любопитна съм по природа и не възприемам курсовете като учене, а като чудесно систематизирана и представяна информация, на любимия ми чужд език - английския. Последно направих курс по астрономия там. Направо имам чувството, че ако попадна на някой безлюден остров, предметът, който най-много би ми бил полезен, е нещо за стимулиране на ума. В противен случай сериозно се безпокоя, че бих умряла от скука.

# 46
  • Мнения: 69 243
Със 70%, не с 70%...наби ми се просто....

В университета на всички ни е интересно..нали сме влезли по собствено желание да го учим...

# 47
  • Мнения: X
Благодаря на парадната форумна полиция по правопис. Как само винаги може човек да разчита на вас! PS Още грешки има в горния текст даже!

Относно ученето цял живот или на възраст 30+ (извън обичайната за университет/квалификация), не мисля, че представлява значителна трудност. Учила съм в западен университет, където е нормално хора на 35+, 40+ да се записват да следват или защото са чакали за място в ограничена специалност, или да преследват мечтите си след едно вече завършено образование. Единици са, но ги има. По мои наблюдения, имат известни затруднения, може би заради паралелни отговорности към семейство и деца, но в общи линии се справят, правели са ми впечатление на мотивирани, активни и упорити. Въпрос на правилна мотивация и желание.

# 48
  • Мнения: 5 366
Скрит текст:
Благодаря на парадната форумна полиция по правопис. Как само винаги може човек да разчита на вас! PS Още грешки има в горния текст даже!

Относно ученето цял живот или на възраст 30+ (извън обичайната за университет/квалификация), не мисля, че представлява значителна трудност. Учила съм в западен университет, където е нормално хора на 35+, 40+ да се записват да следват или защото са чакали за място в ограничена специалност, или да преследват мечтите си след едно вече завършено образование. Единици са, но ги има.
По мои наблюдения, имат известни затруднения, може би заради паралелни отговорности към семейство и деца
Точно с това са свързани моите резерви по темата. Не се обръщам към никого конкретно, но трудно можете да ме убедите, че е възможно човек да посвещава значителна част от времето си на образование и кариера и все пак да успява да бъде пълноценен родител. Не се ли замисляте, че детето (особено като по-малко, след това евентуално може да му обясните и да ви разбере) може да се почувства пренебрегнато? Особено когато ходите по курсове без нужда, за лично удоволствие? Детето може да си помисли, че родителят предпочита да бъде някъде другаде вместо у дома с него, а това носи със себе си дългосрочни лоши последици.

# 49
  • София
  • Мнения: 39 014
Как точно ще е пренебрегнато, ако е на градина? Или трябва да стоим с детето до 1 клас?
Винаги има нужда от образование, особено в момента, когато не се знае накъде ще те метне живота.

# 50
  • France
  • Мнения: 13 191
Макак, с децата трябва да сме като сиамски близнаци иначе развиват неврози и комплекси, и един ден ще хвърлят цяло състояние по психолози Joy

# 51
  • Мнения: X
Скрит текст:
Скрит текст:
Благодаря на парадната форумна полиция по правопис. Как само винаги може човек да разчита на вас! PS Още грешки има в горния текст даже!

Относно ученето цял живот или на възраст 30+ (извън обичайната за университет/квалификация), не мисля, че представлява значителна трудност. Учила съм в западен университет, където е нормално хора на 35+, 40+ да се записват да следват или защото са чакали за място в ограничена специалност, или да преследват мечтите си след едно вече завършено образование. Единици са, но ги има.
По мои наблюдения, имат известни затруднения, може би заради паралелни отговорности към семейство и деца
Точно с това са свързани моите резерви по темата. Не се обръщам към никого конкретно, но трудно можете да ме убедите, че е възможно човек да посвещава значителна част от времето си на образование и кариера и все пак да успява да бъде пълноценен родител. Не се ли замисляте, че детето (особено като по-малко, след това евентуално може да му обясните и да ви разбере) може да се почувства пренебрегнато? Особено когато ходите по курсове без нужда, за лично удоволствие? Детето може да си помисли, че родителят предпочита да бъде някъде другаде вместо у дома с него, а това носи със себе си дългосрочни лоши последици.

Още нямам деца и разполагам с времето за лични интереси, но не мисля, че родителите трябва тотално да загърбват себе си и да се посвещават изцяло на децата. Здравословно е даже за психиката на родителя, ако има малко "време за себе си", както и да го разбира това лично.

Моите колежки на 35+, 40+, с които учех, които не бяха малко, следваха висше именно и заради децата си - да могат да предложат повече в живота на децата си. Невинаги можеха да посещават лекции и упражнения, но компенсираха с отношение - винаги мотивирани, позитивни - и много хора им помагахме със записки, с групово учене. Който иска, намира начин. Другите си намират оправдания.

# 52
  • Мнения: 5 366
Нямах предвид изобщо да не се отделяш от детето. Пиша според своя опит. Не заради работа и образование, но заради други неща съм се чувствала пренебрегната от моите родители. Не важи за всички родители и за всички деца, разбира се, но едва ли съм единствен случай. Когато детето не е научено на самостоятелност навреме, както се случи с мен, после е много трудно изведнъж да свикнеш. Сега съм на мнение, че родителят не спира да бъде личност, когато стане родител, има друг живот, други нужди и интереси извън и паралелно с ролята на родител, но за дете на около 10 години например едва ли е толкова лесно да го осъзнае. Знам, че темата не е за мен и моя житейски опит, само добавям към дискусията и друга гледна точка, не желая никого да засегна.

# 53
  • Мнения: 3 560
Скрит текст:
Благодаря на парадната форумна полиция по правопис. Как само винаги може човек да разчита на вас! PS Още грешки има в горния текст даже!

Относно ученето цял живот или на възраст 30+ (извън обичайната за университет/квалификация), не мисля, че представлява значителна трудност. Учила съм в западен университет, където е нормално хора на 35+, 40+ да се записват да следват или защото са чакали за място в ограничена специалност, или да преследват мечтите си след едно вече завършено образование. Единици са, но ги има.
По мои наблюдения, имат известни затруднения, може би заради паралелни отговорности към семейство и деца
Точно с това са свързани моите резерви по темата. Не се обръщам към никого конкретно, но трудно можете да ме убедите, че е възможно човек да посвещава значителна част от времето си на образование и кариера и все пак да успява да бъде пълноценен родител. Не се ли замисляте, че детето (особено като по-малко, след това евентуално може да му обясните и да ви разбере) може да се почувства пренебрегнато? Особено когато ходите по курсове без нужда, за лично удоволствие? Детето може да си помисли, че родителят предпочита да бъде някъде другаде вместо у дома с него, а това носи със себе си дългосрочни лоши последици.

Е, те децата все пак в един момент порастват. Естествено, че ще ходя на курсове за лично удоволствие! Те децата се нуждаят от нормална майка, а не от кълбо от нерви. В моя случай, голяма част от курсовете са част от работата ми и ходя или ги провеждам виртуално в работно време. В извънработно време ходя на други занимания и не, те не отнемат от времето ми с детето. Аз не ходя всеки ден. Детето, което е вече на 22 никога, ама никога не си е мислила, че я пренебрегвам. Напротив! Тя се радва, че майка и има широки интереси. Един от интересите ми е музика, а тя има приятел, който учи точно това. Фактът, че майка и има познания, които надвишават тези на средно статистическия индивид всъщност и помагат във връзката. Покрай мен тя също научи много и може да разговаря компетентно по различни теми и не се чувства некомфортно в различна от нейната среда.

Да се допълня, майка ми беше на 40 години, когато започна да прави магистратура. Понеже беше в сферата, в която работи, на нея и беше значително по-лесно да завърши, отколкото на нейните по-млади колежки.
В момента моя близка на 45+ прави докторантура. Работата и е изключително отговорна. Има и три деца. На нея и е значително по-лесно, чисто интелектуално, отколкото на дъщеря ми, която е млада, умна и работлива.

Последна редакция: нд, 22 окт 2023, 11:09 от abadjieva80

# 54
  • Мнения: 5 366
Повтарям, не искам никого да засегна и не твърдя, че само аз съм права. Само споделям своя опит. Бях дете, което родителите ми първо направиха силно зависимо от себе си, затова по-късно ми беше тежко да приема, че имат и други приоритети освен мен. Не е съвсем нормално, осъзнавам го, но има и такива случаи.

# 55
  • France
  • Мнения: 13 191
Едно време дядо ми имаше един интересен лаф. Когато на някой колега лекар или друг специалист, въпреки теоретичната подготовка, му е липсвало практичен подход, казваше, че не е пасал воловете. Не го разбирах и един път го попитах. Оказа се, че е почнал да пасе едрия рогат добитък, когато е бил на 5(!) години. Особено трудно било с една черна крава, която била много вироглава. Хем трябвало да ги подхванеш здраво, хем да внимаваш да не те размажат.
Често чувам или чета, че новото поколение било глезено, мързеливо, немотивирано и главно инфантилно. И се питам кой ли е виновен? Май ние, твърде присъстващите родители, които очевидно ги имаме за приоритет и дори ги слагаме в центъра на семейството. Четем монтесори и сие, а не ги оставяме да се оправят сами.
Баща ми и майка ми работеха здраво и специално майка ми се обучаваше много, включително и в чужбина. Но подхождаха с мен като с голям човек и ми обясняваха защо го правят. И аз разбирах, и не съм се чувствала пренебрегната. По-скоро горда с родителите си. По същият начин функционирам с моите деца. Те знаят, че мама има нужда от своите моменти. И се надявам един ден да ме имитират.

# 56
  • София
  • Мнения: 39 014
На 10 години? Наистина, това е съвсем друга тема.
Винаги съм си намествала работа, лекции, практика, курсове спрямо децата. В смисъл чакам 15 септември, виждам първо кой кога е и намествам моята програма спрямо това.
Впрочем, взимам пример от майка ми.

# 57
  • France
  • Мнения: 13 191
Аз бях точно на 10, когато мама замина за пръв път за няколко месеца в чужбина. Много ми липсва, но напълно разбирах. И си казах, че като порасна ще съм като нея. Май успях.

# 58
  • София
  • Мнения: 39 014
Ние се преместихме като самостоятелно семейство когато бях 1 клас. Така че съм прекарвала много, много следобеди след училище сама. Все още обичам да си седя сама вкъщи следобед, когато мога.

# 59
  • France
  • Мнения: 13 191
О, и аз Heart Толкова ми харесваше тишината и спокойствието. Дори до ден днешен най-добре се концентрирам на тишина.

Общи условия

Активация на акаунт