Работа, CV-та, HR-и, съвети - 89

Ние нямаме коледни бонуси, а пролетно-есенни. За увеличение на заплатата не се споменава също.
Тази година за първи път имахме коледно парти, но вероятно ще е за последен в този му вариант, защото сме невъзможно много хора

Аз също не споделям къде работя, защото се старая да пазя анонимност във форума, не само в тази тема.
За ппд съм ходила на интервю два пъти, през две години за две различни позиции. Не ми допадна. Не исках да започвам там.
Останах с впечатление, че ако не си с медицинско образование няма много на къде да растеш. До колкото знам тези специалисти са добре платени там и с добри условия.
Останалите са малко като пренебрегнати, едната позиция си ми казаха, че няма да има развитие. Отказах да продължим, защото няма смисъл, не търся такова нещо.
На интервюто за другата позиция се държаха някак грубо, много настояваха да им кажа защо си търся нова работа и някак ме провокираха да си изпусна нервите или да очерня стария работодател, което е недопустимо за мен и не го правя. Аз умея да се контролирам, но през цялото време разговорът не беше предразполагащ, а заядлив.

Може компанията да е добра, но аз съм с особено усещане за нея.


В големите фирми не може да се обобщава. В голяма компания съм и знам колко е различно от отдел до отдел. Просто няма база за сравнение.

Съгласна съм. Знаем приказката за крива ракета дето и космоса и пречи. Та и тук същата работа.


Somebody, викаш целия свят е срещу теб май. Ех, защо тъй. Не е ли време да вгледаш в себе си, а не толкова в другите, може пък да намериш причината.
За да напусна аз работа трябва да имам основателна причина.
Ти си знаеш де.
Какво значи странни колеги? Ти си там да работиш. Не да си търсиш любовник, мъж, най-добро другарче.
Там си за ПАРИЧКиии.
И ако това е изпълнено и се справят с работата - къде е драмата.
Локацията била далече. Ми що отиде там въобще. Хората като избират работа и даже като пращат св гледат къде е фирмата, че да не си губят времето.
Не те вълнувала работата, ама си почнала. Ама ти като кандидатстваш не гледаш ли за какво кандидастваш?
Какво значи грубо отношение? Дай пример. Назад даде някакви неща, но това не са грубости.
Как така никой не те въвежда в работата. Хм, пък уж се справяш. Няма как никой да не те въвежда.
И като се напуска е хубаво първо да се намери друга работа. Сега ако имаш много парички и може да си позволиш да сменяш през три месеца - дерзай.
Днес шефовете мятаха св-та в кошовете на такива дето сменяли не през три месеца като теб, а през 1 година даже.

И при нас (за моя отдел) мятаме в кофата СВта на често сменящи и досега все сме били прави. Аз си харесвам моя работодател, но ако прочетете в бгработодател мненията от преди години, ще се хванете за главата. Фирмата е голяма, отдели много и от там много разлики между хората.
Веднъж говорих с бившия си мениджър (най-добрият, който съм имала) , че все попадам на много готини и весели екипи. Той ми каза, че вероятността на всички бивши и сегашна месторабота да е така е нищожна. Каза - по-скоро ти предразполагаш хората да се държат така с теб.
Тааа така със странните и лоши колеги и с добрите и с готините.
Не че не съм имала проблеми. Държали са се с мен, като с малко дете, разревавали са ме… Пораснах

По темата, какво би могло да бъде неприятна работна среда... Мен преди време колежки ме разпитваха за семейното ми положение, многократните ми опити да отклоня темата по възможно най-елегантния начин с реплики от типа, че не бих искала да коментирам личния си живот на работа, че не се чувствам комфортно да говоря на лични теми с колеги и тн бяха отхвърлени, заобиколени или тотално игнорирани, а в последствие и посрещнати с изказвания като това, че те, всички си споделяли, познавали се от години, искали да ме опознаят и тн. Мислих, мислих, реших, че е по-добре като ми зададат някой въпрос да им отговоря, защото явно няма да се спрат и да се приключи по темата. Така и стана, имаше директен въпрос аз, дали имам дете и отговорих, че нямам. Познайте.... "ама, защо", "ама защо НЕ искаш" (да подчертая, че не съм казвала искам или не, жената автоматично реши, че нямам, защото не искам), "време ти е вече", а една колежка каза " ти не искаш ли да имаш дете и ти да усетиш, какво е бебе да ти рита в корема" ....... Всички тези реплики от отделни колежки в отедлно време една от друга, като всяка започваше темата от нищото, което показа, че съм била тема на обсъждане зад гърба ми... Напуснах тази фирма, защото още редица неща не ме устройваха, а бяха неща, които не ми бяха казани преди това като информация. Темата за детето, освен, че е неуместна и силно ме разстрои. Отнесох въпроса до мениджър, който не взе никакво отношение. Не казвам, че е длъжен или не, а просто, че не взе отношение. Доста е нелепо след това да се приема, че е моя вината, че съм напуснала дадената фирма и някой да гледа на мен като на човек, който "е напуснал бързо от там" и това да е етикет, който се лепи с негативна конотация. Да, не стои добре янкой да не може да си намери мястото в продължение на години, но като си знаем, какво представлява като цяло работната среда би трябвало малко по- отгоре да гледаме на нещата.

Има разлика кандидат да е работил примерно общо 10 години на две места, от други две да си е тръгнал след едва няколко месеца и някой, който системно си сменя работното място след година. Имахме колежка, която за грубо 20 години стаж беше сменила над 20 работни места. Предположете как се развиха нещата - след година дундеркане, обучение и обясняване на едни и същи неща по 10 пъти, тя нищо не научи и нищо не свърши като хората. И я освободиха.

Абсолютно съм съгласна с Вас. Просто дадох пример за кофти работна среда, когато този, който избира да си тръгне, го прави и не е виновен за това.
А и използвах темата, за да се оплача по този повод , тъй като след това по време на интервю логично ми се задаваха въпроси за това, колко време съм била в дадената компания и защо съм си тръгнала. Ами, сериозно предизвикателство беше да дам адекватен отговор.

Както и да е, това е минало вече за мен, но винаги, когато прочета нещо такова и искам да опиша тази случка от професионалния ми път, защото много ми се иска в нашето общество да има малко по-професионално поведение на работните места.

Не виждам нищо лошо да споделиш семейното си положение. Това са елементарни въпроси, които хората си разменят, за да се опознаят. Вече “защо нямаш” е грубо. И мен на сегашната ми работа една нетактична колежка ме пита: “Ама не искате ли да имате?”, отговорих й: “Божа работа”. И с това приключи темата за децата. Женени сме, заедно сме от много време, имаме общ дом… сигурно искаме и деца, но може би не става? За това хората трябва да са по-тактични. Едно са въпроси от общ характер, но дълбаене в темата, не е приятно. Още повече, че тази тема може да е болезнена.

Няма нищо лошо да споделя семейното си положение, да, но в случай, че искам. Когато многократно подчертах, че не се чувствам комфортно да коментирам темата на работното си място, както вече написах, никой не се съобрази с това. Между другото, останах с едно усещане, че реакцията им е, че как така и откъде накъде аз не искам да споделя. Не, че е нещо, кой знае, какво. Просто, защото има нетактични хора, не обичам да коментирам това, А и, да, за мен лично това е болезнена тема и, нали се сещате, че като отида на работа, аз искам да работя и да не ми се разваля настроението с нечия нетактичност и липса на възпитание.

Тези въпроси могат да са доста неприятни, но и явно екипът при Пинк е бил много махленски и клюкарски. Аз също не бих искала да работя на такова място.
Винаги се старая да опозная колегите си и да намеря някакъв общ език с тях, дори за теми извън работа. Разбира се, не за някакви сензитивни теми като деца, но хобита, спорт, как прекара уикенда са теми, които всеки може да сподели колкото желае.

Не виждам лошо да си споделиш семейното положение, аз лично го правя, най-малкото за да избегна свалки. Работя в мъжка фирма и вечно има кой да се лепне. Колегите винаги черпят на лични поводи - нова кола, апартамент, дипломиране, рожден ден, дете, сватба. Няма лошо човек да сподели нещо, лошо е ако се разпитва и се коментират много лични неща.

Само по себе си споделянето на семейното положение не е тема табу. Липсата на деца и защо нямате е и е адски невъзпитано. Колежките ти просто още повече са нахалствали и клюкарили като не си им отговаряла. Разбирам те, че темата за децата е болезнена. За мен също, но пък ако не им отговориш веднъж и подобаващо, няма да млъкнат. Прочетох много тактичен отговор тук из темите и смятам, че важи за всякакви въпроси: “Не сме си толкова близки, за да си споделяме такива неща”.

wow ... Много благодаря за тази идея, определно ще го запомня и ще ползвам този отговор.

Личното ми мнение е, че не питам повече, отколкото ми се казва без въпроси.
Да, при нов колега/жка, може да се попита за семейно положение и деца, но само като информация, без коментари или подобни. Ако разбера, че някоя двойка са дълго време заедно без деца, не питам и избягвам темата. Затова е нужно да се знае, за да не се каже нещо неподходящо покрай тях.

А какво толкова страшно и неприятно виждате в разговорите за децата? Моите впечатления са, че хората обичат да говорят за децата си и това не им тежи, защото не е само клюка, а носи и ползи, понеже се обменя информация. Ние например изобщо не знаехме, че в СМГ имало курсове по математика за напреднали и разбрахме от такива разговори, а това предначерта развитието на детето ни. Също така хем полезни, хем приятни са и разговори за техника, имоти, хобита, почивки, практикуване на спортове... Странни са ми разни темерути, които искат да забият нос в екрана и да не обелват думичка...

ЧС, аз мисля, че тук по-скоро се коментира хората, които нямат деца да бъдат питани защо нямат. Това е грозно. Иначе и аз мисля, че хората обичат да говорят за децата си. А пък и понякога преклаяват. Дори приятелка наскоро почна нова работа. Тя има дете и не иска постоянно за това да говори. А колежките й имат само 1 тема - деца.