Работа, CV-та, HR-и, съвети - 89

  • 32 300
  • 865
  •   1
Отговори
# 840
  • Мнения: 2 194
Относно споделянето на добри работодатели: чувала съм, че Каргил са такива, чувала съм и хубави неща за Кока-Кола (за тях - и лоши). Не споделям фирмата, в която работя, защото не е толкова голяма, а желая да запазя анонимност или не желая неща, които съм споделила тук, да се асоциират с нея и мен. Например, ако кажа, че съм получила две заплати бонус, а колега е получил само една, няма ли да се почувства пренебрегнат и прецакан? Например миналата година получих половин заплата бонус посредата на годината, но това се случи след няколко години стаж във фирмата. Дали само по-старите служители са получили - пак нямам идея. Но, ако преди година знаех, че някой е взел, а аз - не, нямаше да ми е приятно.
Има и нещо друго: фирмата ни се разширява, доскоро имаше обяви за нови служители, имаше и обясни заплати. Не можех да повярвам на очите си, защото предлаганото съвсем не беше атрактивно.

# 841
  • Мнения: 155
Аз не искам да коментирам на работното си място лични теми, първо, поръди причината, която споменах в предходните си мнения, но и о други причини. Не смятам, че е нормално колегите ми да се интересуват от имотите на моето семейство, къде ходя на почивка и прочие. Твърдо смятам, че това, кой, с колко разполага в материален план се отразява на това, доколко се съобразяват хората с него. Това е мое лично мнение, с което не ангажирам никой. Комуникацията и личните контакти извън работата ми са ми достатъчно удовлетворяващи и нямам никаква необходимост да имам такава и на работа. Това не ме прави темерут, а човек с граници.

# 842
  • Мнения: 41 165
Граници не значи рязане на всяка тема, нали? Освен ако не са нулеви и абсолютни Simple Smile

# 843
  • Мнения: 3 693
Няма нищо лоши в темата за децата, но ако ги нямаш, не е приятно да те разпитват защо нямаш. Иначе не ми пречи колежки да си говорят за децата. Обаче имам една, която прекалява. Нейните са най!

# 844
  • Мнения: 12 998
Всякакво питане е грозно, при положение че човекът ясно е показал неохота да обсъжда темата. Независимо каква е. Деца, семейство, каквото и да било. Човек има право сам да решава къде е границата на личното му пространство и кого и колко да допуска в него. Това е съвсем отделно нещо от работата, все пак. Могат да вървят заедно, а могат и да не.
Съвсем наскоро се обсъждаше покрай публикация тук как човек ходи на работа, а социализирането там е по желание, не задължение.
Едно е small talk и от сорта, колкото човек да е вежлив и да не подминава като темерут всички, друго е някой да си вре носа неканен в личния ми живот.

# 845
  • Melmak
  • Мнения: 3 113
По принцип има разлика между темерут и човек с граници. Разбирам, че не искаш да говориш за деца, примерно кога ще имаш и дали искаш и тн. Обаче да отидеш на почивка някъде е напълно безобидна тема, според мен. Имах колега, който обикаляше по целия свят и ползваше всеки ден отпуска за да бъде някъде. Имаше уговорка с началството да взима по 2-3 седмици отпуск в замяна на повече отговорности с нещо друго. Този човек беше като енциклопедия и всички го чакахме с нетърпение да ни разкаже какво е преживял и как е изкарал, да гледаме снимки и тн.
Помагал ни е при организация на наши лични пътувания и въобще не ни е държал настрани от това.

Винаги съм намирала интересни хора сред колегите си и съответно дори да не сме мега близки приятели, споделяме някакви неща.
Има разлика между "защо не искаш да имаш деца", което е мега неприятен въпрос и "къде планираш да ходиш на почивка това лято" или "как изкара ваканцията".

# 846
  • Мнения: 155
Може моите граници да се различни, не споря...

# 847
  • Мнения: 3 693
Имам колежка, която не обича да я питат къде почиваш, къде ще ходиш, как изкара, с кой беше. Знаем, че не е женена и че няма деца, но живее ли с някой, с кого, къде… никаква идея. Така иска и не я закачаме.

# 848
  • Мнения: 12 998
Е този човек е имал желание да дискутира пътуванията си, така че за него това е ОК. Ако аз не желая да споделям лични неща и ме ръчкат за едно или друго, това е съвсем различна ситуация. Камо ли ако са хора които токо-що съм срещнала.
В един идеален свят хората биха били добре възпитани. И това би ги възпирало от непоискани мнения и съвети за живота на другите. Обаче светът не е идеален и съм се наслушала на много неща. Отделно че всичко, което се сподели, се чувстват свободни да го дискутират и ми се е случвало дори и пред клиенти да говорят за личния ми живот клюкарките... Наложи се да им обясня защо се нарича личен живот това. Просташко е, невъзпитано и прочие, обаче няма как да се преструвам че не съществуват тия неща.
Та такива ми ти, на всеки границите и гледната точка са различни. И това е ОК, стига всеки да уважава тези на другия.

# 849
  • Мнения: 136
Всъщност  може да се изненадате, но в момента на пазара се набират предимно млади кадри с малко стаж и дори такива които са по няколко месеца в различни фирми. Казвам го от опит след 2-3 големи компании. Там по-скоро не гледаха почти никой над 40 и с по 20 години на едно място... Не казвам,че е правилно, това е тренда и генерация З не стои никъде за повече от три години.

# 850
  • Melmak
  • Мнения: 3 113
Съжалявам, somebody, грешно тълкуваш. Да се търсят кадри без особен опит разбирам. Ако човек сменя работа на няколко години, не би бил джоб хопър. Обаче за 2-3 месеца нито можрш да се научиш на работата, нито да се докажеш във фирмата.

# 851
  • Мнения: 268
Абсолютно наясно съм че подчинените ми коментират зад гърба ми личния ми живот. За който не знаят нищо, освен че нямам деца. И преди да им стана шеф съм ги държала в мъгла има ли мъж в моя живот, няма ли, продължавам и сега да ги държа в затъмнение. През годините минах през сериозни връзки, драматични раздели и всякакви неща, но за мен хората с които работя не са тези, които ще са в течение на статута ми в личен план. Дали имам партньор, нямам ли, живея ли с него или вчера се е изнесъл, никой нищо не знае. И това е така не само защото съм им шефка последните 2-3 год. И преди това не знаеха нищо и съм убедена на хиляда процента че ме коментират, най вероятно етикет стара мома са ми залепили но ми е все едно. Границата от моя страна е строго поставена, те пред мен си коментират лични неща от време на време, пускам си всичко покрай ушите и това не е причина аз да коментирам за себе си. Особено в моменти като сега като не съм хич ок в личен план, без партньор и с тотална невъзможност да открия подходящ такъв поради ред причини. Ами не желая професионалното ми обкръжение да е наясно това, също както не разбирам хората дето половината им фейсбук приятели са хората с които работят. Айде няма нужда да ме гледат на кой плаж и континент съм отишла. Но това съм си аз, друг би бил ок да споделя повече. А приказките знам че няма да спрат, ако знаят нещо, ще го коментират, като незнаят гадаят, но пак обсъждат.

# 852
  • Melmak
  • Мнения: 3 113
Аз не мисля, че чуждия живот е толкова интересен, колкото си мислите, че е всъщност. Всеки има някакъв шеф, мениджър, началник. Примерно моят има семейство, роди му се дъщеря, докато работехме вече заедно. Взе си дълъг отпуск, както и бащинство. Ами това да го крие ли? 😁


И всъщност не го коментираме. Даже не съм се сещала да се втурвам да му ровя личния живот. Един понеделник бях отпуска и ми писа на лично да ми каже, че е оставил парче торта и за мен в хладилника. Черпи за дъщеря му, имала рд.

# 853
  • Мнения: 381
Hechisera, изхождаш от себе си. Аз също не се интересувам особено от чуждите животи. Обаче има хора любопитни, хора клюкари, хора, за които обсъждането на другите е цел и смисъл в живота. И когато се случи да са двама - трима такива на едно място, за неинтиресуващите се, ако са един - двама, става досадно и неприятно. И да, знаеш, че те обсъждат и теб, защото пред теб в даден момент са обсъждали други хора.

# 854
  • Мнения: 14 920
А какво толкова страшно и неприятно виждате в разговорите за децата? Моите впечатления са, че хората обичат да говорят за децата си и това не им тежи, защото не е само клюка, а носи и ползи, понеже се обменя информация.
Няма страшно, но има много хора с репродуктивни проблеми, за които това е много чувствителна тема и постоянното подскачане ма как тъй няма да кажеш е меко казано невъзпитано.
А още по-лошото е, че ако пък кажеш, се почва едно вайкане оооо, миличкааааа, което просто не е искрено.
Иначе няма проблем, научих на всички колежки проблемите с децата, племенниците, а при някои - и внуците.

Общи условия

Активация на акаунт