Излизате ли с други майки? На мен не ми се получава

Майките са на различна възраст и с различно мислене. Това, че децата са на сходна възраст не е достатъчно, за да са приятелки майките им.
А и не е нужно. Не центрирайте детето.

Ако целта е детето да има приятел - питайте го с кого е най-близък в градината и ги събирайте заедно - по площадки, по къщите, каните другото дете, след това може би и те канят вашето, на тази възраст дори с другите майки можете да се отменяте взаимно за по няколко часа.
Ако вие самата търсите приятелка за излизане - не знам, там гледайте вашия характер и какво търсите в отсрещния.

Няма как насила да му намерите приятелче. Вие искате хем да са на една възраст, хем Вие да се разбирате с майката, която да Ви е на разположение за ежедневни излизания, и в същото време трябва и децата да си паснат. Трудна работа.

Вие щом сте израснала като по-самотно дете, то най-вероятно е така, защото Ви е такъв характерът.
Ако и вашето дете е единак, няма как Вие изкуствено да му създадете среда.
Но щом ходи на ДГ и пишете, че е социално дете и лесно се заиграва с другите, значи само ще си намери приятелчета. При това положение не мисля, че има нужда Вие да му търсите.

А и защо трябва да има най-близък приятел на 5г? Те сега тепърва откриват света и по принцип си играят с всички.

Аз лично отивам на площадката и оставям моите да си играят с децата, които се намират там. Те сами си изграждат взаимоотношенията и предпочитанията към някои деца. Не държа да общувам с майките и не ме интересува кой какво има, може и яде.
Отделно от 3-годишни ги водим на разни курсове, където също общуват с деца.

Умно момиче!
Няма нищо лошо да се сприятелите по площадките, но няма и нищо лошо да не го направите.
При втория случай просто разберете, че децата се справят сами с това, че те не се натоварват с глупост за ядене, купуване и т.н. , те са деца. После цял живот ще бъдат възрастни точно с това кой е по-. Площадките са място за игра на децата, социалните контакти на майката не са задължителни да са от там. Имате си други хора за приятели, такива с които времето е приятно, а не натоварващо. Мисля, че това са приятели - хора, с които ти е приятНо.
Другото са излишни неща.

Засега единствената майка, с която прекарвам приятно и синът ми се разбира с детето, е тази на дъщеря ми. 😁
Според мен добре ще Ви дойде да оставите детето да се социализира само на градината и площадката, а Вие след това да пиете по едно кафе, или най-добре вино, с приятелка насаме, без разговорът да се върти около способностите на златните яйца.

Нищо му няма, още е на 5г. Той ще си намери приятелчета! Не се чувствай виновна, че не се сприятеляваш с другите майки!:)

Не се събирам с други майки. На различна възраст сме и с различни интереси, затова не изпитвам нужда да общувам с тях. Децата ми се социализират с връстници в градина и училище.

Детето е едва на 5 г. тепърва ще има, няма, сменя приятели. Помислите за вас, то няма липса, по-скоро при вас. Детето не влиза в съревнование, кой какво има, няма....то идва от вас по-скоро. Това със съревноваването няма никакъв смисъл. Търсете неангажиращия контакт без много, много информация, избирайте неутрални теми за да няма конфронтация.

Моето дете пък все дружи с деца от градината, чиито майки не ме харесват явно. (някои от тях). Не, че аз си умирам да се виждам с тях, но детето си търси контакт и през уикенда. Само ме моли да поканим еди-кой си в нас, на кафе, на площадка. Аз последно време правя стъпки, за да се случи, но отсреща полуачвам доста пренебрежително отношение. А детето все ме пита защо не сме се видяли с приятелчето. Как да обясня, че просто явно майката не ме харесва и не иска, вече е тенденциозно. Не ме яд за мен, а за детето, че страда.. Общо взето съм общителен човек и се разбирам с хората на някакво основно ниво, но с чак такова отношение не бях се сблъсквала до сега.

Според мен, подсъзнателно искаш да решиш своя проблем, чрез детето си. Пример, аз не съм свирила на пиано, детето ми ще свири. Аз съм стеснителна, но при детето ми ще гъмжи от приятели.

Детето ти е само на 5 г, то не разбира това, което ти наричаш "близък приятел", детето може да играе с всички деца, не му отнемай тази възможност.
Ти трябва да си решаваш твоите проблеми, тази тактика да му търсиш ти приятели е погрешна, днес приятели, утре жена ще му търсиш.
Ти намери за себе си близки майки-приятелки, а детето ще "копира" от теб и по-този начин ще помагаш и на него.
Децата на тази възраст се учат само чрез пример.

Въобще да не ти пука, че не си изградила близки отношения с майките. Ще намериш. Който търси намира.

Да, и аз така я разбирам ситуацията.
Малко като родителите, които искат чрез детето да постигнат несбъднатите си мечти/амбиции.

Пробвайте детето да пита другото къде играе в събота или неделя и сами да се уговорят да се видят на еди коя си площадка - двете майки водите, сядате на отделни пейки, ако трябва, но децата играят. По-нататък може да каните другото у вас, явно без бъдеща реципрочност, но какво пък.
Общо взето това, че децата са приятели, не винаги означава, че и родителите ще си паснат.

Не се фокусирайте в това. Прекарвайте приятно с детето, ходете на различни места заради самата вас и него. Не  с цел социализация или да търсите някого. По този начин трудно ще завържете истински контакт. Приятелствата се случват спонтанно.
В началото на майчинството ми с никого не излизах. Честно казано ми беше самотно. После реших да посещавам едни срещи, заради самата себе си...там се запознах с различни хора. С времето осъществих някакви контакти, но ако съм ги търсила-то е било заради собствена нужда и, че са ми приятни. Не с цел насилствена социализация за мен или детето. Сега, години след това, с някои съм по-близка, с други не толкова, но сме си приятни и се викаме за по кафе. Няма как да хойкаме, като по време на майчинството, повечето работим, а децата ни вече са по-ангажирани.
Най-близкият контакт, който имам е със семейство, което живее наблизо. Преди години, когато бяха бебета  децата ни  жената ми пишеше да се видим, но мен ме беше срам и някак не изпитвах нужда, отказвах. С времето, обаче, се засичахме, станахме си дружки, две от децата са в една група в градината....и се сдушихме. Започнахме и наши си неща да правим-да си ходим двете на кафе, заедно записахме шофьорски курсове. Мъжете ни си имат приказка, но не са някакви най-добри приятели. Ходихме вече няколко пъти заедно на море. Пасваме си по мързела, невтелясването и това, че не ни пука ако другите ги мързи точно сега да излязат или са дали таблети на четирите деца на някое гостуване.  Пасването се случва с времето и някак спонтанно. Не-сега тези съм си избрала и с тях искам да комуникираме, защото по еди какви си параграфи съм решила, че си пасваме.
Хубаво е и вие да правите някакви отстъпки, не всеки трябва да пасва точно на вас и вашия режим.
Ние режим нямаме и никога не сме имали Та всички ни пасват. Никога не съм висяла вкъщи, защото детето трябва да спи-спи, където го заведа и когато го събори съня. Яде, като седнем някъде да си купим нещо. Вечерят редовно пуканки и сок с приятелчетата си вкъщи или на гости. Ако сега ми звънне моята приятелка и решим да ходим на сладкарница-ще обядват торти.
Единственото, което ни е затруднявало ежедневието и социализацията е училището на големия. Преди това е доста по-волно и свободно.

Ами те децата се разбират постоянно за някакви неща извън градината, но само аз се опитвам да се случат, а отсреща получавам абсолютна незаинтересованост. Даже се чувствам като някаква натрапница и определено приключвам с опитите.