Излизате ли с други майки? На мен не ми се получава

Има такива по-наборсучени майки, там няма какво повече да направиш. Децата се уговарят - водиш, в добрия случай другото идва, ако не - след второто неидване обясняваш на детето, че тази работа няма да стане поради такива и такива причини и да се уговори с друго дете за събота и неделя. В края на краищата щом другият родител е решен да не води, няма как да стане работата. Моят опит с децата и площадките е такъв. Сега моята ще се уговаря в един от почивните дни да ги водя в музейко с едно от децата в градината, за другия - за площадка с най-добрата си приятелка. Или ще стане, или няма да стане

Нали за вас е важно детето да има кръг приятелчета? Не се фокусирайте тогава майките какви били, как сравнявали децата. Да си играят децата, а ти води повърхностни разговори с родителите, ако не те кефят особено.

Другите майки, с които излизам, всъщност са ми приятелки много отпреди раждането на децата. Децата ни са с разлика около две години по-големи или по-малки. Винаги са успявали да се заиграят, разликата никога не им е пречела.

Не се чувствам длъжна да създавам приятелства заради детето. То ходи на училище (едно време на градина и ясла), на тренировки и различни занимания. Винаги е общувал достатъчно с деца, за да се нуждае от допълнително. В редките случаи, в които сме ходили по детски площадки и съм се заговаряла с някоя майка, ‘познанството’ е приключвало дотам. Нямам нито потребност, нито капацитет да създавам нови приятелства. Имам си всякакви приятели - с деца, без деца, за кино и ресторант, за детски филми и филми за 18+.

Всъщност имам едно познанство от една площадка, което продължи, защото децата (две близначки) и моят син се оказаха в една градина и после в едно училище. Все още са заедно, а пък аз от време на време се виждам с родителите да понегодуваме заедно срещу училището 🤣

Моето дете си има кръг от приятели в училище,преди това в детската градина и не ми се налага да й търся приятелства извън него.На мен с майките по площадките или по фейсбук групите не ми се е получавало никога,защото интересите ни не съвпадат,а и на мен не ми се слуша по цял ден за кой кога ял,спал,кой какво щял да готви,памперси и наакани дупета.Имам си други интереси и не съм намирала досега майки на моята вълна.

Да ти кажа честно, аз съм от незаинтересованите!😂
Сприятелих се с две майки , но не защото трябва, а защото си паснахме с времето.
Иначе съм се срещала , седяла по пейки и  рождени дни сигурно с 52…
Просто не изпитвам нужда

Както казаха и много от дамите преди мен,то се случва спонтанно.
До третата година на детето така и незавързах приятелства с майките от площадките.
Имах два неуспешни опита с ужасни жени,че не ми се разправя какви драми бяха,такива нещо в тийн годините не съм преживявала.
Клюкарки,едната беше обсебваща,другата използвачка,абе отървах се от голяма беля на главата.
Не се сприятелявам лесно и доста се пазя от хората, и има защо, патила съм си от приятелки.
Постепенно се сближихме с две-три жени,с които децата ни са много близки, стана покрай децата,но с времето и много спонтанно.
В началото аз много странях от площадките и останалите майки-никога не ми е било ок, имаме коренно различни интереси, а там се говори само за деца,училище,кой какво яде, знаете, всичко е изцяло свързано само с децата. Имам нужда от друг вид общуване.
Аз съм човек с много хобита,с интереси за книги,духовното,история, писане.
Това не са теми,които вълнуват болшинството народ.
Постепенно с две -три от жените просто си паснахме и така си се виждаме и се разбираме да излизаме заедно с децата.
Мъжете ни си паснаха и си имат приказка.
Просто усетих човека насреща като да е "от моята порода".
Но стана с времето и постепенно.
Когато се насилваш за каквото и да е,да знаеш най не става.
В началото не общувах, стоях си в къщи, не ми се излизаше грам, даже се насилвах, бях и в депресия дълго време,не ми се общуваше с никого.
Ходех само заради малката по площадките, беше ме срам да се сприятелявям,да потърся някоя майка,да си говоря с хората.
Но аз съм си такава.
ММ все повтаряше обади се на тази,обади се на онази. Мен все ме беше срам.
Обаче изведнъж се отприщих и взех да каня, те да ме канят и така. То си става с времето.
И по-скоро като се яви подходящия човек.
Но трябва и отсреща да има желание,иначе не става.
Може би,защото с трите ми най-близки приятелки децата ни са в една година и са родени през два -три месеца разлика и си растат заедно и не съм търсила много други контакти.
И си мислех, абе нямам потребност,колкото приятели имам,толкоз.
Е,да ама не.Оказа се друго.
Имала съм потребност за нови познанства и имам място за още приятели.
Особено за такива, които ми пасват, времето с тях минава неусетно, има за какво да си говориш и общуването с тях те обогатява.
И съвсем естествено се сприятелих с тези две-три майки от нашата група.
Събираме се по РД,общите дейности на децата ни сближиха.
Сега има много занимания и честно казано моето дете постоянно е на нещо,някъде си.

Ели Мели при теб ми стана интересен казуса. Всички ли майки около теб са все такива?
Толкоз все да няма една,с която да си допаднете. Наистина много странно отношение.
Въобще не се занимавай,насила хубост не става.

Ако ходи на градина - там да създава приятелства. На 5г вече не му налагах за приятели децата на моите приятелки. Това, че с една жена сме близки, не означава, пе децата ни ще се харесат. След това приятели от училище, тук там някое съседско дете. Синът ми бързо се сприятеляваше и бързо се разочароваше. Напълно нормално, уроците на живота.

Мисията (почти) невъзможна е това и децата да се харесват и да няма конфликти и родителите да си паснат без напрежение и коментари.
 Пробвай да не си го слагаш толкова.Или търси друг тип хора.
В училището/градината на детето с просто око виждам с кои майки нямаме химия и кои са от моето тесто .
Но най-приятните приятелки майки за мен си остават приятелките ми от училище, дори да децата да са на различна възраст.

Те всеки ден са заедно на градина и си играят ,събота и неделя нека да не са заедно . Ще играе с децата на площадката .

Какви са били тези срещи?

Тази година успях да се сприятеля с две момичета с деца, то си е до късмет, до усещане, до сходни премеждия, през които минавате. С едната успях даже много да се сближа, въпреки че не вярвах, че на тези години тепърва мога да създам нови приятелства. Пробвала съм и с други да се сприятеля, но като виждам, че са резервирани 2-3-5 пъти и спирам да се занимавам. А с такива, които се съревновават чие дете е по-по-най и как мъжете им били богове в леглото и не знам си кво, въобще не се занимавам. Това са кукувици от дълбоката провинция, които се съревновават и гледат да изпъкнат и естествено много послъгват и преувеличават, за да накарат други жени да им завиждат за въображаемите им постижения. Аз с кукувици не общувам. В едно истинско приятелство няма място за конкуренция. Слава богу, имам много истински приятели, които са останали във времето вече 15-20 години. Насила хубост не става. Ако не намирате подходящи приятелки, не е необходимо зорлем да общувате с неприятни селски пръчки.

Щом детето ходи на градина и е социално според мен е достатъчно насила обикновено “хубост не става” или забелязала съм, че когато правя нещо целенасочено, да кажем търся си приятелки или гадже (говоря за едно време), не се получават нещата.
Иначе аз съм с 2 деца на 1,6 и на 6 години, излизаме с други майки и деца, отделно вече имат братовчеди от двете страни и се виждаме често с тях. Има го момента на сравнението, сякаш ако майката е склонна да се обижда или чувства виновна или ако е склонна да упреква другата…абе сложно е малко, ноо от както съм с 2 деца по-малко се сръвнявам и не ми пука толкова кой какво мисли, защото си ги гледам и правя каквото мога, та сякаш сега повече ми се получават отношенията с други майки

Никога не съм търсила целенасочено приятели на децата ми и не съм имала за цел да се сприятеля с майки, за да имат приятели децата. Те тези неща по естествен път някак трябвад а се случат. Единствено с наши приятелски семейства отпреди децата съм държала да се събираме и да си играят, а ние възрастните да си общуваме. Щом детето ходи на градина, то там ще се социализира и ще си намери приятели. Каните се по рождени дни и това е. Ако живеете наблизо децата може да срещате да поиграят. Обикновено родителите си имат контактите в съответната група на групата или класа. Като тръгнат на училище още по-самостоятелни стават в приятелския си избор. Единствено ви съветвам да запишете детето на спорт, там също се изграждат много хубави детски приятелства.
В нашето детство първите ни приятелства бяха със съседчета, за съжаление в днешно време това е малко по-трудно осъществимо, имам предвид в големия град.

И на спорт я завърже приятелства,я не. Много относително това и зависи от детето преди всичко.
Моето пробва вече на много неща да ходи.
Ако не познава децата там и отиде без нито едно познато дете да им се съответната школа няма да продължи да спортува там.
И обратното, в школите където са и децата от градината й до момента не е спряла да ходи и не се е отказала.
Проблемът не е,че не й харесват конкретните дейности -средата и децата са проблема,както и някои от учителките.

Няма ли приятелчета от градината? Защо е нужно и майката да се сприятелява с другите майки. Пускате децата на площадката, да си играят, да се социализират, не е нужно да се контактува с родителите, особено щом се стига до съревнование кой е по-по-най...  Доколкото разбирам им влизаш в тона да си мерите постиженията, а защо?

Като не ми е приятна дадена компания, сядам на друга пейка и/или си намирам "спешна" работа през телефона.