Развод и друга жена

Без запетаи е мъчение да се чете текста на авторката.
Има нещо съществено, което е недоизказано в повествованието. Това усещам. Може да греша, но това чувствам.

Мъжът е типичен насилник, авторката е типичната жертва, която е облъчена да мисли, че светът почва и свършва с него. Ако това, което си преживяла се случи на жена с нормална самооценка и здраво самочувствие, то тя ще е тази, която още на другия ден ще тича да подаде молба за развод. Ти си седнала да жалиш и страдаш за един насилник и реакциите и усещанията ти за мен са неадекватни. Не си виновна, той ти е промивал мозъка и те е мачкал с години, но трябва да вземеш мерки.
Ти си тази, която има нужда от психолог да осъзнаеш и изчистиш травмите, които са ти нанесени и да можеш да възпитаваш дъщеря си така че да стане една нормална жена със здрава самооценка. можеш да погледнеш в темата за невъзможните хора тук във форума, мисля че ще ти е полезна.

Не си направила правописна грешка в бързината, забелязвам, че много често се пише "упора", както се допускат и други елементарни правописни грешки, явно качеството на образованието ни съвсем се е сринало. Не че последното има отношение към темата ти.

Предполагам, че авторката е била много млада и зелена, когато е започнала връзката с него и е била като пластилин в ръцете му. Чудя се, колко би издържала втората жена с него. Защото, такива не се променят.
Надявам се авторката да прогледне най-накрая!

Абе, душа, много умно дете имаш. Моето на тази възраст хич не разбираше кой какво и как сантиментално и приемаше каквото му се каже за чиста монета. Хич и не помисляше за бъдещите ни партньори и дали одобрява. Изобщо целият тоя анализ, дето детето ти е направило на ситуацията, би му бил свръхсложен на 5 г. Много си му обяснявала на твоето, според мен.

Моите и двете бяха толкова фиксирани в себе си на 5, такива върховни егоисти, че въобще не им пукаше какво става около тях.

Няма как да се забрани на някого да запознава детето. Даже и с различна жена през месец. Това е положението. Детето е малко, на тази възраст са доста адаптивни и нямат особени страдания. По-добре е, че бащата е намерил нова жена, за да не се вторачва само във вас двете!
Само не занимавайте детето с вашите драми. Живеете си поотделно, тате може да има нова приятелка и това е. Нещата от живота. Понеже съм минала през развод, наясно съм, че точно децата под 7 години не правят никакви драми сами. Само ако родител ги "подкокоросва" най-общо казано. Тежко е за тийнейджърите, но за малките - те много бързо свикват с новата ситуация. Стига някой да не им рони сълзи насреща.
Между другото дори и в най-кофти моментите по време на развода дори не ми е хрумвало, че мога да изисквам бащата да не запознава децата с друга жена. Не знам откъде идва изобщо убеждението, че можеш да се уговориш с друг човек как да постъпва. Много ми е странно.

Между другото, това че ревнивецът си е хванал друга жена, е най-хубавото нещо при развод!
Моят ревнивец е вманиачен в мене. Една година от както съм обявила раздяла и съм завела дело! Скъса ми нервите, всеки божи ден. Ако ще да го блокирам навсякъде, пак ще изникне от някъде.

Това, че си е хванал друга жена не значи, че ако авторката си намери приятел, бившият и мъж няма да и създава проблеми.

Но като гледам, тук основното е, че тя още го обича, не е искала да се развеждат и може би още се надява да се съберат. Затова и е станало мъчно, че вече има друга и това е натъжило и детето.

Здравейте зачетох се във всички мнения и благодаря на всички за тях.
Днес ще заведа дъшеря си  отново при психолог , за да поговори с нея  после с мен. Мисля, че ще се отрази добре и на двете. Такива неща се случват и човек преминава и през тях. Не мисля, че бих се върнала назад, по-скоро ще си събера мислите, ще продължа живота си. Имам прекрасно дете, дай боже да имам поне още 2, ако срещна моя човек. Мислех, че е нещо страшно , това да се случи и как ще се отрази, но реално това е живия живот и не мисля, че само ние сме така. Както аз така и тя, живеем в момента ако не друго, то по-спокойно. Детето ми за възрастта си разсъждава доста и задава въпроси и мисли. Не се е тръшкала, просто показа емоции, породени от ситуацията, дали заради мен, не знам, но ще се постарая да не я обременявам. Дори психоложката каза, че е доста умна и доста разсъждава за възрастта си. Но като й се обясни, всичко ще е наред, не е нещо което да не се случва или да е прецедент при нас. Говорих и с него, че нормалните отношения ще си останат , защото все пак сме родители. Каза ми, че може би не бил преценил правилно и ако това се случи на него, тоест аз да запозная малката с мой приятел  и той да разбере, нямало изобщо да му стане приятно. Но казах, че приемам нещата, такива каквито са  и полза от цупеници и драми няма. Та затова, да продължиш живота си без да изпадаш в излишни драми е моето решение към момента. Благодаря на всички за дадените мнения.


Това, че си е хванал друга жена не значи, че ако авторката си намери приятел, бившият и мъж няма да и създава проблеми.

Но като гледам, тук основното е, че тя още го обича, не е искала да се развеждат и може би още се надява да се съберат. Затова и е станало мъчно, че вече има друга и това е натъжило и детето.
[/quote]

В крайна сметка всеки се чувства, както се чувства. И ИМА ПРАВО НА ТОВА! Не бих упрекнала никой за това как се чувства - белким някой може да си контролира какви чувства да изпитва. И авторката има право да си тъжи за края на брака по всякакв начин, независимо че са имали гадни моменти. Наясно сме, че е имало и много хубави след като са се оженили и са имали дете.

Авторке, горе главата! И това ще мине! Нормално е и за брака ти да ти е гадно, и за детето да ти е криво и за това, че бившия вече ново семейство създава. Ще мине време и ще погледнеш и на друмите и на делата на бившия по друг начин и ще видиш колко безумно и незряло се държи.   

Всичко е за добро, само че се вижда и осъзнава след години. Щастието идва отвътре, от начина на мислене, не от външните обстоятелства. Много често си мислим, че нещо е отрицателно и тъжно, а то е точно обратното. Имате най- силният  стимул да успявате в този живот и това е детето. Според мен всяка раздяла е за хубаво. Той ви прави услуга с този развод, това е възможност да си подредите живота с друг човек, който ще се страхува да ви загуби, защото просто ви обича. Илюзиите за любов колкото по-бързо си тръгнат, толкова по-добре; смисъл има реалната любов. Може и аз да съм по-големичък егоист, не знам, може и така да е, но сме за малко и трябва да ни е красиво с хората до нас. Това ви е късметът, според мен, не нещастието. Да, сега  не изглежда като късмет, като непреодолима болка изглежда и се усеща,  като провал изглежда, като разрушение, обаче дори и да е след години, ще стигнете до точно този извод, а именно, че всичко се случва за добро.

Да бе, да, не те било дразнело......, но както и да е! Децата усещат кога всичко е приключило между родителите им....., както навремето АЗ "знаех", че няма връщане назад при моите (бях на 3)! Майка се омъжи първа, после и татко се ожени! Не съм ги съдила, упреквала, дори не сме коментирали ситуациите! Просто ясно и точно (с едно изречение) ми се каза, че "вървя" с майка си (най-вероятно тя е била инициатор на развода). Сега вече 40 годишна, имам две семейства, не говоря на майка за баща си, на него за нея! Има една тънка линия, не трявмирайте децата си с излишни приказки, спестявайте им някои неща!
Мое мнение: за теб нищо не е свършило и те е яд, че той е продължил! Надявай се още, по Коледа винаги стават чудеса.

Като изляхте тази жлъч по мен, сега по-добре ли стана? Това , че вие сте приели нещата така и за вас това е правилно не значи, че всички можем да се настройм и да мислим така. Хората сме различни, света е шарен, едни са по-емоционални, други по затворени. Не бива това да е общ критерии за всички.
Не ме е яд, не ме дразни, просто ме боли, което е нормално , човек съм изпитвам чувства и емоции, които не винаги се контролират.  Не травмирам дъщеря си, старая се всиячески да е добре. Никоя майка не би причинила това на детето си, поне не умишлено. Дойдох тук , за съвет и мнение, не да съм сочена с пръст какво точно изпитвам и това да е големия проблем.
Всеки преминал през това знае, че началото след това винаги е трудно. Не съм седнала да се тръшкам и да му преча на новия живот, и да ме е заболяло това си е в моята градина и аз ще се оправя с това. По никакъв начин , нито държа сметка, нито се намесвам в новите му отношения. Както той е продължил ще уважа това и аз ще продължа напред, това е.

Всичко е така, ама не разбирам как може да съжаляваш за човек, който физическииемоционалноте е насилвал?

Извинявай, не съм целяла да те засегна. Просто ми прави впечатление, че често се делегират правомощия на малки деца, каквото въобще не им е работа Каква ти е работата да обсъждаш приятелката на баща и с нея? Всъщност той добре е обяснил...., ти си тази със задължаването.