Много отдавна сме сключили този пакт ние да ограничаваме котките, но ги храним, а те ни лекуват!
Да доложа аз за ПиратЯ и котанката.
Скрит текст:
Няма да стане работата. Вече почти съм се отказала, а мъжът ми още в самото начало. Вместо да се подобряват, по-зле стават нещата. Говорих с моя позната ветеринар. Каза жената, че има нерядко случаи и когато животните не свикват.
Не можем да спим вече, поизморихме се. Всяка сутрин се будим още към 4 от ръмженето на котката. Риш пристига в спалнята да се гушне, тя започва да съска и ръмжи. Ако затворя вратата на спалнята Ришко мяука пред нея до примала. За да е спокоен трябва да спя при него в хола. А се изкривих от това спане 2 месеца през ден на диваните. Ако си остана в спалнята и оставя вратата отворена през нощта, той идва и си ляга при мен, но скоро след това се маха, котанката идва и заема неговото място. По някое време той се връща и... пак става въргал. Сбивайки се женската скача бърза като стрела и по главите ни, за да избяга от него, дере без да иска със ноктите на крачетата като скача... Абе....не става. Гледана сама по себе си животинката, макар да не е гушлива и социална, все пак е съвсем търпима. Но с Ришко спогаждане няма.
Наскоро установих, че идиличното им стоене на двамата в една стая когато тя е на столчето, а той лежи върху спалнята, нищо чудно да е защото той се опитва да ѝ попречи да навлиза в "неговата" територия в хола. Тя се оптва да се разхожда на там, но той я посреща вече никак не с онази лИбоФ, с която я гледаше първите две-три седмици.
Тя от своя страна драска много. Има си такива котки. Някои пускат ноктите, други - рядко. Тя е от първите, Ришко от вторите. Завалията на няколко пъти и кръв му пусна. Гледам аз някакви капки кръв по земята, после се сещам, че се биха малко преди това. Слава Богу на котките бързичко им минават драскотините. Но не ми е приятно.
Няма да стане. Направихме опит, не стана. Ще я оставим до края на зимните месеци, но още тази седмица ще кажа на близките ни, че трябва да ѝ потърсим дом или да я връщаме в онзи апартамент. Просто двете животни не се харесват. А и ние вече се поизморихме от вечното съскане, ръмжене, не можем да се наспим като хората. Тази котанка е просто да живее някъде където няма друго животно. Мислех, че Ришко като е спокойно животинче тя ще го хареса, уви. А той самият с нея вече никак не изглежда тоя голям кротушко, който беше.
Остава ми едно единствено нещо да пробвам. До този момент сме с два Фелиуела в контактите. Умишлено не вземах каишки. Тук-таме пише, че имат валериан, а не искам да дрогирам животинките. Та остава може би един последен опит за каишка или някаква специална храна, на Ролял Канин ако не се лъжа, която била с някакво вещество вътре, което ги успокоявало. Скептична съм и малко се страхувам от толкова много химия.
Пък и като гледам двата Фелиуела не им действат.
Не можем да спим вече, поизморихме се. Всяка сутрин се будим още към 4 от ръмженето на котката. Риш пристига в спалнята да се гушне, тя започва да съска и ръмжи. Ако затворя вратата на спалнята Ришко мяука пред нея до примала. За да е спокоен трябва да спя при него в хола. А се изкривих от това спане 2 месеца през ден на диваните. Ако си остана в спалнята и оставя вратата отворена през нощта, той идва и си ляга при мен, но скоро след това се маха, котанката идва и заема неговото място. По някое време той се връща и... пак става въргал. Сбивайки се женската скача бърза като стрела и по главите ни, за да избяга от него, дере без да иска със ноктите на крачетата като скача... Абе....не става. Гледана сама по себе си животинката, макар да не е гушлива и социална, все пак е съвсем търпима. Но с Ришко спогаждане няма.
Наскоро установих, че идиличното им стоене на двамата в една стая когато тя е на столчето, а той лежи върху спалнята, нищо чудно да е защото той се опитва да ѝ попречи да навлиза в "неговата" територия в хола. Тя се оптва да се разхожда на там, но той я посреща вече никак не с онази лИбоФ, с която я гледаше първите две-три седмици.
Тя от своя страна драска много. Има си такива котки. Някои пускат ноктите, други - рядко. Тя е от първите, Ришко от вторите. Завалията на няколко пъти и кръв му пусна. Гледам аз някакви капки кръв по земята, после се сещам, че се биха малко преди това. Слава Богу на котките бързичко им минават драскотините. Но не ми е приятно.
Няма да стане. Направихме опит, не стана. Ще я оставим до края на зимните месеци, но още тази седмица ще кажа на близките ни, че трябва да ѝ потърсим дом или да я връщаме в онзи апартамент. Просто двете животни не се харесват. А и ние вече се поизморихме от вечното съскане, ръмжене, не можем да се наспим като хората. Тази котанка е просто да живее някъде където няма друго животно. Мислех, че Ришко като е спокойно животинче тя ще го хареса, уви. А той самият с нея вече никак не изглежда тоя голям кротушко, който беше.
Остава ми едно единствено нещо да пробвам. До този момент сме с два Фелиуела в контактите. Умишлено не вземах каишки. Тук-таме пише, че имат валериан, а не искам да дрогирам животинките. Та остава може би един последен опит за каишка или някаква специална храна, на Ролял Канин ако не се лъжа, която била с някакво вещество вътре, което ги успокоявало. Скептична съм и малко се страхувам от толкова много химия.
Пък и като гледам двата Фелиуела не им действат.
Пробвала съм да дам на Наруто сварено пилешко и свинско месо, но не е проявявал интерес нито като малък, нито пък сега. 
