Как ми скъси живота моят дзвер днес...щях да хвърля топа, не пресилвам хич.
Не се сеща за прозорци, аз съм много внимателна и гледам да проветрявам като не е наоколо. Двете тераси са към двете спални- не са остъклени и като цяло не ги ползваме особено. Детската от месеци не е отваряна, на тази към спалнята простирам неща, които не стават за сушилня. Та отварям там през два дни и след като веднъж излезе без да я видя и едва я прибрах(с пискане, с приканване... че застана точно на дупката под парапета и мислех, че ще се метне), съм много внимателна и я гоня, плаша я, така че да се научи, че там е забранено. На втори етаж сме, и да падне, ще се стовари на тревна площ и вероятно няма да умре, ама нямам желание да му се случва.
Та снощи мъжът ми без да иска го настъпи, онова измяча и се скри. И както си стоеше под един стол, после изчезна. Реших, че се е скрило и си легнах, мъжът ми каза, че ще и сипе малко суха храна да си замезва до сутринта ако реши.
Ставам сутринта и обикновено котето си спи в хола-сега го нямаше. Пис тук, пис там-няма. Нито в детската стая, нито из гардероби. Направо полудях. Вдигнах мъжа ми да търси и той. Ходих и на нашата тераса, защото се сетих, че излизах веднъж да взема нещо от простора-нямаше го. Тръгнах около блока, застанах под терасите и писках-чух го. Но реших, че е в мазетата(под терасите има прозорчета). Но се оказа, че е на терасата на децата. Как е отишло там- нямаме идея. Децата твърдят, че не са отваряли там...малкото има навик да послъгва, но сякаш му вярвам. Между двете тераси има стена и разстояние около 50-60см гладка стена на блока, но няма ни дъска, ни някакъв парапет-нищо, по което да мине. Струва ми се невъзможно да прескочи.
НО за 30 минути ми се съкрати живота. Цяла нощ е мръзнало на терасата, но никой не го е чул да мяука-децата твърдят, че не са чули нищо.
Алечка, мои близки имат камера в холо-кухнята, точно за да си гледат котката, като ги няма. Ще питам какво са си взели.