Как реагираха родителите ви, когато решихте да се разделите/разведете?

Баща ми беше покойник по време на развода ми, но майка ми беше изцяло зад гърба ми, защото знаеше какво преживявам.  И ако някога моите деца минат през същото, ще бъда тяхна опора и подкрепа.
Бившият беше "пробил" при баба ми и дядо ми и беше ходил да се жалва с някакви безумици как съм го оставила без завивка дори, при положение че избягах с децата горе-долу само с дрехите, цветята и пердетата ,  обаче набързо отрязах баба и дядо, защото още ми горчеше от реакциите им за предишни случки. Реакцията на приятелите ми беше "най-накрая ти дойде акъла в тъпата кратуна" и се юрнаха да носят чаршафи, килим, котлон, посуда и печка в мизерната ни квартира, която излъскахме и направихме баси якия дом
Там си припомнихме какво е свобода и спряхме да стъпваме на пръсти.

Направо ви се възхищавам на всички, който сте минали през това. Ето още примери, че времената са други и тези решения, дори и трудни за децата,  са най-правилни за всички. Аз страх от самота нямам, само финансовата част трябва да оправя, защото в момента съм учеща.
Благодаря за всички споделени истории и съвети!

Никога не съм се омъжвала и съответно официално развеждала, но имах 8 годишна връзка, която прекратих, така че мисля, че се брои. И си позволявам да пиша, понеже като ти прочетох първия пост, направо се вбесих.

Родителите ти са възпитали в теб психиката на жертва. И с тази психика съвсем закономерно си привлякла насилник. Набивали да ти, че жената трябва да мълчи (ти си жена, следователно ти трябва да мълчиш). Опитват се да те убедят, че не си стойностен човек и е било едва ли не късмет, че някой те е взел и не трябва в никакъв случай да го пускаш, понеже друг няма да има. Насадили са ти някакъв страх, че ако животът ти не протича според техните разбирания, едва ли не ще се отрекат от теб, заради което премълчаваш истинското състояние на брака си и живееш в среда на насилие. И дори самата ти си приела този модел за правилен и си свикнала да оправдаваш насилието - не си си тръгнала директно след първия шамар и дори и тук в темата взе да се оправдаваш, че бракът ти не е чак толкова зле и не живееш в стрес всеки ден.

Психолог ти трябва. Само че не знам финансово и с това и с развода дали ще се справиш. Но поне има книги, ето Рокстар спомена и за клипчета в интернет. Гледай и чети за токсичните родители. И в никакъв случай недей да се обясняваш надълго и нашироко и да си просиш одобрението им. Съобщаваш им, ако те подкрепят - добре, ако не, прекъсваш комуникацията.

За развода си намери някой друг, който да те подкрепя - брат, сестра, друг роднина, приятели. Със сигурност ще настане ад в момента, в който оповестиш решението си и като те притиснат мъж и родители от двете страни, нищо чудно да поддадеш.

Майка ми е една прекрасна, но доста властна жена, поради което винаги съм я държала настрани от решенията си и съм я поставяла пред свършен факт.
Следвайки този модел,  просто отидох и им казах, че съм се разделила с мъжа си и съм се изнесла от жилището. Имаше елемент на сащисване, но не казаха нищо, нямаха тая възможност.
Те си поддържат с бившия ми мъж връзка и до момента няколко години по-късно, той им ходи на гости, помага им, нямам против, стига да не ме занимават.

Браво, че са успели да съумеят да запазят взаимно уважение. Такава картина не се вижда често в днешно време, браво, за което. Каква беше причината ти да го напуснеш? Пред теб се е държал зле, а пред родителите винаги е бил внимателен или?

#Unicorn88, много съм съгласна с теб, че този тип на поведение от родителите ми не е правилен. За съжаление ми отне няколко години да го разбера

Фиоре, нашите отношения нямаха общо с отношенията ни с другите хора и никога не сме въвличали никого в тях. Съответно когато се разделихме, се разделихме ние, не ние с всички други.

Типично поведение на старото поколение където е било напълно нормално да тормозят и бият жената.
Взимай си детето и се махай.

Моите родители живеят в голям град и би трябвало да са със съвременни разбирания. Но ако има нещо, по което си приличат, това е по непоносимостта към развода. Биха останали заедно въпреки всичко - алкохол ежедневно, неприбиране цяла нощ системно, шофиране в пияно състояние, скандали и т.н. към децата пълен игнор на емоционалния им свят и пренебрежение. Е не помня да са се били.
Сестра ми имаше дългогодишна връзка (6 годишна) щяха да се женят, но заживяха заедно и той започна да упражнява психически тормоз. Беше въпрос на време да прерасне във физически. Сестра ми искаше да се разделят, а баща ми каза - ами ти колко мъже ще имаш, ще станеш като Марчето (роднина проститутка).
Тя не знам как му прости, аз не бих.
Никога.
Чувала съм, че другите бащи защитават дъщерите си.
Подиграваше се на един роднина, който на 50 год се разведе и си намери нова приятелка. Давам си сметка, че е било защото и той е искал да се разведе, но не му е стискало.

Ей това ми е странно в българското общество - омъжена жена - госпожата на почит.
И на никого не му пука какво й се случва вкъщи - то си е нормално.
Разведена жена - пуу, пълен боклук.

Сподели всичко с твоите родители,включително и за шамарите.
Тогава може и да си променят мнението.

Да И любимото ми - кой ще я вземе с деца... А разведеният мъж? Той си е топ!
Много път има да извърви обществото по тази тема. Радвам се, че все повече се приема за нормално де, но има още какво да се желае

Rockstar, ти си и в София, не ми се вярва накъде да срещаш подобно отношение. И аз съм от София, но отдавна живея в по-малък град. Как един човек не е посмял нещо да ми намекне на тема развода. Други изцепки имах от дотогавашни приятели. Но за имиджа на разведените жени в  обществото нито аз съм мислила или притеснявала, нито някой е посмял да се обади по темата. Това е толкова често срещано вече, колкото и сватбата, ако не и повече. Не вярвам някъде някой да се впечатлява изобщо.

Виж, натякването как мъж няма да те иска с децата е много въревжно наистина Само дето не е вярно хич.

Разведеният мъж автоматично няма деца - те са натирени при майката.
Майката трябва да има късмет да срещне първо мъж, който ще я приеме с деца и второ, ако срещне такъв мъж вероятно и да е готова да му роди дете и на него.
Имам позната в подобна ситуация - срещна друг мъж, обаче той я натиска за общи деца - тя обаче като майка на две деца не ще и да чуе. Ако за него биологичните му деца са му по-важни скоро ще я зареже.
Иначе си мисля, че между двама разведени с деца може да се получи чудесна връзка - и двамата с големи деца могат да започнат на чисто.

Това прозвуча като да е някакъв злодей. Ако е някоя девойка с разведен мъж с две деца, ще кажем: "Е тоя как да не знае, че тя ще иска деца? Трябва да си дава сметка за това!"

Имам разведена приятелка с две деца. Не иска да има повече деца, което е напълно разбираемо. Децата поотраснаха, а тя си казва, че иска да пътува, да работи и да се забавлява. Сама си казва, че не се заглежда по мъже без деца. Тези, които вече имат, рядко ще поискат от нея. Мисля, че е много права.