Здравейте,
С мъжа ми сме от 3г заедно и почти 1г така да се каже разделени, поради това, че аз имам да оправям документи в моят град а той е в чужбина, но по принцип аз се прибрах за малко, а реших да поостана докато свърша работата поне, и да си изясня нещата между нас.През първата година и половина беше уж ковид, че не излизаме, а и аз бях влюбена.т.н.Той обещаваше много неща, които не изпълни.По време на бременността не ми обръщаше внимание, с извинение че много работеше уж за да има време като се появи детето.Баща му заяви, че детето ще се казва ххххх месец преди да родя.Стана ми ужасно обидно, заповеди не приемам.Мъжа ми така и не намери време да обсъдим името на детето, че и го реши след като се роси и уж че го измислил той, каза същото име както заповяда баща му.Тъпачката аз се съгласих, вярвах на всичко което ми обещава, реших да направя компромис.Няколко месеца след това всичките му глупости излязоха наяве, каго започнах да задавам въпроси той избяга и спа в кората няколко дни, не вест ни кост, остави ме с детето на ръце, защото съм викала, била съм нахална, много съм питала.Викнах полиция и го намериха.Върна се в къщи, до 2-3 месеца същата случка, пак полиция, то годи път си тръгнах, за да си избистря главата.Дължи ми много пари, започна лека полека да ги връща, но не е там въпроса.Доста време мълчах и вярвах, спрях да мълча и сега вече си позволява да ми крещи като му кажа какво мисля.Искам да сменя и името на детето, тя е на 1.8м, не мисля, че ще е кой знае какъв шок за нея.Той е против, но аз въпреки че ми е годно че баща му ще се почувства зле, ми е ужасно да произнасям това име, знаеейки, че клекнах пред хора, които не ме уважават ако не изпълнявам, ако имам мнение различно от тяхното, че и ме кълне майка му.Знам, че ако сменя името това ще е края, но по принцип не би трябвало.Споделих му колко ужасно се чувствам, не мисля че му пука, иска си това име.В същото време, при спорове ме обижда, около него ке чувствам като на тръни.Чудя се, дали това е просто временно заради грешките и моите реакции, полиция и т.н(бях уплашена, без пари, и паникьосана), или на всички семейства се случва да имат период в които да си нагласят характерите?Нямам роднини освен детето и не мога да разчитам на никого, не ми се иска да съм сама или да допусна грешка в живота си.Имате ли мнение?
С мъжа ми сме от 3г заедно и почти 1г така да се каже разделени, поради това, че аз имам да оправям документи в моят град а той е в чужбина, но по принцип аз се прибрах за малко, а реших да поостана докато свърша работата поне, и да си изясня нещата между нас.През първата година и половина беше уж ковид, че не излизаме, а и аз бях влюбена.т.н.Той обещаваше много неща, които не изпълни.По време на бременността не ми обръщаше внимание, с извинение че много работеше уж за да има време като се появи детето.Баща му заяви, че детето ще се казва ххххх месец преди да родя.Стана ми ужасно обидно, заповеди не приемам.Мъжа ми така и не намери време да обсъдим името на детето, че и го реши след като се роси и уж че го измислил той, каза същото име както заповяда баща му.Тъпачката аз се съгласих, вярвах на всичко което ми обещава, реших да направя компромис.Няколко месеца след това всичките му глупости излязоха наяве, каго започнах да задавам въпроси той избяга и спа в кората няколко дни, не вест ни кост, остави ме с детето на ръце, защото съм викала, била съм нахална, много съм питала.Викнах полиция и го намериха.Върна се в къщи, до 2-3 месеца същата случка, пак полиция, то годи път си тръгнах, за да си избистря главата.Дължи ми много пари, започна лека полека да ги връща, но не е там въпроса.Доста време мълчах и вярвах, спрях да мълча и сега вече си позволява да ми крещи като му кажа какво мисля.Искам да сменя и името на детето, тя е на 1.8м, не мисля, че ще е кой знае какъв шок за нея.Той е против, но аз въпреки че ми е годно че баща му ще се почувства зле, ми е ужасно да произнасям това име, знаеейки, че клекнах пред хора, които не ме уважават ако не изпълнявам, ако имам мнение различно от тяхното, че и ме кълне майка му.Знам, че ако сменя името това ще е края, но по принцип не би трябвало.Споделих му колко ужасно се чувствам, не мисля че му пука, иска си това име.В същото време, при спорове ме обижда, около него ке чувствам като на тръни.Чудя се, дали това е просто временно заради грешките и моите реакции, полиция и т.н(бях уплашена, без пари, и паникьосана), или на всички семейства се случва да имат период в които да си нагласят характерите?Нямам роднини освен детето и не мога да разчитам на никого, не ми се иска да съм сама или да допусна грешка в живота си.Имате ли мнение?
