Да остана ли с мъжа си или е по-добре да се разделим?

Независимо чий гражданин е детето, смениш ли името, трябва да смениш всички негови документи. Успех ти желая, дано намериш покой!

Детето като чужд гражданин, как ползва лекар, ясла и т.н. във България?
Майката не работи. Кой ви издържа докато мъдрите как да смените името по пощата.

Силв18, ако в тази тема има някой който да те разбира как се чувстваш по отношение на името на детето това съм аз. Преди повече от 15г. ме принудиха да сменя името на детето, чието първоначално име беше много хубаво, българско име със значение, което орисва детето да е здраво и силно. Беше кръстено на свекърите с първата буква от името точно както навремето те са кръстили ММ с първата буква на дядо му. Тотално лицемерие и двоен стандарт. Дори в деня преди раждането когато говорихме с ММ за името на детето той ми каза, че аз съм майката и мен ще питат за името, така както неговата майка е избрала имената на нейните деца. Но след раждането когато неговите близки са реагирали, че не приемат детето да е кръстено само с първата буква на тях той се обърна на 180 гр. и застана на тяхна страна като ни изостави в болницата. Моите родители за един ден приготвиха у тях стая за нас с бебето, но когато след седмица ММ се появи с ултиматум, че ако сменя името ще ни прибере родителите ми подкрепиха него и ме накараха да се чувствам нежелана в дома им. Мислили са, че като го подкрепят за това той и близките му ще оценят компромиса от моя страна и за в бъдеще всичко ще бъде както трябва. Нищо подобно. Никога след това, когато ситуацията е изисквала ММ да избира между детето и тях не избра детето, а нашето дете е дете с увреждане и когато е трябвало да прави избор е било свързано със състоянието на това дете. И отношението на неговите близки към родителите ми винаги е било крайно пренебрежително, лицимерно и надменно като към хора много по-незначителни от тях, въпреки че моите родители са висшисти със съответната професионална реализация, интелект, култура и възпитание.
Твоят мъж НИКОГА и при никакви обстоятелства няма да се промени. Винаги неговото семейство ще са майка му, баща му и ако има брат/сестра и техните деца. Ти и детето не сте семейството към което ще се чувства отговорен. Дори и да се откажеш и да не смениш името пак няма да получиш уважението и отношенията които искаш. Просто защото никога няма да посмее да се противопостави на родителите си за нищо свързано с теб и детето ви.
Но иначе да, такова насилие над душата не се забравя с времето. И след толкова години ме боли и изпитвам гняв и съжаление. Сега знам, че дори и да не бях сменила името моите родители нямаше да ни изгонят с детето, но тогава водени от най-добри намерения ме накараха да мисля, че не ни искат при тях и бях в паника че ако не приема ултиматума няма къде да заведа бебе на няколко дни.

Мненията на авторката показват един много объркан човек с огромно его и войнстващ реваншизъм. След всичкия гняв и негодувание, които излива по адрес на семейството и лошите хора, чието име детето носи, в същото време таи надежди, че мъжът ще се промени, ще се откъсне от семейството на родителите си, и с авторката ще плеснат с ръце и ще се прегърнат. И над всичкото това стои един Бог, който си знае работата и ще нареди нещата по най-добрия начин . Много наивно и несериозно, да не използвам други думи. Единственото жалко в случая е, че е замесено дете, което ще трябва да понесе последствията от решенията на родителите си (име, гражданство, местоживеене, и всичко останало).

Всичките документи са 1 паспорт
Благодаря да пожеланието, с времето ще се оправя, хората сме по-издръжливи от колкото си мислим

А акт за раждане?

Когато човек търси винаги намира начин -детето ива всичко и ДжиПи и на ясла ходи с ЛНЧ .Всичко е възможно, само трабва човек са е упорит и са търси алтернативи.

Благодаря на Рори72 за споделянето и наистина много съжалявам за развоя та събитията при вас, разбирам както и вие на 100%.

Интересно ми е как е възможно са се определя егоистично желанието на майката да избере име на детето си, което са произнася с лекота и обич?Наистина ли трябва да се чувствам виновна (не се), че си поправям грешката?Когато ке съгласих да това име, не знаех и 2% от истината.Струва ми се съвсем нормално след като съм я разбрала, са искам да върна времето назад и п моят случай мога, защо не?Ако някой постъпи с вас така, и имате възможност да се поправите без са навредите на никой, не бихте ли?Няма потърпевши с случая, нито пък смятам че би се отразило на детето, консултирах се със специалист.Его е ако ограничавам срещите с "баба и дядо", не го правя, имат пълна свобода за това без ограничения или изисквания.Най-важното е че никой няма да е потърпевш и затова е най-най-добре да се оправят нещата още сега.
Относно целуване и прегръщане с роднините му-категорично не, не съм лицемерна и не искам да бъда.И на мъжа си съм казала, той е длъжен да се грижи и уважава роднините си, но аз не съм.И за да няма проблеми, просто няма да контактувам с тях.Но ако той им позволи да му влияят и той продължи да ги слуша,е най-добре да си остане с тях, колкото и са ми е гадно...
Издържаме се с вноските от мъжа ви, от парите които той обеща да връща месечно (голяма сума е и не може да ги върне наведнъж).Аз чакам отговор от 3 интервюта до края на тази седмица, и ще се радвам да започна работа, заплатата ще ни стига, позициите са добри.Притеснението ми е свързано единствено с това, дали мъжа ми ще съумее да направи каквото трябва за нашето семейство, или ще избере роднините си.Това не зависи от мен, но от мен зависи дали да му се доверя.Трудно се поизправих бих казала след целия ад, хич не ми се иска срутване наново, ако се окаже че съм си просто тъпа патка и пак се повторят нещата "старата песен на нов глас"

Името не е рокля да го сменяте на сезон, защото не ви харесва.
9 месеца сте имали да го стиковате и да изчистите кой ще командва и как ще се издържате като семейство.
Намирате си оправдания за всичко и циклите на едно място.

Затова ше се смени веднъж завинаги за щастие без да навреди на никой.
9 месеца ходих целодневно на работа, изпълнявах си къщните задължения, подготвях за детето всичко, ходих на прегледи...Правих многократни опити да говоря с мъжа ми по всички въпроси, трудно получавах отговори, но получавах отговори, които се оказаха лъжа.Да, още една грешка откривам в себе си сега - фокуса ми е бил върху работа, бременност и емоции, както и неглижиране на уклончиви отговори и пренебрегване на интуицията ми.Е грешки, но за щастие поправими.
Благодаря за подкрепата

Пак ще кажа, не вярвам мъжа да разпише за смяна на името току така.
Ще видим.

Има и още нещо, хванах майка му в лъжа няколко пъти - 3 пъти преди да се скараме, тогава нищо не казах, неудобно ми беше, просто си направих извод за жената.После още 2 пъти след скарването, тогава я попитах очи в очи защо ме лъже, а тя ми отговъри същото като мъжа ми като го хванах във всичките му лъжи "За са не те притеснявам"Нарекох я лъжкиня, тогава ме прокле 2 пъти-да съм изпитала нейните болки и да съм изплачела нейните сълзи; мъжа ми да ми върнел всички пари, но с тях да съм си останела и сам сама до края на живота си.Попитах я защо ме кълне, и отговора беше "Как ще те кълна, аз казах че ти пожелавам тези неща за да видиш как ме боли, не че те кълна".Част от парите мъжа ми е взел зад гърба ми и ги е дал на баща си и майка си, уж да им помага.Ок, нямам против да помага финансово на родителите си, но не и с майчинските ми и детските на детето баз мое знание.Попитах майка му как може да ги вземат въобще тези пари, майка му веднага излъга, че не ка взимали никакви пари, а баща му ке изсмя в лицето ви и каза че тези пари били общи а не мои, и били за детето (бях позволила са го гледат 2 седмици).Детето беше на 5м, всичко от крил, до мляко, дрехи, играчки и памперси бях осигурила.А дядото ми каза, ах много знаеш ти какво се купили ние.
Няма да мога да си простя на себе си, ако не сменя именцето на това усмихнато прекрасно дете и да го обрека на тези зли, нагли и подли хора.За нищо на света.
И мъжа ми в разговор с мен пак стои на тяхна страна, не мога са си го обясня, бащата краде от нас с детето, дава на баба и дядо и се защитават едни други.Чак мъжа ми казва, че тази агресия от моя страна не била нормална, никой от неговото семейство не псувал така гадно срещу мен.Аз пэк си мисля, че сигурно защото не съм ги клела, не съм крала от тях, не съм ги лъгала и не съм ги оставяла в безизходица по време на майчинство, без никакъв шанс с бебе на ръце да започнеш работа.Сигурно това да е причината на тяхното спокойствие.

Повтаряш едно и също, това с парите от детските сигурно за 3ти път го чета...
По принцип щом сте семейство с мъжа ти, парите ви са общи/ семейни. Не знам за каква сума става въпрос, но седържиш все едно е взел милиони.
Стегни се вече и продължи на пред.

Silv след като познаваш законите в Англия- не ти ли минава през ума, че връщайки се там при мъжа ти, той може да ти вземе основните родителски права? Не съм чела всичко и задълбочено, но само видях видях твое твърдение, че закона е на страната на майката там. Трудно ми е да го повярвам, макар че не знам в детайли как се процедира в Англия.

В повечето западни страни гледат цялостната картинка и доказуеми факти. Важен фактор е и финансовата част. Ти твърдиш, че ти е взел парите и ги връща малко по-малко. Но най-вероятно доказателство за това няма и ако си му ги давала кеш, а той ти ги връща с малки преводи сега, то си изглежда като издръжка. От поне 2 години ти си без стабилна работа или доход, ако отидеш там няма да имаш и жилище в случай на раздяла. Как ще наемеш нещо подходящо за дете, без да имаш работа и доказуем доход? Официално ще твърдиш, че имаш да взимаш, обаче на практика нямаш никаква стабилност.

Ти може и да се грижиш за детето, но то не е БГ гражданин и ти си го отделила за година от бащата. Това също не изглежда добре. Като добавим и емоционалните реакции и факта, че си се изпокарала с всички, просто не знам как не ти минава през акъла, че отидеш ли там могат да ти вземат основните родителски права.

Ако ти си една година тук, дойде ли мъжа ти да ви види и как вижда детето? Ако толкова искаш да му дадеш шанс- защо не дойде той в България? Ще сте отделно, ще имаш време да прецениш накъде отиват нещата.

Аз освен, че защитава семейството си не видях как се грижи за детето и има ли връзка с него. Защото ти нямаш право да му спираш достъпа до него, ако те имат връзка и той не е баща само по документи.

Мисля, че с детето се справям добре а и затова не работя, докато той работи.Парите които е взимал от мен така и незнам къде са, така че ...и той също няма освен заплата...предполагам.За разлика от него, аз достъп до негови сметки никога не съм имала.За детето никога не съм го спирала, да дойде по празниците, дори и взе детето за 5-6 дни бяха с малката при родителите му.Чудя се дали мога да му имам доверие, защото има подобрение в някои аспекти, но интуицията и поведението му от време на време ми подсказват друго, но интуиция не е доказателство.виждам, че прани усилия и оценявам това, затова си мисля, че се опитва да оправи нещата.

Мен друго ми е любопитно - явно имаш желание да дадеш шанс, ако той се "поправи". Не знам какво ще рече, ама той връзка със семейството няма да прекъсне съвсем, и като си сменила името на това дете, как ще я приемат бабата и дядото? Или очакваш да не припарват до малката/да се държат с нея както досега?
Прави там каквото ще правиш за името (не че мога да те разбера) и приключвай с мухъла.