Да остана ли с мъжа си или е по-добре да се разделим?

Здравейте!🙂
С моят мъж сме от 7 години.Имаме детенце на годинка и два месеца.От както се появи детето , всичко се промени в по лоша насока за съжаление в нашите взаимоотношения.Преди това не сме имали кой знае конфликти, нормални битовизми бих казала!Както във всяко семейство,дори работихме дълги години на една и съща работа.От както се появи детето,обаче той се промени в смисъл такъв че иска контрола за отглеждането да е в негови ръце...За най-малкото ми се меси,как трябва да го правя..
Постоянно си втълпява че детето като се разболее ще се случи най-лошото.Сънува го нощем кошмари,свързани с него.Противоречи ми,в повечето случаи не сме един отбор както ми се би искало! Чувствам се отчаяна,тъй като не срещам никакво разбиране от негова страна !Ако можете дайте ми някакви съвети какво мога да направя? Наистина се опитвам винаги първи с добро,но той си знае неговото и го прави дори зад гърба ми...Не усещам че имам уважението което имах преди което е много тъжно..Детето стана приоритет в което няма нищо общо но ние тотално се изгубихме като връзка,полов живот не водим от както се е родило ...(тъй като аз спя с детето понеже все още кърмя ...) Благодаря предварително на включилите се!

Тази тема не приключи ли, леле, 1 и също...

Silv18, прочети си пак последните постове, опитай безпристрастно. Ти мразиш този човек, мразиш и родата му, виждаш ги като 1 цяло зло, което обединено действа срещу теб. Насъбрала си ужасна непоносимост, ненавиждаш ги. Да кажем имаш свои основания. А с това име чак ненормална ми е тази омраза, не го произнасяш, говориш на детето като на безименно човече все едно е "никое", още малко да почне да разбира и ще му навредиш с това.  Толкова афектирано звучиш, че се чудя как изобщо допускаш да се съберете отново?? Наплю го яростно, сега се надяваш да премисли... Мъжа, името, държавата, всичко е дали-или, голяяма каша ти е в главата. Запиши си го:  Той няма да се промени! Ще е все същия с подкрепата на цялата рода, всички срещу теб! Само ще става по-зле.  Прецени така ли искаш да живееш?  Вярвам, че можеш да се справиш сама, но си се залепила за мъжа както го мразиш, някаква зависимост си развила, звучи като "бий ме, обичам те". Помисли за себе си и детето си, реши какво искаш и действай в 1 посока.

Повече няма да пиша.
Вярно е че съм насъбрала много яд, от опит знам, че т времето някак си намирам свои начини да простя, така, че за себе си знам, че рано или късно ще простя на всички, но не е дошло още времето, както се казва под афект съм все още или" не ми е минало".Силно се надявам той да осъзнае как му влияят роднините и да проумее най-накрая,че когато създадеш свое семейство трябва да си го пазиш, защитаваш, и ако някой ти плюе жена ти(ако не е някоя парантия) като мъж(пазител/защитник), твоята задача е да я защитиш, без да нападаш баща си, майка или сестра си.Ако аз бях на тегово място, щях да още та първото нападение да се намеся и да кажа на мама "Майко, не ми е приятно да се държиш така с жена ми, обиждаш ме като ме поставяш в трудна ситуация-дали да защитя жена ми или да те разсърдя.Моля те не ме поставяй в такава ситуация!"А той просто си мълчеше, както и баща му...а сестра му ми каза за проявя разбиране към по възрастните.Събрах сили и реших да склоня глава, като по-малка(така съм възпитана).Е така, но на всичкото отгоре ми се заяви че съм щяла 1 ден са съжалявам ако съм се сърдела.От негово страна нищо!!!От това ме боли.Роднините му ка едно, но той да ме пъха в кола с тях 5 на 1, майка му да ми държи тон, че чак и забележки защо съм се цупела.А той мълчи...Нямам му доверие и знам, утре каквото и да ми каже майка му, той ще си мълчи, но ако аз отвърна...тогава не може.Писна ми от теди балкански /тип индийски сериал мъже. И вашите мъже ли са такива -детето да се кръсти на баща ми, уважавай родителите ми дори и да не ги харесваш, аз взимам решенията а ти, ако реша ще ти кажа.Не излязохме ли вече от това старомодно, грешно и разплакало/разделило доста семейства тъпо мислене?

Аман!

Разделете се навреме за доброто на детето.Няма смисъл да се мъчите,нищо добро няма да произлезе.
Съсредоточи си енергията не в омраза ,а да си изградиш нов живот.
И спри да се фокусираш върху това име! Наричай я Беба или нещо друго ,каквото си измислиш.

На бас, че няма да разпише.

Всички ти казахме,че името ти е най-малкия проблем,но ти си дерзай!

Не го ли смени това име.
Ще мине месец откакто си отворила темата.
Като е лесно, сменяй го и ще се успокоиш.
Какво чакаш?