Да остана ли с мъжа си или е по-добре да се разделим?

Здравейте, да трудно ще ми е, но някак си имам все още някаква странна вътрешна кила и вяра, че ще успея и може би тази раздяла ще е за добро.През последната година се съсипах от много негативни емоции, но времето минава и някак си започвам да виждам малко по-чисто.Имам 3 интервюта за работа тази седмица за работа от къщи в бг.Имам и макар и малко по-трудна опция да се върна в Англия и да кандидатствам за помощи....И в двата случая ми се иска да бъдем семейство от 3ма, но незнам защо просто не вярвам, че той ще се промени.Мисля, че по-по-скоро ще продължи да лъже, да мисли за себе си и да заговорничи със баща си, майка и сестра си, което вярвайте ми е ужасно.Чувстваш се като подметка в игра от лъжи, подмолни заговори и си винаги прецакана.Всеки иска да има партньор, а не човек от когото да се пази, защото единствената заплаха, която чувствам е от негова страна-говоря за предателство, вменяване на вина, когато му е удобно и то по доста добре измислени стратегии, които дори не ка негово дело, прозира майка му.Когато споря, уважавам човека с различно мнение, а той не-обижда, намесва трети лица с цел надмощие...Мислите ли, че ще се промени?

Разбира се, че няма да се промени. Наистина ли вярваш, че такъв човек изведнъж ще стане съвсем друг?

Много ми се иска поне.Съдя по себе си, допускала съм много грешки, платих си солено, но си научих уроците от грешките и сега сори към благодарна, че съм си понесла последствията, заслужавала към си го.Също така и порастнах и осъзнах, че действията ни носят последствия и не може да се оплакваме, а само да не правим така друг път.Може би и той ще го осъзнае????

Видно не си си научила урока, щом си пръснала сума пари и нерви по тоя мъж, и пак си готова да припнеш обратно с надеждата той да се промени. Според мен не сменяй името, че рано или късно ще се върнеш при него. Вероятно още щом ти утихне ядът и се кротнеш. Според мен сте на сходен акъл и си отивате.

Никой не може да вижда в бъдещето. Може би ако му поставиш някакви условия и наблюдаваш поведението му без да се събирате? И ако след известно време видиш, че си е извадил поуки и не се влияе толкова от близките си. Не звучи много вероятно, но тук има и хора, които са успели да извлекат мъжа му далече от лошото влияние на семейството му, или поне не позволяват да им влияе като въобще не комуникират с родителите му..

За името каза, че си предприела мерки, щом това ще ти подейства добре, хубаво. Вярвам, че ще се успокоиш и ще намериш правилния път да си устроиш живота. Не мога да кажа, кое е по-благоприятно за теб - в Англия на помощи , или тука да си работиш. Ако тук имаш близки иприятели и нямаш намерение да се събираш с бащата, остани си тук засега, докато се стабилизираш.

Останете си в България докато се стабилизирате.И да знаете ,че възрастни хора не се променят кардинално.Особено ако са близо да семейството,което им влияе.

Благодаря на всички дами за мненията.Дано проумее нещата и всичко да се нареди, но да най-правилно според мен е 1во да видя дали наистина има промяна в него и  тогава да решавам.

ЧКато влезем в Шегнен още по-зле ще стане. Всеки един от родителите ще може да пътува с детето в страните членки без декларация от другия.

Незнам за пътуването, но за закона в Англия мисля, че е по-добре.Майката си е майка и тя е човека която усеща, полага грижи не само физически но и емоционално за детето.Сори татковци, но вие имате презиме и фамилия както други приоритети в семейството.Бог е отредил женските неща на жената, както и правата и, както и на мъжа.Англия и всяка бяла държава е в защита на майката и детето, незнам кой ви рече че сме еднакви с мъжете, напротив, смятам, че всеки си има роля и права различни ох тези на другият родител.Просто трябва да ги зачитаме.

Авторке, смятам, че ако смениш името, това още повече ще ви отчужди един от друг с бащата на детето ти. В такъв случай шансът да останете заедно става нищожен. Защото партньорът ти ще се чувства „прецакан“ и ще ти го натяква. Особено ако стигнете до съд.

Как си го представяш - да стигнете до съд за едно име, а после да живеете заедно? Пълен абсурд! Семейна война ли ще става?!

Така че си помисли - ако искаш да се бориш за връзката ви, може би ще трябва да направиш компромис с името. Или поне да изберете име, което да допада и на двама ви, защото това дете е и на партньора ти. Така той може даде съгласие за смяна, без да се стига до съд.

Но дори да НЕ останете заедно като двойка, ако искаш бащата да присъства в живота на детето ви - ще трябва да се съобразяваш и с неговото мнение. В противен случай той може да се откаже и от теб, и от детето ви.

И други подобни теми има в този форум - жените създават общи деца с някого, искат партньорът да им помага, а после искат сами да решават за имената, за бъдещето на децата си... Е, не става така. Докато бащите не са лишени от родителски права - и те ще имат думата.

Ти самата как би се почувствала, ако таткото отиде да сменя името на детето ви без твоето съгласие?

А ако по някаква причина той е опасен за теб или за детето, упражнява насилие, заплашва ви - тогава се обърни към съответните институции.

Давам си сметка да това че ще го яд, но това е единственият компромис за всичкото ни време заедно, който той ще трябва са направи.Доста неща причини на мен, в частност и на детето както и на семейството ни като цяло.Относно това дали ще изостави детето...това си е негова грижа, не моя.Аз като реших да ставам майка бях готова на всичко за да си задоволя детето и се погрижих да събера достатъчно финанси с извънреден труд(не ми пукаше че бях бременна, работих каго вол) за да съм възможно най сигурна че нищо няма са му липсва.Той източи всичко, лъга ме, обединиха ке с роднините му срещу мен като им казах и им поисках 20лв за мляко на детето(не защото съм некадърна и не съм събрала, а защото кина им ме обра).Дядото и бабата дето си кръстиха детето на тях си, ми казаха, че аз съм виновна дето съм му давала пари и че нямали 20лв.в заем.Казаха, да им сам детето са не ке стресирало р тази обстановка, детето беше на 10м????Искаха са ме изкарат незаинтересована майка и да му изкарат бг документи с техни права.Естесвено, няма шанс да шм занеса бебето си в бг и са го изостовя при хора, които ми отказват 20лв за мляко и най-вече да го оставя при хора, които не са прекарали и 1 ден с него, не му знаят навиците и детето не може да се отдели от мен за 1 сек.Бяга след мен до тоалетна да отида и тя е след мен.За мен тези хора са жестоки както към мен, така и към детето.Всичко при тях е его и подчинение.От мъжа ми си искам откраднатите пари, а ако иска да ки ходи след смяната на името въпреки чудовищните лайна, които изсра и знаеейки как се чувствам аз и не мога да произнеса името на дъщеря ми ...прав му път и всичко добро.Ако ще е с нас, то не искам да надушвам подмолни заговори и игри с родителите и сестра му.Дори и да се съберем и пак усетя нещо такова, край, това не е да мен и съм до там.Той няма никакви претенции за други имена, държи да угоди на майка си и баща си с нашето дете и не му пука как се чувствам аз.Затова и та мен след всичко ...не ми пука колко ще им е смачкано егото, да работят по този въпрос, егото не е хубаво и нито аз нито дъщеря ми ще бъдем използвани повече като награди за неблагодарни, лоши, лъжливи, нагли и крадливи ххххх
Няма са отстъпя за името дори и ако тона означава са се реши въпроса с напускане/събиране.За първи път му се налага да избере мен пред себе си, аз от своя страна правя компромис с невъобразимо много долни неща от негова и страна на родителите му.Това е!

Махни се от тези хора.

Здравейте!🙂
С моят мъж сме от 7 години.Имаме детенце на годинка и два месеца.От както се появи детето , всичко се промени в по лоша насока за съжаление в нашите взаимоотношения.Преди това не сме имали кой знае конфликти, нормални битовизми бих казала!Както във всяко семейство,дори работихме дълги години на една и съща работа.От както се появи детето,обаче той се промени в смисъл такъв че иска контрола за отглеждането да е в негови ръце...За най-малкото ми се меси,как трябва да го правя..
Постоянно си втълпява че детето като се разболее ще се случи най-лошото.Сънува го нощем кошмари,свързани с него.Противоречи ми,в повечето случаи не сме един отбор както ми се би искало! Чувствам се отчаяна,тъй като не срещам никакво разбиране от негова страна !Ако можете дайте ми някакви съвети какво мога да направя? Наистина се опитвам винаги първи с добро,но той си знае неговото и го прави дори зад гърба ми...Не усещам че имам уважението което имах преди което е много тъжно..Детето стана приоритет в което няма нищо общо но ние тотално се изгубихме като връзка,полов живот не водим от както се е родило ...(тъй като аз спя с детето понеже все още кърмя ...) Благодаря предварително на включилите се!

Всички общи познати, в началото ми казваха да се опитам да се разберем.В последствие разбраха, че всеки, който се е опитал да му каже че е постъпил нечовешки и че никой няма да стои с него ако той слуша и защитава родителите си, е бил така да се каже скастрен.След като висяха що за чудо се случва, вички си промениха мнението и ми казаха същото като теб"Махай се!".
С родителите му съм прекъснала връзка, казах им какво си мисля за тях, напсувах ги и го предупредих да не ми звънят, че пак ще ги псувам.Но дали той ще осъзнае какво се случва....от него зависи.За сега държи руля към семейният култ а аз съм от другата страна.Според мен се опитват да ме направят послушна, тиха и примирена.Бях за 2г.но повече не!

Всеотдайна майка дето не може да произнесе името на детето си, че й се гади. Пффф. Мъжът и родата може да са всякакви, не оспорвам, че не ги познавам, ама и мамето егото го гони яко. Няма да ви бъде, развеждай се. Що стана така неграмотна в последните постове.