Януарски книжен клуб - 2024

Привет, група!
Първо, благодаря за новата тема на Inferiya - страхотна, както винаги.
Второ - Честита Нова Година! Пожелавам на вас и семействата ви здраве, късмет, обич и топлина в домовете ви!
Изгълтах новата книга за ден и половина! Много беше увлекателна и просто не исках да я оставям.
Потресена съм от живота на хората в Румъния през 1989. Знаех съдбата на вожда и съпругата му, но не и на обикновените хора там. И това как и какво използват, за да ги манипулират да станат доносници. Няма да разкривам повече, за да не изпусна някой спойлер без да искам.
През декември не можах да се справя с "Тътени", останах си на 1/3, но сега имам достатъчно време да я дочета, защото ми е интересна и си струва.

За много години, момичета! Да сме здрави и много хубави книги да прочетем през 2024-та

Inferiya, благодаря за хубавата тема!

Аз чета Олива Денаро в момента и след нея съм си приготвила нашата книга. Олива Денаро ми попадна като препоръка от номинациите за книга на годината. Като я завърша, ще ви пиша и за нея.

Добра и мирна 2024-та на всички!

Ще се опитам да се включа този път, щом книгата я има онлайн, а и съм чела една от авторката и ми хареса доста.

Покрай януарската книга попаднах на "Тайните дневници на Е.Чаушеско", ако Ви се стори интригуващо може да погледнете кратката статия :
https://zarata.info/%D1%82%D0%B0%D0%B9%D0%BD%D0%B8%D1%82%D0%B5-% … 1%81%D0%BA%D1%83/

"Сградата на Секуритате в Букурещ бе разрушена. Днес е запазена само част от фасадата с модерна надстройка."
Мавзолеят в София нямаше тази добра съдба.


Изобщо много благодатна тема се оказа първата книга за годината !
Приятни размисли !

Благодаря за новата тема. Честита Нова Година пожелавам на всички!

И аз прочетох книгата. Бях я приготвила по-отдавна. Не знам защо си мислех, че Рута Сепетис има румънски произход, но тя е със смесени корени от Америка и Литва. В бележките си след романа описва как е правила проучванията чрез различни източници и интервюта с румънци.

Книгата е за YA, но си струва да бъде прочетена от хора от различни възрасти. Съгласна съм с Elle, че въпреки тежката тематика, се чете лесно и е динамична. Аз също мислех, че знам за този период в Румъния. Оказа се, че тяхната ситуация през 80-те години е била много по-страшна от ситуацията в България. Бях чувала от румънец как са се редели по опашки за всичко, но мислех, че преувеличава. Интересна беше бележката от Британския пътеводител, който съветва туристите да избягват Румъния и да посетят Унгария или България вместо това защото условията в тези две държави били по-добри.

И въпреки това се чудех дали Сепетис не преувеличава в описанието на доносническата система. Със сигурност е имало. И в България я е имало. Но доносници в семейството срещу семейството--брат, сестра, родители и т.н.--не знам доколко е било действително, поне в обикновени семейства.

Единственият по-комплексно развит образ е на главния герой. Може би защото книгата е за YA.

Харесаха ми бележките в края на книгата, в които Сепетис споменава, че с падането на режима на Чаушеско, комунистическата система и комунистите не са си отишли напълно. Дори десетилетия след това се чувства тяхното влияние.

Аз четох книгата миналата година и доста ми въздейства. Точно това си мислех и аз дали е възможно да са толкова брутални, че да противопоставят хора от едно семейство едни срещу други. Не съм живяла по време на комунизма и не мога да направя някакво обективно сравнение с българската ситуация, но това, което румънците са преживявали е ужасно... Е, едно е сигурно, влияние се усеща и тук и в днешни дни, но да не зачеквам подобна тема.
Другите книги на Рута, които съм чела, също са много въздействащи и увлекателни и се четат за часове. Едната е точно за ситуацията в родната ѝ Литва по време на ВСВ, а другата се развива по време на фашистката диктатура на Франко в Испания. Препоръчвам ги на всички, на които им допадне авторката.

Благодаря за новата тема и книга!
Честита нова година, мили момичета! С пожелание за много хубави моменти, споделени преживявания, здраве, късмет и щастие!
Четох книгата миналата година и все още е жива в главата ми, жестока е. И изобщо не е преувеличена. Имало е и в България подобни неща, точно така - роднини са се предавали.
Сепетис пише много увлекателно! Чела съм всичко нейно

Напълно оф-топик се включвам, защото аз четох Дневниците на Елена Чаушеско още като излязоха, някъде през 1991-92 г. Бях потресена, както и всеки, който ги е чел. Обаче се оказа, че са фалшификат. Не помня подробностите за това как е станало, защо са изфабрикувани, както и каква санкция е наложена на "авторите" и "издателите", но доколкото помня, е безспорно установено, че не представляват автентичен текст.

Приятно съм изненадана, че книгата е за това време. Аз порастнах в комунизма и понеже семейството ми беше под лупа, винаги с интерес чета и гледам произведения на изкуството, чиято тема е периодът (за България, особено 1945-1960г, когато зверствата са най-големи). Книгата от миналия месец изобщо не планирах да я чета. Отказаха ме хвалебствията по неин адрес още от ноемврийската тема. Може би беше пропуск, но така или иначе декември е натоварен месец.
Тази книга ще прочета с интерес!
Хубав месец на всички

По темата е и "Трябва да те предам" на Рута Сепетис, за този период от историята на Румъния

Да ви побутна малко Помислете какво ви се чете следващия месец Ако ви хрумне и някой разказ ще е страхотно Не че не мога да отворя нещо напосоки в интернет

Изключително пише Рута Сепетис!

За първи път ходихме в Румъния с колеги, по работа, няколко години след промените. Навсякъде се усещаше едно много странно чуство, което не можех да опиша тогава, но сега като чета тази книга, разбирам на какво се е базирало.... Те още не са се били оттърсили от ужаса на формата на техния соц.
Пак по време на това свое първо посещение, бяхме на гости на едно американско семейство (мъжът работеше във фирмата, която посещавахме, а жената просто беше придружила съпруга си в чужбина). Ярък спомен ми е останал, тъй като къщата, в която живееха, беше много хубава, просторна и уютна едновременно, по това време такъв вид хубави къщи бяха все още голяма рядкост (или поне аз не бях виждала в соц държава такъв тип къща). Хората си бяха пренесли обзавеждането от САЩ и въобще бяха взели всички мерки да се чувстват добре там. Но въпреки това, никак не им допадаше в Румъния. Казаха, че всеки уикенд палят към България, където начина, по който се чувстват, е коренно различен. Хората у нас са лежерни, социални, пият кафе дълго и си говорят, излизат с приятели на заведения и т.н., все нормални неща, кото обаче в Румъния не се случваха по това време. Беше много странно... едната вечер ходихме на ресторант в Букурещ и в него имаше само чужденци, нито един румънец клиент... Те просто все още живееха много асоциално и изолирано.

Тази книга ми върна всички тези спомени (много общи неща, даже и американци ) и ме накара да ги преоткрия, да ги погледна през призмата на Рута Сепетис и по-добре да ги осмисля и разбера.

Като правило не обичам да чета книги за соц-а, но с тази книга авторката докосна някакъв ракурс, който ме вълнува. Много естествено пише и едновременно влиза надълбоко. Въпреки тематиката, определено бих прочела и други книги на авторката:-) Най-малкото за да видя, когато пише за нещо, което не асоциирам толкова силно със свое преживяване, дали пак ще ми въздейства:-)

Благодаря на нашето клубче, че избрахме тази книга:-)

Аз съм чела всичките й книги, определено са доста въздействащи и след това винаги ровя да търся информация за това, за което пише. Четох, че прави сериозни проучвания, преди да се заеме с писането на книга, търси информация и събира много, преди да разработи сюжета. Например в "Пепел в снега" - не знаех абсолютно нищо за приобщаването на руските републики и как точно се е формирал Съветският съюз - едно време не учехме подобни неща. Не са ни разказвали, че литовците са били подлагани на гонения и пращани на заточения. Тя е от литовски произход, някъде бях чела, че историята на семейството й е подобна - били са преследвани. По книгата има и филм, много хубав. Изобщо пише много хубаво и прочувствено. Аз поне, много я харесвам. Въпреки че мненията за книгите й са противоречиви, заради поставянето й в секцията - янг адулт

И мен книгата ме докосна главно заради тематиката. Помня еуфорията в 1989. След това, в чужбина, ми направи впечатление, че всички знаеха за Румъния (за България не толкова). Знаеха точно заради Чаушеску и показната екзекуция. Румънецът, когото споменах, веднъж каза, че като ученици е трябвало да наричат Чаушеску "любимият лидер."  И това ми стори преувеличено тогава.

Ще прочета и "Пепел в снега".

За следващия месец бих предложила "Жената в бялото кимоно" на Ана Джонс. Не знам дали я има в електронен формат.

Здравейте! Може ли отново да пуснете линк за сваляне на книгата?
Благодаря предварително