- Публикувана: 4 ян. 2024, 21:37 ч.
- Последно мнение: 1 фев. 2024, 23:27 ч.
Януарски книжен клуб - 2024
https://dox.abv.bg/download?id=781c7670bd# - Линк за сваляне 
Здравейте и от мен! Почти глътнах книгата за една вечер, но си оставих още малко до края.
Много ме развълнува, най-вече заради мрачните ми спомени. Някои кошмари ги бях поизбутала в тъмен ъгъл на паметта си, но всичко се върна. Поплаках на някои неща, които точно описваха живота и ежедневието на моето семейство.
Докато четях, си дадох сметка, че много трудно ще обсъждам книгата безпристрастно, понеже съм толкова емоционално обвързана с тези преживявания. Помня, че в гимназията открих колко е трудно да говориш смислено за обичан текст, особено ако те вълнува много - получава се нещо между митингаджийска агитация и проповед. Никакви аргументи, никакви детайли, много зле ми се получава.
А от друга страна текстове, към които съм емоционално безразлична, а още по-добре - които не харесвам от морална (напр.) гледна точка, са много плодотворни за анализ.
Та, затова и нищо няма да кажа. След соц-а ми се е случвало да споделям преживявания и спомени с хора, които са имали различен живот от нашия, и винаги ме болеше как не ми вярват, сякаш си измислям или въобразявам. Е, с възрастта спрях да се засягам толкова, но пък вече и не се говори много за този период.
Та така.
Ще видя и други книги от авторката, наистина ме впечатли колко е точна. Сърдечно благодаря на човека, предложил книгата!
Много ме развълнува, най-вече заради мрачните ми спомени. Някои кошмари ги бях поизбутала в тъмен ъгъл на паметта си, но всичко се върна. Поплаках на някои неща, които точно описваха живота и ежедневието на моето семейство.
Докато четях, си дадох сметка, че много трудно ще обсъждам книгата безпристрастно, понеже съм толкова емоционално обвързана с тези преживявания. Помня, че в гимназията открих колко е трудно да говориш смислено за обичан текст, особено ако те вълнува много - получава се нещо между митингаджийска агитация и проповед. Никакви аргументи, никакви детайли, много зле ми се получава.
А от друга страна текстове, към които съм емоционално безразлична, а още по-добре - които не харесвам от морална (напр.) гледна точка, са много плодотворни за анализ.
Та, затова и нищо няма да кажа. След соц-а ми се е случвало да споделям преживявания и спомени с хора, които са имали различен живот от нашия, и винаги ме болеше как не ми вярват, сякаш си измислям или въобразявам. Е, с възрастта спрях да се засягам толкова, но пък вече и не се говори много за този период.
Та така.
Ще видя и други книги от авторката, наистина ме впечатли колко е точна. Сърдечно благодаря на човека, предложил книгата!
Включвам се с предложение за следващия месец - “Когато вярвахме в сирени” от Барбара О’Нийл. 🙂
О, имам я на хартия, може би ще я дръпна по-рано ако решим нея да четем
Бре, изтървала съм ви край коледните празници 😄 Даже нова тема, нова книга... Адмирации за предложението за Арсен Люпен, препрочетох го наскоро и ми хареса, както и първия път.
Подхванала съм друго четиво, но ако ми остане време, с удоволствие ще прочета книгата за този месец.
Подхванала съм друго четиво, но ако ми остане време, с удоволствие ще прочета книгата за този месец.
За следващия месец бих искала да предложа и "Светлината, която не виждаме" на Антъни Доер.
При нас не е имало такъв контрол през 80-те, а действието в книгата е през 1989! Затова ми се стори преувеличено отначало. А и опашките за храна в България започнаха в началото на 90-те си мисля.
При нас не е имало такъв контрол през 80-те, а действието в книгата е през 1989! Затова ми се стори преувеличено отначало. А и опашките за храна в България започнаха в началото на 90-те си мисля.
Аз сега я започвам. Дано успея да наваксам до края на месеца. Засега ми харесва. И на мен ми се стори странно, че действието се развива през 1989 г., а то реално тогава започна отслабването на режима 
Възможно е при тях е да дошло по-късно, но и си спомням деня, в който съобщиха това по тв, бяхме с нашите у дома и те се спогледаха, аз също се чудех, някаво странно чувство - не знаеш да вярваш ли, имаш ли право да се зарадваш, още витаеше някакъв страх. 8 клас бях тогава.
Възможно е при тях е да дошло по-късно, но и си спомням деня, в който съобщиха това по тв, бяхме с нашите у дома и те се спогледаха, аз също се чудех, някаво странно чувство - не знаеш да вярваш ли, имаш ли право да се зарадваш, още витаеше някакъв страх. 8 клас бях тогава. Препоръчани теми