Дете с аутизъм в градината. Какви права има - то и останалите?

Здравейте,
Пиша от името на родител,чието дете ежедневно е ангажирано от дете със СОП в групата. Моето дете не може да играе с други деца, защото детето постоянно го обсебва, сърди се и изпада в нервни състояния, ако не сядат заедно, не се държат за ръка и т.н. Пречи при изпълняване на задачите -драска, бута,дърпа   листи, моливи и други. Моето дете често е удряно, хапано, качват му столове по главата и т.н. Не може да легне да спи спокойно, защото детето идва и сяда или скача по леглото му. Детето ми е много срамежливо и не смее да се противопостави на този интерес, не му е приятно определено. Говорила съм два пъти с госпожите. Разбирам,че и на тях е трудно да го контролират, затова изчакваме и даваме толеранс с надежда това обсебване да приключи скоро.Това продължава вече около 2 месеца. Съчувствам и на родителите на детето, предполагам не им е лесно, не знам диагнозата, не се е коментирало в групата.
Реших да споделя и моя опит с идеята да получа предложение за щадящо решение, в случай че това не престане скоро. Лека вечер

Моя позната е с такова дете, имах поглед за отношението към него в училище, при първата учителка нещата бяха добре, при втората нещата ескалираха и стана частен ученик. Често си говорех с нея и тя ми разказваше, че ако детето усеща добронамереност и спокойствие от околните поведението е различно. В градината беше се изпишкало в стаята, нещо което по-принцип не прави, но явно се е чувствало стресирано. Аз виждам няколко проблема:
1. Начина по който тези деца са обгрижвани, лекувани, като цяло социалната система....Факт е, че персонала в детската градина нито е обучен, нито имат опит с такива деца и когато има такова дете и групата е от 30 деца е невъзможно да се работи.
2. Предрасъдъците на обществото, като се види такова дете, обикновенно родителя не допуска своето дете, ограничава го да играе с него и тук не визирам дете, което е агресивно, примерно дете в инвалидна количка. Да, години наред тези деца, хора бяха скрити от обществото, но те съществуват. Освен децата трябва да бъдат подготвяни, да им се обяснява, защо това дете се държи така.
3. Ресурсен учител прикрепен към това дете е нещо задължително при така описания случай, въобще незнам защо процедурата е да се подават документи.

И последно естествено, че учителката ще му нарисува картичката, това въобще защо го споменавате и какво значи хубава картичка, важното е, че вашето дете каквато и картичка да е нарисувано е здраво, недейте така.

Не съм съгласна с точка 2. Не смятам, че предразсъдъците са толкова силни или явни. Колкото и изостанала в икономическо отношение държава да сме, толерантност има. И аз имам наблюдения над няколко такива деца, не съм виждала изолация, опитват се другите деца да общуват, да играят.

Здравейте!
2015 година сте писал, че една жена, чужденка,  е бременна от вас, планове да вземете детето и т.н.
Какво стана там? Ако се е родило, трябва да е на 8,9 години някъде?
Новата жена с двете малки деца също пишете, че е чужденка. Същата ли е, или друга?
Реших тук да питам, да не се правят нови теми!

В защита на педагогическия персонал трябва да кажа, че сред личностите от аутистичния спектър няма две еднакви: има деца и възрастни с толкова леки отклонения, че никога не се стига до диагностициране, а се възприемат като ексцентрични, невъзпитани или обратното - много тихи и срамежливи. На другият полюс са лицата, които не само не могат, но и не желаят да се социализират и да влизат в рамки. Между тях спектърът е изключително широк - и като характери и като способности.

Всеки родител на дете със СОП таи надежда за лечение, развитие, специални образователни програми, възрастово надрастване на проблемите... И съответно има голяма пазарна ниша за продажба на измамни надежди. Няма как да обясниш на родител, че шансовете детето му един ден да не се различава от останалите и да има работа, която да му позволява самостоятелен живот са нищожни. Не всички деца са гении и изявени таланти в сфера, позволяваща да се направят едни велики пари за 5-10 години и после пенсия... Наясно съм колко жестоко звучи написаното от мен, но макар и да се отклоних от основната си мисъл, ми се щеше да обясня едно нещо: целта на включването на децата със СОП в групите е не толкова тяхната социализация, а образоването на здравите деца за това, че има и хора извън нормата с надеждата, че от тях ще станат едни по-добри и по-малко жестоки възрастни. Ако градината и училището успеят в тази задача, вярвам, че светът ще стане едно по-добро място. Но всичко това не трябва да бъде за сметка на безопасността и щастливото детство на децата в групата.

В последното мнение не мога да се съглася и го казвам от първо лице. Както правилно беше отбелязано ако си видял един субект  от спектъра то си видял само един. Групата е много разнородна. Освен това има най-разнообразни проблеми, които продуцират (!!) поведение на дете от спектъра без детето да е такова. Освен това да не забравяме групата на високоспекърните, които са в графа просто странни.
Но да се върна към началото. Защото тази категоричност в мнението ви засяга много хора, убива много очаквания, съсипва много надежди и за съжаление афектира върху децата, защото единствените, които вярват в техните възможности са техните родители, а когато им вземеш надеждата какво им остава. А те трябва да знаят че не може да бъде поставен лимит, докато не бъде направено всичко винаги трябва да има надежда. Има "продавачи" на надежда във всеки сектор. Но в този на спектъра ако родителят не е опитал всичко въпросът "Ами ако", " дали е защото не опитахме" винаги ще го измъчва.

Да, има деца които излизат от спектъра, такив чиято диагноза търпи облекчаване до отпадане, защото някой е сгрешил, някой е лимитирал възможностите на детето или защото триадата дете учител родител е била екип на високо ниво . Твърдя го като родител на дете, за което ми беше казано че никога няма да проговори, да ми каже мамо, нито да се самооблужва, нито да има самостоятелен живот защото е аутист. И ние преминхме  детската градина през подобни предубеждения на учителки, родители че и псевдо специалисти. Попаднахме обаче на правилните хора, вложихме много труд и ето го моето дете сега , сред нормата. Така че Е възможно.

_re_ge, Вие сте родител на само едно от многото деца. Успехът Ви е вдъхновяващ.

Аз съм сестра на друго от многото деца. Родителите ми вярваха и се надяваха в продължение на 20 години. Сама можете да си представите колко много надежди (попарени), колко очаквания, колко вяра, колко пари и колко тормоз означаваше за семейството ми това. След 20 години, една сутрин просто узряха за идеята, че нищо няма да се промени. Само че през това време моето детство беше свършило, ако въобще някога беше започвало. Половината ми живот е преминал в придружавания и престои по болници, клиники, лаборатории, частни кабинети, диагностики, експериментални лечения, и дори енергийни лечители и екстрасенси... Знам, със сигурност знам, до къде може да стигне човек в отчаянието си, особено като е примесено с вяра.

Днес много години по-късно, аз още не мога да приема в ума си идеята, че е възможно човек да има брат или сестра, които умеят да говорят със сложни изречения. Може да е нормално за всички останали, ама моето нормално е съвсем друго.

Прекрасно е, че някой успява да постигне успех - искрено и не съвсем благородно завиждам за това. Но аз съм лично пострадала от лешоядството, което се упражнява върху човешката мъка и моята съвест диктува да изкажа именно това, което би накарало някой да се замисли дали има смисъл да продължава да тормози детето си в името на някакви не съвсем реални очаквания.

Ох,цялата история ми е ужасна,даже не разбрах какво се пита,как да махнат това дете от градината ли? И не, аутизмът не е заразен .

Представете си, че едно такова дете удари с тъп предмет фатално вашето дете. Понеже родителите му и те така упорито обясняват как аутизма не е заразен. Тия пледоарии ще върнат ли вашето дете от гроба?

Ами прочетете пак, докато разберете. И тогава коментирайте адекватно. Никой тук не твърди, че аутизмът е заразен. Вероятно всички сме имали досег с аутисти и не сме се заразили, очевидно.

Какъв пък беше този хорър сценарий?
Идеята е ,че интеграция не се получава със замитане под килима,ми дайте да ги затворим тия деца в домове като едно време.Няма дете ,няма проблем така ли?
И да прочетох ,доброто и кротко дете ,както и останалите подражавали .

Изобщо не става дума децата да се затварят където и да е било.
Прекомерната агресия вече наистина е проблем и в такъв случай моите  наблюдения са, че всеки се спасява по единично.
На моята приятелка преля чашата, богато детето ѝ се оказа с пукнато ребро плюс треперене преди детската градина и заекване. Еми, какво да се направи?

В едната група за танци на дъщеря ми има дете с Даун синдром. Пълно сладурче и никога не е било изолирано, отбягвано или показвано каквото и да негативно отношение от децата към него, от родителите съвсем.
Дъщеря ми само коментираше, че носи очила.

В групата на дъщеря ми има две момченца в норма, нямат проблеми от абсолютно никакво естество, които трепят всичко наред.

Надявам се осъзнавате колко не професионално е всичко описано. Сестрата няма никакво право да споделя с вас каквито и да било лични детайли свързани с чуждо дете. В ролята си на родител, ако имате конкретно оплакване, следва да го насочите към възпитател или директор. Ако сестрата има оплаквания от естеството на работата си, следва да ги насочи към работодател, не случаен родител. Въобще цялото махленско поведение тип една жена ми кажа, това чух, онова видях е доста притеснително. Ако искате да се запознаете с какви права имат посещаващите целодневни детски градини, прочетете нормативната уредба в общината, в която се намира съответното заведение. Там всичко е описано.
Имате претенции за нещо, но самият Вие прекрачвате границите на професионалното поведение и GDPR.

Вашите деца можеше да имат брат или сестра с такава диагноза
и да им се налагат да живеят денонощно с тях. За учителките е трудно, съгласна съм. Но това за имитацията, децата ви да свикват, че живота не е само бонбони  и кукли. Нарича се емпатия и е хубаво да ги научите на нея.