Дете с аутизъм в градината. Какви права има - то и останалите?

Николко, но пък вече имат по три дечица по разпоредба и нещата ескалират.

Детето с аутизъм има толкова права и ЗАДЪЛЖЕНИЯ, колкото и децата в норма.
Учителите в детските градини са педагози и работата им е да провеждат образователен процес, а не терапевтичен. Подходящо е да се научат разликите.
Общо взето, проблемът с т.нар. интегрирано обучение могат да се решат лесно, когато държавата и общините отпуснат бюджет и разкрият работни места за специалисти - логопеди, психолози, специални педагози, достатъчно,за да покриват нуждите на постоянно нарастващия брой на деца със специални потребности. Няма как един човек да се справи качествено с 27 деца, поне три с диагнози и поне още три с нещо гранично, или с поведеченски проблеми, но без диагнози. Ай да си го представите за малко.. м? Ще можете ли? И не само да ги опазите живи и здрави десет часа /да, има деца, които се водят в 7 сутринта и се вземат в 19 вечерта  и то обикновено са най-трудните деца/, и освен да ги опазите живи и здрави,трябва и да ги научите на нещо... Мхмм.. и един мърмот...
Просто системата е такава, че всеки се спасява както може. Това е грозната истина.

Как точно да се спасяват по-отделно, може ли примери, защото само си чешем езиците с тая тема. Мисля, че е време да се затвори.

Мхм, Майче, точно скъсали са се да ги обучават. Затова гледат да разкарат буйните деца, с или без дефицити/проблеми, като леят мозък на кг(нещо му има на детето, не е обучаемо, не е за нас и т.н. с цел да те накарат да се чувстваш зле и да им го махнеш от главата) и разбира се, черешката на тортата: поставят диагнози без да им е работа.
Според мен наравно с увеличаване на броя на специалистите, трябва и драстично да се намалят броя деца в група, поне на половина.

Помбер, поединично разбира се, т.е. кой както му дойде. Един го води до обяд, други търсят гледачки или баби/дядовци, които да ги водят по специалисти, трети напускат работа, за да се занимават с детето, т.е. всеки си търси вариант. Истинските проблеми започват в първи клас, особено ако класната е някоя шамандура или по-лошо не й се занимава и отново стигаме до схемата: няма дете, няма проблем. И тогава насъскват родителите на "нормалните" деца, срещу "ненормалните", опс тези със СОП исках да кажа. Грешката е вярна, ако някой се чуди. От незнание и неразбиране хората се държат с децата със СОП като с чумави, че и заразни. Нямам думи.

Цялата тема е показна за общественото мнение по темата. Дотук с интеграцията, определено ключ е най-добре.

Не гледат да "ги разкарат", а се опитват да Ви обяснят, че преди детето да постъпи в масова група и да подлежи на образователен процес, трябва да премине терапевтичен процес от екип специалисти, които да подготвят детето за "обучаемост" и чак тогава да се интегрира в масовата група.  Друг е въпрост колко подлежи на "обучаемост" в масовия смисъл. И да, това лъсва в училище. Там пък е хаос и безумие цялата система на "интегриране". Ама това е друга тема.

Чиста дискриминация. Като например, ще интегрираме само изкъпани, образовани и любезни цигани с два езика, шофьорска книжка и препоръки. 😍 А другите не ги искаме.

И къде точно се случва тоя пре-училищен образователен процес, с кои специалисти, в коя вселена е това? Всеки родител след като се съвземе от личната си драма започва да се лута между мед спацислисти, ресурсни и разни -лози, докато не се побърка й той и не емигрира.

Вие пренаписахте цялата концепция на приобщаването на хората с увреди и сложихте декларацията от Саламанка за тоалетна хартия. Отношението към хората с увреди е показател за  зрялост на едно общество. Като ви чета и ми става лошо, напомняте ми диктаторите  с мустаците. Човек с уврежда  има повече права защото е с увреждане и по - малко задължения по същата причина.

Уауу последния коментар направо ме остави в потрес..
Аз се отказвам да обяснявам каквото и да било на подобни читатели.
НЕма смисъл..

И защо да си в потрес? Много правилно са ти го казали.
Не може хем "недъгави", хем да тичат наравно със "здравите".

Огромният проблем е ,че няма достатъчно специалисти,а до наистина добрите е почти невъзможно да се стигне(или са само в София и някои по-големи градове).И да,на много от учителите изобщо не им се занимава с деца със СОП(мога роман да напиша за класната на синът ми от 1-4 клас,добре че попаднахме на изключителна ресурсна и свестни учители по английски и физическо,които всячески се опитваха да го интегрират,и разбира се,добре че аз имах необходимите знания и умения да му преподавам и обяснявам всичко онова, което учеха в училище).От 5 до 7 случихме на невероятни учители,сега е в 8 и на този етап съм очарована от учителите,но не учи много от предметите,от догодина ще видим как ще е като се появят всички.
Моето"недъгаво" дете е в пъти повече от огромна част от връстниците си -по-добре възпитан,с повече знания в някои области от тях(отличен математик,а и с компютрите разбрах,че е повече в час, въпреки че не учи компютри,а само в къщи се занимава),с много по-добър музикален вкус(влизайки всеки ден в класната стая в междучасието се чува чалга от поне 5 различни места,при което детето ме хваща за ръка и излизаме навън, където слуша Линкин парк за успокоение)...Просто за 5 пълни години в училище видях неща,дето някои родители не могат и да си представят(после две и малко се спрях ,за да отгледам на спокойствие малкия и сега преди 2 седмици се върнах и съм в лек шок).И обикновено децата на родителите с по-по-най изисквания се държат най-зле.Учителите си затварят очите, защото тези деца ще се махнат някой ден от главите им,децата също си мълчат, защото може да им бъде наложен тормоз и тъй.
Много мога да кажа още,но рискувам да изляза от рамките на добрия тон и ще се въздържа (за почти 18 години във форумът само веднъж избухнах леко преди няколко години и пак бе свързано с тема за децата от спектъра, защото ми е слабото място).Просто съм се убедила,че повечето хора само на приказки са толерантни и приемащи,но спирам до тук.

Да, да и един мармот. Точно гледат да ги разкарат, да не се занимават те, а някой друг, който и да е. И така до безкрай може да си прехвърляме топката. Чия задача е да обучи детето, пък било то и с дефицити? И какво значи ако подлежи на "обучаемост", ще ги интегрираме ли тези деца или не? Ако ще ги интегрираме редно е да имаме подготвени специалисти, а не да замазваме очите с "обучаемост" . И как точно се очаква да се извършва въпросния терапевтичен процес, ако детето е на 4г и трябва да ходи на ДГ, може би в ДГ или? Няма никакви условия за деца с дефицити, никакво разбиране, никави места ако щете по ДГ и училища. Дори опитни педагози не са наясно, просто защото материята им е непозната или не им се занимава, или и двете.


Апропо, помните ли какво стана с протеста на майките на деца с увреждания? Какво направи нашето прекрасно, разбиращо, толерантно и обучено общество? Напълниха си новините. Всяко чудо за три дни и кервана си върви. Който има проблем да се оправя.

Мая, не е точно така. На хартия права много, но за съжаление, на практика едно такова дете е дискриминирано и отритвано отвсякъде. Или се вписва или отпада, а то няма как да се впише, ако има проблем и го третират като дете в норма. Все едно да караш човек в инвалидна количка да ходи.

Да допълня че Много често отпада не защото не може дс се впише. Познавам деца покриващи перфектно дос, които обаче имат нужда от друг формат на изпитване или такива, които като се претоварят сензорно трябва да излязат за 5 минути. За са не "развалят" дисциплината госпожата ги нарочва и й е все едно че детето има добри оценки. То не е като всички и това е достатъчно да я дразни...  Всичко за приобщаването, за училището за всички, за премахването на сегрегацията са думите на хартия и много далеч от реалния живот. Но човек го разбира ако и  когато подадне от страната на барикадата при потърпевшите. Иначе на бумага всичко е цветя и рози...

Педагогическият персонал е едно на ръка. Но как очаквате интегриране и подкрепа от малки деца с недоразвити още социални умения? Те или се харесват и се заиграват помежду си, или се игнорират или въобще не се харесват и започват конфликтите. И това е само социалната среда.

От страна на образователния процес, детето все някак ще избута до четвърти клас, вероятно с адски мъки. Какво обаче се случва в 5ти? По мое време повечето сменяхме училището с друго, но дори и да остане в същото вече няма да е в красивата детска стая за деца от 1ви до 4ти клас, а отива в по-строг гимназиален тип кабинет, който вероятно ще се сменя за всеки учебен предмет - постоянна смяна на средата и съпътстващ стрес, щото нали стресът от значително по-сложния учебен материал не е достатъчен. Започне ли ученето на дроби по математика от деца със СОП и се сещам за карикатурата, в която от рибка в аквариум се иска да изкатери дърво.

За мен смесването в общ клас или група в детска градина на деца в норма с деца със СОП е подигравка с последните, независимо какво си мислят и искат родителите им. Аз интеграцията я разбирам като отделно обучение, съобразено със спецификата на детето и социализация в общи групи там, където е възможна - в часове по спорт, музика, изобразително изкуство, час на класа, друго специално предвидено време за изграждане на чувство за обществен дълг. И пак казвам, че за мен работещият модел е първо на децата да се обясни разликата между тях и какво да очакват, както и какво се очаква от тях, да се провокира добротата и желанието да помогнат, като това се случва поне първоначално в контролирана среда с възрастен наоколо.