Студенти в Нидерландия - 20

Моят син, в търсене на самостоятелно жилище, ходи на няколко такива огледа. Конкурентна среда се усещало, всеки се опитва да се представи солиден . Наемодателят отговаря на въпросите на допуснатите до оглед , своите въпроси наемодателите задаваха предварително, по е-мейл. На единия оглед се беше стигнало до наддаване  и по-високата цена беше приета, но синът ми дори не е могъл да реагира, защото не е бил подготвен за такава възможност. След огледите наемодателите директно, на място, бяха съобщили, че се спират на определени 3-4 кандидата и само те очакват отговор. Предпочитат се холандци; с постоянен доход; момичета; англо-саксонци - в този ред. Впечатленията са на сина ми и са без претенции за обективност, но момичета безусловно се предпочитат.
На един от огледите синът ми се обади, включи камера и каза: кажи какво да питам , защото за мен всичко си е ок. Много му беше харесало мястото, имаше самостоятелно малко дворче. На финала на огледа наемодателят подал ръка за довиждане само на него и той беше толкова обнадежден. Обади се и каза 100 % съм сигурен, че ме избра. "Може да се приготвяш  да идваш(щеше да има нужда от мебелировка)". Аз не бях в България и започнах да търся билети да летя директно към него. Чушки!!! Не му се обадиха.
Синът ми е доста честолюбив, но сподели, че където е бил на оглед отношението е било мило, уважително и как правят избора си - те си знаят. На едно място го бяха избрали, но нещо наемодателите му се бяха сторили обременителни и се отказа.
Не се притеснявайте за огледа. Дайте му кураж, че шанс дебне отвсякъде. Да сложи риза и пуловер , ведро и със самочувствие. Ще действа според усещането за човека отсреща. Тези уроци, които взимат децата ни, понякога са повече от академичните такива.
Успех!

Kepeva, нямаш представа колко съм ти благодана за споделените емоции, опит и надежда! Определено се чувствам по-подготвена
Благодаря ти!

Ако някой търси стая от сега в Айндховен, в момента има три предложения в студентски къщи от Френдли хаузинг.

https://friendlyhousing.nl/woningaanbod/

eruseva, благодаря за линка. Защо казваш "в момента има"? Там рядко ли има стаи в Айндховен? Не познавам сайта, а знам, че всеки си има някакви особености. Какви са особеностите на този?
Благодаря!

Здравейте. При моето дете се появиха внезапно колебания дали ще продължи в Холандия. Лошото е, че е вече втори курс и малко сме объркани как да процедираме. Някой опитвал ли е прехвърляне от холандски в български университет?

Къде учи и какво му натежава там (ако не е тайна)?

Учи в Грьонинген и проблемът е, че не харесва обстановката, не харесва държавата, не се чувства стимулиран да учи, защото не вижда бъдещето си там. Няма проблеми с изпитите  - взима всичко, но самата атмосфера не е неговата.

С в кой БГ уни иска да се прехвърли? Каква специалност?
Питам, че вчера точно по тази тема имахме спор/разговор.... не знам как да ги нарека, та ММ е категоричен, че ТУ София е само загуба на време и по-добре общ работник да отиде някъде, отколкото в ТУ София.
МД също не харесва държавата, хората ... нищо не й е ок, но специалността, която учи, лабораториите, средата от колеги и професори, библиотеките ... са й много на сърце, та смята да си завърши и да бяга към Германия. Искам са кажа, че ако БГ уни е на същото ниво, то да, ок да си дойде, ама ако не е? Грьонинген за инженерните специалности (електроинженер и/или приложна физика) е класи над нашето ТУ и Софийския. Така че ... да, дадох непоискано мнение, сори! Игнорирай!

                 Същите причини изтъкна и дете на моя приятелка. Още след първи семестър напусна Нидерландия и записа втори семестър архитектура в Сф. Признаха няколко изпита и проблем нямаше при прехвърлянето. Не съм се интересувала от подробности при прехвърлянето.

Здравейте.Благодаря за темата.За първи път пиша,до сега четях.Детето е прието в Грьонинген и търся мами с деца там.

В Грьонинген има университет и колеж - в кое от двете?
Иначе съм тук, макар и вече доста на финала

Yellow_flower, ако може да устиска още година и половина, поне да отметне бакалавър, че там е 3г., тук 4 г. и тук да си продължи магистратура. Обаче, ако му е нетърпимо....
Ама то отстрани лесно да се каже. Все повече си мисля колко ли наистина им е трудно на нашите деца там (дори и да не признават и да не ни казват), далече от дома и то в такава, по "студена" (например като атмосфера, не само като климат) държава, а още на по 18-19г. И студентството не е това, което е тука, най-малкото от забавната му част.

Права е Bora, ако може още малко да потърпи. Няма ли приятелчета там, които да са опора и утеха? Ако има с кого да споделиш, някак всички несгоди са една идея по-леки. Много се радвам, че българчетата тази година в Делфт са доста и всички са чудесни деца (по това, които чувам от дъщеря ми). Общуват си, помагат си, иначе щеше да й е много трудно.

По принцип в Грьонинген има българи - и студенти и живущи постоянно. Има културна дейност, като и българско сдружение, бар, където се събират на бг-партита.
И въпреки всичко това моят съвет е да послушате детето си и ако желанието му е да прекъсне/прехвърли се, да го подкрепите. Няма нищо по-лошо да виждаш депресирано детето си и да го натискаш. Не искам да влизам в подробности за лични истории, защото не е коректно дори в анонимен форум(не че аз съм анонимна вече), но наистина не бих оставила детето там. Прежалете парите и времето - приемете го като опит и нека продължи напред, макар и по различен път. Пари се изкарват, но децата са ни безценни.

Да, аз ако моето дете иска да се откаже, веднага бих го подкрепила, важното е да се чувства добре и ма място, много познати деца се отказаха и прехвърлиха в други специалности и други учебни заведения след първата, втората, че даже и третата година, аз на моя младеж още като  тръгваше му казах, че нищо не е на всяка цена, ще прежаля парите, ако нещо ме му харесва, за мен е ОК да се откаже, само да е по навреме, че детето на една позната стигна до 5 курс и държавни изпити и заяви, че това не било неговото, няма да го работи и тръгна в друга посока съвсем