Студенти в Нидерландия - 20

Абе не е много лесно да се реагира в такава ситуация. Аз докато чуя, че нещо там не му харесва и веднага казвам "Прибирай се, нищо не е на всяка цена. Това е опит не провал". Последния път той ме слуша, слуша и накрая заяви "Мамо, ти не можеш ли малко да ме мотивираш, вместо веднага - прибирай се?". Та, така всяко дете е различно, няма общовалидна реакция.

Аз ще съм на малко по-различно мнение. Мисля, че голям проблем за съвременните млади е, пропагандирането "да се пробва, пък ако не е твоето...пак". Твърде лесно се отказват и сменят посоките. Аз съм за повече настойчивост и опит да се справиш в ситуацията, пък била тя и трудна, и когато се започва нещо, целта е да се завърши; да си ценят вложените усилия. Винаги може да поемеш в нова посока, но първо завърши тази пътека, която си избрал. И не заради парите или мнението на хората, а за собствено удовлетворение, себепреодоляване и развитие. Когато се пребориш със съмненията израстваш, расте самооценката и вярата в способностите. Разбира се, че има нюанси. Разбира се, че има значение дали си в началото на пътеката, в средата или в края и. Разбира се, че зависи от психиката на детето и всеки си познава устойчивостта и характера му. Нищо не е на всяка цена. Съвети и крайни мнения не давам, нито словоблудствам, в същата ситуация съм.
Споделяла съм, че на сина ми му натежа много от неолибералния натиск  в университета и липсата на свобода на изразяване на позиции. И то в хуманитарна, социална, творческа специалност. И точно това го отказа да продължи магистратура в Холандия, въпреки че харесва страната. Мъчно ми е, че се чувства "ограничен" точно в тази революционна възраст, когато големите идеи ги владеят .Разговаряли сме много и знае, че съм зад него каквото и да реши (ако убие, първа почвам да копая), но самият той казва, че сме инвестирали време, усилия, емоции, средства и не може да си позволи да ги зачеркне. Ще вземе всичко каквото може като знания и опит. Оценява, че е "изгладил ръбове" в характера си и е усвоил вслушване в неприемливи за него позиции без да става конформист.
Да, нюансирано е, но аз съм "за" децата да се борят и да стоят зад изборите си. Отказването е лесно, във всякакъв план и го виждам все по-често, дори има тенденция да се насърчава. Пълно е с 30-годишни търсещи се .....то и аз се търся, ама през това време действам.

Кепева, съвсем на същото мнение съм. Естествено, че като майка ми се иска винаги всичко да им е ОК на децата - и да успяват, и да не се сблъскват с неприятности. Но също така знам, че животът ще ги сблъска с толкова неправда и толкова трудности, че колкото по-рано се научат да мислят трезво, с по-малко емоции, токова по-лесно ще се справят с пречките и с нещата, които не им харесват. Аз наистина от много отдавна се опитвам да не напътствам децата си. Изслушвам ги, ако съм изненадана от избора им се опитвам да задам всички въпроси, които считам, че трябва да са обмислили сами и ако след този разговор те все още държат на своето мнение, просто подкрепям техния избор, дори и да не го разбирам много 🤷♀. Така че, в такава ситуация аз бих изслушала и ако детето настоятелно смята, че е направил грешен избор и иска в нова посока - така да бъде. Ако пък се колебае и не знае дали/или... тогава малко повече анализи, плюсове, минуси и така... Няма правилно или грешно Късмет на младежа! Пожелавам да направи неговия си избор с повече разум и по-малко емоция

Здравейте, слушам ви и почвам да се замислям дали и моето дете, въпреки нетърпението и желанието сега, няма да се окаже в ситуацията "не ми харесва".

Само да кажа, че когато аз дойдох студентка в София, в 1-ви курс и на мен не ми хареса.
Живеех далече, пътувах много, не познавах София,  имах много малко пари , нямах нито един познат, попаднах във ФМИ от икономически техникум и нищо не разбирах, а масово бяха от математически гимназии и вече материала го знаеха.
1 година не спах, учих и се опитвах да изплувам, всички ходеха на купони, аз нямах познати и не ходех.
Само аз си знам колко зор видях и колко рев изревах. Не се отказах и не съжалявам .
Нещата се успокоиха, когато намерих приятели, гадже, взех да влизам в релси с материала и успях да завърша и да спечеля уважение дори на математиците, въпреки че така и не достигнах тяхното ниво.
Струва ми се, че макар да е трудно и да изглежда отчайващо, човек е добре да си даде малко време и натисне, а после да помисли пак.
Ако синът ми се окаже в тази ситуация, ще го посъветвам да изкара 1-2 години, да натисне и да се опита да се адаптира пак, а след това да помисли отново.

kassii,
Това е една от малкото агенции, които предлагат настаняване в студентски къщи без изискване да си холандец. Повечето студенти, които сменят квартирата търсят направо в агенцията и не стигат обявите до публикуване. Рядко имат качени такива в пировите моменти. Това е особеното, че са търсени, иначе сайт както всички останали, кандидатстваш и ако си първи печелиш.

Приятелката на сина ми започна бакалавърска програма в университет във Виена. Това по същото време, когато синът ми започна в Бреда. Виена е чудесен град, родителите й са се погрижили за всичко - има добро място за живеене, предплатено за месеци напред, специалността не е тежка, за сметка на това конвертируема - учиш и пееш. Българската студентска общност във Виена е голяма,  времето за прибиране - късо, самолетните билети - евтини. Откъдето и да го погледнеш - все оплюсове. Изкара два месеца. Качи се на автобус и пропътува дълго разстояние до Бреда.  Остана при сина ми и отказа да се върне във Виена.  На следващата година започна трудна специалност в университета в който учеше синът ми. На този етап вече е завършила и работи. Нидерландия й харесва. Така че... мотивация му е майката в тоя живот. Аз винаги съм я  давала за пример като  човек който е следвал себе си. И съм на сто про за  личния избор.    Ако мое дете изреве... няма да е спрял и вече ще се е прибрал. То е ясно че не е неговото, ако не иска да го учи   - всичко е възможно, объркват се , като видят програмата и се потопят в материята разбират че не искат да правят това цял живот.  По добре да сменя сега, отколкото цял живот да работи нещо дето не му е по сърце. И при малкия ми син имаше подобни драми. Изхвърча от университета  пърата година - в ТУ Мюнхен има изисквания които не успя да покрие изцяло.   Остана без обучение, без работа, без... нищо. Не сам, направо самотен... Оставихме го там, категорично отказа да се прибере. РаботИ  каквото намери, кандидатства, приеха го и продължи в хохшулето. Остана му мерака за ТУ  обаче и живее с амбицията да се върне там за магистър. Уморих се да му казвам да се откаже, но ... не, там бил почнал, там щял да завърши...
С две думи - разбирам грешен  избор на специалност. И бих подкрепила и съдействала за друг избор.  Не разбирам  - не ми допада мястото/хората/времето...

GD, помня твоите терзания и притеснения. Но виж как се нареждат нещата. Но при твоето момче има още нещо - много е категоричен в това, с което желая да се занимава. И от постовете ти знам, че е щастлив , доволен и в разбираща среда вече. Дано всички деца намерят своето място под слънцето.

Да, не пада по гръб това дете . Не се става лесно автомобилен инженер   Но е упорит и вярвам, че ще му се получат нещата .

Здравейте, да помоля за мнение, насоки и отзиви  за специалност интериорен дизайн?

Здравейте, колко часа месечно могот да работят първокурсниците!

То ограничение няма, колкото могат да отделят и им стигат силиците. За субсидиите изискването вече е 32 часа на месец.

Благодаря!

Благодаря на всички. Всъщност проблемът не е специалността и определено няма да я сменя. Учи икономика. Затрудненията идват явно от самата обстановка. Нидерладците не са най-топлите хора и явно не може да си намери своите хора сред българите там. Склонна съм да се съглася с мненията по-горе, че трябва да се научи да поема отговорност и да довърши това, което е започнал. Особено пък в ситуация, в която явно не става въпрос за промяна в посоката, а за разбирането, че някак животът му не е достатъчно интересен. От друга страна в мен си остава терзанието, че не го подкрепям достатъчно, а на него му става все по-трудно да се справя. И може би ако беше до смяна на специалността, щях да съм по-склонна да кажа ОК - това не е твоето. Давай смело!

Освен нидерландците, има и много международни студенти. Не е нужно да е приятел с нидерландците.

Така е. И те също са чужденци там.
Ако има възможност, по-често прибиране в България също помага.