Раздяла

Живота ти ще е както преди да си необвързана и без гадже. Няма да те ядосват,няма да храниш друг,няма да има... Разбира се,че ще имаш човек до себе си. Радвай се на живота,грижи се за детето си докато си една,после като дойде половинката. Ще сте двамата и +1 може +1 и още. Здравето е най важно,останалите неща се подреждат. Живота си продължава

Ще ти е трудно с детето, ако няма кой да ти помага. Но нещата ще се оправят и ще си живееш много по-спокойно, отколкото преди. Ще си намериш и твоя човек, когато му дойде времето.

Аз си намерих една баба на друго дете от детската градина да взима и моята и да остава по някой час с нея, за да успявам да работя. И с детето съм ходила на работа, но вече беше по-голяма. Ако си подредиш битовите неща, за да можеш да изкарваш пари, всичко ще ти е наред. Моята чужда баба жестоко се опъна и не искаше да й плащам, жива и здрава да е! Ще намериш хора за подкрепа край себе си, можеш да си сигурна! А за мъжете дори не го мисли. Кандидати винаги ще имаш, въпросът е дали ти ще ги искаш. Дръж се здрава и спокойна и си гледай детето, всичко ще се подреди!

Това, че мъж и жена обитават една и съща територия не създава автоматично подкрепата и щастието и не ги прави задължително семейство. Много малко хора са способни на истинска заедност. Оттървали сте се, радвайте се. Детето не се е привързало към него, няма да ви се налага да търпите и да гледате мъж, когото вече не обичате, ще правите каквото си искате, ще отговаряте за един човек само, а не за двама, няма да обсъждате решенията си с никого…. Как ви звучи, като нещо лошо ли? Първо, гарантирам ви, че много двойки само играят, че са щастливи и нищо не става от тях. Второ, това че нямате партньор не ви прави задължително слаба, неуспешна и с разбито семейство. Вие с детето сте истинско семейство. Опитвам се да ви кажа, че не само със сигурност ще се справите, но и ще постигнете много повече, когато неподходящ партньор не ви дърпа назад. Не поставяйте никакви рамки, не се сравнявайте с другите. Те дори да имат хубави връзки, си имат други трудности. Дръжте се за себе си, докато се борите за детето си. Защо да не ви обичат, толкова много хора с деца имат успешни взаимоотношения  впоследствие. Вярвайте в себе си. Можете. Не си мислете, че няма да се справите, ще се справите и то чудесно. И ще сте горда със себе си. Усмихвайте се, всичко се случва по някаква причина и най-често тя е за хубаво.

Благодаря ви за коментарите.Чувствам слабост понеже незнам и от към работа и битовизми най-вече отначало как ще се справя.Благородно завиждам на хората които имат баби и дядовци да помагат и това е голяма подкрепа.Искам да си дадем шанс за по добър човек до нас и по хубаво бъдеще,понеже с баща и не си представям никакво такова.

Щом си стигнала дотук, нямаш избор- ще трябва да  се справиш. Мисли позитивно, че нещата ще се подредят.
Пожелавам ти да срещнеш човека, който ще бъде опора за теб.

Няма да ти е лесно, да нямаш илюзии. Аз и родители имах, които ми помагаха, и хубава работа. И пак беше трудно. Ама като няма накъде се стяга човек. И животът си върви.

Убедена съм , че ще се справиш.
Не бързай, не се тормози, успокой се, първо се съсредоточи в оцеляването и подреждане на ежедневие, битовизми и т.н., а с времето ще се подреди и останалото. Късмет🍀

Ще се справиш. Може да пуснеш детето на ясла и да работиш. Ако намериш някоя  баба като в примера по-горе, ще успееш да съчетаваш.
Трудно ще е, но ще се оправите.

С бащата на големия ми син се разделих когато сина ми беше на година и половина. Не беше лесно, още повече че той ми втълпяваше как съм втора употреба и с дете никой няма да ме вземе. Трудно ми беше, детето на ясла, аз на работа, родителите ми още работеха, така че голяма помощ в гледаме не е имало.
И какво стана? Казват , кармата е кучка. Когато сина ми беше на 3 се запознах със съпруга ми, той прие детето като негово, синът ми го обича повече от родния си баща ( за което вина има баща му), сега имам семейство и двама сина. Нищо , че съм била "втора употреба". Пък този който ме прокле, вече 22 години е сам.

Много ме радвате като ви чета, момичета! Тая болка към родителите си, че не се разведоха, заради която съм посещавала психолог. Обичам да чета за силни и уверени жени. Жени, различни от майка ми.

В подобна ситуация най-добре е първо да уредите важните въпроси от юридическа гледна точка, дори ако сте се разбрали за тях с бащата на детето, защото казаното се забравя, а написаното остава - добър адвокат/ка да ви обяснят на какво може да разчитате във вашия случай (издръжка, жилище, виждане на детето с бащата кога как..). Това е от съществено значение за спокойствието ви, а и за доходи/работа. В някои страни ако сте безработна или все още не работите, т.е. нямате доходи, имате право на безплатна адвокатска помощ за консултации и за всички разходи за адвокат и такси по делото. Списъкът на тези адвокати е публичен, можете да се консултирате с повече от един, да изберете този, който ви вдъхва доверие.
Така ще уредите най-важното. Има страни, в които се отнемат родителски права, ако родителят, при който остане детето, възпрепятства срещи на детето с другия родител или с бабата и дядото (каквото и да е сгафил бащата, и както е да е прегрешил има право да го вижда.. с изключение на най-тежките на физическо насилие). Също и ако се говори лошо за другия родител, се отнемат родителски права в някои страни. Презумпцията е защита на детето и психиката му. И това е трудността за някои жени..

Относно помощта - не се отчайвайте, помислете за близките хора, които имате, вижте кой с какво от тях би могъл да ви помогне, някоя съседка, добра жена е също неоценима - наблизо е и при нужда ще имате някой.
Потърсете детска градина възможно най-близо до дома ви и с по-дълго работно време до към 18 ч., за да има къде да стои детето, докато работите или се преквалифицирате, а не да се чудите кой да викате да го гледа. И доста по-рано се подават молбите!
Ако нямате квалификация/дипломи, питайте в общината и на борсата за безплатни курсове - ще научите нещо, ще имате повече шансове за работа и по-платена, а и ще срещнете нови хора за елементарна комуникация в началото, което е от много голямо значение, за да не се чувствате сама и да не мислите само за проблемите (което е естествено в първите седмици).

За битовизмите - не се съмнявам, че жена като вас, която е взела, след дълго обмисляне, решението да се раздели,  няма да се справи с тях! Напротив, ще намерите толкова много стимули за израстване, за развитие, за осмисляне на живота и партньорството, за отглеждане на щастливо дете, че едва ли на първо място ще поставите въпроса да срещнете  друг човек, който да ви приеме с детето.. Това е напълно възможно да стане, както преди мен ви писаха, но не го поставяйте сега на първо място. Не е реалистично то да е основното на този етап, защото такава нагласа може да ви "подхлъзне" да търсите веднага или много бързо опора и сила в нов партньор.. Разчитайте първо на себе си, после ще дойде и другото..
От всяка ситуация има изход, успех!