Обществените прослойки, а и цели държави, с най-много домашно и друго насилие в редиците си не са гледали "50 нюанса сиво" и едва ли са израснали с приказки като "Красавицата и звярът".
Аз и в Библията мога да намеря моменти на насилие над някого. Всичко е въпрос на лична интерпретация.
Другият момент е, че изкуството е отдушник, т.е. нещо, което филтрира негативните емоции, срамни помисли, мръсни фантазии, престъпни намерения, пориви за насилие, суицидни мисли и каквото още се сетите. Всеки един от нас е имал подобни, сигурна съм. Но нормалният човек ги оставя там - в измисления свят. А ненормалният, който ще ги пренесе в реалността, е по-скоро изключение, а не правило, та да му позволяваме той да диктува тенденции и вкусове или заради него да ограничаваме или цензурираме дадено нещо.
Та общо взето няма еднозначен отговор на въпроса. Никой не може да каже точно в каква степен ни влияе и формира изкуството. Но все пак нека не го превръщаме в една захарна близалка, от която да струи само сладост и пъстри цветове.