Здравейте реших да пиша понеже още от сега ми тежи ,мъжа ми заминава след седмица командировка за 8 месеца имаме дете на 2 годинки сама съм много рядко има кой да ми помага има ли някоя като мен как се справяте?Проблема е там че с баща си работят заедно и заминават заедно а той много го настройва срещу мен.
- Публикувана: 30 ян. 2024, 23:28 ч.
- Последно мнение: 21 фев. 2024, 10:32 ч.
Мъжът ми заминава
Здравейте реших да пиша понеже още от сега ми тежи ,мъжа ми заминава след седмица командировка за 8 месеца имаме дете на 2 годинки сама съм много рядко има кой да ми помага има ли някоя като мен как се справяте?
Аз съм сама с две деца на 2 и 4, никой не ми помага и се справям, не виждам кое е толкова трудното.
Здравейте реших да пиша понеже още от сега ми тежи ,мъжа ми заминава след седмица командировка за 8 месеца имаме дете на 2 годинки сама съм много рядко има кой да ми помага има ли някоя като мен как се справяте?Проблема е там че с баща си работят заедно и заминават заедно а той много го настройва срещу мен.
Знаеш ли, не можеш да попречиш на друг човек да се пробва да ти съсипе семейството. Дали ще е баща му, съседи, колеги, отвсякъде може да цъфне някоя гад. Никой не е застрахован от такова нещо, дори мъжът ти да е ден и нощ до теб. Ти си бъди на мястото и стой железна. Ти си майката, съпругата и можеш всичко. Подкрепяй си мъжа, гледай детето, пази се да бъдеш спокойна, но и не мълчи, ако се случи да чуеш нещо несправедливо или невярно. Не вдигай скандали за дреболии и не говори грубо срещу бащата. Само отстоявай своето. Мъжът ти е важен, за него се дръж. Ако остави някой друг да му определя отношението към теб, така или иначе ще се разочароваш. Обаждай му се, казвай му, че ти липсва, давай му да чуе детето, изпращай му снимки, сега има и видео чатове, лесно е. Ангажирай го да те съветва за неща в ежедневието - не защото ти си глупава и не можеш нещо да измислиш, а за да се чувства той нужен и важен. Нищо повече не ми хрумва, другите може различни съвети да ти предложат. Важното е да приемеш ситуацията - заминал е, най-вероятно се налага, пари трябва да се изкарат, добре. Ти си тук да пазиш крепостта и наследника, поемаш си ролята и така. За гледането на детето не се тревожи, да сте си само двамата ще е чудесно и ще се справиш. И може да ти е по-лесно, поне ще готвиш само за себе си:-) Всичко ще бъде наред!
Не плашете жената! Човека отива да печели пари,не я зарязва и не отива на война! Моряшките съпруги как се справят цял живот?
Ако стои до полата и и мизерстват,да не би да е по-добре?
Сега има толкова средства за комуникация.
Ако стои до полата и и мизерстват,да не би да е по-добре?
Сега има толкова средства за комуникация.
Подкрепям напълно горния пост на salvina, с някои допълнения. Осем месеца командировка не са малък период и не зная дали няма тенденция срокът на тази командировка да се удължи по някаква причина. За това съветът ми е да извадите паспорт на детето и бащата да ти подпише декларация, с която да можеш да изведеш детето извън страната, за да му отидете на гости например. Другият съвет е бащата да ти даде пълномощни да го представляваш при записване на детето на ясла/детска градина, за някакво разпореждане с банкови сметки, автомобил и тн, и каквото трябва, за да можеш поне в това отношение да функционирате безпроблемно. Третия съвет е, да си отделяш някакви финанси само за себе си, като скрит фонд "за всеки случай", които да спестяваш като бели пари за черни дни.
Ще се справиш. Имай положителна настройка към предстоящото. Подкрепи мъжа си, защото вероятно и на него не му е лесно да ви остави за дълго време. Показвай смело любовта си и всичко ще бъде наред!
Ще се справиш. Имай положителна настройка към предстоящото. Подкрепи мъжа си, защото вероятно и на него не му е лесно да ви остави за дълго време. Показвай смело любовта си и всичко ще бъде наред!
Аз също бих уредила пълномощни за вадене на паспорт на детето и за пътуване, защото може и да решите да отидете да го видите.
За периода на командировката не бих се притеднявала, пет години живяхме така с мъжа ми. Само че и аз работех и майка му помагаше с детето. След първата година почнахме да пътуваме през два три месеца и така. Приемате ситуацията и не губите време в съжаления.
За периода на командировката не бих се притеднявала, пет години живяхме така с мъжа ми. Само че и аз работех и майка му помагаше с детето. След първата година почнахме да пътуваме през два три месеца и така. Приемате ситуацията и не губите време в съжаления.
Здравейте реших да пиша понеже още от сега ми тежи ,мъжа ми заминава след седмица командировка за 8 месеца имаме дете на 2 годинки сама съм много рядко има кой да ми помага има ли някоя като мен как се справяте?Проблема е там че с баща си работят заедно и заминават заедно а той много го настройва срещу мен.
Аз продължавам с черните прогнози, сори. Когато човек е в чужбина, знае слабо езика и съответно няма с кого да споделя, освен с най-близките си колеги, в случая с бащата. Моят екс беше така с един негов приятел.
С месеци говорят само двамата, с часове.
Със съпругата се чуват за 5 минути вечер.
Ха сега сметнете, кого слуша повече съпруга?
С месеци говорят само двамата, с часове.
Със съпругата се чуват за 5 минути вечер.
Ха сега сметнете, кого слуша повече съпруга?
Аз имам малко по-различен поглед - за какво ми е партньор, който слуша повече баща си от мен и детето. Или по-лошо - мисли като него?
Веднъж някаква комшийка рекла нещо си за мен. Ми да казва, който иска няма да вярва и ще остане мой приятел/партньор. Останалите - да си вярват и мислят, каквото си щат.
Веднъж някаква комшийка рекла нещо си за мен. Ми да казва, който иска няма да вярва и ще остане мой приятел/партньор. Останалите - да си вярват и мислят, каквото си щат.