Мъжът ми заминава

  • 6 749
  • 93
  •   1
Отговори
# 45
  • Мнения: 3 361
Щом мъжа е заместник шеф на фирма все ще му се откъснат пари за бавачка и чистачка, освен ако не искаш да се правиш на "многострадална Геновева" и искаш да се гърбиш с всичко сама.
Както salvina пише накарай го да си подредите приоритетите преди да замине.

# 46
  • Great Britain
  • Мнения: 2 208
Авторке, нищо фрапиращо няма в отсъствието на мъжа ти. Като влезеш в коловоза времето тече. Такъв е живота.

# 47
  • Мнения: 5 282
За три месеца оставихме две годишното ни дете с баба му. Беше по-трудно отколкото да живеем 5 години между две държави.
Ако свекър ти ще влияе на мъжа ти, това не е проблем със свкъра ти. Проблемът е с мъжа ти. И не, не сме говорили за 5 мин. вечер. Имало е моменти, в които сме говорили по цял ден.
Ако ли пък свекър ти за 8 месеца може да създаде проблем във вашето семейство, пак е сигнал, че приблем е имало и преди това.
Всъщност ей така, между двете държави, се случи второто ни дете.

# 48
  • Мнения: 1 813
Да напомня,че има и платени бавачки.Може още докато е тук таткото да се организирате и детето да се запознае с бавачката.Щом ще работи в чужбина,все ще може да плати за помощ.

# 49
  • Мнения: 305
Мисля, че не обсъждаме развитие в професията. Авторката каза, че не е и за пари, а трябва за да си запази работата. Ако е, за да отиде на обмен или да запази висока позиция ок, но ако е куриер(примерно) и са го изпратили в Англия да носи кашони за DHL ми се струва тъпо.
Интересно как някой твърди, че грижата за бебе е по-лека от такава на двугодишно.
Не е куриер ... заместник шеф е на фирма и затова му се налага знам че много му харесва работата и не искам да я губи но все пак ми е тежко да малко се възмущават някой коментари на тези който си мислят че с двегодишно е много лесно и всичко е мед и масло особенно ако няма кой да ти помага изобщо.

Не се самонавивай, не е краят на света.  Много хора пътуват по много и често- семействат им са си супер. Ще се справиш лесно и безпролебно, само не се самонабутвай в позицията на безпомощна мома. Намирането на майстор или дребен ремонт  е точно толкова *мъжка * работа, колото готвенето -*женска* -особено в наши дни, когато  Гугъл всичко знае, а в ютуб има подробни филмчета за всичко, което се сетиш.

Повечто тук имаме повече от едно дете, виждали се сме двегодишни, разхвърляна къща...  Чак  такава драма две-годинишните не са ( освен ако не става дума  за хронично болно   детенце, което не е твоят случай). 
Най-вероятно си по майчинство, продължи го за 3-тата година, защото ако се върнеш на работа докато си сама и ви натиснат градинските сополи, тогава ще е тегаво.  Направи си схема на седмицата кой ден какво, разреди готвенето и чистенето и си намери някаква среда, за де говориш всеки ден само и единствено  за Бау , Мяу, папото и акото. Идат топли дни, като излезете сутрин може цял ден да се разхождате - детето щастливо и вечер ще заспива от раз...

В случай, че във семейството ви нещо скрибуца, причината не е бъдещата командировка.  Тя само изважда проблема изпод килима....Ако съпругът  ти е наистина толкова податлив на внушения, колкото го описа, оставнето му в Бг под твой натиск е нож с две остриета. Това ще даде на свекър ти много силен аргумент, че не ставаш, защото саботираш и кариерата на мъжа ти, и разширеното ти семейство.

# 50
  • Down south
  • Мнения: 7 695
Не е куриер ... заместник шеф е на фирма и затова му се налага знам че много му харесва работата и не искам да я губи но все пак ми е тежко да малко се възмущават някой коментари на тези който си мислят че с двегодишно е много лесно и всичко е мед и масло особенно ако няма кой да ти помага изобщо.
Tова, според мен, улеснява нещата - високата позиция предполага и съответната заплата. Имам предвид, че ако нещо се наложи, като помощ, той би могъл да наеме човек, който да ти помогне. Гледачка, дори и само за ден-два, също би улеснила живота ти.
 Ако въпросната работа не се намира отвъд океана и можете свободно да пътувате до съответната "чужбина" бихте могла да го посещавате често, така времето ще мине по-бързо и преди да се усетите, осемте месеца ще са минали и заминали.

# 51
  • Мнения: 25 757
На 2 г то е вече отгледано. Пускаш го на ясла, най добре частна и си гледаш кефа 8 месеца.Ще се разболява, но и това минава... Къде е драмата?

# 52
  • Мнения: 12 809
Авторке, това име на детето да не си го ти дала, тайно от мъжа ти? Сигурно сте се разбрали двамата. Свекър ти може да си говори някакви неща, но кръвта си е кръв, това дете му е внуче и едва ли иска да тръгне мъжът ти да си търси нова жена, ако е щастлив с настоящата.

Майка ти, свекърва ти - не може ли те да се включат с помощ? Аз на твое място, ако имам живи родители, даже да са в друг град, и остана така сама с малкото, бих отишла при тях за тези месеци, ако не работя.
Всъщност съм го правила, когато децата бяха малки, а аз в майчинство. Мъжът ми като заминеше в командировка (което се случваше често), гостувах на майка ми. Вярно в същия град. Беше забавно. Сега, като погледна назад и след като тя не е вече на този свят, се радвам, че съм го правила. И за нея беше голяма радост.

# 53
  • Мнения: 21 491
Да не би свекър ти да е шефа на тая фирма, а мъжът ти - заместник шефа?
Няма значение, щом се налага, ще пътува. Обмисли хубаво как можеш да си организираш нещата докато го няма, ако ти се наложи помощ при евентуално разболяване, твое, или на детето. Другото няма какво да го коментираме въобще - гледането на здраво двегодишно изобщо не е драма, ако не ходиш на работа, а ти май не ходиш.

# 54
  • Мнения: 589
Няма лошо единия от съпрузите да пътува с месеци командировки, но трябва и другия да е съгласен, за някои семейства е ок, за други не. Но ние за които не е ок, не сме ненормални и за нас са се намерили мъже да ни харесат. Предполагам авторката може да се е съгласила и сега, когато всичко е уредено да е късно да спира мъжа си, в такъв случай, ако има родители, при които може да отиде, аз бих се възползвала. А през това време да си обмисли нещата, дали такъв вариант я устройва и за в бъдеще и след тази командировка да постави картите на масата.

# 55
  • Мнения: 146
Ако е еднократно 8 м. окей. Ако е постоянно по 8 по 8/примерно/ лично според, моите наблюдения са, че  80% от тези връзки  се разпадат или тя си намира любовник или той любовница във времето в което отсъства половинката. За мен връзка от разстояние не е връзка! Може да не сте съгласни с моето мнение, но това е истината за мен, аз така ги виждам нещата.

# 56
  • София
  • Мнения: 38 553
Може би е еднократно.
Вероятно всичко ще се нареди при авторката.

При мен се събираха 100тина дни годишно да сме заедно, в продължение на 3 г.

# 57
  • Мнения: 552
Ако още си по майчинство не можете ли с детето да заминете с него?
 Оставала съм на младини за по 2 месеца без мъж - с 2 деца. Единия път съвпадна с водната криза в София, та ходех да пълня туби с вода от минералните извори. Когато му удължиха срока с още 2 месеца вдигнах голям скандал - задочно, защото така и не се видяхме. Това беше, когато нямаше интернет, вайбър, скайп. международните разговори бяха трудно осъществими и скъпи. Та, общувахме с писма /на хартия Simple Smile/ - пренасяха ги колеги, които пътуваха към БГ.
С децата се справях, въпреки че работех вече. Имах и 1 брой работеща, но отзивчива баба. Но най-тегаво ми беше липсата на контакт с "другарчето". Преживява се, но не е за мен този начин на живот.

# 58
  • Между гори и планини
  • Мнения: 9 393
Боже, как ме стресна заглавието... Все едно отива там от където никой не се е върнал...
 Е я се стегнете, деца раждате, а не може да ги гледате!
Две деца гледах сама, две, без баби и детегледачки. Мъжът ми 7 години беше в чужбина, с редки отпуски за по 14 дни. Замина когато малкият ми син беше на 10 дни, а големият на 5 години. Ами - оцелях и дори много добре си гледах децата. Трябва са о дисциплина, режим и никакво мрънкане.

# 59
  • Варна
  • Мнения: 736
От 8 години живеем по този начин. Ами още сме семейство. Оправям се според мен доста добре. Не е чак такъв проблем особено ако човекът го прави за кариерата си.

Общи условия

Активация на акаунт