Аз си ги обгрижвам моите много, обичам да се мотат около мен, семеен човек съм и съм в перманентна носталгия още от сега, дори от неизминало още време/момент. Изнизва ми се времето между пръстите. Много съм зле. За щастие момчето каквито и проблеми да има си е изключително самостоятелно. Оправя се сам с транспорт, готви си...та не се притеснявам и смятам е нужно отделяне навреме. На по-късен етап е трудно за детето. Затова ще насърчавам да се отделя.
- Публикувана: 31 ян. 2024, 17:01 ч.
- Последно мнение: 14 март 2024, 16:12 ч.
Карнавал и други страсти "на национално ниво". НЕМСКА тема 247
Бибит аз имам съвсем други наблюдения от немците. Или съм в някакъв дефектен квартал. Във всички къщи в съседство си живеят младите хора при родителите, докато заниманието им е в същото населено място. Квартирите са почти непосилни. Едно момченце се изнесе за универитета и то защото неговата избрана специалност я има само в Мюнхен и Щутгард и той избра Мюнхен. Обаче не виждам кой да е да побутва децата си да се изнасят заради принципа. И всеки гледа да си подсигури децата и или им взима къща наоколо, или им ремонтира част от къщата си , или държи апартамент "за дъщерята" , ... Но твоето съседство може друго да е и ти можеш да си имаш други наблюдения и преживявания. Ти си действаш , както си харесваш. Успех!
Мама Ени, не мисля, че е неудобен въпросът. Ние ще плащаме една част, една част щерката ще финансира сама (мини джоб), плюс детските си ги получава директно тя. Подала е и документи за Bafög, но още няма решение. Ако не я одобрят, ще се наложи да работи поне 2 дни в седмицата, няма начин.
Джей Джей, успех с новото начало при дъщерята!
Един въпрос към майките на студенти, които са на редовно обучение.
Научавам за студенти на наши близки в български университети- различни университети, различни специалности, че на лекции масово не се ходи, само на задължителни упражнения. Лекциите онлайн ги четат, присъствено ходят малцина.
Така ли е също в немските университети, хохшулета?
Отдавна не съм в университетска среда, но се надявам тук тази практика да я няма, звучи ми несериозно.
Един въпрос към майките на студенти, които са на редовно обучение.
Научавам за студенти на наши близки в български университети- различни университети, различни специалности, че на лекции масово не се ходи, само на задължителни упражнения. Лекциите онлайн ги четат, присъствено ходят малцина.
Така ли е също в немските университети, хохшулета?
Отдавна не съм в университетска среда, но се надявам тук тази практика да я няма, звучи ми несериозно.
Мама Ени, не мисля, че е неудобен въпросът. Ние ще плащаме една част, една част щерката ще финансира сама (мини джоб), плюс детските си ги получава директно тя. Подала е и документи за Bafög, но още няма решение. Ако не я одобрят, ще се наложи да работи поне 2 дни в седмицата, няма начин.
Бибит, лекциите му са изцяло присъствени, но някои преподаватели преподават хибридно - или едновременно присъствено и онлайн, или записват лекциите и ги пускат после на свободен достъп. Залите са пълни, казва той.
Аз също съм за ранното отделяне, има плюсове и минуси, но ползите са повече. Голяма част от съученичките ми все още са сингъл, следваха в София и останаха да живеят с родителите си. Това отдалечава от другите студенти, от проблемите на самостоятелния живот (празен хладилник, празен портфейл, няма шампоан, защото не си си купил, оспал си се за лекция, защото си си легнал мн късно и никой не те контролира вече), общото учене, от купоните, от възможността да срещаш много нови хора, да влизаш в нови връзки. Откъсването от този модел беше една от причините да се прехвърля в тукашен университет след Vordiplom. Abnabeln, еднакво необходим за двете страни - родители и вече-не-деца.
Моят мъж към 25 се е изнесъл, но е живеел с родителите си в къща и е обитавал собсвен етаж. Каза, че не се засичали често
При сегашните ни съседи синът също все още живее с родителите си, но отново в къща, а не 3-стаен апартамент, напр. От момента, в който трябва да ходиш на пръсти като се прибереш по нощите или да криеш гаджетата (до колкото идват), май е крайно време да си търсиш свое царство 
Моят мъж към 25 се е изнесъл, но е живеел с родителите си в къща и е обитавал собсвен етаж. Каза, че не се засичали често
При сегашните ни съседи синът също все още живее с родителите си, но отново в къща, а не 3-стаен апартамент, напр. От момента, в който трябва да ходиш на пръсти като се прибереш по нощите или да криеш гаджетата (до колкото идват), май е крайно време да си търсиш свое царство
Аз също съм за ранното отделяне, има плюсове и минуси, но ползите са повече. Голяма част от съученичките ми все още са сингъл, следваха в София и останаха да живеят с родителите си. Това отдалечава от другите студенти, от проблемите на самостоятелния живот (празен хладилник, празен портфейл, няма шампоан, защото не си си купил, оспал си се за лекция, защото си си легнал мн късно и никой не те контролира вече), общото учене, от купоните, от възможността да срещаш много нови хора, да влизаш в нови връзки.
Романи мога да пиша за моя студентски живот.
На първо място го няма родителския контрол. Никога не съм била под сериозен контрол вкъщи, някой да не си помисли, че съм бягала от това. Просто бях свободна птичка и ми харесваше.
А преди да се отделя, бях в стрес как ще се оправя. Е, оцелях и много ми хареса даже.
Бих съжалявала, ако моите деца пропуснат този интересен и относително безгрижен период от живота.
Напуснах сигурното семейно гнездо на 14 и се завърнах не помня точно, но към 24-тата си година. Родителите ми тогава се бяха изнесли, за да се грижат за баба и дядо. Пак сама. Радвам се че съм успяла да се справя през тези години с толкова много проблеми и предизвикателства. Не ми е било лесно, но и не бих рекла да е било непосилно.
Това дълго дундуркане до нищо добро не води. Я си пери сам гащите и си спретвай с подръчни и налични средства нещо за хапване, пък като идеш при мама се радвай на екстрите и това е.
Това дълго дундуркане до нищо добро не води. Я си пери сам гащите и си спретвай с подръчни и налични средства нещо за хапване, пък като идеш при мама се радвай на екстрите и това е.
Таня върна ме в моите първи години, на 18 се изнесох. Трудно беше много, но и толкова хубаво. Имах късмета да си намеря клике, помагахме си кой както може и ходехме по партита, работихме и учихме. Незаменим опит. Останеш ли вкъщи при мама няма нищо общо, особено за момчета го намирам за не добре. Мъжът ми се е изнесъл на 21, избирах го по това, че може за готви, шие, пере, работи и учи 🙈е не съвсем, но точно неговата самостоятелност ми пасна перфектно понеже беше като мен и не вързан за родителите си. И до ден днешен се радвам, че има добра връзка с родителите си, но всеки си знае своят дом и има дистанция. Аз все още не мога да шия и наложи ли се нещо той шие 😂
Аз си живях с родителите до 28г. Хич не ми беше зле 
Мога и да шия, и да готвя и да пера. Почти всичките ми приятели бяха така. Беше безумно да плащаме наеми, като си имаме собствени стаи при родителите. Сега сме предложили тази схема и на големият и за момента го устройва. Един път седмично му даваме пари за такси, ако иска да ходи на клуб и ще се прибере след 24.00. През останалото време се придвижва с влака. По евтино ни излиза, отколкото да подържаме квартира в съседен град. Ако догодина реши, че иска да се премести, ще помагаме, но за момента тази схема работи идеално.
Мога и да шия, и да готвя и да пера. Почти всичките ми приятели бяха така. Беше безумно да плащаме наеми, като си имаме собствени стаи при родителите. Сега сме предложили тази схема и на големият и за момента го устройва. Един път седмично му даваме пари за такси, ако иска да ходи на клуб и ще се прибере след 24.00. През останалото време се придвижва с влака. По евтино ни излиза, отколкото да подържаме квартира в съседен град. Ако догодина реши, че иска да се премести, ще помагаме, но за момента тази схема работи идеално.
А защо родителите трябва непременно да помагат? Като нямат, нямат. Дойдох тук с точно 1000 марки, от тогава пари от нашите не съм видяла. Доста студенти им се налага да работят. Има един тънък момент в който трябва да се прецени дали детето просто не иска да напусне комфортна зона, дали родителите не искат то да остане до тях под претекст, че от финансова гледна точка е по-добре. Има Bafög като опция. Едно време ние нямахме право, сега ми се струва лесно, още по-лесно дори защото родителите са в същата държава,винаги можеш да се прибереш за ден, два, седмица да те поглези мама.
Какъв спор?! Споделяме и специално аз си спомням с удоволствие за интересния младежки живот извън къщи, за многото запознанства, за свободата на действие.
Не е само до домакинските умения, просто животът беше пъстър и различен извън дома.
Общо взето, всеки си преценява.
Вече кой какво ще финансира е друг въпрос. Добре е частично финансиране от страна на родителите, дори и пълно в началото, защото е желателно все пак да се концентрираш качествено над следването. Има проекти, инициативи в следването, в които е добре да се включваш, а не да мислиш как да оцеляваш финансово.
Специално за студентите в Германия - масово се работеше по 2 пъти в седмицата или на 400 евро база тогава.
В момента и българските студенти в България масово работят, поне тези , които познаваме и на всичкото отгоре не е рядкост на пълен работен ден или почти.
Не знам какво е това следване, че остава време да се работи толкова много...
Не е само до домакинските умения, просто животът беше пъстър и различен извън дома.
Общо взето, всеки си преценява.
Вече кой какво ще финансира е друг въпрос. Добре е частично финансиране от страна на родителите, дори и пълно в началото, защото е желателно все пак да се концентрираш качествено над следването. Има проекти, инициативи в следването, в които е добре да се включваш, а не да мислиш как да оцеляваш финансово.
Специално за студентите в Германия - масово се работеше по 2 пъти в седмицата или на 400 евро база тогава.
В момента и българските студенти в България масово работят, поне тези , които познаваме и на всичкото отгоре не е рядкост на пълен работен ден или почти.
Не знам какво е това следване, че остава време да се работи толкова много...