Карнавал и други страсти "на национално ниво". НЕМСКА тема 247

  • 17 607
  • 744
  •   1
Отговори
# 60
  • Германия
  • Мнения: 3 437
Аз спор не виждам, освен от страна на Бела.

И аз съм за ранното отделяне, но в крайна сметка ми е все едно кой колко време ще си остане в хотел Мама.

Аз съм от 20-годишна в Германия, сама, беше ми супер. ММ е живял с техните до 25г, майка му едва го пусна, голяма драма беше. И въпреки това e напълно способен да готви, чисти, пере и т.н

Последна редакция: пт, 02 фев 2024, 11:01 от Teormina

# 61
  • Мнения: 1 325
Аз спор не виждам, освен от страна на Бела.

И аз съм за ранното отделяне, но в крайна сметка ми е все едно кой колко време ще си остане в хотел Мама.

Аз съм от 20-годишна в Германия, сама, беше ми супер. ММ е живял с техните до 25г, майка му едва го пусна, голяма драма беше. И въпреки това в напълно способен да готви, чисти, пере и т.н

Колкото по-рано един млад човек се отдели толкова по-добре.  За родителя е тежко, искат детето му все да е до него и когато се махне, особено за някои, родители е много тежко, нарича се "Синдром на празното майчино гнездо", а често родителя не иска да пусне детето за добро, да не плаща сметки, да не се "мъчи", но това не е добро. Имам много примери за хора, които ако се бяха отдели, днес щяха да имат друг живот, партньор, а често това съжителство и "сигурност" са пагубни. Гледах един психолог, който казваше, че ако е дошъл при него клиент, който живее с родителите си той отказва да работи с него.                               
 Ние живеем все още в една къща, но самостоятелно  на различни етажи, аз съм се отдръпвала от ангажиментите  по организиране на живота, чистене, контрол и т.н., но съпругът ми е  постоянна позиция, остави ние ще пуснем пералнията, все така да помогне с нещо и в този дух, което често води до разговори между нас, че  освен, че е добре родителя да "даде крила" на детето си, е добре и да помисли за себе, отпадайки част от работата и ангажиментите, които е правил години наред, от навика да обгрижва някой и да ги замести с нещо за себе си.

# 62
  • Мнения: 6 808
... Гледах един психолог, който казваше, че ако е дошъл при него клиент, който живее с родителите си той отказва да работи с него....
Това е много интересно. И разказите са много интересни . Много разказват за хората .
 Teormina всеки вижда каквото си иска . Както винаги Simple Smile

# 63
  • Немция
  • Мнения: 6 911
Чак пък отказ от терапия с пациент, който живее с родителите, струва ми се прекалено- от каква възрастова граница нагоре?
Едно е на 20 години, друго е на 44 например.

И сред психолози,
психотерапевти, психиатри е пълно с чешити. Grin

# 64
  • Германия
  • Мнения: 3 437
Sephora, ММ има по-голям брат, който все още си живее при техните. Да, на отделен етаж, но е безполезен паразит. Има жена и дете, свекърва ми нямаше да остане с празно гнездо. Просто не искаше мъжа ми да се изнесе да е самостоятелен. Имаха някакви фантазии че ще строим къща в двора им и всички ще си живеем дружно заедно

# 65
  • Мнения: 468
Аз изхождам от моята си позиция и сравнявам с примерите около мен които са останали при родителите си. Доволна съм, че мен ме пуснаха. Децата са различни, аз бях от тези които обичат свободата. Трудно е да пуснеш детето си, виждам обаче и на много деца им е трудно да се отделят и родителите не им правят услуга като не ги подбутнат в един момент.
Бибит когато нямаш избор работиш и учиш. Мен не са ме издържали, мъжът ми не са, макар че родителите му са искали да го финансират. Справя се човек. Ако родителите имат финансовата помощ също е ок. Ако нямат, има Bafög.

# 66
  • Немция
  • Мнения: 6 911
Рейна, ясно е, че човек се справя, като няма избор. Аз съм се издържала абсолютно сама, беше доста трудно и в моята специалност това беше минус, защото нямах време и спокойствие да се отдам 100% на следването. Материалите бяха скъпи за всичко, което беше необходимо.
Изискваше се и много личен ангажимент.
Затова съм за среден вариант - родител да даде едно финансово рамо отчасти.
Да стигнем първо до този етап обаче. Wink  Едно е на теория, друго е на практика.
Децата ни са отделна вселена, не са в моята или твоята ситуация.

# 67
  • Мнения: 468
Децата ни от сега са в много по-добра позиция от твоята или моята. Освен ако не решат да напуснат Германия 😀

# 68
  • Немция
  • Мнения: 6 911
И да отидат другаде, ще сме в състояние да ги подкрепим пак донякъде финансово(да сме живи и здрави).
Човек се справя, ако се наложи и няма избор- това поне го разбрах. Grin

# 69
  • Мнения: 6 808
Интересно е поради каква причина може да се отиде в чужбина за следване. Особено в началото. В Германия мисля има всякакви специалности . За специализации , практики и докторати разбирам , за работа също. За учене ме очудва.

# 70
  • Немция
  • Мнения: 6 911
Белла,отиваш с цел да останеш да живееш и работиш там, много просто.
Отделно качеството е друго- започнах моята специалност в България, София. Продължих в Германия.
Имаше голяма разлика, в полза на немското следване.

# 71
  • Мнения: 6 808
Бибит пишем за нашите деца в Германия. Също така аз не съм много сигурна , че човек иска да остане да живее там, където е учил. Има много фактори.

# 72
  • Мнения: 1 325
Чак пък отказ от терапия с пациент, който живее с родителите, струва ми се прекалено- от каква възрастова граница нагоре?
Едно е на 20 години, друго е на 44 например.

И сред психолози,
психотерапевти, психиатри е пълно с чешити. Grin

Ами да ти кажа прав е. Същият обясняваше колко неадекватни са моделите на поведение и, че пубертета днес е до 30 години. Ето и реален случай, моя приятелка 36-37 години и я запознах с мой приятел, тя живее с майка си и брат й, който не е семеен в напреднала възраст. Майка й знае за срещата  и в 21 часа й звъни да я пита, кога ще се прибере, да и тя ходи по психолози и какво от това, и до днес си остана и ще си остане най-вероятно сама, но започна да се осъзнава, че трябва да намери начин да се отдели от много грижовната й майка и емоционално и психически. А иначе ако слушаш майка й, как ги отгледала сама, дала си е живота, днес трябва да са семейство, да си помагат....

# 73
  • Мнения: 405
Аз не дойдох в Германия с цел да оставам. Просто така се стекоха обстоятелствата. И аз като Бибит започнах следването в София и го завърших тук (потвърждавам за качеството). Моето идване си беше чисто от Abenteuerlust. Затова мога много добре да си представя как някое дете решава да учи в чужбина, нищо че тук също може.

# 74
  • Мнения: 468
Моето идване също беше тип Abenteuer. Аз от 13 годишна исках в чужбина. Не баш в Германия, но така се получи. Много свободен дух имам. Същият този дух ме кара напоследък да се замислям за изтегляне от Германия, но с децата ми се струва сложно. Като станат пълнолетни може аз за се отделя 😂

Общи условия

Активация на акаунт