" Допълнителна подкрепа"в детската градина

От ресурсен център осигуряват и логопед при нужда. Мен в училище ми предлагаха логопед, но той не е специалист по дислексия и нямаше да бъде от полза за моето дете, което няма артикулационни проблеми. И за какво тогава е логопедът, ако не за деца с артикулационни или говорни затруднения? Подкрепата също може да е краткосрочна, ако детето има конкретен проблем, който може да бъде решен с допълнителна работа, не е нужно да е с диагноза и ТЕЛК, достатъчно е да има някакво затруднение и становище от специалист или епикриза.
За дислексия и за дискалкулия например от ТЕЛК дават само 20% по наредба, което на практика не служи за нищо. А това са сериозни затруднения, които създават затруднения в обучението на едно дете и изискват дългосрочна подкрепя до създаване на компенсаторни механизми.

По мои наблюдения и в тази сфера си е до човек. Детето ми получава ресурсна подкрепа още от започването на ДГ. Ресурсния ни учител е много съвестен човек, често ми праща снимки какво работят с детето ми. От друга страна логопедите постоянно се сменят и с нито една не улучихме, абсолютно никакво желание за съдействие, отделно явно не са и мотивирани много да работят, защото често се сменят предполагам поради ниско заплащане. Докато свикнеш с единия, то вече гледаш друг назначили, защото предния е напуснал. Така че в нашият случай се наложи да си потърсим частен логопед. Но в моя случай говорим за дете със СОП. То е ясно, но все пак да кажа, колкото и да се работи с детето, вкъщи също трябва да бъде стимулиран и постоянно да се попълват дефицитите. За доброто на детето. ❤

 В общи линии, ако детето не е със сериозен проблем, в градината никои няма да се занимава. В училище също.
Ако родителя иска резултати, си търси и плаща, и на логопеди, и на психолози.

 Имах притиснения за моето в първи клас, за дислексия. Много странно се опитваше да чете, не сричаше, а буквуваше, отделно разменяше букви...
Говорих с класната му, в училището има няколко логопеди и психолози, оборудвана сензорна стая, чух се с един от тях по телефона, който измрънка, че детето, да има на този етап обучителни затруднения, но те много деца са така, и няма как да работят с него, защото не е "тежък" случай. Иначе, той е отличник, справя се добре по училищните стандарти...

Ще се опитам да анализирам от прочетеното защото имам наблюдения върху работата на системата.

А) Ако детето наистина има само звукопроизносителни проблеми (ако информацията е коректна и при него не страда разбиране, развитие и други), то с него трябва да работи логопед, а не ресурсен. Работата по артикулацията е специфична и се върши от квалифициран специалист, има техники, сонди и т.н. Това са дефицити, проблеми , които ресурсен не коригира и затова не виждам какво би правил той с дете със проблеми в звукопроизнасянето само. То не е СОП.

Б) Ако обаче звукопроизносителните проблеми са съпъстствани от други неща, и не се знае кое е първично и кое вторично ( авторката не специфицира по една или друга причина и има право да запази тази информация за себе си) , може би нуждата не е само от логопед а от логопед И ресурсен или само ресурсен.

От там - че има стремеж образователните институции да се опитват всякак да дърпат пари за деца СОП има. Тази тенденция е практика и е отвратителна, но това е друг въпрос.  В момента всички обхванати СОП имат файлови "досиета" и те си вървят с тях по образователните институции от степен на степен.
А) Ако детето само с артикулационни проблеми , то не е СОП , Не виждам защо на дете което не е СОП да му бъде прикачено подобно нещо към обучителната история. Етикет или не, никой не би се съгласил нещо такова ( при условие че не е обективно състояние),  да се "влачи" с документите на детето. Пък ако ще ресурсната да е най-милата и прекрасната на света.
Б) ако детето не е само с проблеми със звукопроизнасянето рано или късно съчетанието на дефицити ще доведе до изоставане ако няма активна терапевтична работа, която трябва да извършва специалния педагог. Дали в градината дали на частно- решение на родителите.
 
Състояния като Дислексия, дисграфия дискалкулия и други СОП са училищни дефицити и са обхванти от ресурсно в училищна възраст. Те стават очевидни в процеса на ограмотяване. Така че в детската градина не можем да говорим за Специфични нарушение в ученето, затова в момента за конкретния случай такива предположения за невъзможни.

Ако аз бях на място на авторката
А ) ако детето е само с артикулационни нарушения нямаше да се съглася с това , което се случва. Ако ще се отпусканещо от градината то нека бъде логопед и да е точно според дефицитите на детето. Иначе - благодаря. Щях да търся общински програми ( при нас примерно има такъв общински логопедичен център и се кандидатства за всяка учебна година). Ако имам финанси бих намерила специалист на частно. Дете със звукопроизносителни проблеми не е СОП.
Б) ако говорим обаче за нещо друго което не е само артикулация щях много сериозно да помисля от какво има нужда детето наистина - логопед или специален педагог И логопед. Ако наистина детето има не само артикулационни нарушения - щях да обмисля ресурсно подпомагане. Обаче ако не искам детето да влиза в системата щях да ги намеря на частно.