Любопитно ми е какви са основните причини, заради която жените зарязваме мъжете.
Само честни отговори, моля.
Само честни отговори, моля.
- Публикувана: 2 фев. 2024, 22:13 ч.
- Последно мнение: 20 фев. 2024, 19:19 ч.
Защо зарязахте бившия си?
Тръгнах си,когато започна да пие бира от сутринта.
Като пийнеше прилично ставаше заядлив. Не работеше, а беше недоволен от това,че аз работя на нископлатена работа... Не искам дори да си спомням онези години
Като пийнеше прилично ставаше заядлив. Не работеше, а беше недоволен от това,че аз работя на нископлатена работа... Не искам дори да си спомням онези години
Болестна, брутална ревност. И лошо пиянство, след което следваха мили очи и извинения.. Опитах с добро и с говорене, но не стана. Много бързо му бих шута.
Първо, чувствата охладняха и спрях да го идеализирам. После срещнах друг.
Оказа се луд. Буквално. Маниакален параноик. Към днешна дата превърнал дома си в бунище, събирал всякакви боклуци, не работел, не си подновявал документите за самоличност, въобще бил изцяло извън системата социалната.
Опити за манипулация. Обиди и постоянни филми, в които ме вкарваше. Два пъти едно и също нещо не казваше, а действията му съвсем различни.
Влюби се в друга, опитахме да продължим,заради новороденото ни бебенце, но нещата не бяха същите. Въпреки, че причината беше у него, аз не издържах и поисках раздяла. Дума лоша не сме си казали, но партньорите трябва да са един за друг в мислите си. Иначе е безсмислено.
Патологичен лъжец, несериозен, не можех да разчитам за нищо на него. Случвало се е да бъде и с други, тежко го приех. Не беше това за което се представяше. Дърпаше ме назад. Неуважение, много безотговорно поведение, никаква сигурност, постоянни лъжи. Нереална себеоценка. Съобразявах се, бях влюбена, приемах всичко, прощавах, но в един момент, слава богу, си дадох сметка, че не може някой да ме унижава така и че имам правото да се чувствам добре, нормално, като другите хора, не постоянно да съм в напрежение каква нова глупост ще направи. И относно работните си ангажименти беше често несериозен, ставаха проблеми и там. Не съжалявам, че сме били гаджета, било е опит. Той съжаляваше после, че не сме заедно; не съм въобще убедена, че на мъж с такова поведение към жена, може да му е много тъжно. Нямам лоши чувства към никого от бившите. Колкото повече щастливи хора на тази земя - толкова по-добре за всички.
Връзка от разстояние, че и много години - част от ученическите ми и 3 от студентските. Той замина за друг град, след като завърши училище в моя. Аз го мисля и рева, той... прави каквото му хрумне. "В четвъртък или петък да дойда? " - "Все ми е тая". Само аз пътувах, само по моя инициатива. Сексът не вървеше, затворен, студен беше към мен, обаче аз много влюбена, видиш ли. Най-трудно ми беше да си кажа, че приключвам. Година по-късно се опита да се съберем отново, не можел да живее без мен. Е, живеем си и двамата един без друг без проблеми и от 13 години не са се пресичали пътищата ни.
Години наред живеехме като съквартиранти, деляхме си всички разходи, никъде не ходехме, сакън да не похарчим някой лев, знаеше като се прибере само хладилника и компютъра и беше постоянно недоволен за някакви битовизми. Към днешна дата не мога да повярвам колко години пропилях в надежда, че нещата ще се променят. Жените сме големи мазохисти.
Не искаше да се изнесе от апартамента на родители си, да не е луд да плаща наем като си има детска стая. Мъж на 25 години с прилични доходи. Ами писна ми се размианавам сутрин с майка му по коридора и се разделихме, а иначе беше свестен и готин.
Години наред живеехме като съквартиранти, деляхме си всички разходи, никъде не ходехме, сакън да не похарчим някой лев, знаеше като се прибере само хладилника и компютъра и беше постоянно недоволен за някакви битовизми. Към днешна дата не мога да повярвам колко години пропилях в надежда, че нещата ще се променят. Жените сме големи мазохисти.
Идентично!
Допълвам насаждане на вина у мен за всичко, което правех или не правех, както и порно зависимост.
Накарах го той да се изнесе от общата ни квартира. Отказваше няколко месеца (!), но аз живеех все едно го няма - готвех за себе си, хранех се сама, не се съобразявах с него за нищо, буквално не му говорех.
Не знаете облекчението когато един ден се прибрах от работа и нещата му ги нямаше.
Хората на млади години сме глупави.Млади,зелени и прощаващи.В това число и аз.Аз на 23-работеща студентка,той -на 31 “учещ” се в строителството,с дете зад гърба и разведен.Безинициативен,безперспективен и алкохолих!Представих си живота ни в бъдещето,аз се прибирам от работа,натоварена с торби покупки ,влачеща детето в едната ръка да се приберем.Той се прибрал в 17,вече пиян и заключил входната врата,завъртял даже ключа да не мога да вляза.Звъня на всичките му 25 номера(да,той колекционираше сим карти,и на никоя от тях не можеш да го намериш).Или пък аз се прибирам да готвя,чистя,оправям дете от училище/градина.А той някъде с приятелчета на по чашка/две/три/десет.Водят ми го в 3 сутринта нафиркан до козирката и оправяй се баце…Не ми хареса бъдещето и изведнъж от глупава и влюбена станах студена и мислеща.Буквално за един ден.Сега майка ми е виновна,че ни била разделила.М,да,точно така!Сега не мога да повярвам как понякога жените сме толкова глупави и заухави.Да вярваме на глупави приказки и да се борим с вятърни мелници защото сме “влюбени” видиш ли!Всички отрицателни качества бяха събрани в един,и аз там,да не изпусна убавеца.Сега съм с друг,в пъти превъзхождащ предишния.Всичко което онзи беше(разбирай отрицателни качества),този не е.Загова вече ми е и съпруг.Сега вечер като лягаме,от време на време разказвам на детето,какъв щеше да е баща му,ако бях останала с бившия .
Мързелив, неинициативен, твърдоглав, мърляч, скатавка, лаладжия, незаинтересован, несъобразителен, в известен смисъл страхлив, съвсем честно не разбираше какво не е наред. Мотаеше за по-голямо жилище и дете. Реших, че нямам нерви да го чакам, а и ако все пак го дочакам, поведението му беше предимно като на първолак, пък беше около 35. А най-лошото е, че е от тези , на които недостатъците не се виждат на срещите, нито в началото на съжителството.
Сега вечер като лягаме,от време на време разказвам на детето,какъв щеше да е баща му,ако бях останала с бившия .
Иначе, наистина добре, че онзи не е баща му.
Пубертетските раздели не ги броя.
Като млада девойка имах връзка с уж много добро момче, без особени недостатъци. Харесвах го много, но започна да подхвърля ей така от нищото "оф тоя се оженил - голям глупак", " Иван заживял с приятелката си - пълна глупост".
За съжителство, брак и деца даже не ми беше хрумвало. Толкова ми бяха в далечното бъдеще, че първо изобщо не му обърнах внимание. Обаче зачестиха и се отвратих.
Направо реших да го освободя от страховете му 😀.
Но не сме се карали.
Като млада девойка имах връзка с уж много добро момче, без особени недостатъци. Харесвах го много, но започна да подхвърля ей така от нищото "оф тоя се оженил - голям глупак", " Иван заживял с приятелката си - пълна глупост".
За съжителство, брак и деца даже не ми беше хрумвало. Толкова ми бяха в далечното бъдеще, че първо изобщо не му обърнах внимание. Обаче зачестиха и се отвратих.
Направо реших да го освободя от страховете му 😀.
Но не сме се карали.
Нямаше никакви амбиции за бъдещето- всичко е достатъчно днес, за утре- все тая. Някой по- напред писа, как за 1 ден се изстива- същото и при мен. Бях говорила твърде дълго, просто си събрах нещата и тръгнах.
От готин пич навън след заживяването заедно се оказа мамино синче и ми заяви, че трябва да изпълнявам всичко което иска майка му.Все едно нямахме връзка почти 5 години.Изведнъж се показа напълно друг.Дадох му три месеца да се поправи и го зарязах.17 години по-късно е ерген.Изгуби и моето време и на други добри момичета,но се оказа, че най-много обърка себе си слушайки майка си.
Мен направо ме е срам и затова пиша анонимно.
Бях много влюбена,вярвах на сладките приказки.
Аз съм от по-заможно семейство и той се възползва от мен.Помагах му непрекъснато-намирах му работа,беше болен-водех го по лекари,излекувах го,не беше стъпвал на зъболекар,аз го заведох,бях винаги насреща за всичко.
Когато беше зле идваше да реве при мен,а когато беше добре излизаше с приятели и ме забравяше.
В един момент аз имах нужда от неговата помощ,потърсих го и той не дойде.
Каза ми да не разчитам на него.И тогава ми се отвориха очите.Отрязах го веднага,спрях да му вдигам телефона.
Тръгнах си завинаги.Но още ме е срам,като се сетя колко глупава и заслепена съм била тогава.
Честно да ви кажа от тогава не мога да се доверя напълно на мъж.
Бях много влюбена,вярвах на сладките приказки.
Аз съм от по-заможно семейство и той се възползва от мен.Помагах му непрекъснато-намирах му работа,беше болен-водех го по лекари,излекувах го,не беше стъпвал на зъболекар,аз го заведох,бях винаги насреща за всичко.
Когато беше зле идваше да реве при мен,а когато беше добре излизаше с приятели и ме забравяше.
В един момент аз имах нужда от неговата помощ,потърсих го и той не дойде.
Каза ми да не разчитам на него.И тогава ми се отвориха очите.Отрязах го веднага,спрях да му вдигам телефона.
Тръгнах си завинаги.Но още ме е срам,като се сетя колко глупава и заслепена съм била тогава.
Честно да ви кажа от тогава не мога да се доверя напълно на мъж.
Аз се разделих с голямата любов преди много години.
Разминахме се в този живот, иначе имахме много вълнуваща връзка. Никога не се определихме като двойка, той в началото страдаше по друга, така и не разбрах дали ме обичаше поне малко колкото аз него. Беше един незабравим период от живота ми, който никога няма да се повтори, затова споделям тази история с най-топли чувства. Веднъж сънувах, че идва тихо зад мен и ме прегръща. Никога не съм сънувала по-реално докосване, такова спокойствие и нежност изпитах.
Всеки продължи по пътя си, има и такива, макар и тъжни, раздели с обещание за среща в друго време и в друг свят.
Разминахме се в този живот, иначе имахме много вълнуваща връзка. Никога не се определихме като двойка, той в началото страдаше по друга, така и не разбрах дали ме обичаше поне малко колкото аз него. Беше един незабравим период от живота ми, който никога няма да се повтори, затова споделям тази история с най-топли чувства. Веднъж сънувах, че идва тихо зад мен и ме прегръща. Никога не съм сънувала по-реално докосване, такова спокойствие и нежност изпитах.
Всеки продължи по пътя си, има и такива, макар и тъжни, раздели с обещание за среща в друго време и в друг свят.
Преди 20 години - несходство в характерите. Аз бях много влюбена, а него вятър го вееше на бял кон. Така и не намерихме обща приказка за 6 месеца. След раздялата винаги сме били на здравей-здрасти.
Впоследствие обаче ни се родиха деца, в една и съща година. Той от друга, аз от друг съответно. Децата ни попаднаха в един клас, а аз и жена му сме близки (покрай децата). Общо взето животът понякога много странни неща поднася на човек.
Впоследствие обаче ни се родиха деца, в една и съща година. Той от друга, аз от друг съответно. Децата ни попаднаха в един клас, а аз и жена му сме близки (покрай децата). Общо взето животът понякога много странни неща поднася на човек.
То и мен ме е срам, ама хайде, ще пиша с ника си 
1 - защото си слушаше приятелите, а почнаха и проблеми с алкохола - напиваше се с бира и почваше да се заяжда
2 - защото още бе малък на години и акъл, и не ми се чакаше да порасне и да се отдели от полата на майка си. Но май бях глупава в този случай.
3 - Защото с 3 изгубих годините, в които 2 порасна. А 2 многоо ме обичаше. Докато с 3 само се карахме, разделяхме, събирахме. Болезнено ревнив и контролиращ, всичко ми следеше, ужасно беше.
1 - защото си слушаше приятелите, а почнаха и проблеми с алкохола - напиваше се с бира и почваше да се заяжда
2 - защото още бе малък на години и акъл, и не ми се чакаше да порасне и да се отдели от полата на майка си. Но май бях глупава в този случай.
3 - Защото с 3 изгубих годините, в които 2 порасна. А 2 многоо ме обичаше. Докато с 3 само се карахме, разделяхме, събирахме. Болезнено ревнив и контролиращ, всичко ми следеше, ужасно беше.
Разведохме се след като ги сварих "на калъп" с една девойка на спалнята ни. Даже си ги снимах за спомен. Няколко месеца след развода започна да мрънка да сме се събирали, че сме имали дете. Казах му да е мислил преди да се въргаля в нашата спалня с чужда жена.
Това пък да поканиш друга жена/ мъж в дома си и семейното легло ми се струва върха на наглостта и безочието... абсолютна липса на каквата и да е съвест, направо гнусно... Като ще изневеряваш, ходи на хотел примерно...
Наистина е брутално нагло! Но на хотел струва пари...
Повечето кръшкачи искат да им излезе безплатно. Даже, ако може баница и мусака да им направят, за награда за едноминутното им изпълнение. 😀
Повечето кръшкачи искат да им излезе безплатно. Даже, ако може баница и мусака да им направят, за награда за едноминутното им изпълнение. 😀
Бяхме на различни етапи от живота си, въпреки че и двамата бяхме на по 20-21. Аз исках да си гледам работата, ученето и просто да се забавляваме заедно, той говореше за брак, деца и Т.н. Пък и връзката ни беше малко скучна, излизахме по-рядко, отколкото ми се искаше, той предпочиташе след работа да сме в нас или в тях, да гледаме филми и т.н. Освен това и сексът не беше нищо особено.
Иначе е свястно и красиво момче.
Иначе е свястно и красиво момче.
Това пък да поканиш друга жена/ мъж в дома си и семейното легло ми се струва върха на наглостта и безочието... абсолютна липса на каквата и да е съвест, направо гнусно... Като ще изневеряваш, ходи на хотел примерно...
Ооо, правят го! Ако предложат хотел, им се струва нагло и директно. Покана за кафе, вино, да поиграят на тв игра, им се струва, че ще е по-приемливо за отсрещната страна. Както и "имам да взимам нещо от нас, преди да излезем. Качи се за малко, защото ще говоря и по телефона и искам да сменя тези дрехи, да не висиш долу на студа."
Това пък да поканиш друга жена/ мъж в дома си и семейното легло ми се струва върха на наглостта и безочието... абсолютна липса на каквата и да е съвест, направо гнусно... Като ще изневеряваш, ходи на хотел примерно...
Ооо, правят го! Ако предложат хотел, им се струва нагло и директно. Покана за кафе, вино, да поиграят на тв игра, им се струва, че ще е по-приемливо за отсрещната страна. Както и "имам да взимам нещо от нас, преди да излезем. Качи се за малко, защото ще говоря и по телефона и искам да сменя тези дрехи, да не висиш долу на студа."
Много добре се сещаш, че не всяка недевствена, ще реагира свободно на предложение да я заведат още сега на хотел.
Нелепо е, когато мъж сваля жена с аргумента "да не си девствена!!! Какво ми се правиш на недостъпна!"
Нелепо е, когато мъж сваля жена с аргумента "да не си девствена!!! Какво ми се правиш на недостъпна!"
Много добре се сещаш, че не всяка недевствена, ще реагира свободно на предложение да я заведат още сега на хотел.
Нелепо е, когато мъж сваля жена с аргумента "да не си девствена!!! Какво ми се правиш на недостъпна!"
Нелепо е, когато мъж сваля жена с аргумента "да не си девствена!!! Какво ми се правиш на недостъпна!"
Не знам какво очаква една жена от женен мъж? Освен секс.. особено в началото..
Оставих го, защото всичко останало беше по-важно, визирам работа, колеги, куче. Връзката ни беше от разстояние, беше трудно, виждахме се веднъж на 2 месеца, в най-добрия случай веднъж на месец. Търпях и чаках нов етап, нещо да се промени, защото бях много влюбена и той е невероятен човек. Но поставих себе си на първо място и реших, че не заслужавам да получавам внимание (обаждане или съобщение) през няколко дни. Не съжалявам за нищо, това е опит.
Не знам какво очаква една жена от женен мъж? Освен секс.. особено в началото..
Повдигаш дълга и сериозна тема, която обаче е отделна от тази.
И аз не знам какво очакват - някои секс, други любов, трети пари или евентуално кариера, някои планират преместване и помощ в настаняването на новото място, има и такива, които търсят бащи за децата си. Първоначалните запознанства с цел "нищо сериозно, просто да сме си приятели" може би често прерастват в любовни по-задълбочени отношения, които водят до развод и нови семейства.
Но не може да очакваме, че всяка жена, която е пила кафе с женен мъж, е готова да продължи с него и на хотел, особено ако директно й се каже, че тя ще бъде ползвана именно заради това.
Поне някои мъже се притесняват да предложат директно да правят бързо секс в някой хотел, защото ще им бъде отказано и втори шанс да нямат. След шести клас хората престават да бъдат директни "хайде да ми станеш гадже" и започват да се държат по-завоалирано.
Иначе си права, че някъде зад всяко предложение "хайде да се видим, утре ще ти пиша!", се крие идеята за секса и хората, които ще се виждат, са сексуално привлечени един от друг. Но рядко някой си позволява да бъде директен и да каже, че утре ще пише, за да правят секс, без значение дали са женени или не, въпреки че са пораснали са и вече са правили секс поне по няколко пъти в този живот.
Зарязах го защото след почти 4 години заедно така и не пожела да заживеем заедно.
След около 3 месеца заедно осъзнах, че този мъж няма и няма да има сериозни намерения към мен.
Намираше време да се видим за 2 часа седмично, отказваше да се видим уикендите, защото работел, чистел и тн.
Веднъж когато не беше на кеф заради работата ми каза, че много лесно преживявал жени и ако утре скъсам с него, просто щял да ми изтрие телефона и да си продължи.
Е, затова реших да не си губя времето с него.
Но много злорадствах, когато след като скъсах с него в продължение на месеци ме търсеше.
Намираше време да се видим за 2 часа седмично, отказваше да се видим уикендите, защото работел, чистел и тн.
Веднъж когато не беше на кеф заради работата ми каза, че много лесно преживявал жени и ако утре скъсам с него, просто щял да ми изтрие телефона и да си продължи.
Е, затова реших да не си губя времето с него.
Но много злорадствах, когато след като скъсах с него в продължение на месеци ме търсеше.
Веднъж когато не беше на кеф заради работата ми каза, че много лесно преживявал жени и ако утре скъсам с него, просто щял да ми изтрие телефона и да си продължи.
). Да не вземе да се помисли жената за много специална, да се научи да се задоволява с малко и да изпитва само благодарост към тъпчото, когато й обърне внимание. Веднъж когато не беше на кеф заради работата ми каза, че много лесно преживявал жени и ако утре скъсам с него, просто щял да ми изтрие телефона и да си продължи.
). Да не вземе да се помисли жената за много специална, да се научи да се задоволява с малко и да изпитва само благодарост към тъпчото, когато й обърне внимание. мисля че точно това беше точката на пречупване 
Ревнивци, мързеливци и насилници не понасям. Скръндзи и пинтии също. Но те някои недостатъци вървят ръка за ръка с други, та винаги е била доста шарена картинката, за да туря хикса на някого.
Манипулация,опити за посягане,ревност,капака на всичкото беше "Ако съм се окажела бременна трябва да абортирам"
Нищо че живеехме под един покрив!
Ествествено когато му заявих че искам да се разделяме,започна да казва ама недей дай да се оправим.
Нямаше спасение аз бях дала достатъчно от себе си!
Нищо че живеехме под един покрив!
Ествествено когато му заявих че искам да се разделяме,започна да казва ама недей дай да се оправим.
Нямаше спасение аз бях дала достатъчно от себе си!
Най-ме заболя,когато Мунчо ми каза,че иска дете,обаче ако е момче ще се съберем,ако е момиче да се оправям сама.Искал син .
Това му бяха думите.Наглост до безобразие.
Това му бяха думите.Наглост до безобразие.
Най-ме заболя,когато Мунчо ми каза,че иска дете,обаче ако е момче ще се съберем,ако е момиче да се оправям сама.Искал син .
Това му бяха думите.Наглост до безобразие.
Това му бяха думите.Наглост до безобразие.
Ееее, такова нещо не бях чувала досега. Скандално!
Искрено се надявам повечето истории тук да са плод на въображението на форумките 
макар и да усещам, че са истински изживявания.
Моите раздели са се дължали на срещане на подходящ човек в неподходящо време - разминавали сме се в развитието, целите и желанията си. Драма като цяло не е имало с повечето ми партньори.
Имала съм само една ужасяваща грешка дето всеки път като се сетя за нея ми идва да си плюя в пазвата задето се отървах. Беше типичното мамино синче, искрено вярващо, че светът се върти около него и неговите желания. В своя защита ще кажа, че бях много млада. Всичко приключи още след първия му опит да използва името на семейството ми, за да получи достъп до едни хора, които иначе нямаше да го приемат. Целта беше да им продава застраховки. Чак ме е срам като си спомня. И до ден днешен го приемам за голямо унижение, а минаха почти 20 години. Същият този си вярваше, че ТРЯБВА да се омъжа за него, понеже така щял по-бързо да напредне в кариерата си (мен никой не ме пита за мнение), а и "кариерата" беше плод само на неговото въображение, да не си помислите нещо друго. Другите неща се опитвам да ги забравя
Може би това беше моментът на осъзнаването, че не мога да изтърпя до себе си човек, който не си знае мястото и съчетава в характера си дива селска амбиция с твърде скромни възможности.
макар и да усещам, че са истински изживявания.Моите раздели са се дължали на срещане на подходящ човек в неподходящо време - разминавали сме се в развитието, целите и желанията си. Драма като цяло не е имало с повечето ми партньори.
Имала съм само една ужасяваща грешка дето всеки път като се сетя за нея ми идва да си плюя в пазвата задето се отървах. Беше типичното мамино синче, искрено вярващо, че светът се върти около него и неговите желания. В своя защита ще кажа, че бях много млада. Всичко приключи още след първия му опит да използва името на семейството ми, за да получи достъп до едни хора, които иначе нямаше да го приемат. Целта беше да им продава застраховки. Чак ме е срам като си спомня. И до ден днешен го приемам за голямо унижение, а минаха почти 20 години. Същият този си вярваше, че ТРЯБВА да се омъжа за него, понеже така щял по-бързо да напредне в кариерата си (мен никой не ме пита за мнение), а и "кариерата" беше плод само на неговото въображение, да не си помислите нещо друго. Другите неща се опитвам да ги забравя
Може би това беше моментът на осъзнаването, че не мога да изтърпя до себе си човек, който не си знае мястото и съчетава в характера си дива селска амбиция с твърде скромни възможности.
Ооо, моята история си е съвсем реална. За съжаление. И не е просто бивш, а бивш съпруг. Така става когато се жениш за човек, чието минало не знаеш и не те интересува. Също и мнението на познати за семейството му. Всички, които ги познаваха нямаха добро мнение за тях, но аз влюбена и глупава, реших да доказвам, че ще го променя. Едва ли не спасителка в ръжта... Хората казваха, че майка му е лоша и е скарана с всички роднини и съседи, че той самия нещо не е по реда си, а баща му е пияница, ама аз въобще не слушах. Е, обществото се оказа право. Не напразно в ония миналия години са питали и разпитвали за рода и семейство на бъдещето младоженци. Проучвали са родовете буквално до 9 коляно, за да знаят с кого се сродяват, какви деца ще се родят и т.н.
Бащата на детето ми - защото го мързеше да работи и в същото време харчеше мнооооооого пари. Винаги всяка работа му е под нивото, а в същото време хилядарка за цигари, алкохол, джаджи и подобни. (не е имало хазарт, насилие или изневяра). Всъщност изневярата беше от моя страна, след като ми писна да нямам пари, а в същото време изкарвах повече от него. Разделихме се и най-накрая имам прилична сума за "черни дни" и си позволявам доооооста неща, които преди бяха невъзможни.
И всяка вечер пиеше по 2-3 големи ракии... а това много ме отвращаваше...
С по-бившите - винаги сме се разделяли, защото просто всичко е свършвало. Само с един заради изневяра от негова страна.
И всяка вечер пиеше по 2-3 големи ракии... а това много ме отвращаваше...
С по-бившите - винаги сме се разделяли, защото просто всичко е свършвало. Само с един заради изневяра от негова страна.
Извинявам се за включването, но вие само по един бивш ли визирате?
Щото аз доста съм зарязвала и всеки според заслугите си . В общи линии, правила съм много компромиси и много се раздавам във всяка връзка, но в момента в който осъзная, че не получавам нужното отношение и внимание са дотам. Търпя, търпя, па като избухна и 2- ма ,3- ма умрели.😆
Щото аз доста съм зарязвала и всеки според заслугите си . В общи линии, правила съм много компромиси и много се раздавам във всяка връзка, но в момента в който осъзная, че не получавам нужното отношение и внимание са дотам. Търпя, търпя, па като избухна и 2- ма ,3- ма умрели.😆
На мен грешката ми винаги е била, и така и не се научих от счупената си глава, че давах много шансове на хора, за които още от началото виждах, че гледаме различно, или пият повече, или са много обсебващи и ревниви ( аз никога не мога да изтърпя някой да ме тъпче, да ми няма доверие и да ме ограничава) или са стиснати и комплексирани или се държат за полата на мама. Абе, всякакви варианти.
Ноо, как аз ще ги излекувам, ще дам всичко от себе си, те ще ме оценят и накрая....нищо не излиза, разбити надежди, сълзи и сополи.
Ноо, как аз ще ги излекувам, ще дам всичко от себе си, те ще ме оценят и накрая....нищо не излиза, разбити надежди, сълзи и сополи.
Моят бивш казваше - аз съм лош, аз съм нещастен, ти ще ме промениш. И на мен ми ставаше толкова драго от тия думи...патка, ама от най - големите и белите! Когато беше в изстъпление, в криза, крещеше - ти ме заблуди, подмами ме да се оженим, трябваше да съм щастлив, а не съм. Оооо, я движение, я се махай!
Насила можеш да вземеш, насила не можеш да дадеш.
Насила можеш да вземеш, насила не можеш да дадеш.
Аз писах за БНД. С него ми е най-ужасната връзка. Може цял психо трилър да се напише. Няма да забравя какви лъжви сигнали пращаше в полицията срещу мен. Че съм дрогирана и детето е в опастност и представете си посреднощ идва патрулка да ви проверява.
Най-ме заболя,когато Мунчо ми каза,че иска дете,обаче ако е момче ще се съберем,ако е момиче да се оправям сама.Искал син .
Това му бяха думите.Наглост до безобразие.
Това му бяха думите.Наглост до безобразие.
Останах без думи. Ти нали не му роди нищо?
Не виждам защо някоя ще си измисля, няма логика. Иначе аз писах за този, при когото най-много ме е боляло, защото чувствата не приключиха с разкриването му що за стока е. Тежко си беше, много. Сега ми е смешно, но тогава… И добре, че беше много несериозен, че ако бяхме създали някакво подобие на семейство, направо не знам. Въобще нямаше към днешна дата да имам всичко, което имам. Имам предвид и в духовен, и в материален план. Много е важен изборът на партньор, както и не знам как, но ако човек сгреши с избора си, бързо да му мине и да не се връща назад и да не се надява на някакво чудо. Считам темата за много полезна. Всяка жена, със своето мнение и опит, според мен, е полезна на други хора, които тепърва трябва да взимат правилните решения.
Не смятам, че има измислици тук. Хората сме различни. Неща, които за мен са кофти, за други са ежедневие и съвсем нормални. Толкова откачалки бродят сред нас, и мъже, и жени, че въобще не се изненадвам, че някой си идиот щял да зареже жена си, защото е бременна с момиче. Че това в Индия си е норматив, там даже ги абортират в зародиш..
Най-ме заболя,когато Мунчо ми каза,че иска дете,обаче ако е момче ще се съберем,ако е момиче да се оправям сама.Искал син .
Това му бяха думите.Наглост до безобразие.
Това му бяха думите.Наглост до безобразие.
Останах без думи. Ти нали не му роди нищо?
Не,не му родих нищо.Обидих се много,бях в шок и тогава ми светна една голяма червена лампа.
Това беше още една причина да прекратя връзката.
Давам си сметка,че поне е бил откровен,защото можеше да ми го каже чак когато забременея и се разбере пола на бебето...И щеше да е много по-гадно.
Между другото разбрах,че сега той има жена и две дъщери ,но си търси друга жена,която да му роди син,а още не се е разделил с първата.Това ме потресе-значи не се е отказал от идеята си и търси някоя глупачка....въпреки,че е обвързан.А горката му женица въобще не подозира...
Радвам се,че го разкарах.
За другия ми бивш да ви разкажа.
Живеехме заедно,искахме деца.Но бебето не ставаше.
Родителите му започнаха да ме гледат накриво,майка му ма наричаше ,,ялова,,.
Той ме разпитваше дали имам аборти от преди...Нямах,ама не ми вярваше.
Страдах много,накараха ме да се чувствам непълноценна...
Реших да отида на гинеколог.Да,ама гинеколога поиска първо Мунчо да отиде на преглед.Да му покажа документ от прегледа и ако всичко при него е наред тогава ще ми направи изследвания.
И познайте какво стана-последваха скандали-винаги проблемите били в жената..
Аз поисках изследвания ,без документи от Мунчо и се оказа,че съм напълно здрава и мога да имам деца.
Тогава майка му си призна-като малък се разболял ,излекували го,но и казали,че вероятно няма да може да има деца.Тя се надявала да са сбъркали и за това си мълчала.Той каза,че нищо не знаел.Не му повярвах.
Но аз вече бях наранена и прекратих всякакви отношения.
Доколкото знам още е сам и няма деца.
Разказвам за тия двамата тъпанари ,за да може повече момичета да разберат какви изроди има и да се предпазят.И да,срамувам се,че някога съм била влюбена в такива .
Аз съм отдавна омъжена и имам дъщеря.
Признавам си, аз съм много смотана и много трудно зарязвам някого. Все мен са ме зарязвали.
Вероятно аз ще съм първата, която се е разделила с бившия за нищо. Нямаше никакви кусури момчето, ама аз търсех под вола теле. Може и тъй да ни е било писано, хахаха. Покарай него се запознах със съпруга ми. Но с годините половинката ми прояви симптоматика, която както е тръгнало може да го прати в графа бивш, но засега се търпим. Това от позицията на времето. Не съжалявам за бившия, понякога съжелявам за сегашния, но пък имаме чудесни деца, така че ...
Ах, подсетихте ме за един бивш. Ами - така стана. След около година срещи, дойде време за големия разговор докъде сме и накъде сме. Той не предложи развитие. Аз имах предложение за работа в чужбина, тъй че тръгнах.
Зарада скапаната марихуана. Казах му аз или ганджата. Той ми заяви, че няма намерение да спре да пуши и го зарязах. И до ден днешен пуши. А е човек с големи възможности, но тия цигарки му разказаха играта- разсеян, неадекватен....блуждаещ, това ме вбесяваше. Имаме прекрасна дъщеря. Забранила съм му в нейно присъствие да пие и пуши, а си позволяваше да пие бира или да е пушил и да шофира заедно с нея в колата. Откачах!
Аз писах за последния бивш, но честно казано най-тежко ми беше за този преди него, където въпреки че аз сложих край, усещането беше все едно го е направил той.
Та с него бяхме много добри приятели, много добре се разбирахме, всичко цветя и рози.
Но когато взеха да стават нещата по-сериозни (след година и половина) аз му предложих да живеем заедно, което не му хареса, измисляше си оправдания, стана леко дръпнат.
Аз месеци наред се мъчех и чудех какво толкова му направих, той казваше, че нищо няма, всичко било наред, той си бил такъв, затворен.
Много червени флагове игнорирах, никога не водеше конструктивен спор, ако исках да обсъдим нещо дето не му изнася ( аз никога не викам и не се карам) просто се затваряше, не ми говореше ден два и после се връщаше, все едно проблема се е решил.
Накрая след като отказа да прекараме отпуската заедно му казах, че искам да се разделим , защото той очевидно няма намерение да има нещо повече от "friends with benefits" с мен, той се съгласи, но поиска да останем близки приятели и да си споделяме както до тогава.
Аз тъпата се съгласих и така удължих агонията си.
Но края на цялата сага беше, че когато разбра че сме станали двойка с един общ приятел, ни блокира и двамата навсякъде и спря да ми говори.
Не знам какво искаше, най -вероятно да ме държи на въдицата си.
Та с него бяхме много добри приятели, много добре се разбирахме, всичко цветя и рози.
Но когато взеха да стават нещата по-сериозни (след година и половина) аз му предложих да живеем заедно, което не му хареса, измисляше си оправдания, стана леко дръпнат.
Аз месеци наред се мъчех и чудех какво толкова му направих, той казваше, че нищо няма, всичко било наред, той си бил такъв, затворен.
Много червени флагове игнорирах, никога не водеше конструктивен спор, ако исках да обсъдим нещо дето не му изнася ( аз никога не викам и не се карам) просто се затваряше, не ми говореше ден два и после се връщаше, все едно проблема се е решил.
Накрая след като отказа да прекараме отпуската заедно му казах, че искам да се разделим , защото той очевидно няма намерение да има нещо повече от "friends with benefits" с мен, той се съгласи, но поиска да останем близки приятели и да си споделяме както до тогава.
Аз тъпата се съгласих и така удължих агонията си.
Но края на цялата сага беше, че когато разбра че сме станали двойка с един общ приятел, ни блокира и двамата навсякъде и спря да ми говори.
Не знам какво искаше, най -вероятно да ме държи на въдицата си.
Третираше ме като мебел, никакви жестове, никакво внимание като жена. Само какво ще се яде, какво ще се пазарува. Всичко се мери. Детето например е на тоалетната и прави номер2, казвам му - избърши го, че аз нещо друго правих, отговорът - аз го бърсах вчера. Само ми се правеше сметка на парите, колко да спестявам, колко харча и прочее. За всичко мрънкане. Излезем някъде, мрънкане: тоя как се е облякъл, оня как ходи... Пътуваме. Мрънкане, че само свалял и качвал количката. Като сме някъде всичко трябваше да се върти около него - кога е гладен, кога му се спи. Никакъв секс почти, в редките случаи, когато го е имало - по протокол.
Загубих себе си и един ден просто ми омръзна. Не е имало алкохол, скандали, бой и тнт...
Загубих себе си и един ден просто ми омръзна. Не е имало алкохол, скандали, бой и тнт...
Признавам си, аз съм много смотана и много трудно зарязвам някого. Все мен са ме зарязвали.
ммммм.... Това включително са "трикове". Аз също предпочитам по някакъв начин да покажа, че нещата няма да се получат и ако може човекът сам да се оттегли, вместо да се водят тежки разговори, да се посочват причини, грешки, несъответствия... Най ми е добре и той да види, че не сме един за друг и да си тръгнем мирно и кротко.
Това го правя и при запознанства, когато човекът се надява да започнем нещо романтично, а аз не го харесвам. Предпочитам да не му го казвам, а да му покажа, че е по-добре да се откаже и да не досажда с присъствието си.
Признавам си, аз съм много смотана и много трудно зарязвам някого. Все мен са ме зарязвали.
ммммм.... Това включително са "трикове". Аз също предпочитам по някакъв начин да покажа, че нещата няма да се получат и ако може човекът сам да се оттегли, вместо да се водят тежки разговори, да се посочват причини, грешки, несъответствия... Най ми е добре и той да види, че не сме един за друг и да си тръгнем мирно и кротко.
Това го правя и при запознанства, когато човекът се надява да започнем нещо романтично, а аз не го харесвам. Предпочитам да не му го казвам, а да му покажа, че е по-добре да се откаже и да не досажда с присъствието си.
А какъв е проблема да кажеш директно на някой, че не го харесваш? Все пак говорим за възрастни хора, а не деца.
Не правя такива "трикове"!
Водя разговори, честно и почтено слагам всичко на масата - какво точно не ми харесва, какво искам, аз какво давам.
Обикновено получавам обещания.
Обаче когато не се изпълнят, пак прощавам и пак говоря. И така се въртя и въртя в тоя кръг, докато не стане нещо тотално неприемливо или просто обстоятелствата ни разделят.
Водя разговори, честно и почтено слагам всичко на масата - какво точно не ми харесва, какво искам, аз какво давам.
Обикновено получавам обещания.
Обаче когато не се изпълнят, пак прощавам и пак говоря. И така се въртя и въртя в тоя кръг, докато не стане нещо тотално неприемливо или просто обстоятелствата ни разделят.
Тези трикове се правят, за да си спестите поемане на отговорност и последващо чувство за вина. В този случай отговорността я поема другия и ако е някой, който първо търси грешките в себе си, през доста страдания минава, докато осъзнае, че просто не е желан.
Всичко това може да се спести с разговор. Не е нужно да е тежък, но показва уважение към отсрещната страна, към изгубеното време и положените усилия.
Всичко това може да се спести с разговор. Не е нужно да е тежък, но показва уважение към отсрещната страна, към изгубеното време и положените усилия.
За мен това са мишкарски работи, които затормозяват и губят времето и на двамата. Не ги правя и предпочитам да не ми ги правят и на мен.
Беше контролиращ и с нарцистични наклонности - не приема чуждо мнение, само той знае, само той е прав. Има в главата си някаква идея как иска всичко да стане, не я споделя, но очаква да чета мислите му. Затова и ми е изхвърлял току-що сготвено ястие без да го опита дори, защото картофите са нарязани на кубчета, а не на ивици примерно.
С един бивш се разделих заради алкохола, доста взе да пие и това не ми хареса изобщо. Трябваше да се преместя с него на другия край на страната и ако не беше този алкохол сигурно щях.
С друг бивш се разделих защото беше адски обсебващ и ревнив. Върха беше когато ми каза , че ако имаме дете няма как да си тръгна от него. Цитирам " Ти как позна, че ще си тръгнеш с моето дете?!"
С друг бивш се разделих защото беше адски обсебващ и ревнив. Върха беше когато ми каза , че ако имаме дете няма как да си тръгна от него. Цитирам " Ти как позна, че ще си тръгнеш с моето дете?!"
А какъв е проблема да кажеш директно на някой, че не го харесваш? Все пак говорим за възрастни хора, а не деца.
Отваряш много дълга тема с "какъв е проблемът"...
Не е задължително да говорим за възрастни хора. А и не всички възрастни хора имат еднакво мислене и поведение. Младите, неопитните и учениците също се разделят или общуват с противоположния пол.
Някои хора имат проблеми и "здрасти" на момче/момиче да кажат. Не мога да ти обясня какъв е проблемът в един пост, нито в 15 поста.
Въпрос на предпочитания, възпитание, темперамент, начин на общуване, умения и желания да се водят изобщо разговори. Сигурно познаваш хора, които казват директно и на шефа си/преподавателя си/родителя си, че не го харесват, и други, които работят/живеят с години с такъв човек и му се усмихват и правят каквото им се нареди, без мрънкане.
Rockstar, "трикове" е в кавички, защото не е задължително те да са умишлени и замисляни като част от сериозен план. Кавичките не са за красота. И не обвинявам никого в изборите, които прави, а споделям и лично мнение.
"Трикове" съм го изписала в кавички. Може би грешно подбрах думата и написано така, налага пояснения.
Защото от самото начало не виждах общо бъдеще и съм му го казвала. Бях с него, защото бях в гимназията, а той 8г по-голям и умиращ за мен. Нямаше сериозна работа, живееше с техните, пиеше рядко, но като седнеше, 3 дни не изтрезняваше. Хиляда пъти уж го оставях, но с молби и обещания пак обратно, докато не пораснах през това време и не срещнах съпруга си.
Момчето след това се ожени и така го превъртя живота, че стана един много грижовен съпруг и баща.
Момчето след това се ожени и така го превъртя живота, че стана един много грижовен съпруг и баща.
Пиеше от обяд и се опитваше да ми обясни как било нещо нормално и във Франция го правели същото, с чаша вино за обяд. В 17 ч продължаваше на мента и вечерта на ракия и вино.
Като бонус, беше много обсебващ, лепка и ревнив.
По онова време имах ниска самооценка и съвсем закономерно се натресох на такъв човек,че и патологичен лъжец и мързелан.
Като бонус, беше много обсебващ, лепка и ревнив.
По онова време имах ниска самооценка и съвсем закономерно се натресох на такъв човек,че и патологичен лъжец и мързелан.
Въпрос на предпочитания, възпитание, темперамент, начин на общуване, умения и желания да се водят изобщо разговори. Сигурно познаваш хора, които казват директно и на шефа си/преподавателя си/родителя си, че не го харесват, и други, които работят/живеят с години с такъв човек и му се усмихват и правят каквото им се нареди, без мрънкане.
По-човечно е да се затвориш и да не даваш обяснения.
Всичко това е ок в началото, като не са ясни нещата
Иначе историята на TheSickn3ss е за злоупотреби с доверие и чувствата на другите, когато вече има секс, отношения, срещи и тн. обаче човека отказва да поеме отговорност и предпочита другия да срути къщичката, доста е долно и като цяло го правят обикновено мъже. На дъното на списъка ми са и като хора и като мъже
.Hazel., дали е по-човечно да се затворя, не знам. Предпочитам другият да се ориентира, че това е краят и да минем по-леко. Без да се обиждаме и кълнем, че всичко се връща. Дори да се стигне до разговор, предпочитам да изкарам себе си виновна: не съм концентрирана във връзката, не съм готова, имам други неща, които са на фокус, сега ще уча, сега ще пътувам, дали да не си потърсиш нещо по-добро, аз не съм подходящата, дрън-дрън... И стискам палци човекът да се усети и да се разделим тъжни, но спокойни, че не сме прекрачили добрия тон.
Последния си беше нарцистичен егоист, който само даваше обещания колкото да ми затвори устата и после да ги ползва да ми извива ръцете за нещата, по които трябва да "поработя" върху себе си. Следеше ме с камери в къщи (се оказа), ровил ми в телефона..абе всякакви тъпотии. Скапа ми нервите и здравето, най-хубавия ден беше този, в който си събрах цирка и си тръгнах, само съжалявах, че не е било по-рано.
Оф, аз съм от хората, които много се обясняват и предпочитам и отсреща да ми кажат какво има. Но все пак са ми полезни вашите обяснения, момичета, така най-после си обяснявам поведението на някои мъже.
Много хора, и мъже, и жени, предпочитат да избегнат драмата. С езика на тялото или с други действия показват това, което други биха говорили цяла година безрезултатно.
Любопитно ми е да знам какво има отсреща и дали има нещо, но не предпочитам да чуя "влюбен съм в друга, много по-добра от тебе!" или "не знам какво искам, но тебе не те искам."
Ами няма нужда от такива откровения. Или от любимото "то ще ти се върне!"
А аз пък като чуя "В мен е проблема" и ми е ясно, че е лъжа и се напрягам. Защото и аз съм го казвала, за да замажа истината и да няма драма. Най-простото обяснение е "не те обичам вече" и всеки откъде е. Не знам кое е по-ясно и красноречиво от това..
Когато си обичал, влагал, дал от себе си - време, отношение, доверие....няма безболезнена раздяла. Особено, когато са те предали.
Да, да... Тя винаги е болезнена.
Просто се стараем да я направим максимално по-малко болезнена. Ако може да си спестим някои нападки и обвинения в разхвърляни чорапи..., на тебе пък ти е мазна косата..., а твоята пък вече даже я няма.
Ели-Мели, "не те обичам вече" не гарантира бърза и лесна раздяла. Някои може и шамар да отнесат за такива думи.
Или поне да върнат мерцедеса и салона за красота.
Просто се стараем да я направим максимално по-малко болезнена. Ако може да си спестим някои нападки и обвинения в разхвърляни чорапи..., на тебе пък ти е мазна косата..., а твоята пък вече даже я няма.
Ели-Мели, "не те обичам вече" не гарантира бърза и лесна раздяла. Някои може и шамар да отнесат за такива думи.
Или поне да върнат мерцедеса и салона за красота.
Защото не ме подкрепи в труден за мен момент. Не само, че не ми предложи помощ, а даже се покри и дори не се поинтересува как съм. А когато излязох от трудностите (нещата се развиха възможно най-благоприятно), ми цъфна отново и пак станах интересна. Обаче аз си представих какво може да стане занапред с такъв човек, и взех решението за край.
Защото ме ревнуваше,защото не можа да се отдели от Мама,защото спрях да го обичам,защото ми писна да дундуркам Егото му, защото ми се повръщаше от обвинения ,че за нищо не ставам и ако не са Той и Мама ще съм тотал щета.Много дълго стисках зъби заради децата и тях успяха да издърпат.Саюо съжалявам, че не го направих по-рано когато детето беше малко и едно.
Момичета, не си струва да правите безкрайни компромиси.Живейте го този Живот!
Момичета, не си струва да правите безкрайни компромиси.Живейте го този Живот!
Заради едни обелки от картофи...
Много го обичах. Толкова много, че след завършването на следването си се върнах в родния град заради него и зарязах кариера в големия.
И ето , аз започнала работа, справяща се добре в колектив, който ме прие добре, но живееща в близкото село при родителите си. А той - един син, живеещ сам в голям апартамент в центъра на града. Родителите му живееха на вилата в близко село. Той нали е един син, как ще работи - те на пенсия ще му платят сметките, майка му ще сготви и така до следващия месец.
Аз преди и след работа ще се отбия през апартамента, ще пием кафе....и после той ще е свободен да играе карти с приятели или да излезе на заведение. Все повече избягваше излизания с мен из града, сякаш се криеше да не го видят с мен или се срамуваше от мен. А защо да се срамува? Ходех на работа, финансово бях независима, колегите ме уважаваха, имах приятелки. Единствено, което ме притесняваше бяха очилата ми, но повечето носих лещи.
В един момент си дадох сметка, че така не може. И когато ми каза, че имат родова среща в леля му и майка му ще купи подарък и ще се видят там, аз си тръгнах. На другия ден обелките от картофи стояха на плота, където бяха и предната вечер. Знаех, че майка му няма да си тръгне без да хвърли боклука. Значи той не беше семейно в лелята. Просто майка му беше дошла, сготвила и отишла пак на вилата. Дадох му 3 дни да ми каже къде е бил нея вечер. Отговори ми, да не го питам повече. Оставих ключа от апартамента и му казах, че ще си намери момиче, което само по кръчми и дискотеки ще ходи. И си тръгнах. Това беше тест от моя страна. Той не ме спря и не ме потърси. За майка му бях момичето, което иска апартамента в центъра на града.
След време ми каза, че жена му правила купони и не плащала сметките, докато той работил в чужбина и пращал пари. Разбирал, че ме срещнал рано в живота и ако съм била се върна ла щял да ми прости. Да ми прости какво? Преди седмица го видях. Голямо оплакване от болежки, вече за пенсия бил. Татко не се е оплаквал така. Мъж, който няма 50 г, явно е намерил коя да го издържа. Добре, че си тръгнах.
Много го обичах. Толкова много, че след завършването на следването си се върнах в родния град заради него и зарязах кариера в големия.
И ето , аз започнала работа, справяща се добре в колектив, който ме прие добре, но живееща в близкото село при родителите си. А той - един син, живеещ сам в голям апартамент в центъра на града. Родителите му живееха на вилата в близко село. Той нали е един син, как ще работи - те на пенсия ще му платят сметките, майка му ще сготви и така до следващия месец.
Аз преди и след работа ще се отбия през апартамента, ще пием кафе....и после той ще е свободен да играе карти с приятели или да излезе на заведение. Все повече избягваше излизания с мен из града, сякаш се криеше да не го видят с мен или се срамуваше от мен. А защо да се срамува? Ходех на работа, финансово бях независима, колегите ме уважаваха, имах приятелки. Единствено, което ме притесняваше бяха очилата ми, но повечето носих лещи.
В един момент си дадох сметка, че така не може. И когато ми каза, че имат родова среща в леля му и майка му ще купи подарък и ще се видят там, аз си тръгнах. На другия ден обелките от картофи стояха на плота, където бяха и предната вечер. Знаех, че майка му няма да си тръгне без да хвърли боклука. Значи той не беше семейно в лелята. Просто майка му беше дошла, сготвила и отишла пак на вилата. Дадох му 3 дни да ми каже къде е бил нея вечер. Отговори ми, да не го питам повече. Оставих ключа от апартамента и му казах, че ще си намери момиче, което само по кръчми и дискотеки ще ходи. И си тръгнах. Това беше тест от моя страна. Той не ме спря и не ме потърси. За майка му бях момичето, което иска апартамента в центъра на града.
След време ми каза, че жена му правила купони и не плащала сметките, докато той работил в чужбина и пращал пари. Разбирал, че ме срещнал рано в живота и ако съм била се върна ла щял да ми прости. Да ми прости какво? Преди седмица го видях. Голямо оплакване от болежки, вече за пенсия бил. Татко не се е оплаквал така. Мъж, който няма 50 г, явно е намерил коя да го издържа. Добре, че си тръгнах.
Липса на общ път и цели. Или по-простичко казано: изчерпване на връзката.
Аз да кажа как ме зарязаха мен, но с времето осъзнах, че съм извадила късмет. Бяха ученическо-студентски години.
Той беше хубавец, а аз бях леко закръгленка, но доста хубаво момиче. Той все ми намираше кусури за външността - дебела, не съм се обличала хубаво, едиси коя как изглеждала, глезла съм била и други подобни. Аз мислех, че той е единствения мъж на света. Колко рев съм изревала, сама си знам. И той ме заряза заради друга. За мен беше трагедия.
Сега той е разведен.
Той беше хубавец, а аз бях леко закръгленка, но доста хубаво момиче. Той все ми намираше кусури за външността - дебела, не съм се обличала хубаво, едиси коя как изглеждала, глезла съм била и други подобни. Аз мислех, че той е единствения мъж на света. Колко рев съм изревала, сама си знам. И той ме заряза заради друга. За мен беше трагедия.
Сега той е разведен.
Аз да кажа как ме зарязаха мен, но с времето осъзнах, че съм извадила късмет. Бяха ученическо-студентски години.
Той беше хубавец, а аз бях леко закръгленка, но доста хубаво момиче. Той все ми намираше кусури за външността - дебела, не съм се обличала хубаво, едиси коя как изглеждала, глезла съм била и други подобни. Аз мислех, че той е единствения мъж на света. Колко рев съм изревала, сама си знам. И той ме заряза заради друга. За мен беше трагедия.
Сега той е разведен.
Той беше хубавец, а аз бях леко закръгленка, но доста хубаво момиче. Той все ми намираше кусури за външността - дебела, не съм се обличала хубаво, едиси коя как изглеждала, глезла съм била и други подобни. Аз мислех, че той е единствения мъж на света. Колко рев съм изревала, сама си знам. И той ме заряза заради друга. За мен беше трагедия.
Сега той е разведен.
Да си повдигаш самочувствието унижавайки. Гнусота!
Сигурна съм, че вече не е толкова хубав.
Аз заради такива подмятания от околните, че съм дебела свалих 30 кила за няма и година и сега имам куп здравословни проблеми. Диета пазих, не съм отслабвала с хапчета.
То и аз имах комплекси заради очилата, че и дебели бяха стъклата заради голям диоптър. Сега господина с картофените обелки носи очила. Все си мисля да го подканя лещи да си вземе.
Синът ми носи очила, ама никакви комплекси няма. А е и толкова суетен, постоянно иска нови рамки и ги носи на периоди. Сега е с тъмносини метални. Зелените пластмасови чакат ....
Синът ми носи очила, ама никакви комплекси няма. А е и толкова суетен, постоянно иска нови рамки и ги носи на периоди. Сега е с тъмносини метални. Зелените пластмасови чакат ....
Значи ти си била еди каква си, ама той големият Убавец, с теб? Такива хора май не осъзнават, че обиждайки половинката си, обиждат най-вече себе си.
Абсолютно! Тя като е дебела, защо е с нея? Да си излива помията върху някой и да се чувства силен. Такива хора въобще не ни трябват в ежедневието. Имах такава приятелска двойка навремето, пред всички я обиждаше, че била като бъчва, имала паласки. Това на сватба, тя е шаферка, направена като принцеса, 1.70, 50 кг.. паласки имала, моля ви. И тя се усмихва, а ние се червим. Още са си заедно, друга няма да го търпи, а тя що го търпи - стокхолмски синдром най-вероятно. Отдавна прекъснах отношения с този нарцис и изтривалката му.. пардон.. приятелката ми..
Четейки с интерес вашите истории и кармата с очилата ... се сетих и аз за бившия. 3 години и половина връзка /ученическо-студентски години/. Той зодия близнаци. Дразнеше ме общителността му с околните и, че всеки разговор с дама дори и сервитьорката цвучеше като флирт. Много го исках навремето после и много го обичах, но гова неспокойствие сега къде е, какво прави ме убиваше. Не можех да му имам доверие и не ми даваше сигурност и спокойствие с поведението си. По онова време бях руса после кестенява после пак руса и косата ми се окъса и стана много къса. Освен, че започнах да изпитвам непоносимост към него от всичките му афери започна и да ми вкарва комплекси за външния ми вид и не само. Не го усещах вече и просто му казах, че се разделяме. Думите му " Е точно започна да ти се оправя косата и ти ме оставяш" това ме убиди и ме заболя повече от всички последвалия признания за негови афери и потвърждение на съмненията ми. До ден днешен тези думи са ми се запечатали. Косата ми се оправи с много грижа от моя страна сега пак е дълга до кръста. По ирония на съдбата майка ми е фризьорка. Разказва ми наскоро жена му /вече е женен и има дете/ била при нея да и оправи изгорената до уши коса и скъсана....
Моя тъпак още на втората седмици, след като заживяхме заедно почна да ми се подиграва, че съм дебела. Все едно ме вижда за пръв път!!! А се познавахме няколко години преди това. И го играеше уж влюбен. В момента, в който стъпих у тях се почнаха реплики и подигравки на тема външен вид. Малееее, като си спомням сега такъв яд ме хваща на мене си!!!! Я да ми дойде сега и да ми каже, че съм дебела...света ще му се види тесен. Истината е, че ние с него не се обичахме. В момента, в който заживяхме заедно и двамата бяхме много разочаровани един от друг. Аз тогава нямах никакво самочувствие като жена, той пък пълен с комплекси, лабилен и леко параноичен, направо манджа с грозде.
Две от моите младежки любови бяха изключително красиви мъже (атлетични, популярни, весели хора, приятни за общуване, единият актьор) - и НИКОГА никой не си позволи коментар за външния вид.
За разлика от тях, който от мъжете около мен е имал проблеми с ръст, кила, пари, реализация, оплешивяване и прочее, се е вглеждал в каквито дефицити имам.
За разлика от тях, който от мъжете около мен е имал проблеми с ръст, кила, пари, реализация, оплешивяване и прочее, се е вглеждал в каквито дефицити имам.
Бях писала по-рано в темата, че причината за раздялата ни беше, че всеки си пое по свой собствен път, но като прочетох горните мнения и при мен имаше изказвания за външния вид и не само.
И то беше много смешно понеже бяха от сорта на “излезнала ти е пъпка”, все едно на него не излиза. Накрая като завърших университет и започнах работа по специалността (в държавна институция) – не ми харесваше работата, намираше й все кусури, все парите му изглеждаха малко. А, аз като току що завършила и практикуваща професията си бях много удовлетворена от себе си и когато не са ми стигали пари никога не съм искала от него, а родителите помагаха и сега като върна лентата назад явно съм избрала работата пред него.
Но, пък му пожелах да си намери момичето-мечта.
И то беше много смешно понеже бяха от сорта на “излезнала ти е пъпка”, все едно на него не излиза.
Накрая като завърших университет и започнах работа по специалността (в държавна институция) – не ми харесваше работата, намираше й все кусури, все парите му изглеждаха малко. А, аз като току що завършила и практикуваща професията си бях много удовлетворена от себе си и когато не са ми стигали пари никога не съм искала от него, а родителите помагаха и сега като върна лентата назад явно съм избрала работата пред него. Но, пък му пожелах да си намери момичето-мечта.
Последния ми бивш беше колега от университета. Два месеца и малко бяхме заедно, а страдах за него цяла година. Запознахме се в квартирата на обща приятелка. Тя имаше дълга връзка, той също но това не им пречеше да изневеряват на половинките си. В последствие разбрах, че повечето момичета от групата си е оправил. На един купон съквартирантката ми спа с него, а аз с неговия съквартирант. После бях в голяма депресия заради едно момче, с което имах заигравка. И така на моя рожден ден в една дискотека се целунах с въпросния бивш. Той беше страхотен купонджия не съм се забавлявала с никой толкова. Седмици преди да завършим университета се случи. След няколко дни каза, че иска да имаме връзка. Аз се съгласих. Още дори не бяхме спали заедно. При първия път цялото нещо трая 5 мин. На мен не ми пречеше, защото го обичах и си свършвах, въпреки времетраенето. После започнах да пътувам до неговия град. Нямах още доходи всичко, което нашите ми даваха заминаваше за билети и като отида при него да си покривам кафета, цигари и т.н Така и не се почувствах готова той да ми плаща дори кафето. Той още страдаше за бившата си въпреки, че беше оправил половината випуск. Показваше ми нейни снимки, колко хубава била. Дядо му в мое присъствие го попита за нея. Междувременно харесваше във фейса снимки на всякакви момичета. Една вечер дори пренощува при негова приятелка от съседен град. Аз му казах, че вече е обвързан и това не ми изглежда ок. Скарахме се по телефона и после изчезна с часове от фейса. По едно време вечерта ми звънна, че е в моя град. Километрите бяха доста.Повече от 3 часа път.Аз глупачката толкова се впечатлих. Видя ми се много романтично. При последното ми ходене при него, бях отишла до банята. Като излязах го заварих да слуша песен, която била на тях двамата с бившата му. Той сам ми е казвал. След страшен панаир и борба в буквален смисъл от негова страна(легна върху мен и не ми позволи да стана) си събрах нещата в сака и си хванах влака. Последва още една среща, но си личеше на къде отиват нещата. Един ден видях, че вече не се вижда, че е обвързан с мен.(в социалните мрежи.) След като той настояваше да се обвържем. Даже се бяхме писали сгодени. Колко хора ми честитиха тогава... : D. Звънях му, не ми вдигна и накрая директно се направих необвързана. Чашата ми преля. После ми звънна бил за риба затова не вдигал. Нарочно го направил, защото все за фейса съм говорела.. Бил направил само той да си вижда обвързването... После му звънях така и не ми вдигна. Писах му каза, че можем да сме заедно ако не му правя проблеми..
Даже се опитваше да ме върже да работя с него в семейната им фирма.. Не ми се мисли ако се бях съгласила... Зависима емоционално и кариерно. Може би заради онова идване при мен посред нощ и прекосяването на толкова километри бях сигурна, че пак ще го направи. Чаках го месеци наред. В такава дупка бях. А бяхме заедно само 2 месаца. Мисля, че ми харесваше идеята, че мога да го променя. Чувствах се специална, че след толкова момичета, с които спа, поиска връзка от мен.. Колко съм била заслепена.
След няколко месеца ми писа. Аз не му отговорих. След още няколко от наш общ приятел разбрах, че е идвал в моя град да си продава колата. Това ме удари като гръм. Как беше възможно да се разхожда на метри от мен и да не ме потърси? Тогава вече ми светна лампата, че той никога няма да дойде и да ме потърси. Казах си край и си поставих за цел да го забравя.
Само няколко месеца по-късно срещнах моя мъж, с който тази година правим 9 години заедно. Благодарение на "бившия" разбрах от какво да бягам и успях да дам шанс и да избера най-доброто момче на света.
Даже се опитваше да ме върже да работя с него в семейната им фирма.. Не ми се мисли ако се бях съгласила... Зависима емоционално и кариерно. Може би заради онова идване при мен посред нощ и прекосяването на толкова километри бях сигурна, че пак ще го направи. Чаках го месеци наред. В такава дупка бях. А бяхме заедно само 2 месаца. Мисля, че ми харесваше идеята, че мога да го променя. Чувствах се специална, че след толкова момичета, с които спа, поиска връзка от мен.. Колко съм била заслепена.
След няколко месеца ми писа. Аз не му отговорих. След още няколко от наш общ приятел разбрах, че е идвал в моя град да си продава колата. Това ме удари като гръм. Как беше възможно да се разхожда на метри от мен и да не ме потърси? Тогава вече ми светна лампата, че той никога няма да дойде и да ме потърси. Казах си край и си поставих за цел да го забравя.
Само няколко месеца по-късно срещнах моя мъж, с който тази година правим 9 години заедно. Благодарение на "бившия" разбрах от какво да бягам и успях да дам шанс и да избера най-доброто момче на света.
С бившия се разделих, защото се оказа луд. Имахме връзка от разстояние, той живееше в друга държава. Две години си беше нормален, после показа истинското си лице. Ненормална ревност и желание за пълен контрол( включително на къде да ми бъде погледа и къде и какво мога да гледам,като вървя по улицата)При последното ми гостуване при него ми светна червената лампа, че трябва да се спасявам, като заговори за бъдещето ни. Щели сме да се оженим и да живеем при семвйството му, не там където бяхме. И той ще работи, а аз ще седя в къщи и може да излизам на вън с майка му, или някоя от сестрите му😳 Първо мислех,че се шегува. Накрая буквално ми изкара акъла от страх и разбрах,че трябва да бягам,ако искам да се измъкна жива. Прегледа ми телефона (2005 Сименс C55 хаха) и заподозря,че едно женско име е всъщност на мъж. Такъв скандал беше, майкоо. Крясъци, хвърляне на предмети, едва се стърпя да не ме удари, но знаех,че другия път е свършено с мен.Беше ме страх от него и два дена се държах свръх внимателно, докато се качих в самолета. Вече от България, на сигурно място му казах,че приключваме.
Циркове, рев, месеци на ред ми звънеше, цвлото му семейство ми звъня да ми се моли да се върна при него. Ужас направо. Добре, че нямаше вариант да дойде в България без покана, че нямаше да се измъкна.
Циркове, рев, месеци на ред ми звънеше, цвлото му семейство ми звъня да ми се моли да се върна при него. Ужас направо. Добре, че нямаше вариант да дойде в България без покана, че нямаше да се измъкна.
Почти. Но се запознахме и бяхме заедно в европейска страна.
Почти. Но се запознахме и бяхме заедно в европейска страна.
"Акъл и месечен цикъл не ти ли дойдат на време - въобще не ги чакай."
Оооо как, и Ганьо е ревнивец и контрольор. Е, може би не толкова, но и тук си действат така масово.
Оооо как, и Ганьо е ревнивец и контрольор. Е, може би не толкова, но и тук си действат така масово.
Масово е, абсолютно. Онези поне могат да си изхранят жените, а на Ганьо жената блъска повече от него, щото той е неспособен дори само до ученическа възраст на детето да се погрижи. И после същият този Ганьо се оплаква, че жена му е изнервена, уморена, неподдържана, няма време за него и децата. Ганьо е по-назад, там е контрол, но при Ганьо освен контрол и ревност е и безпаричие. Ганьо често е мамино синче, непораснало и разчитащо на жена си, за да оцелее. Българката е далеч по-подчинена, ама не го схваща. То и по темите тук си личи, проблемите са все едни и същи.
Чакайте сега, нещо взех да се обърквам. Не е ли масово прокламирано тук жените да работят и да се издържат, да бъдат самостоятелни, а сега изведнъж се оказва, че е мечта на много тук потребителки някой манго да ги държи под ключ, да им прави деца колкото той реши, но да ги издържа и да не работят? Вземете да го уточните да не стават обърквации
Европейската страна не променя манталитет на тези **** ( да запазим политкоректност), така че няма значение. Иначе наш Ганьо бил такъв и онакъв, ама подобно отношение е рядко срещано при него.
Все пак ви съветвам да внимавате със смуглите ви приятелчета, че някои от тях са и умни, и измъкването може изобщо да не е толкова лесно като в последния пример. Да не говорим, че за някои зарязването е сериозен удар по семейната чест и възмездието става смисъл на живота им от там насетне. Така че плюенето по Ганьо едно на ръка, но реалността с някой мургав неГаньо може да бъде доста по брутална.
Да не сравняваме Ганьовците. Това, че някой в третия свят е ревнив и контролиращ, не прави наш Ганя по-малко мързелив, дребнав, неспособен да се грижи за семейство и комплексар на тема коли, дрехи и марки
Като че ли всяка жена е имала в живота си някакъв лош избор. Важното е да успее да се измъкне овреме и невредима. Ама да се заклеймява българския мъж като Ганьо на общо основание не го приемам. В крайна сметка той си е такъв, какъвто го е възпитала майка му и средата му. Тема на доста по-сериозен разговор е как прекрасната иначе средностатистическа съфорумка е попаднала в една и съща среда с въпросния Ганьо и поради що го е оценила по-високо от другите Ганьовци. И дали си дава сметка, че и тя е част от въпросната възпитателна среда. Въпрос на време е да се разбере дали ще сме се справили като майки и възпитателки по-добре от свекървите ни. Малко ме съмнява да получим такава висока оценка, че и от сърце 
пожелавам го обаче на всички!
(За да не бъда разбрана грешно, визирам единствено случаите на лошо или липсващо възпитание, но не и тези, свързани с каквато и да е форма на насилие или опити за поставяне в зависимост).
пожелавам го обаче на всички!(За да не бъда разбрана грешно, визирам единствено случаите на лошо или липсващо възпитание, но не и тези, свързани с каквато и да е форма на насилие или опити за поставяне в зависимост).
Ганьо е нарицателно за група хора със сходно просташко поведение (простащина, типична за региона)
Не обобщава нито всички мъже, нито цялата страна.
Не обобщава нито всички мъже, нито цялата страна.
Моя не беше Ганьо, по - скоро Муньо. Майка му много го манипулираше, а той я слушаше. Тя умееше сладко да говори, предразполагаше да споделяш и после с твойте камъни по твоята глава. Хитра беше, а той я слушаше. Сега си кукуват двамата, тя болна, а той луд.
Моя не беше Ганьо, по - скоро Муньо. Майка му много го манипулираше, а той я слушаше. Тя умееше много сладко да говори, предразполагаше да споделяш и после с твойте камъни по твоята глава. Хитра беше, а той я слушаше. Сега си кукуват двамата, тя болна, а той луд.
Нещо голяма проклетия са тия апартаменти по центъра. Съкровището на съкровищата...
При ония съкровището беше къща на три етажа уж за Муньо. Сами я бяха строили, всичко вътре беше по последна тогавашна мода. Много се гордееха с нея. То си е за гордост, разбира се, ама така и не допуснаха да се отделим да живеем в нея. След години чух, че я продали и с парите купили апартамент на сестра му, защото и тя се разведе. Кой каквото сам си направи...
Сега живее с майка си в старата им къща, не знам тя като умре какво ще стане с него. Сигурно сестра му и децата й ще му берат гайлето.
Сега живее с майка си в старата им къща, не знам тя като умре какво ще стане с него. Сигурно сестра му и децата й ще му берат гайлето.
Това със заветния апартамент го има и при мен.Разведохме се и аз не му взех апартамента,само дето живея в него до навършване на пълнолетие на малкото дете.А можех да го взема и да си разигравам коня.Кости се....т сега щото аз се ширя в него😁Начи,не им е болно,че загубиха две прекрасни внучета и точна снаха,най им е болно за заветните 96 квадрата!О,свещена простота🫣🫣🫣.Ама разни хора,разни идеали!
С първият сериозен - обичахме се много. Имаше екстраординарност (убийство).
Със следващия – ревнив, обсебващ, егоист, неамбициозен, спираше ми развитието, депресар.
Следващият сериозен – мега силен ум / страхотна любов, последните години заспа и забрави дори, че той е жив.
С последния – буквално откачен. Женкар, ревнив, изискващ, държащ се като бебе. Макар невероятен любовник и грижовен.
Със следващия – ревнив, обсебващ, егоист, неамбициозен, спираше ми развитието, депресар.
Следващият сериозен – мега силен ум / страхотна любов, последните години заспа и забрави дори, че той е жив.
С последния – буквално откачен. Женкар, ревнив, изискващ, държащ се като бебе. Макар невероятен любовник и грижовен.
Ама пък виж хората колко са ларж говорят за заветни 96 квадрата и иронизират, че не били голямо имане. Още малко и ще си помисля, че масовия българин живее в тухлени къщи и мезонети, а не в панелни гарсониери и двустайни апартаменти, които изплаща по над 20 години.
говорят за заветни 96 квадрата и иронизират, че не били голямо имане. Още малко и ще си помисля, че масовия българин живее в тухлени къщи и мезонети, а не в панелни гарсониери и двустайни апартаменти, които изплаща по над 20 години.
Заветните 96 квадрата при цена от 1500-2000 евро на квадрат наистина са си трудни за прежалване. Хора се самоубиват и за доста по-малко.
Дано на бившите мъж и свекъри им е някаква утеха, че поне ще бъдат наследени от децата.
Дано на бившите мъж и свекъри им е някаква утеха, че поне ще бъдат наследени от децата.
Да,ларж съм,нещо лошо ли има в това?Усещам подигравателно тон🙄
Имахме 6-7 годишна връзка. Бяхме на 19-20години. Една година разлика имахме. С него имах най-сериозна връзка. Другите бяха много по краткотрайни.
Живеехме заедно.
Раздялата се случи едно лято на морето,когато отидохме да работим в градчето,където живеят родителите му.
Всичко беше ок,докато той не започна да дружи с един уж ,,приятел,,. Най-големият женкар и е*ач в градчето! Такава му беше славата. Моя хубавец работеше в заведение. Когато видях,че започна да дружи с онзи,му казах най-сериозно,да внимава какво прави и да не се подлъже по ония,да хоцкат заедно!
Та,това и стана!
Хванах ги на седянка да си пийват и да се лиготят с три моми на двора на къщата на онзи негов приятел. Даже бяха и напушени.Казах му кратко,точно и ясно ,,Край!" Пред всички, му забих един як шамар! Пред новата му любов! Одрязах го от раз! Не ми минават такива!
Отидох взех си багажа и се преместих на моето си работно място,имах и квартира осигурена.
До края на лятото, приятелят му и онези кукли,не посмяха да ми се мярнат пред очите! А хубавеца ми,колко пъти идва да ми се извинява,да се връщам,да ме омайва.... Не, благодаря!
Година след това,той още ме търсеше с извинения,с молби!
Беше наговорил приятелката ми,да ме убеждава да се върна при него,че не можел без мен. Тя ме викаше на кафе в тях,отивам и той там! А,не!
След години време,може би 10-12, разбирам нещо,което ме хвърли в ступор!
Майката на другата ми приятелка - комшийки сме по блокове. Засичаме се и се разприказвахме. Тя ми каза,че детето на приятелката ми (дъщеря й) било от моя хубавец!!!
Разпитваше ме за него,защо съм го зарязала и т.н.
Аз слушах и не вярвах на ушите си!
От тук нататък вече излизаме от темата за бившите,така че спирам до тук!
Живеехме заедно.
Раздялата се случи едно лято на морето,когато отидохме да работим в градчето,където живеят родителите му.
Всичко беше ок,докато той не започна да дружи с един уж ,,приятел,,. Най-големият женкар и е*ач в градчето! Такава му беше славата. Моя хубавец работеше в заведение. Когато видях,че започна да дружи с онзи,му казах най-сериозно,да внимава какво прави и да не се подлъже по ония,да хоцкат заедно!
Та,това и стана!
Хванах ги на седянка да си пийват и да се лиготят с три моми на двора на къщата на онзи негов приятел. Даже бяха и напушени.Казах му кратко,точно и ясно ,,Край!" Пред всички, му забих един як шамар! Пред новата му любов! Одрязах го от раз! Не ми минават такива!
Отидох взех си багажа и се преместих на моето си работно място,имах и квартира осигурена.
До края на лятото, приятелят му и онези кукли,не посмяха да ми се мярнат пред очите! А хубавеца ми,колко пъти идва да ми се извинява,да се връщам,да ме омайва.... Не, благодаря!
Година след това,той още ме търсеше с извинения,с молби!
Беше наговорил приятелката ми,да ме убеждава да се върна при него,че не можел без мен. Тя ме викаше на кафе в тях,отивам и той там! А,не!
След години време,може би 10-12, разбирам нещо,което ме хвърли в ступор!
Майката на другата ми приятелка - комшийки сме по блокове. Засичаме се и се разприказвахме. Тя ми каза,че детето на приятелката ми (дъщеря й) било от моя хубавец!!!
Разпитваше ме за него,защо съм го зарязала и т.н.
Аз слушах и не вярвах на ушите си!
От тук нататък вече излизаме от темата за бившите,така че спирам до тук!
Нищо лично, но ако синът ми се разведе с някоя жена, най-вероятно и на мен няма да ми липсва снахатa, а апартамента.
Внуците няма как да ги изгубиш от развод
Внуците няма как да ги изгубиш от развод
След години време,може би 10-12, разбирам нещо,което ме хвърли в ступор!
Майката на другата ми приятелка - комшийки сме по блокове. Засичаме се и се разприказвахме. Тя ми каза,че детето на приятелката ми (дъщеря й) било от моя хубавец!!!
Разпитваше ме за него,защо съм го зарязала и т.н.
Аз слушах и не вярвах на ушите си!
От тук нататък вече излизаме от темата за бившите,така че спирам до тук!
Майката на другата ми приятелка - комшийки сме по блокове. Засичаме се и се разприказвахме. Тя ми каза,че детето на приятелката ми (дъщеря й) било от моя хубавец!!!
Разпитваше ме за него,защо съм го зарязала и т.н.
Аз слушах и не вярвах на ушите си!
От тук нататък вече излизаме от темата за бившите,така че спирам до тук!
Внуците няма как да ги изгубиш от развод
Само може след развода повече никога да не ги видиш.
А един ден, когато пораснат, да са кисели и убедени, че си най-кофти бабата на планетата Земя, която е жалила повече за апартамента, отколкото за тях.
Историята познава много баби, които нямат достъп до внуците си.
Но това е както майката ги научи... Наистина ли смятате, че в днешно време толкова лесно се подарява апартамент?
Особено ако семейството не е богато.
Не виждам нищо странно, че не се радват.
А и при развод е по-вероятно да са на страната на детето си.
Особено ако не е бил много приятелски развод.
Особено ако семейството не е богато.
Не виждам нищо странно, че не се радват.
А и при развод е по-вероятно да са на страната на детето си.
Особено ако не е бил много приятелски развод.
Аз пък бих си оставила снахата и внуците в мой имот, много ми е изтрябвал.
Ако бащата е отглеждащ - него бих оставила.
Голямо весело да натириш някого с деца да се чуди какво прави. Няма да им го вземе, споко.
Ако бащата е отглеждащ - него бих оставила.
Голямо весело да натириш някого с деца да се чуди какво прави. Няма да им го вземе, споко.
В моя случай аз вече работих о имах стабилен доход. Сметките на синчето се плащаха от пенсиите на мама и тати. И хладилника от там се зареждаше. И обитавах етаж от семейната къща. Ако бях казала, че искам този мъж о няма къде да живея нашите щяха да ни разрешат да живеем там. Но майка му видя в мен алчницата за апартамент. Е, сега е празен. Къде и в какво състояние е внука й е друг въпрос. Добре, че оставих ключа и тръгнах.
Разделихме се, защото в общи линии си ходеше паралелно с друго момиче и нямаше доблестта първо поне да скъса с мен.
Най-гадното е, че в началото, когато се запознахме покрай общи приятели и той започна да проявява интерес, аз доста време се колебаех, тъй като преди него не съм имала други отношения и не бях сигурна дали е точният момент и точният човек да започвам нещо. Но после близо година така изкарахме само като приятели и мислех, че едва ли не го познавам вече. Пък той все говореше как сме щели да съжаляваме, ако оставим нещата да охладнеят и моментът да отмине. И накрая тръгнахме. Впоследствие като се замислих, той май за такива отминаващи моменти живее, но както и да е. То сигурно и още дълго щях да продължа аз да си живея в някакъв филм. Заради работните ни графици, а и други ангажименти с учене, изпити и т.н., не се виждахме често и не съм имала идея какви ги върши. Донякъде точно този общ приятел, който ни запозна и косвено стана причина и да тръгнем заедно по-късно, той и ми отвори очите, че "моят" човек си излиза и с някаква своя колежка, кара я до работа, изпраща я до тях, преспива там и тн.
Най-гадното е, че в началото, когато се запознахме покрай общи приятели и той започна да проявява интерес, аз доста време се колебаех, тъй като преди него не съм имала други отношения и не бях сигурна дали е точният момент и точният човек да започвам нещо. Но после близо година така изкарахме само като приятели и мислех, че едва ли не го познавам вече. Пък той все говореше как сме щели да съжаляваме, ако оставим нещата да охладнеят и моментът да отмине. И накрая тръгнахме. Впоследствие като се замислих, той май за такива отминаващи моменти живее, но както и да е. То сигурно и още дълго щях да продължа аз да си живея в някакъв филм. Заради работните ни графици, а и други ангажименти с учене, изпити и т.н., не се виждахме често и не съм имала идея какви ги върши. Донякъде точно този общ приятел, който ни запозна и косвено стана причина и да тръгнем заедно по-късно, той и ми отвори очите, че "моят" човек си излиза и с някаква своя колежка, кара я до работа, изпраща я до тях, преспива там и тн.