Нищо лично, но ако синът ми се разведе с някоя жена, най-вероятно и на мен няма да ми липсва снахатa, а апартамента.
Внуците няма как да ги изгубиш от развод
Внуците няма как да ги изгубиш от развод
- Публикувана: 2 фев. 2024, 22:13 ч.
- Последно мнение: 20 фев. 2024, 19:19 ч.
Защо зарязахте бившия си?
След години време,може би 10-12, разбирам нещо,което ме хвърли в ступор!
Майката на другата ми приятелка - комшийки сме по блокове. Засичаме се и се разприказвахме. Тя ми каза,че детето на приятелката ми (дъщеря й) било от моя хубавец!!!
Разпитваше ме за него,защо съм го зарязала и т.н.
Аз слушах и не вярвах на ушите си!
От тук нататък вече излизаме от темата за бившите,така че спирам до тук!
Майката на другата ми приятелка - комшийки сме по блокове. Засичаме се и се разприказвахме. Тя ми каза,че детето на приятелката ми (дъщеря й) било от моя хубавец!!!
Разпитваше ме за него,защо съм го зарязала и т.н.
Аз слушах и не вярвах на ушите си!
От тук нататък вече излизаме от темата за бившите,така че спирам до тук!
Внуците няма как да ги изгубиш от развод
Само може след развода повече никога да не ги видиш.
А един ден, когато пораснат, да са кисели и убедени, че си най-кофти бабата на планетата Земя, която е жалила повече за апартамента, отколкото за тях.
Историята познава много баби, които нямат достъп до внуците си.
Но това е както майката ги научи... Наистина ли смятате, че в днешно време толкова лесно се подарява апартамент?
Особено ако семейството не е богато.
Не виждам нищо странно, че не се радват.
А и при развод е по-вероятно да са на страната на детето си.
Особено ако не е бил много приятелски развод.
Особено ако семейството не е богато.
Не виждам нищо странно, че не се радват.
А и при развод е по-вероятно да са на страната на детето си.
Особено ако не е бил много приятелски развод.
Аз пък бих си оставила снахата и внуците в мой имот, много ми е изтрябвал.
Ако бащата е отглеждащ - него бих оставила.
Голямо весело да натириш някого с деца да се чуди какво прави. Няма да им го вземе, споко.
Ако бащата е отглеждащ - него бих оставила.
Голямо весело да натириш някого с деца да се чуди какво прави. Няма да им го вземе, споко.
В моя случай аз вече работих о имах стабилен доход. Сметките на синчето се плащаха от пенсиите на мама и тати. И хладилника от там се зареждаше. И обитавах етаж от семейната къща. Ако бях казала, че искам този мъж о няма къде да живея нашите щяха да ни разрешат да живеем там. Но майка му видя в мен алчницата за апартамент. Е, сега е празен. Къде и в какво състояние е внука й е друг въпрос. Добре, че оставих ключа и тръгнах.
Разделихме се, защото в общи линии си ходеше паралелно с друго момиче и нямаше доблестта първо поне да скъса с мен.
Най-гадното е, че в началото, когато се запознахме покрай общи приятели и той започна да проявява интерес, аз доста време се колебаех, тъй като преди него не съм имала други отношения и не бях сигурна дали е точният момент и точният човек да започвам нещо. Но после близо година така изкарахме само като приятели и мислех, че едва ли не го познавам вече. Пък той все говореше как сме щели да съжаляваме, ако оставим нещата да охладнеят и моментът да отмине. И накрая тръгнахме. Впоследствие като се замислих, той май за такива отминаващи моменти живее, но както и да е. То сигурно и още дълго щях да продължа аз да си живея в някакъв филм. Заради работните ни графици, а и други ангажименти с учене, изпити и т.н., не се виждахме често и не съм имала идея какви ги върши. Донякъде точно този общ приятел, който ни запозна и косвено стана причина и да тръгнем заедно по-късно, той и ми отвори очите, че "моят" човек си излиза и с някаква своя колежка, кара я до работа, изпраща я до тях, преспива там и тн.
Най-гадното е, че в началото, когато се запознахме покрай общи приятели и той започна да проявява интерес, аз доста време се колебаех, тъй като преди него не съм имала други отношения и не бях сигурна дали е точният момент и точният човек да започвам нещо. Но после близо година така изкарахме само като приятели и мислех, че едва ли не го познавам вече. Пък той все говореше как сме щели да съжаляваме, ако оставим нещата да охладнеят и моментът да отмине. И накрая тръгнахме. Впоследствие като се замислих, той май за такива отминаващи моменти живее, но както и да е. То сигурно и още дълго щях да продължа аз да си живея в някакъв филм. Заради работните ни графици, а и други ангажименти с учене, изпити и т.н., не се виждахме често и не съм имала идея какви ги върши. Донякъде точно този общ приятел, който ни запозна и косвено стана причина и да тръгнем заедно по-късно, той и ми отвори очите, че "моят" човек си излиза и с някаква своя колежка, кара я до работа, изпраща я до тях, преспива там и тн.