Защо зарязахте бившия си?

Не,не му родих нищо.Обидих се много,бях в шок и тогава ми светна една голяма червена лампа.
Това беше още една причина да прекратя връзката.
 Давам си сметка,че поне е бил откровен,защото можеше да ми го каже чак когато забременея и се разбере пола на бебето...И щеше да е много по-гадно.
Между другото разбрах,че сега той има жена и две дъщери ,но си търси друга жена,която да му роди син,а още не се е разделил с първата.Това ме потресе-значи не се е отказал от идеята си и търси някоя глупачка....въпреки,че е обвързан.А горката му женица въобще не подозира...
Радвам се,че го разкарах.

За другия ми бивш да ви разкажа.
Живеехме заедно,искахме деца.Но бебето не ставаше.
Родителите му започнаха да ме гледат накриво,майка му ма наричаше ,,ялова,,.
Той ме разпитваше дали имам аборти от преди...Нямах,ама не ми вярваше.
Страдах много,накараха ме да се чувствам непълноценна...
Реших да отида на гинеколог.Да,ама гинеколога поиска първо Мунчо да отиде на преглед.Да му покажа документ от прегледа и ако всичко при него е наред тогава ще ми направи изследвания.
И познайте какво стана-последваха скандали-винаги проблемите били в жената..

Аз поисках изследвания ,без документи от Мунчо и се оказа,че съм напълно здрава и мога да имам деца.
Тогава майка му си призна-като малък се разболял ,излекували го,но и казали,че вероятно няма да може да има деца.Тя се надявала да са сбъркали и за това си мълчала.Той каза,че нищо не знаел.Не му повярвах.

Но аз вече бях наранена и прекратих всякакви отношения.
Доколкото знам още е сам и няма деца.

Разказвам за тия двамата тъпанари ,за да може повече момичета да разберат какви изроди има и да се предпазят.И да,срамувам се,че някога съм била влюбена в такива .

Аз съм отдавна омъжена и имам дъщеря.

Признавам си, аз съм много смотана и много трудно зарязвам някого. Все мен са ме зарязвали.

Вероятно аз ще съм първата, която се е разделила с бившия за нищо. Нямаше никакви кусури момчето, ама аз търсех под вола теле. Може и  тъй да ни е било писано, хахаха. Покарай него се запознах със съпруга ми. Но с годините половинката ми прояви симптоматика, която както е тръгнало може да го прати в графа бивш, но засега се търпим. Това от позицията на времето. Не съжалявам за бившия, понякога съжелявам за сегашния, но пък имаме чудесни деца, така че ...

Ах, подсетихте ме за един бивш. Ами - така стана. След около година срещи, дойде време за големия разговор докъде сме и накъде сме. Той не предложи развитие. Аз имах предложение за работа в чужбина, тъй че тръгнах.

Рокстар, перфектно ти се е получило. Най-доброто ново начало след раздяла си имала.

Зарада скапаната марихуана. Казах му аз или ганджата. Той ми заяви, че няма намерение да спре да пуши и го зарязах. И до ден днешен пуши. А е човек с големи възможности, но тия цигарки му разказаха играта- разсеян, неадекватен....блуждаещ, това ме вбесяваше. Имаме прекрасна дъщеря. Забранила съм му в нейно присъствие да пие и пуши, а си позволяваше да пие бира или да е пушил и да шофира заедно с нея в колата. Откачах!

Аз писах за последния бивш, но честно казано най-тежко ми беше за този преди него, където въпреки че аз сложих край, усещането беше все едно го е направил той.

Та с него бяхме много добри приятели, много добре се разбирахме, всичко цветя и рози.
Но когато взеха да стават нещата по-сериозни (след година и половина) аз му предложих да живеем заедно, което не му хареса, измисляше си оправдания, стана леко дръпнат.
Аз месеци наред се мъчех и чудех какво толкова му направих, той казваше, че нищо няма, всичко било наред, той си бил такъв, затворен.

Много червени флагове игнорирах, никога не водеше конструктивен спор, ако исках да обсъдим нещо дето не му изнася ( аз никога не викам и не се карам) просто се затваряше, не ми говореше ден два и после се връщаше, все едно проблема се е решил.

Накрая след като отказа да прекараме отпуската заедно му казах, че искам да се разделим , защото той очевидно няма намерение да има нещо повече от "friends with benefits" с мен, той се съгласи, но поиска да останем близки приятели и да си споделяме както до тогава.
Аз тъпата се съгласих и така удължих агонията си.

Но края на цялата сага беше, че когато разбра че сме станали двойка с един общ приятел, ни блокира и двамата навсякъде и спря да ми говори.
Не знам какво искаше, най -вероятно да ме държи на въдицата си.

Аз зарязах дългогодишна връзка на младини,  пиеше ред були нон стоп, пушеше и геймствърше до посред нощ. Не беше материал за семейство.

Третираше ме като мебел, никакви жестове, никакво внимание като жена. Само какво ще се яде, какво ще се пазарува. Всичко се мери. Детето например е на тоалетната и прави номер2, казвам му - избърши го, че аз нещо друго правих, отговорът - аз го бърсах вчера. Само ми се правеше сметка на парите, колко да спестявам, колко харча и прочее. За всичко  мрънкане. Излезем някъде, мрънкане: тоя как се е облякъл, оня как ходи... Пътуваме. Мрънкане, че само свалял и качвал количката. Като сме някъде всичко трябваше да се върти около него - кога е гладен, кога му се спи. Никакъв секс почти, в редките случаи, когато го е имало - по протокол.
Загубих себе си и един ден просто ми омръзна. Не е имало алкохол, скандали, бой и тнт...

ммммм.... Това включително са "трикове". Аз също предпочитам по някакъв начин да покажа, че нещата няма да се получат и ако може човекът сам да се оттегли, вместо да се водят тежки разговори, да се посочват причини, грешки, несъответствия... Най ми е добре и той да види, че не сме един за друг и да си тръгнем мирно и кротко.
Това го правя и при запознанства, когато човекът се надява да започнем нещо романтично, а аз не го харесвам. Предпочитам да не му го казвам, а да му покажа, че е по-добре да се откаже и да не досажда с присъствието си.

А какъв е проблема да кажеш директно на някой, че не го харесваш? Все пак говорим за възрастни хора, а не деца.

Не правя такива "трикове"!
Водя разговори, честно и почтено слагам всичко на масата - какво точно не ми харесва, какво искам, аз какво давам.
Обикновено получавам обещания.
Обаче когато не се изпълнят, пак прощавам и пак говоря. И така се въртя и въртя в тоя кръг, докато не стане нещо тотално неприемливо или просто обстоятелствата ни разделят.

Тези трикове се правят, за да си спестите поемане на отговорност и последващо чувство за вина. В този случай отговорността я поема другия и ако е някой, който първо търси грешките в себе си, през доста страдания минава, докато осъзнае, че просто не е желан.
Всичко това може да се спести с разговор. Не е нужно да е тежък, но показва уважение към отсрещната страна, към изгубеното време и положените усилия.

За мен това са мишкарски работи, които затормозяват и губят времето и на двамата. Не ги правя и предпочитам да не ми ги правят и на мен.

Беше контролиращ и с нарцистични наклонности - не приема чуждо мнение, само той знае, само той е прав. Има в главата си някаква идея как иска всичко да стане, не я споделя, но очаква да чета мислите му. Затова и ми е изхвърлял току-що сготвено ястие без да го опита дори, защото картофите са нарязани на кубчета, а не на ивици примерно.