Медицина завършена с ниска диплома

Никой няма да му гледа оценките от дипломата. Леля ми е с тройки в дипломата и работи в спешна помощ.

Ужас!

Може да стане личен лекар. Мисля, че затова не е нужна специализация. Друг вариант е платена специализация. С тази липса на кадри никой няма да гледа успеха от дипломата му. Няма да си е губил времето, нека продължи да учи.

Ти на твоя личен лекар виждала ли си му дипломата?

Той какво мисли ?
Как се вижда като лекар..доста отговорна професия, "играеш" с човешки живот

Да стане патолог, има голям глад. Поне няма да умори пациента. Друго решение не виждам.

Ох, да го е страх човек да отиде на лекар!

Той не мисли дългосрочно.
Твърди, че иска да продължи, обещава да се съсредоточи и да си повиши оценките, но си остава с обещанията и подозираме, че това са му възможностите.

Нека си продължи – ще има голям шанс с тази диплома за работа особено в някое държавно учреждение.

Да продължи тогава. Все пак расте и уляга...

И за ЛЛ се специализира.
Да не ви разправям някои деца на доценти и професори как си взимат изпитите, че и хирургични специалности получават...

Под чуждестранен студент какво имате предвид? Платено обучение ли?
Няма как българин да бъде "чуждестранен" студент във МУ Варна.

Не сме доценти/професори и не сме богати!
Дипломата трябва да му помага цял живот да си вади хляба, а не да краси стената.
Ако плащаме за един безработен с шарена хартийка от МУ - по-добре да спрем сега.

Синът завърши средно образование в чужбина и сега учи с чужденците в България, платено е.

Не искам да ви обидя или наскърбя. Според мен проблемът е, ако на него не му се учи това, а опитва да оправдае вашите очаквания.
Сигурно с тройки пак ще намери работа. Гладът за лекари ще става все по-голям, защото много емигрират. За специализация сигурно ще му е трудно да избира, може да влезе в някоя нежелана опция.

Проблемът е дали този студент наистина иска да продължи да прави това. Мисля, че може да е осъзнал как не е неговото, да се опитва да се блъска и да учи нещо, което му е трудно и не му харесва само и само, защото вие го натискате да учи това. Помислете върху този аспект.

Аз бих дала шанс на момчето, ако то е съгласно. Все пак ходи на изпити и си ги взема. С негово съгласие ли го записахте да учи, или го понатиснахте?
С медицинско образование може да работи в търговска фирма за медицинска изделия, например. Ще знае повече от колегите си, които са само търговци.

Всъщност го натискаме да прекъсне...
Проблемът е, че влезе по наше настояване, а след това явно му хареса и сега твърди, че само това иска.

Амии сама си отговорихте. Натиснали сте го да влезе. Може сега да не иска да почва отначало друг уни, да е по-голям от всички, да учи съвсем друго и да се чувства, че е изхабил 3 години от университета и 2 в подготовка преди това. Съжалявам, аз бих слушала повече детето си, отколкото своите амбиции за него.

Всъщност го натискаме да прекъсне...
Проблемът е, че влезе по наше настояване, а след това явно му хареса и сега твърди, че само това иска.
[/quote]
Излиза, че вие решавате какво да следва, после вие пак го "натискате да прекъсне"..
Не би трябвало. Момчето няма ли своя воля и право на избор?..

Ако някоя съфорумка се сети как се казва, може да препрати линк към темата на студентка по медицина, която искаше да прекъсне, защото се отвращаваше от професията.
Изписаха се много страници и имаше много стойностни мнения За и Против да се завърши.

Може да работи в РЗИ, НЗОК,НОИ, ТЕЛК и други учреждения, не да лекува хора.

Ако нямате възможност да продължавате да го издържате, по-добре проведете един честен и директен разговор по тази тема, отколкото до го натискате да прекъсне без да му обяснявате защо.
Относно 3ките, имайте предвид, че университетските преподаватели масово изнудват студенти и ако не платиш "не могат да ти пишат повече от 3", въпреки че асистента ти е писал 5 на работата и няма устна част на изпита. На прекъснали студенти и такива платено обучение се случва по-често.

Излиза, че вие решавате какво да следва, после вие пак го "натискате да прекъсне"..
Не би трябвало. Момчето няма ли своя воля и право на избор?..
[/quote]  да, наистина!
Аз разбирам, че иска да продължи.
Финансово ли ви тежи, защото иначе не разбирам защо го натискате да прекъсне.
Въобще като го контролирате на тези години, да не би да ви прави напук с лошите оценки?

Eто ги темите на младата жена: https://www.bg-mamma.com/?topic=1601411

https://www.bg-mamma.com/?topic=1619483

На този етап вече не е дете и не би трябвало да му се месите въобще в живота или на се опитвате да го "натискате". Учи медицина , а мама и тате още опитват да му контролират живота и му казват какво да прави.
Пази Боже да стане лекар, сигурно ще му се обаждате да го насочите как да се отнася и лекува пациентите.
Смешно е направо.

Аз пък я разбирам. Учи медицина и ужким е голям, но все още виси на заплатата на мама и го намирам за нормално жената да се чуди дали въобще си струва да харчи пари за някакви фиктивни тройки.

Какво означава виси на заплатата на мама? На кого да разчита?
Аз не бих го натискала да прекъсне щом не иска, има много възможности да работи. И бих се месила по-малко на пораснал вече мъж, дано да се разбере правилно.

Не си пораснал, докато мама и тате ти плащат храната и наема. Дано се разбере правилно Аз не предложих да му спира кранчето. Просто казах, че разбирам. Чак пък "на кого да разчита"... пича явно не се скъсва от учене, та във всеки случай не му липсва свободно време.

Взема си изпитите, нали?
За порастването - някои никога не са пораснали за мама.

Ех, то проблема май не е в студента, а амбициозните родители. Не може ли да прекъсне за година(да запази студентските права), да си блъска главата сам, на квартира и да работи ниско класифицирана работа, да види как живеят бачкаторите. После може с песен да ходи да си взема изпитите. Както каза някой, има много институции, където да поработи, не е нужно да мори хора. Няма амбиции, явно защото не го е учукал живота.

Аз като друг потребител, по-назад  искам да попитам как така го записахте като чуждестранен студент? С двойно граждянство ли е, завършил е средно в чужбина ли? Макар, че и така да е, не би трябвало това да му е попречило да участва в изпитите на КСК. Питам, защото на чуждестранните  студенти се преподава на английски и може това да го затруднява.
Преди 3 семестъра, когато е започнал в МУ Варна, годишната такса за чуждестранните е била същата - 8000 евро и би трябвало да сте я обмислили тогава. И платената форма за българи не е помръдвала от 2022 г. все е 12 000 лв на година. Вече сте го притиснали тогава, и щом му харесва, мисля че не е редно сега да обръщате нещата така, че и изтъквайки като причина ниските му оценки и финансовата част.  Като големи хора, родителите би трябвало да сте предвидили и такава възможност - да не се справя добре. Вече е започнал и иска да продължи, а вие с недоволството си и притискайки го да се откаже, не му помагат хич, лишавате го от нужното спокойствие за да учи. Малко като концерт пожелание, това не е някой 3 месечен курс докато е ученик, за който родители да решават ще го бъде, или не е за него. Вие сте натиснали да учи медицина, но сега и той го иска и вече не е дете, мислете и за това. Дайте му възможност без натиск. Нека минат и по-трудните изпити в 4-ти семестър -  
физиология, анатомия, биохимия. Ако все още има желание, нека да продължи.

ПП Сравненията по назад с девойката, нежелаеща да продължи в специалността, нямат общо с този казус. Тя беше влязла в държавна поръчка, след солидна подготовка, освен желанието на родителите и, сама го е искала, макар и не със сърцето си а  повече с разума си. При нея беше настъпило отвращение след като започват упражненията в болница. По описаната от нея ситуация личеше че тя изпитва аабсолютно нежелание да общува с пациенти, дори имаше неприязън, не искаше да ги слуша, да ги докосва, не понасяше да и мирише на болница. Затова посочихме  варианти за работа извън досег с пациенти. В случая, младежът още не е стъпвал на упражнение в болница - във Варна това става в 5-ти семестър, а младежът сега завършва 3-ти.

Това е много важна особеност. Предполагам сте прекарали в чужбина няколко години, децата/юношите се озовават в нова ситуация, трудна. При връщането в Бг, са със статут на чуждестранна диплома за средно образование. И затова родителите плащат за университета в България.
Ако е това, което ви измъчва и подсъзнателно искате "да оправите нещата", няма смисъл да се измъчвате. Като родител, както и да постъпиш, все ще сбъркаш, казват.
Просто изяснете това със сина ви и го оставете да избере той какво иска в живота.
На друго място казвате, че той "не може да мисли дългосрочно". И вие не сте успели да мислите дългосрочно, щом за 6 години нещата се развиват не по плана ви.
Никой не може да мисли дългосрочно.. Вече животът е такъв, променя се много бързо, дори за 5 години това, какво искаме, може да се завърти на 180°.
Но не би трябвало да живеете живота на сина ви, да вземате вие решенията, после да ги оправяте, и после отново да решавате.

На него какво оставяте да прави?

Познавам ЛЛ който даже не беше завършил, а имаше пациенти от няколко години, и ходеше отвреме-навреме да взима някакви изпити докато накрая се дипломира. Това не му пречеше на работата.
Въпроса е студента наистина да иска да учи това, а не просто някакво висше.

Аз мисля, че трябва да продължи щом наистина го иска. Това колко изкарва на изпита може да се дължи не само на мързел, но и на други неща като това, че учи всичко на английски, проблеми с концентрацията и паметта, може да се притеснява много по време на изпита и това да води до ниски резултати. Обърнете внимание на тези неща,вие си го познавате и знаете какви ги върши през семестрите.

Знам, че звучи страшно да те лекува един ден човек, който едва си е взел изпитите, но не вярвам изобщо да не знае за какво иде реч.

Има голямо значение, че в гимназията е учил в чужбина и на чужд език. Не му е лесно. Всъщност, това е много съществена подробност.

Темите на девойката ги дадох в отговор на молба на друга съфорумничка по-назад в темата. Тя написа, че отговорите могат да бъдат полезни на майката - за това, какво друго може да работи човек, завършил медицина.

Иначе, конкретно по тази тема - и аз мисля, че е по-добре да оставите младежа да завърши, щом иска. Мотивирайте го да учи повече, да получава по-добри оценки. Ако му е трудно в чисто езиков аспект, може би е добре да задълбочи познанията си по-английски, особено ако в средното образование не му е преподавано на английски, а му е бил допълнителен език.

Медицината се учи най-вече в практиката. Ако има желание - ще успее. Да имаш желание и по-нисък успех е по-добър вариант, отколкото да получаваш високи оценки, а да нямаш желание да завършиш и да работиш в тази сфера. Оценките могат да бъдат подобрени с повече усилия от негова страна. Ако младежът не е гнуслив, ако не го плашат болничната среда и пациентите - нека да продължи.

С финансовия аспект проблемът е по-сложен, но дали не би могъл да работи почасово, когато има възможност, или през ваканциите, за да има някакъв доход и да си покрива някои разходи?

Когато имаш време, може да работиш за баща си, чужд човек няма да наеме работник, който ще ходи когато си поиска.

Знам случай на студентка по медицина, която работеше като рецепционистка в хотел през лятото. Познавам и студенти, които изпълняват доставки на храна по домовете или работят като сервитьори, когато са свободни, работят на паркинги и т. н. Болниците наемат и санитари. Има възможности.

Синът Ви е едва 3-ти семестър студент. Пред него остават много повече семестри учене. Очевидно му е било трудно в началото, още повече, че се връща от чужбина. Възможно е в следващите години успехът му да се повиши и след време да стане наистина добър в професията. За лекари не знам, но съм виждала в музея на Елин Пелин свидетелство за завършен клас, където има четворка по български език, а за Чудомир съм чувала, че е имал двойки по всичко, с изключение на рисуване. Оценките не са винаги мерило за знания, още по-малко за талант.

Абе то има възможност за почасова работа, но доколко си струва заради малко джобни пари, особено в неговато положение с ниските оценки да рискува съвсем да паднат. На фона на 8 000 евро годишна такса, едва ли на родителите ше са им проблем 200-300 лв джобни ...
Върнах се и видях отговор на това което питам в горното мнение как така е записан като чуждестранен студент. Или не съм го видяла първия път, или мнението е редактирано, през мобилната версия не мога да разбера. Както и да е, но това доста променя нещата за студента, особено ако средното го е учил на различен от английския език. Чуждите групи за упражнения са съставени от една преобладаваща националност - само немци, само индийски индийци, английски индийци, араби, турци, само гърци и т.н. и са повече капсуловани като са от една и съща националност, тук-там има някой за цвят с различна от преобладаващата за групата националност...  В този смисъл младежът дали е успял да си намери среда? Ако не е, ще му е трудно, защото понякога се дават екипни задачи, трябва да има комуникация с колегите от групата си. Домашния натиск сигурно също го мъчи. Дайте му време да свикне. Времето е пари да, особено с тези огромни такси, но вие сте го насадили в тази ситуация, така че сега му помогнете, като не го притискате толкова скоро след началото.
Впрочем не опитахте ли първо да кандидатства с българи? В българските групи има дори украинци минали успешно през  БГ КСК за МУ.  В групата на сина ми има македонец (не се вписва много, общува предимно с други македонци)

Първите 3 семестъра се учат общи работи, които после изобщо няма да му трябват, така че все едно какви са му оценките от тях. Същината идва в 4 курс, тогава влизат в клиники, дотогава е обща подготовка на доста отвлечени теми. След 20-30 г практика не вярвам някой да ги помни, ерго- да са му затрябвали в ежедневната работа.
Има успешно реализирали се и тук, и в чужбина с невисоки дипломи. Едно число не е критерий за нищо.

Ако наистина има страст в това, което прави ще се реализира и с ниска диплома - навсякъде има глад за кадри, особено за лекари при все, че всеки завършил бяга в чужбина.

П.С.
Доказано е, че тройкаджиите са по-амбициозни от отличниците защото въпреки ниските си оценки не се отказват. Или както имаше един виц:
"За 20тата годишнина от завършването ни ще се събираме на яхтата на Иванчо-тройкаджията".
Не подценявайте децата с нисък успех, те също се борят за своето място под слънцето и понякога дори изпреварват отличниците.

Амбициозни са тройкаджиите ама друг път. Мързеливци та дрънкат. Ако толкова мечтае да стане лекар, защо не седне да научи биология и химия от училище, да се яви на кандидатстудентски изпити и да се прехвърли държавна поръчка?

Ако не те беше домързяло да прочетеш всички постове, щеше да знаеш защо не може да кандидатства за държавна поръчка.
Ако ще мятаме обвинения в мързел...

Това е абсурдно. Без диплома не може да сключи договор с НЗОК. Вероятно е вземал специалност.

Кои всички постове, тези които подкрепят лекарят тройкаджия да избута някак си "гадните изпити" и да ходи да трепе хора, да го дават по новините?
За мен лекар лесно не се става, а и не трябва.

Фрезия, много високопарни слова.  Момчето има още много семестри, в които може да изкара и по-високи оценки.
Ако беше прочела и правилника на МУ, щеше да си наясно, че не може да се прехвърли от платено обучение в държавна поръчка.

Например този, в които майката обяснява защо не е може да кандидатства държавна поръчка, че е кандидатствал с чужда диплома и учи медицина на чужд език, най-вероятно английски.

Не че защитавам младежа и си затварям очите за ниските му оценки, но все пак да питам критикуващите  - дипломата на личните Ви лекари, на специалистите, които посещавате и на които явно се доверявате, е закачена на стената в кабинета ли, та сте сигурни, че въпросните не са изкарвали също малко или доста изпити на магия..

Иначе доводът, че младежът учи на друг език, а не на бг,  и затова има затруднения, не ми се струва много смислен. Българчета  и представители на още много други националности  учат хуманна медицина,  дентална, ветеринарна, фармация извън родината си на английски/немски/френски, пък  се справят доста добре. Нужна е голяма доза мотивация просто. Но пък момчето е по-скоро на старта още,  когато теорията преобладава,  та тази мотивация рязко може да се нарасне по-напред във времето, когато нещата станат по-практически...

Мда... наскоро разбрах смисъла на фразата " като се знам какъв инженер съм, ме е страх да ида на доктор"

Аз разбирам че момчето има диплома от чужбина, но все пак е българин. Може и да има начин да се приравни към българските студенти, защото това учене с чужденците си е дране на кожи. Това исках да кажа.

И как ще оформи цялата бумащина с приравняването на средното образование? Кой знае какви безумни документи ще им се искат, които в чужбина нямат и на идея как да издадат или какво да издадат.

Надали на авторката и мъжът ѝ не им е минало през акъла, но са ларж и им се плаща повече.

Аз бих го оставила да продължи да учи.
Веднъж вече сте се намесили, утре ако прекъсне пак по родителско настояване един ден може много да му тежи и да се чувства като неудачник, още повече ако наистина му се е е събудил интереса за специалността.

Мен би ме било страх, ако детето ни реши са учи медицина, защото наистина ме е страх от по-големи вируси и пандемии от ковид и не ми се ще да е първата, която е на линия.

Трябва да има български  матури, за да може да учи по държавна поръчка.

Може да намери реализация в клиничните изпитвания, като завърши. Доколкото знам, плащат добре там. Също в лаборатория или в службите за трудова медицина. Има и по-леки специалности като физиотерапия.

След като има желание, нека да продължи да учи. Във всяка сфера има некадърни отличници, както и добри специалисти с 3.Осврн това, нали сме наясно, че 3 на семестрислен изпит не е като 3 в училище. Имсла съм професор, който пишеше 2за пет реда в малък текст от 3 въпроса, ако не му ги кажеш или пък по спорен въпрос, ако не кажеш мнението му. Имам колеги, много упорити, детето същото учи, амбициозно,  е, че на един изпит го късат 7пъти!!!.В случая не говоря за медицина, а за друга специалност, но просто да илюстрирам.

Благодаря на всички за отговорите.
Въпросът не беше дали да продължи, защото е скъпо, а дали има смисъл предвид ниските оценки.
Все пак решихме да продължи, дано му тръгне по-добре!

Bodlivez, имам дъщеря студентка. И като прочетох поста Ви за сина ви и ми се приплака, честно! Натиснали сте го, момчето се старае, харесва му, ама пак не стига...

За целия ми живот ми се е наложило да си покажа дипломата точно 2 пъти. Никой никога не се е интересувал какъв е успеха ми в университета.

Синът ви, учил в чужбина, адаптирал се и успял да си вземе изпитите, в първите 2 години, когато се налага да превключи на съвсем друг тип учене СЕ СПРАВЯ! Това е едно - университет, второ - МЕДИЦИНА - едно от най-тежките образования, които можете да си представите. Даже последния семестър няма поправки, значи свиква. На момчето явно му харесва. Наистина, като майка не мога да ви разбера. Давате старт на детето си, има огромен глад за специалисти, с напредването на годините ще се вземе в ръце и ще продължи. До 3 курс етежко във всеки университет. Ще се реализира, отличните студенти (обичайно) в потока се броят на пръстите на едната ръка.

Тези 2 изпита от третия семестър са от най лесните, предмети - Социална медицина (това даже не е медицинска дисциплина, преподавателите са икономисти) и Медицина на бедствените ситуазии, общо взето каквото и да отговарят студентите все е вярно. Но това е като затишие пред буря, защото макар дисциплините от четвъртия семестър да са по-общи,
 реално са много трудни, нищо общо с  изпитите от първите 3 семестъра - много четене и чисто зубрене, без тях няма да стане. Един пример с изпита по анатомия, който продължава цял ден. Включва тестова част със 120 въпроса на компютър (системата не позволява връщане и поправяне, ако някой се усети че е сгрешил) следват 60 изображения които трябва да се назоват и опишат, после изпит с 2 отворени въпроса, после устен с няколко бързи въпроса, някъде между всичко това има и практически в дисекционна зала с белязани органи и системи, които студентите трябва да назоват (нещо като демонстрация на наученото по мумиите по време на упражненията за  двете години в университета... Затова писах назад че трудното съвсем скоро предстои и ако  някой ще се отказва и сам ще се усети. С други думи до към края на 4-я семестър ще са разбрали че времето за свикване е минало преди няколко месеца и вече е доста трудно, а предстои и още по-трудно.

Патолозите са тези, които решават дали пациента има рак.
Често пъти това решение се взема спешно, докато пациентът е на операционната маса. Дава се тъкан на патолога и се решава дали се налага да се отстрани част от орган или целия.
Вярно е, че има глад за патолози, но е така, защото е трудно, искат се знания от всички медицински науки. Работата е напрегната, не дотам платена. На хирурзите им се носи славата колко са добри, но кой се сеща за патолога, гледал биопсиите?
Правенето на аутопсия не е толкова често в дейността им.

Оценките не са най-важният критерий, много отличници се провалят в практиката, в медицината са нужни много комплексни качества като хладнокръвие, хуманност, прецизност, издържливост, логическо мислене, а не механично запаметяване на теория, още повече, че първите две години се учат общи дисциплини. За мен по-сериозния проблем в МУ е безотговорното отношение към учебния процес от страна на голяма част от преподавателите. Гледат си частните ангажименти и студентите ги претупват, няма мисъл за приемственост, не ги възпитават в грижа за пациента и неговото спасяване, а се фокусират върху личните си интереси. Не знам как е по време на специализацията, но практическата подготовка в университета е доста посредствена. На фона на това оценките на изпитите са последна грижа, те са само средство за отсяване на тези, които нямат умствения капацитет да запаметяват целия този огромен обем от информация.

Да не се отказва! Първите сесии са най-трудните. След това се научават как да учат и какво точно се изисква от тях.

Никой лекар не използва абсолютно всички знания, които е придобил в университета. Всъщоност използва само тези, които са му нужни в конкретната практическа дейност. А те се придобиват и с опита.

След като е минал няколко семестъра няма нужда да се отказва. Когато започне клиниката ще си проличи какво желание има. Да започне работа в болница, за да се сблъска с реална обстановка и може да му подейства доста добре. Момчетата малко по-трудно се справят първите години,но са по-стабилни психически и това им помага после в професията.