Медицина завършена с ниска диплома

Аз като друг потребител, по-назад  искам да попитам как така го записахте като чуждестранен студент? С двойно граждянство ли е, завършил е средно в чужбина ли? Макар, че и така да е, не би трябвало това да му е попречило да участва в изпитите на КСК. Питам, защото на чуждестранните  студенти се преподава на английски и може това да го затруднява.
Преди 3 семестъра, когато е започнал в МУ Варна, годишната такса за чуждестранните е била същата - 8000 евро и би трябвало да сте я обмислили тогава. И платената форма за българи не е помръдвала от 2022 г. все е 12 000 лв на година. Вече сте го притиснали тогава, и щом му харесва, мисля че не е редно сега да обръщате нещата така, че и изтъквайки като причина ниските му оценки и финансовата част.  Като големи хора, родителите би трябвало да сте предвидили и такава възможност - да не се справя добре. Вече е започнал и иска да продължи, а вие с недоволството си и притискайки го да се откаже, не му помагат хич, лишавате го от нужното спокойствие за да учи. Малко като концерт пожелание, това не е някой 3 месечен курс докато е ученик, за който родители да решават ще го бъде, или не е за него. Вие сте натиснали да учи медицина, но сега и той го иска и вече не е дете, мислете и за това. Дайте му възможност без натиск. Нека минат и по-трудните изпити в 4-ти семестър -  
физиология, анатомия, биохимия. Ако все още има желание, нека да продължи.

ПП Сравненията по назад с девойката, нежелаеща да продължи в специалността, нямат общо с този казус. Тя беше влязла в държавна поръчка, след солидна подготовка, освен желанието на родителите и, сама го е искала, макар и не със сърцето си а  повече с разума си. При нея беше настъпило отвращение след като започват упражненията в болница. По описаната от нея ситуация личеше че тя изпитва аабсолютно нежелание да общува с пациенти, дори имаше неприязън, не искаше да ги слуша, да ги докосва, не понасяше да и мирише на болница. Затова посочихме  варианти за работа извън досег с пациенти. В случая, младежът още не е стъпвал на упражнение в болница - във Варна това става в 5-ти семестър, а младежът сега завършва 3-ти.

Това е много важна особеност. Предполагам сте прекарали в чужбина няколко години, децата/юношите се озовават в нова ситуация, трудна. При връщането в Бг, са със статут на чуждестранна диплома за средно образование. И затова родителите плащат за университета в България.
Ако е това, което ви измъчва и подсъзнателно искате "да оправите нещата", няма смисъл да се измъчвате. Като родител, както и да постъпиш, все ще сбъркаш, казват.
Просто изяснете това със сина ви и го оставете да избере той какво иска в живота.
На друго място казвате, че той "не може да мисли дългосрочно". И вие не сте успели да мислите дългосрочно, щом за 6 години нещата се развиват не по плана ви.
Никой не може да мисли дългосрочно.. Вече животът е такъв, променя се много бързо, дори за 5 години това, какво искаме, може да се завърти на 180°.
Но не би трябвало да живеете живота на сина ви, да вземате вие решенията, после да ги оправяте, и после отново да решавате.

На него какво оставяте да прави?

Познавам ЛЛ който даже не беше завършил, а имаше пациенти от няколко години, и ходеше отвреме-навреме да взима някакви изпити докато накрая се дипломира. Това не му пречеше на работата.
Въпроса е студента наистина да иска да учи това, а не просто някакво висше.

Аз мисля, че трябва да продължи щом наистина го иска. Това колко изкарва на изпита може да се дължи не само на мързел, но и на други неща като това, че учи всичко на английски, проблеми с концентрацията и паметта, може да се притеснява много по време на изпита и това да води до ниски резултати. Обърнете внимание на тези неща,вие си го познавате и знаете какви ги върши през семестрите.

Знам, че звучи страшно да те лекува един ден човек, който едва си е взел изпитите, но не вярвам изобщо да не знае за какво иде реч.

Има голямо значение, че в гимназията е учил в чужбина и на чужд език. Не му е лесно. Всъщност, това е много съществена подробност.

Темите на девойката ги дадох в отговор на молба на друга съфорумничка по-назад в темата. Тя написа, че отговорите могат да бъдат полезни на майката - за това, какво друго може да работи човек, завършил медицина.

Иначе, конкретно по тази тема - и аз мисля, че е по-добре да оставите младежа да завърши, щом иска. Мотивирайте го да учи повече, да получава по-добри оценки. Ако му е трудно в чисто езиков аспект, може би е добре да задълбочи познанията си по-английски, особено ако в средното образование не му е преподавано на английски, а му е бил допълнителен език.

Медицината се учи най-вече в практиката. Ако има желание - ще успее. Да имаш желание и по-нисък успех е по-добър вариант, отколкото да получаваш високи оценки, а да нямаш желание да завършиш и да работиш в тази сфера. Оценките могат да бъдат подобрени с повече усилия от негова страна. Ако младежът не е гнуслив, ако не го плашат болничната среда и пациентите - нека да продължи.

С финансовия аспект проблемът е по-сложен, но дали не би могъл да работи почасово, когато има възможност, или през ваканциите, за да има някакъв доход и да си покрива някои разходи?

Когато имаш време, може да работиш за баща си, чужд човек няма да наеме работник, който ще ходи когато си поиска.

Знам случай на студентка по медицина, която работеше като рецепционистка в хотел през лятото. Познавам и студенти, които изпълняват доставки на храна по домовете или работят като сервитьори, когато са свободни, работят на паркинги и т. н. Болниците наемат и санитари. Има възможности.

Синът Ви е едва 3-ти семестър студент. Пред него остават много повече семестри учене. Очевидно му е било трудно в началото, още повече, че се връща от чужбина. Възможно е в следващите години успехът му да се повиши и след време да стане наистина добър в професията. За лекари не знам, но съм виждала в музея на Елин Пелин свидетелство за завършен клас, където има четворка по български език, а за Чудомир съм чувала, че е имал двойки по всичко, с изключение на рисуване. Оценките не са винаги мерило за знания, още по-малко за талант.

Абе то има възможност за почасова работа, но доколко си струва заради малко джобни пари, особено в неговато положение с ниските оценки да рискува съвсем да паднат. На фона на 8 000 евро годишна такса, едва ли на родителите ше са им проблем 200-300 лв джобни ...
Върнах се и видях отговор на това което питам в горното мнение как така е записан като чуждестранен студент. Или не съм го видяла първия път, или мнението е редактирано, през мобилната версия не мога да разбера. Както и да е, но това доста променя нещата за студента, особено ако средното го е учил на различен от английския език. Чуждите групи за упражнения са съставени от една преобладаваща националност - само немци, само индийски индийци, английски индийци, араби, турци, само гърци и т.н. и са повече капсуловани като са от една и съща националност, тук-там има някой за цвят с различна от преобладаващата за групата националност...  В този смисъл младежът дали е успял да си намери среда? Ако не е, ще му е трудно, защото понякога се дават екипни задачи, трябва да има комуникация с колегите от групата си. Домашния натиск сигурно също го мъчи. Дайте му време да свикне. Времето е пари да, особено с тези огромни такси, но вие сте го насадили в тази ситуация, така че сега му помогнете, като не го притискате толкова скоро след началото.
Впрочем не опитахте ли първо да кандидатства с българи? В българските групи има дори украинци минали успешно през  БГ КСК за МУ.  В групата на сина ми има македонец (не се вписва много, общува предимно с други македонци)

Първите 3 семестъра се учат общи работи, които после изобщо няма да му трябват, така че все едно какви са му оценките от тях. Същината идва в 4 курс, тогава влизат в клиники, дотогава е обща подготовка на доста отвлечени теми. След 20-30 г практика не вярвам някой да ги помни, ерго- да са му затрябвали в ежедневната работа.
Има успешно реализирали се и тук, и в чужбина с невисоки дипломи. Едно число не е критерий за нищо.

Ако наистина има страст в това, което прави ще се реализира и с ниска диплома - навсякъде има глад за кадри, особено за лекари при все, че всеки завършил бяга в чужбина.

П.С.
Доказано е, че тройкаджиите са по-амбициозни от отличниците защото въпреки ниските си оценки не се отказват. Или както имаше един виц:
"За 20тата годишнина от завършването ни ще се събираме на яхтата на Иванчо-тройкаджията".
Не подценявайте децата с нисък успех, те също се борят за своето място под слънцето и понякога дори изпреварват отличниците.

Амбициозни са тройкаджиите ама друг път. Мързеливци та дрънкат. Ако толкова мечтае да стане лекар, защо не седне да научи биология и химия от училище, да се яви на кандидатстудентски изпити и да се прехвърли държавна поръчка?

Ако не те беше домързяло да прочетеш всички постове, щеше да знаеш защо не може да кандидатства за държавна поръчка.
Ако ще мятаме обвинения в мързел...

Това е абсурдно. Без диплома не може да сключи договор с НЗОК. Вероятно е вземал специалност.