В училището на детето ми има бежанци

Да оставим настрани колко „елитно“ е елитното училище, но това, че си си вкарал детето в елитно училище не те прави част от елита.

Иначе пързалката е тъпа, да. Проучване или подстрекателство, целящо да уличи бг-мамите като върли националистки, расистки и прочие -истки? Най-вероятно и двете.

Аз не говоря за децата, естествено че трябва някъде да учат. Според мен училища и работодатели получават някой бонус ако вземат украинци. А може и просто да гонят бройка или ги задължават да приемат. Работодателите сигурно получават някакви облекчения, но на някои места просто няма и кой да работи.
 Тука не става въпрос да научи китайски, близки са езиците. 2 думи не знае, на мен не ми пречи де, просто споменавам. Аз съм свикнала с хора от цял свят да работя.
 Та, искам да кажа че не ми се струва измислена тема.

Тези деца имат право на образование и ако директорите не са длъжни, тогава да ги задължат да приемат емигранти и да ги интегрират.

В България образованието е задължително до 16г.възраст.
Естествено,че училищата ще приемат и деца на бежанци.

Напълно подкрепям това мнение.

Авторке, моля сподели какво те притеснява? За момента няма нищо притеснително, какво те тревожи?  (Унгарците имат една приказка: "Превързвай си главата тогава, когато те заболи"  - сиреч не предварително.

Децата понякога не се разбират и със сънародничетата им, да не говорим за родителите с други родители, макар че второто няма никакво значение.
Аз съм била в ситуация, в която постоянно в класа влизаха деца, незнаещи (или недобре говорещи) единия от езиците, на които се преподаваше. Наваксваха. Всички бяхме щастливи.

И не на последно място: Не настройвайте децата си! Да не дава Господ те да са на мястото на чужденчетата!

П.п. Хубав шанс да научиш неща за чуждите култури от източника! Аз бих се радвала, ако това се случи на моите деца.Светът става все по-глобален, работим в международни фирми, всеки такъв опит може само да ни обогати. Хората са си хора с техните ценности, независимо от коя държава са.

Казвам го съвсем добронамерено.

Децата ми са учили в начален курс в мулти- култи среда с множество родители, които не знаят бъкел български. Също така с деца с физически недъзи или по- различни, но много умни и сърдечни. Това им е дало една добра основа на познание и приемственост.
Та се налага петокласничката ми да се изправи пред училищен съвет срещу класната си, че тормози дете с дефицит. Не беше за смях, тъжна си беше гледката.

Не ставайте жертви на собственото си тесногръдие.

В какъв клас предлагаш да ги сложат?

В нормален клас най-бързо ще задобреят с българския. Това е правилното според мен.
В САЩ съм и почти всяка учебна година пристигат в класовете деца, които не говорят дори никакъв английски.
В нормални класове са. Научават английския максимум за 2-3 месеца, защото са сред други английско говорящи деца. Едно от училищата направи грешката да отдели новопристигнали испаноговорящи в отделен клас. Този клас завърши училище и си говорят само на испански. Така и не научиха английски.
Добре е, че са в нормален клас. Ще научат български по-бързо и е по-вероятно да се интегрират.
Моето впечатление е, че много хора не го разбират, но интеграцията е хубаво нещо. Сегрегацията не е.

Говориш, като напръскана с кемптрейлс или.както там се казва. Общуването с тези деца може да ги обогати, а не да ги ощети.
Навремето имах съученечка от Ирак. Никакви проблеми не съм имала, нито тогава, нито след завършване на училище 
Миналата година в класа на сина ми имаше украинче. Не съм чувала някое дете да е имало проблем с него. За сметка на това всички деца имаха проблем с агресивно българче.

Когато дъщеря ни беше в предучилищна група в училище дойде дете, което беше от семейство на бежанци. То не можеше да говори на български, а дъщеря ни беше единствената, която учеше английски и тя му превеждаше в началото, докато то започне малко по малко да се интегрира и научи езика.
Точно в малко по - добрите училища се предполага децата да са по - добре възпитани и да подходят позитивно, а не с агресия към разлипните от тях. Да са по толерантни и да приобщят.
Аз обаче друго не мога да разбера. Какво общо имате вие с родителите им? С родителите на дъщеря ни в училище не се познавам изобщо. До 4 клас познавах някои майки (2-3), защото децата ни бяха в градината заедно. В 5 клас дъщеря ни смени училището и вече не познавам никой. Нямам и никакво желание да ги познавам. Родителите на малкото ни дете в градината също не познавам.

Ами освен родителки комитет и родителски срещи при нас има и някои училищни и традиционни празници в които някои взимат участие. Също ако децата се срещат след училище в нечий дом да играят, за проекти или за учене е добре да се знаят родителите.
Също ако има проблеми с дете в класа и знаеш родителите е по-лесно да прецениш сериозността на проблема.

С афганистанчетата не знам как е положението, но украинчетата имат възможност да учат онлайн в украинските си училища. За мене в една реална ситуация щяха да си завършат формално 7 клас в Украйна, през това време да понаучат български и след това да започнат 8 клас в българско училище, когато ще имат достатъчно време да научат езика за матурите в 10 и 12 клас.

А в това време как точно да го научат българския, ако общуват предимно с украинските си съученици и учители онлайн? А сега, като ходят в българско училище, хем си усвояват материала, хем научават българския, хем не им окапват очите пред екрана.

Пак казвам, виждала съм украинци и руснаци, които НЕ искат да говорят български, но такива, които не могат - никога. При украинки ходя на маникюр, фризьор, възрастни жени започнаха да плямпат на български за няколко месеца, какво остава за деца, които са в пъти по възприемчиви. Вкарвате си някакви много странни филми в главата. Ако бяхте от Варна, въобще нямаше и да се впечатлите.

Тцъ. За да влязат в осми клас тук трябва да минат през класирането на РУО, а то е на база НВО. Или ги записват там, където има останали места. И къде остават места?
Понеже съм в системата на средното образование - миналата година в нашия град деца, идващи от Украйна и завършили тук 7 клас си влязоха по класиране където им стигнаха силите. И резултатите на някои бяха съпоставими със средните за страната резултати. И това само след година в българско училище в седми клас и без предварителни знания по езика. Тези, които вече две години са в образователната ни система ще имат по-високи резултати тази година, защото все още не държат на образованието, възпитани са и са по-ученолюбиви от средностатистическите българчета.
По-малките учат по-лесно и бързо езика, за два-три месеца натрупват достатъчно, за да проговорят и да се включват пълноценно в учебния процес. Родителите по-трудно и бавно усвояват български, въпреки че някои работят в българска среда. Моя позната украинка наскоро ми сподели, че на работа й се подигравали, когато говори грешно или смесва български и руски. Това я кара да се затваря в себе си и да се притеснява да говори на български. С мен предпочита да говори на руски, защото така може да общува пълноценно и свободно, само от време на време смесва български и руски или казва нещо на български. За да преодолее възрастен човек езиковата бариера, то трябва да общува с толерантни и подкрепящи възрастни. Като е цял ден на работа и не е в такава среда, вечер нормално у дома с детето общува на майчин език, къде да усвои бързо чуждия език на ниво?

Правят проекти редовно. И в нас правят. Не ми е нужно да познавам родителите. Само обясних къде да докарат децата.