Как да стимулирам родителите си да се движат повече и да спортуват, за да бъдат здрави по-дълго?

Връзките възрастни с внуци трябва да са много активни, но да натоварва човек възрастни хора да тичат подир активни малки деца може най-много да опорочи тези връзки. Възрастните ще стигнат границите си на активност и време, ще сложат децата пред тв или ще започнат да им се карат ... Никога не съм позлвала родителите ни за дететегледачи , но заедно на ваканция - да

С две ръце гласувам за ходеща (не бягаща) пътечка и аз. Има доста компактни модели, някои се сгъват и можеш да ги складираш под диван или легло. Дори веднъж седмично да я ползват да походят малко, пак е нещо. С баща ми това се оказа добра стратегия, иначе е все с колата и пеша не ходи почти никъде.

Говори им, че дори едни 10 минути ходене доказано са много полезни и имат моментален положителен ефект над всички системи в организма. Няколко пъти по 10 минути на ден докато зяпат телевизора и се натрупват. Даже не трябва да се преобличат и вземат душ след това. Може и директно след ядене на пълен стомах дори, особено след вечеря е много полезно.

Друг вариант е да си вземат кученце, но само ако смяташ, че ще се грижат качествено и наистина ще излизат да го разхождат. 

Моя близка на 60+ се записа на народни танци наскоро и много се кефи. Повечето са на сходна възраст и са си компания, ходят си на екскурзии с групата. Има планинарски групи за пенсионери също. За по-общителни хора е добър вариант.

Не съм съгласна, че здравето ни е изцяло личен избор и въпрос. Като грохнем, пешкирът го обира здравната система, за която плащаме всички, и най-вече най-близките ни хора — и финансово, и битово, и емоционално. Ясно е, че вечен живот и здраве няма, но имаме морален дълг да се поддържаме поне в прилично здраве максимално дълго, доколкото зависи от нас, разбира се. И също така смятам, че можем и трябва да си влияем един на друг да правим по-здравословни избори, или поне да не насърчаваме лошите такива. Средата е много важна.

Те ако са работили са си платили .

Доста е отблъскващо е да караш родителите си да спортуват, за да ти гледат детето. Детето е твое задължение. Родителите ти са заслужили да правят каквото си искат. Навлизането в личното пространство е проява на неуважение и простотия.

Внуците са задължение на родителите си. Нека имат добър контакт с баба и дядо, нека общуват, но гледането си е за родителите.
Бабата и дядото е добре да се поддържат, за да не легнат и те на ръцете на децата си, заедно с внуците.

Живеете ли много много далече от родителите си? В чужбина? Или друго тяхно дете да е много далече?
Понякога това предизвиква при възрастни родители неволно тъга и апатия, затвореност, нежелание за каквото и да е, и оттам заседналост, отпуснатост, дори да нямат физически проблеми.
А ако имат такива, физически, трябва да се имат предвид. Не може човек с проблеми в колената например, да му обясняваш колко е полезно да се движи.
Това за внучето е некоректно казано и мислено..

Въобще досега следвали ли са някакви твои съвети?

Е вие я нападнахте веднага, че иска да си гледат здравето, за да и гледат детето. Може просто да иска да се погрижат за здравето си, понеже зележаването в по-напреднала възраст има сериозни последствия. Родители са и все пак. И аз много се ядосвам на баща ми, че доста се залежава и стои на лаптопа нон стоп.
А да ви дам един пример защо е важно да мисли и да са във форма, когато гледат детето. Тъщата ми води много нездравословен начин на живот. В момента се качва до четвърти етаж с поне една почивка (понеже при тях ползва асансьор, а ние нямаме). Обаче иска да прекарва време с внука си, но ако го оставим (много рядко, понеже живеем на 2000 км) го боцва пред телевизора или му пуска клипчета на телефона, защото много бягал и не можела след него. Ако не го заведем обаче, се сърди.

Според теб хората с двигателни проблеми, например, не трябва да припарват до внуци?

ConstructiveDestruction, заведете го на гости, като и вие сте там, а не тя да го гледа, щом не се справя жената. Тя иска да прекара време с него, но едва ли е казала, че иска да го обгрижва и да го извежда в парка.

Според мен да се залежиш с години и единственото движение да ти е до спирката на автобуса, не са двигателни проблеми. Особено когато си в такова състояние преди 60 години.

И според мен, ако съм искал да кажа, че хората с двигателни проблеми не трябва да припарват до внуци, съвсем спокойно съм можел да го кажа.


А иначе цитирам бабата: "Е той само вие като сте тук ли може да е при баба си?" - Тя се сърди, че не го оставяме там, а е там само, когато и ние сме там.

Възрастните хора приказват, изразяват емоции ... в основата на всичко са те и тяхното остаряване и необходимостта им от внимание и компания и за някакво участие и значение . Не разбирам как можеш да бъркаш бекграунда на подобни изказвания.
По мое мнение в случая не тя не си дава труда да направи нещо, а ти не си даваш труда да разбереш човека отсреща.
Моите свекъри са така . И свекър ми не иска много да се движи. Никога не сме им оставяли децата сами , защото е ясно какво ще стане. Известно време мъжа ми им даваше разни съвети, но с времето аз се убеждавам, че те са си щастливи и си харесват живота така и че те самите се чувстват добре така. Това е техен избор. И ние не оставяме децата с тях, но забелязахме, че когато отидем с кола и ги заведем на кратка разходка на интересно място около софия, ако им вземем билет с нас на представление, концерт, музей ... ако ги поканим на пицария или нещо такова те идват и са доволни и никой не се преуморява. На мен малко ми е проблем желаието на свекървата да гостоприемничи с големи вечери ... а двамата не могат почти нищо вече и ми е много съвестно - да откажа и да им натреса работата . Т.е. не знам кое е по-добре. Така че на ротационен принцип. Когато можем отказваме и каним ние на заведение , но на семейни празници приемаме и се опитваме малко да помогнем.

Според мен разбирайте възрастните хора, не се опитвайте да ги накарате да правят каквото на вас ви хрумне.

Жената е на 55 години, не може още да се говори при нея за такива проблеми. Физически не си обръща внимание (по-скоро и липсва волята и навика), ама когнитивно е топ форма (като изключим, че се сърди за доста неща).

Виждам хора на 25 години с такива проблеми. Както виждам и 90-годишни баби да се движат, да пазаруват сами, да си чистят и готвят че и в градинката малко да си работят. Адски е трудно да променяш навици на човек, който не иска да се промени, но понкога става с малки крачки (буквално).

Защо да не може ?