Аз не си спомням какво ставаше накрая. Понеже после четох поредицата за Търговската къща в Хонг Конг и ми се размиват нещата. Джеймс Клавел е бил замислил още книги от Азиатската поредица, но за съжаление те успява да ги осъществи. Това е голяма загуба за литературата 😞
- Публикувана: 27 фев. 2024, 15:11 ч.
- Последно мнение: 26 апр. 2024, 10:29 ч.
Shogun / Шогун
Изгледах няколко епизода, много са се постарали да имитират стария сериал, само са добавили няколко архаични израза и естествено ефектите са повече😁Очаквах да не ми хареса като се има предвид какви продукции се правят напоследък и бях приятно изненадана че засега всичко е тип-топ. Щях да го извъртя целия наведнъж, но ММ реши че нощем трябвало да се спи 🙄То май и не са излезли още всички епизоди докрай и пак ще трябва да се чака, ама нямах търпение вече да го почна. Верно ли стария беше само 5 епизода, за един месец сме научили японски 🤣
Този "Шогун" си го бива и какво означава копирали стария не разбрах, все пак по една книга са правени😊
Гледала съм стария "Шогун" като дете и спомени много ясни хич нямам, та днес се върнах да гледам края на стария сериял и определено много повече ми допада новия. Не знам от атмосферата на 80-те години ли е или самата последна серия не ми дооадана или Чембарлейн ми е твърде с надменно излъчване, но хич не е по вкуса ми. Този новият"Шогун" ми е красив, Туранага е великолепен, Анджинсан ми е земен, а японците с непроницаемите си лица започнах да разчитам. Може би с годините разбирам филма, историята, Япония и колко много сме различни. И мъдростта на японците отвреме на време ме озадачава и едновреммено възхищава. Но филмът е добър, новият, даже много.
Сравняват го с "Игра на тронов", но това са несравними вселени и Шогун е в пъти по-добър. Троновете ги харесвах, но не съм имала желание да гледам епизод оново, просто заради историята в него. Троновете са интересни за момента, докато свърши сериалът, заради неочакваното-просто добро убиване на време. Но "Шогун" - 2024 е филм за гледане отново и отново
Гледала съм стария "Шогун" като дете и спомени много ясни хич нямам, та днес се върнах да гледам края на стария сериял и определено много повече ми допада новия. Не знам от атмосферата на 80-те години ли е или самата последна серия не ми дооадана или Чембарлейн ми е твърде с надменно излъчване, но хич не е по вкуса ми. Този новият"Шогун" ми е красив, Туранага е великолепен, Анджинсан ми е земен, а японците с непроницаемите си лица започнах да разчитам. Може би с годините разбирам филма, историята, Япония и колко много сме различни. И мъдростта на японците отвреме на време ме озадачава и едновреммено възхищава. Но филмът е добър, новият, даже много.
Сравняват го с "Игра на тронов", но това са несравними вселени и Шогун е в пъти по-добър. Троновете ги харесвах, но не съм имала желание да гледам епизод оново, просто заради историята в него. Троновете са интересни за момента, докато свърши сериалът, заради неочакваното-просто добро убиване на време. Но "Шогун" - 2024 е филм за гледане отново и отново
Аз сравнявам сегашния сериал не с предишния, а с книгата. И определено има доста разлики. Сцената между двамата братя не е представена както трябва и се губи целият смисъл. Отделно, каква е това чужда армия да ти влезе в провинцията, да те обгради и да не можеш да мръднеш? Нали са имали разузнавателни постове.
Чуждата армия беше поканена така да се каже, очаквана. Но явно предателството не беше очаквано на 100% от Торанага(за 7 серия става дума)
Отношенията между двамата братя(гледах с превод и така го разбрах) не са прекрасни, но е имало шанс за обединяване. А сцената на мен ми показа арогантността и липсата на дипломация на глуповат новоизлюпен регент, и от друга страна търпението, висшата форма на интелигентен и дипломатичен управник. Синът пък е младо, неопитно петле-"как тези неходили на война най-много искат да отидат". Нереагирало когато трябва, с желание да покаже себе си. Сцените си бяха изключително красноречиви. Но трябва да се гледа, всяка тяхна, на японците мимика на неподвижните им уж лица😊
Денси, Троновете са различни и несравними с Шогун, но вторият има какво да каже като мъдрост, разбирания и характери на един друг безкрсйно различен народ. В Троновете всичко е през призмата на западния свят, дори и приказната част, няма какво да дадът като познание, мъдрост. Интересни, може би много добри някои човешки многопластови образи и толкоз докато свърши филма. Това виждам аз, но магията изчезна, а вие все още сте под въздействието и😉. Нали нямате нищо против да изкажа мнението си, мисля че не съм засегнала много любовта ви към Троновете.
Отношенията между двамата братя(гледах с превод и така го разбрах) не са прекрасни, но е имало шанс за обединяване. А сцената на мен ми показа арогантността и липсата на дипломация на глуповат новоизлюпен регент, и от друга страна търпението, висшата форма на интелигентен и дипломатичен управник. Синът пък е младо, неопитно петле-"как тези неходили на война най-много искат да отидат". Нереагирало когато трябва, с желание да покаже себе си. Сцените си бяха изключително красноречиви. Но трябва да се гледа, всяка тяхна, на японците мимика на неподвижните им уж лица😊
Денси, Троновете са различни и несравними с Шогун, но вторият има какво да каже като мъдрост, разбирания и характери на един друг безкрсйно различен народ. В Троновете всичко е през призмата на западния свят, дори и приказната част, няма какво да дадът като познание, мъдрост. Интересни, може би много добри някои човешки многопластови образи и толкоз докато свърши филма. Това виждам аз, но магията изчезна, а вие все още сте под въздействието и😉. Нали нямате нищо против да изкажа мнението си, мисля че не съм засегнала много любовта ви към Троновете.
Неуместно е да се сравнява Шогун с фентъзи. Страстен почитател съм на хубавото фентъзи, каквото е Песен за огън и лед. Шогун е романизирана история на исторически период и въпреки че не е точно исторически роман, е основана на исторически събития и личности. Среща на две много различни култури, които взаимодействат без да доминират в случая. Контрастът ,вместо с унищожение както става по принцип, е заменен с респект от двете страни, колкото и неравностойни да са в ситуацията.
Не съм чела книгата, а от стария филм , освен Чембърлейн не си спомням много. В този новия сериал, доста е подчертана женската роля, не само с Марико, където има много силно присъствие , но и всяка от останалите роли е много задълбочена и определяща.Не са повърхностни героини, а всяка има предостория и задълбочен мироглед.
Не съм чела книгата, а от стария филм , освен Чембърлейн не си спомням много. В този новия сериал, доста е подчертана женската роля, не само с Марико, където има много силно присъствие , но и всяка от останалите роли е много задълбочена и определяща.Не са повърхностни героини, а всяка има предостория и задълбочен мироглед.
Новия Анджин не е така харизматичен.
Именно. И малко бавно загряващ
А то основната идея на романа, върху която е изградено всичко, е че Анджин е изключително адаптивен, бързо схващащ и учещ се, което е нетипично за европейците и изненадва и врагове, и приятели. Този може да е по-реалистичен, но нали не това е идеята? А и щом прототипът е оцелял и се е справил, може би наистина е бил такъв.