Със съпруга ми нещата не вървят

  • 8 023
  • 91
  •   1
Отговори
# 45
  • Мнения: 20
Да напиша и аз, след като е негов апартаментът от преди брака, детето не е наследник при жив баща. Може и да няма брак, тогава пак не си съсобственик и детето не е наследник на жив човек. Ако съдът присъди да останете в този апартамент, ти ще трябва да му плащаш наем. А сигурна ли си, че той ще иска кротко и мирно да се изнесе?
На мен не ми се вижда добър вариант да се забъркваш още повече с този пияница и да му претендираш по съдебен ред за живеене в неговото жилище, защото той къде ще отиде? Опасявам се от насилие. Ако искаш да сте си съквартиранти, и както живеете в различни стаи, просто не се изнасяй на първо време, докато си стъпиш на краката.
Ако имате брак, го прекрати (заради опасността да станеш съдлъжник) и се оправяй, но умната, с план.

Вече имам план. Simple Smile И той не включва съжителство с него, но докато ни се наредят нещата (в работата ме повишиха), ще стискам още малко. Благодаря!

# 46
  • София
  • Мнения: 13 192
Дай, понеже сама го е избрала, сега да го търпи до гроб!
А дали и как ще намери друг, няма гаранция.
Пък с такъв като описания - по-добре сама и спокойна с детето.
На тази възраст децата се привързват към околните и точно толкова бързо ги забравят след това.

# 47
  • София
  • Мнения: 13 192
Тя и баба можеше да е мъжка, а Ботев можеше да носи каска.
Можело ли е, няма как да знаем и не е нуждно сега да се мисли назад, а напред.


Дали и доколко един родител е значителен за детето му зависи от самия него и от това, което прави.
Пиенето не е сред значимите за детето неща.
И не, децата не стават утайки при липса на баща. Някои не успяват да се справят с живота, точно заради назадничавото мислене на готови да търпят всичко майки и заради бащи, които не заслужават дори името им да знаят.
Какви ще станат децата зависи от много неща, но не от присъствието на някого или не, особено ако това присъствие повече вреди от отсъствието му.

# 48
  • INFJ
  • Мнения: 9 367
От един баща се очаква малко повече, не просто да си даде биологичният материал.
Той не желае да бъде баща, вместо да си гледа детето, ходи да се налива с аверчета. Защо авторката ти е виновна, че не е съгласна с това положение?

# 49
  • Варна
  • Мнения: 36 616
Значи, ако някое дете загуби баща си при катастрофа, болест или някакъв друг нещастен случай, то непременно ще стане утайка, защото онзи "околния" вече не е наоколо, така ли? По-грозно изказване скоро май не бях чела. Вие чувате ли се какви ги говорите?! Давате ли си сметка, че тук има жени, загубили мъжете си, на които им се налага да си гледат децата сами? Да не би да казвате, че тези деца са обречени да бъдат утайки?! Защото аз лично познавам такива жени и дори аз се засягам, а за тях направо не ми се мисли.

Или това, че аз съм направила грешката да хвана кофти мъж, родила съм дете и впоследствие съм решила, че бъдеще с този човек нямаме, инициирала съм раздяла и вместо да търся поредния "шаран" си гледам детето сама, та всичко това прави моето дете утайка?!

# 50
  • Мнения: 107
Мен лично ме заболя безумно много от 'Не очаквам рози, свещи и глупости'. Авторке, следващия път не се примирявай с нищо по-малко от рози, свещи и всякакви глупости, които засвидетелстват вниманието на човека до теб.
Българката има едно мислене, че ако нищо не иска, мъжът ще я обича и цени. Глупости! Искай му, накарай го да се потруди!

# 51
  • София
  • Мнения: 13 192
Колкото повече влага човек в теб, толкова повече те цени. Не е задължително вложението да има материално изражение.

# 52
  • Мнения: 754
Явно някакъв коментар е изтрит, но лично познавам хора, изградили име, големи професионалисти, които са нямали щастието да имат свестни родители. Човек, докато вярва, че не е обречен, не е обречен. Та ако ще не единият само, а и двамата му родители да не са били до него и да ги е нямало или да ги е имало фиктивно с безразличие или вреда. Тези, които са по сами имат други печалби, не може така да се определят хората. Имат много също в други отношения, в които пък по-големите семейства нямат. Никое дете не е обречено. Обречено е, ако го вярва и не иска да се погрижи и да поеме отговорността за себе си, когато порасне.

# 53
  • Мнения: 9 663
Всичко е казано вече. Аз искам само да повторя (за други, които четат темата и са в такова положение) - 2-3 бири НЕ е нормално, 2 ракийки за вечеря НЕ е нормално. Този масов битов алкохолизъм НЕ е нормално. Нормално е чаша вино от време на време, нормално е да пийнеш коктейл лятото на бар на плажа...
ВСЕКИ ден и ВСЯКА вечер алкохол - не е нормално и точка. Това е алкохолизъм. И винаги води до тъпи, обтегнати и разрушени семейни отношения.

И не е нормално да се приема за нормално липсата на внимание - дали ще е роза, свещ, закуска в леглото, шоколадче, диаманти или просто отваряне на вратата на колата... зависи от възможностите на мъжа... но жестовете трябва да ги има! Една жена не трябва да живее живот без жестове към нея!

# 54
  • Мнения: 40 977
"Алкохолизмът е болест, при която човек се намира в състояние на физическа и психическа зависимост от алкохола". Не е хубаво всеки ден да се пие, но все пак това не е алкохолизъм. Ако човек може да не пие произволно време  без никакви прояви на абстиненция и дискомфорт,  той не е алкохолик. Едната бира или чашата с вино на вечеря не са алкохолизъм. Стига да не стават навик, без който пиещият не може. Ако бирите и чашите са повече имаме злоупотреба с алкохол, но това пак не е алкохолизъм.

# 55
  • Мнения: 9 663
То това е вечното оправдание на всеки алкохолик - "Мога да спра, когато си поискам, но не искам"...  Да бе, да!

# 56
  • София
  • Мнения: 13 192
Ако е всеки ден, вече Е алкохолизъм.Защото явно замества нещо в живота, след като човек ежедневно и умишлено го вкарва в тялото си. Заблуда е, че човек, който пие всеки ден, може да контролира пиенето си. Евентуално само количеството, но пробвай да пиеш всеки ден за дълъг период (5-6 месеца) и после пробвай да спреш. Ще установиш, че отдавна ти е станало навик.

# 57
  • Мнения: 40 977
Какво като е навик? Ми французи с години пият чаша вино в храната. И не заради алкохола, а заради вкуса и усещането. Но не са алкохолици.

# 58
  • Paris, France
  • Мнения: 14 032
Какво като е навик? Ми французи с години пият чаша вино в храната. И не заради алкохола, а заради вкуса и усещането. Но не са алкохолици.

Така е, но чашка вино в храната или чашка вино с храната не е равносилно на "2-3 бири не му стигат". Въпросните французи спокойно изкарват по 2, 3 или 12 дена без да вкусят алкохол, не им липсва и могат и без него. Чашките, които си наливат съдържат нещо като 50 до 100 мл вино, което е под 12% алкохол. Някои пийват и порто, коняци, ром, аперитиви, мастика, но не всеки ден и не на всяко хранене. Тук половина бира (халба) съответства на 250мл. В Белгия е 500мл. Четвърт се поръчва ако искате 250мл, пинт в Англия. Не знаем какъв % съдържа бирата, която пие, но бутилка бира беше 500мл по спомени.

Такова количество течност натоварва и бъбреците. 

Наливаме си по 50мл винце 4 или 5 пъти седмично понякога сега, като минахме 50г. Пак не е всеки ден, никога на обяд, никога в работно време (извън парти или нещо служебно).

Човекът си е битов алкохолик.

# 59
  • Мнения: 12 797
Пия вечер половин безалкохолна бира. Навик. Алкохоличка ли съм?
Понякога съвсем нереални неща се твърдят.

Общи условия

Активация на акаунт