Другият родител трудно може да отчуждава, дори на теория. Ако нещо успее е временно и се обръща срещу него. Затова казвах, че дори осиновените деца търсят биологичните си родители, дори да се знае, че са били кретени, а и най-малкото са ги изоставили.
И, още по-тежко е за децата отсъстващата майка – дори да е присъствала безсърдечно, даже цяла тема пуснах преди години и още е активна (Невъзможните хора), за дете на майка психопат. Но и други личностови разстройства, дори особености на характера, могат да повредят завинаги детето, защото майчината любов е символ на оцеляването, всеки се ражда с нуждата да е безусловно обичан от майка си. А после одобряван от баща си, т.е. бащината фигура оценява, обича условно и дете с отсъстващ баща развива чувство за малоценност. Иначе моралният му компас може да се образува правилно и от други хора, затова не е правило децата без баща да са с девиантно поведение. Но трябва да имат други мъжки фигури в живота си – дядо, чичо, треньор, учител.
Баща ми е сирак, отгледала го е майка му и много от приятелите му са с поне един починал родител, пък и да не са представителна извадка, всички са изключително добри хора, някои и доста успешно реализирани.