Тема за ревността, излизанията и пътуванията

И аз като мъжа ти.

Не се ревнуваме, но аз мразя тийм билдинги, ресторанти, барове, пъбове, питиета и коктейли с колеги (или други). На много места може да иде и жената. ММ ме е водил по такива (преди децата).

Честно казано мисля, че колегите никой не ги спира, ами се извиняват с жените си за да не дойдат.

Харесват ми само уикендите по замъци, направени като хотели. Научава се история и е наистина красиво.

Аз имам приятелки/познати, които си излизат само с мъжете си. Имат си подходящи семейни приятели, с които ходят заедно на почивки, навсякъде.
Понякога се радват да се виждат и с нас, но предпочитат срещи през деня и винаги са съобразени с плановете на мъжете им. Не се притесняват да ми кажат, че в събота той ще ходи някъде и ние може да се разберем нещо. Когато мъжът й се обади, че вече се е освободил, срещата ни започва да приключва. Час-час и половина не са проблем, но ги виждам как започват да си гледат часовниците, да се чуват през 30 минути, не непременно с въпроса "още колко ще се бавиш? Кога ще се прибереш?", но се започва с въпроси за пазаруване, ядене, ходене на гости и на мене самата ми става безинтересно да присъствам и да слушам чужди разговори. 
Ако понякога предлагам кино, казват, че и мъжът им иска да гледа този филм и или го водят и него, или киното отпада, защото той е зает в деня, в който ние можем.
Аз си ги знам тези приятелки и се съобразявам с желанията им да се виждаме само в удобно за тях време. Други наши познати ги критикуват. Какво било това!!! - Ами било... Едни хора живеят така, други по друг начин.
Ако са подложени на тормоз, вече е друга приказката, но аз ги виждам, че те не са свикнали да изкарват време навън с други хора. Понякога дори не знаят за какво да говорят. Те са склонни да приказват предимно за нещата от дома, а на мене не ми е интересно за повече от 10 минутки да слушам детайли около деца, учители, мъже, навици и т.н.
Сега ще ме питате защо въобще сме приятелки. Ами защото сме приятелки. Едните са се задомили, другите не, но понякога и ние, и те имаме свободно време и се виждаме без конкретен повод.
Да разчитам, че ще са до мене във всеки един момент, би било глупаво от моя страна. Но това не пречи да се похилим за час-два в някой свободен слънчев ден.

На мен лично ми е грозно, когато сме били на някакво обучение или излизане с колегите, жените им почват на 30мин да им звънят и да ги прибират. Или пък някой да дойде с жена си и цялата вечер да му тропа с крак и да му брои чашките. Но определено си личи, когато някой мъж не излиза често и се раздава на макс 😂😂 Може скоро да не го пуснат пак....
Мъжа ми през месец е в командировка, никога не ми е пречело това и излиза сам почти всяка седмица. В общия случай се прибира до 12,но се е случвало и до по-късно. Никога не съм правила драми, дори и сега с бебето не ми пречи, че излиза.
Преди детето излизахме заедно когато се случеше да почиваме заедно, но през останалото време всеки си излизаше когато иска. Като цяло тези забрани не водят до нещо добро според мен. А и баща ми все казваше, че това което можеш да правиш през нощта, можеш да го правиш и през деня. Така че е безсмислено.

Най-добре е да не се гледа и съди чуждия семеен живот, ама на любопитството надделява.

Там е работата, че и да гледаме, нищо не виждаме и започваме да си съчиняваме.

Още от младите ми години, когато не бях семейна и се срещах със семейни приятелки ми беше безкрайно безинтересно да им слушам семейните радости и мъки. Всичко това придружено с доза високомерие и пълна незаинтересованост към моя активен тогава живот. Не продължи дълго нашето приятелство.

Наистина не мога да повярвам колко зрели хора се оправдават с ревнива половинка поради куп други причини. Никога не бих го направила, пък и не ми пука кой ме одумва. Наистина ли вярвате, че ще си загубите работата, ако изглеждате асоциални или просто заявите, че имате ангажимент? Всичко друго е висша форма на лицемерие.

Как ще се приеме оправданието зависи много от аудиторията, от начина на казване и от какво ли не. Най-често на всички е ясно, че е просто извинение, но обществено приемливо. И не е нужни да е баш "жената не ме пуска", нали?  Точно както като се видите с някого се поздравявате, питате се как сте и казвате, че се радвате да се видите, знаейки, че не е така.
И за неидване на мероприятия никой не е уволнен, но тази крайна степен не е единственият възможен негатив във фирмата и колектива. Например обикновено повишават тези, които са добре приети от колегите, които не са темерути и особняци...

Излизаме поотделно, но по-скоро като изключение. Мъжът ми ме е водил на тиймбилдинг, ходил е сам също, нормално е. Ние тиймбилдинг нямаме, но професионалния празник преди години го празнувахме много пищно и до късно. Приятно ми беше, няма простотии по тези събирания. В командировка по-често ходя аз за ден, два, случвало се е за седмица. На театър излизам с приятелки, а често и със сина си само, мъжът ми не обича. Двамата заедно обичаме много неща да правим и да се забавляваме. Но никога не е било проблем който иска, да излезе сам. Не се ограничаваме, но излизания та поотделно са по-скоро изключения. За 24г брак и около 9месеца връзка преди това не сме имали повод за ревност или недоверие.

Това, което е тъжно- с годините забавленията с повече хора нсмслявст, има едно свиване в черупките.

Не знам кой в какво вярва, но когато  смятате, за някого, че жената/мъжът  не ги пуска да отидат някъде е много по-верятно самите те да не искат и да ползват такова извинение.

Може да е и само за да избегнат "Ела де, само за малко, защо се цепиш от колектива, ама няма ли да размислиш, верно ли няма да дойдеш" и т.н.

Аз също съм чувала такива легенди за жени на колеги. Но честно казано, имайки предвид колко съм саможива и на колко досадни тиймбилдинги съм присъствала, с радост бих изшмекерувала, че съпругът не ме пуска, ако това ще ми позволи да избегна подобно събитие. Иначе никой не ме спира.
Отделно наистина има хора ( като майка ми например), която е на мнение, че тия тиймбилидинги са именно с цел да забършеш някой колега или колежка. Даже и примери има на успешно разведени след подобни мероприятия.

А - да - и още нещо. Много често на тези тиймбилдинги нещо в организацията или финансите издиша и се оказва, че има някои неудобства, които не на всеки биха се понравили. Масово примерно няма отделна стая за всеки в хотела. За мен едно такова нощуване с чужд за мен човек, па макар и колежка, е огромен дискомфорт, който трябва да изтърпя и компромис, който трябва да направя в името на сплотеността на екипа ( което също в повече случаи е мираж) - но това няма как да го обясня на някой шеф. Съответно, ако не ме задължават, бих си намерила извинение с половинката, както виждам, че не един и двама постъпват, връщайки се да чета отговорите по темата

Мисля, че който е решил да кръшне, ще го направи и посред бял ден и няма да чака нощувките по време на тиймбилдинга.

За тийм билдинг/ семинар бих се съгласила, но излизанки с колеги на чисто "приятелски места" в почивен ден, не. Както казаха преди потребители, цяла седмица съм с тях, а в почивните дни искам да отделя време, за мен, за хобитата си и за приятеля.
Нямам проблеми с излизания и не ми се налага да използвам "ревнива половинка" за извинение като няма такава.
Моят е поканен на тийбилдинг Юни месец, не му се ходи и ми заяви, че аз ако не присъствам, ще пропусне. Опитвам се да го убедя, че доброзорно трябва да отиде поне на първия тиймбилдинг за доброто впечатление.

Иначе с бивши колеги бяхме на някаква вила и единия колега не го пускат без жена му. Цяла вечер не продума дума и не стана от масата, защото жена му го гледаше цяла вечер. Оказа се, че имал лошо пиянство, обичал да се разсъблича и залитал по жени ( не, че бяхме кандидатки )

Така е. Но има и такива, които не са го планирали предварително. Имам позната двойка, която се събра (не точно след тиймбилдинг, но беше служебно пътуване). Споделят, че в работна среда не възприемали другия в друга насока. Атмосферата на безгрижие и отткъсване от реалността прави "чудеса"
Разбира се, не се случва на всички, но го има в почти всеки колектив.

Оф, тези тиймбилдинги са явно голяма досада за повечето от нас