Имахте ли такъв проблем с име на бебето?

Ами ние сме решили да е с буква, която не е на никого от родата и сме изключили 1/3 от азбуката  На мъжа ми не му се занимава много и затова аз си харесвам имена и му ги предлагам. Повечето не му допадат, но сме намерили 2-3 дето и на него да му харесват. Предвид, че аз съм ги предложила- значи и на мен ми харесват и така.
Струва ми се важно и за двамата да е приемливо, дори да не е най-любимото име на света. Не си струва да си проваляте взаимоотношенията за това. Ако аз на своя глава кръстя детето с име, което мъжът ми изрично е казал, че не харесва, много ще ми се обиди и това ще доведе до сериозна криза във взаимоотношенията ни. Не мисля, че си струва. Аз си обичам мъжа и е важно и той какво мисли. Детето е на двамата 
А що се отнася до останалите роднини- могат да имат каквито си щат претенции и да се цупят и 5 години ако щат- те губят.....    Детето в крайна сметка ще си е ваше.      и сигурно сте го направили, защото се обичате.

Дааа и аз мисля, че трябва да се опитате да стигнете до компромис. А иначе ако сте женени и детето не трябва да се припознава ще питат теб за името.

По време на двете ми бремености/ а те не бяха леки/ никой не се поинтересува как съм и имам ли нужда от нещо.Присмиваха ми се , че съм станала /как ли не ме наричаха/ дебелана,цоцолана,буре.....и накрая претенции за име.Айде стига, сега е мой ред.С  извинение аз си "драх" задника, аз решавам  как ще се казват и как ще им викам .Таткото беше с мен, като изключим времето в което съм била в болницата / бил е обработван от майка си/, но в крайна сметка се съгласи с мен.Сърдят се , но и аз не оставам длъжна.

аз не мога да разбера защо такова прекрасно събитие като раждането на дете трябва да се помрачава от подобни тъпизми: на кого ще се казва и пр. и то винаги проблемите са от страната на мъжа!
ми да си роди свекърва ти едно дете и да си го кръсти на нея е*аси като й е толкова зор
според мен го кръстете с някво неутрално име или на един от двама ви
на един приятел така техните се карали карали как да се казва и накрая майка му го кръстила НИКОЛАЙ- на никой 

Ми не !Симона се роди и докато си лежах на магарето и ме втрисаше ми донесаха тел и на един смс  пишеше:ako e момче Кристиян а ако е момиче Симона!
Отг беше: дъщеря ти се казва тогава Симона!

чеа и се дивя какви неща стават по света. дори не ми е хрумвало, че подобно нещо може да съществува!
успех на мамата, желая от сърце!

Мухльо??? Странно мило обръщение Успокой се, първо и след това обясни на....съпруга си... че не искаш дасе казва така и по-добре да не е на никой. А за родилното - да, теб ще питат

Marbeya, как се развиха нещата с името на бебчо? Дано да е ок! 

ТЕБ ще питат, не се притеснявай!!!!
все пак ти си го раждаш детенцето, ти се мъчиш 9 месеца, ти се напъваш като излиза... редно е ти да си го кръстиш..... Ролята на мъжа е доста по-лесна от твоята (говорим до момента  на раждането), че да предявява такива претенции!
Леко раждане! 

мен ме извикаха за да напишат някакви документи...името на детето,моето,на бащата...но при изписването мъжът трябва да ги подпише...така че ще види как е записано детето !

Ще те попитат веднага щом родиш, още на следв. сутрин ще дойде една лелка с тефтер и ще запише бебчо.
Но после действително трябва да го запишете и двамата, със свидетелството за гражд. брак, или с нотариално заверен акт, че таткото го припознава. И промяна в имената е възможна, поне за много такива случаи около мен се наслушах и не спирам да се чудя защо жените отстъпват, за мен това си е изконно право - да си кръстиш детето според вкуса (или симпатиите към някого). Няма друг човек, който така да се мъчи и да има по - голям принос в появата на бял свят на едно мъничко същество, от неговата МАЙКА.
Напълно права си да отстояваш позицията си, още повече, че дори да отстъпиш, цял живот ще съжаляваш _{пак много такива примери около мен...}

Само аз ли не съм имала проблеми с името на детето? Свекърва ми още на годежа ни каза, че не желае да кръщавам на нея или на свекъра. Единствено майка ми се опита да намекне нещо, но беше много категорично отрязана, въпреки че все още мисли, че Стела е кръстена на нея (Стоилка), което не е така. Казах още в началото, че съм избрала това име, защото в превод от латински означава "ЗВЕЗДА", а Фил се съгласи, защото звучи добре с другите две имена, а и международно също. Не мисля, че в твоя случай името е най-важния проблем, нещата май не са наред по други причини. Желая успех

О това ми е до болка познато. Първия път 9 месеца чакахме момче и станеше ли въпрос за името все се карахме. Той казваше Иван- на баща му /такава била традицията/, а аз Александър. Едва се качвах по стълбите в родилния дом от болка и пак никой не отстъпваше. За изненада на абсолютно всички и за моя най- голяма радост родих момиче. Никога не се бяхме карали за име на момиче по простата причина, че не го бяхме коментирали. Кръстих я на майка ми и той хареса името. Това обаче беше грешка, защото при раждането на второто ми дете имаше пак емоции- трябваше да отстъпя. Не напълно де нали разбираш кръстих я Йоана, а не Ивана и свекър ми каза, че съм битер комсомолски секретар и все още ми е сърдит. Успях да убедя мъжа си, че името идва от свети Йоан кръстител и в къщи цари мир по въпроса за имената. Опитай се по- някакъв мирен начин да го убедиш, че е най- добре да е на никой, а да си е само негово- това е най добрия вариант. Или ако сега по някакъв начин те убеди и ти отстъпиш втория път не го прави за нищо на света. Що се отнася за записването на името майката попълва документи в болницата, но бащата ги носи в общината за озаконяване /поне при мен беше така/. УСПЕХ и пиши какво стана -ще стискам палци. 

че то и аз не съм имала проблем с името на детето...аз и съпруга ми още щом разбрахме ще съм бременна решихме че детето ще носи името Александра   а и преди да забременея сме си казвали че името е хубаво!
просто свекър ми е късметлия,че има готино име ..

Имам много неприятни спомени от избора на име за второто дете.  Първото го кръстихме според желание на моя съпруг на любимата му баба. Избора на име за второто дете исках да е мой, а и мъжа ми знаеше за желанието ми.
Когато родих, никой, нито свекърва ми, нито мъжа ми, не се обадиха за да ме попита как съм, или как е детето. Затова пък когато дойде ред да се записва името на детето, започнаха да ми звънят през половин час и да ме убеждават/молят/изнудват да го кръстя на името на свекървата.
Не го направих първо защото не харесвах името й, и второ защото исках да уважа моята майка и нейния баща.
Последиците от това са следните:
Вече измина една година, а свекърва ми не ще да признае че има още една внучка, никога не говори за нея, никога не я държи, все едно тя не съществува. Освен това непрекъснато тормози мъжа ми, че не сме кръстили детето на нея, макар и да не е погледнала същото това дете.
Най-много обаче ме боли от отношението на собствения ми съпруг. Той не изчака да види как ще мине раждането, не се интересуваше как съм, но затова пък ми звънеше през деня и през нощта да ме принуждава да кръстя детето на майка му.  вдигна ми скандал защо ме изписват в сряда /та това е работен ден за него/ и защо като съм казала, че ще изляза в 12часа, са ме изписали чак в 14часа /ами така де, трябвало да си планирам по-правилно времето/. Той не пропуска случай да отбележи колко е тъпо името на детето, колко щяло да му отива  името на майка му и т.н. .. не ми се изреждат всичките му простотии. 

Ами това е, още сме в обтегнати отношения, но едва ли причината е само в името на детето.