Явно съм от егоистите, неспособни на всепоглъщаща любов, защото изневяра не мога да простя. Известно време търпях подобни унижения - бях тийнейджърка, неуверена, незряла и страшно влюбена и съумявах да преглъщам изневерите. Върховна глупост! И дори сега, почти десет години по-късно, още ми загорчава, като се сетя за тях. Определено са рани, които няма да зараснат.
Ако Георги ми изневери и разбера, сигурно няма да мога да живея повече с него. Много го обичам. Но съм заложила твърде много във връзката ни. И не мога да преглътна факта, че той я пожертвал с лека ръка. Какво го е подтикнало към изневяра - въобще не ме интересува.
Що се отнася до оправданията, че изневярата е неизбежна, заради нагон, това са пълни глупости. Щом аз мога да си владея страстите, и Георги може. Изкушения имам, не само сексуални. Но не им се поддавам, защото не искам да унищожа връзката си.
Наречете ме както искате, може и да съм егоист... Просто не мога да живея в лъжа и обида. Не бих поддържала брака си, само, защото е удобен.
А моногамия има. За десет години, откакто имам връзки с мъже и спя с тях, никога не съм изневерявала. Още 40 мога да си живея така...