Много, много хубава и полезна тема 
- Публикувана: 12 май 2007, 16:19 ч.
- Последно мнение: 4 авг. 2007, 20:58 ч.
Картинна галерия
Фрида Кало
Художничка. Родена Магдалена Кармен Фрида Кало и Калдерон на 6ти юли, 1907 в Койоакан, Мексико. Фрида Кало е една от най-изтъкнатите мексикански художнички от нейното поколение. Много по-популярна сега, отколкото по време на нейния относително кратък и изключително трагичен живот, Фрида Кало остава трагична и загадъчна фигура в света на модерното изкуство. Нейните изопачени автопортрети ясно показват дълбините на физическата и емоционална болка, която я разяжда в продължение на близо тридесет години. Жена на мистериите и митовете, просъществувала в сянката на известният си съпруг, нейните собствени значителни постижения до голяма степен са игнорирани повече от двадесет години след смъртта и.
Въпреки че е родена през 1907, Кало приема 1910 за година на раждането си, за да съвпадне с избухването на мексиканската революция, обяснявайки, че желае да мисли за себе си като за родена в годината на раждането на модерно Мексико. Баща и, немски евреин на име Гилермо Кало още като младеж емигрира в Мексико и работи като фотограф за правителството. Майка и, Матилде Калдерон е необразована жена от испано-американски произход.
Не може да се каже, че детството на Кало е било особено щастливо. Докато тя и баща и са много близки, с майка си, която от години страда от депресия поради загуба на син, скоро след раждането му, имат много хладни отношения. На около шестгодишна възраст, Кало прекарва лека форма на детски паралич, който я оставя със съсухрен десен крак; произлязлото от това куцане, причиняват изкривяването на таза и гръбнака и в последствие. Като дете се опитва да прикрие тази деформираност носейки дебели чорапи или обличайки се в панталони, но другите деца продължават да и се подиграват.
На 17ти Септември, 1925 тролей се сблъсква с автобуса, в който пътува и го разрязва на две. Катастрофата набожда девойката на един от металните пръти на тролея, чупейки гърба и таза и на няколко места. Пораженията и включват фрактури на ключицата и две ребра, натрошен десен крак и смачкано дясно ходило. Последствията от този ужасен инцидент се отразяват върху остатъка от живота на Кало. Скорошните фатални поражения я карат да се подложи на няколко дузини операции в продължение на години; резултатът е перманентно окуцял крак и невъзможност да има деца. (През по-късен етап от живота си придобива зависимост от болкоуспокояващи лекарства, които влошават емоционалната и нестабилност.) Инцидентът обаче се оказва съдбоносен в друга насока. По време на дългият период на възстановяване в къщи, Кало се самообучава в рисуване и рисува първия си автопортрет, който подарява на приятеля си.
Няколко години по-късно, Кало подновява познанството си с известният мексикански майстор на стенописи Диего Ривера. Тя се възхищава на стенописите му и дори включва някои отличителни черти в собствените си творби, включително и преднамерено примитивния стил, използването на широки опростени пространства от ярки цветове и фантазия, както и предмети от мексиканското фолклорно изкуство и археология. Елементи на сюрреализъм и фантазия се появяват и в портретите на Кало. Животните са също често срещано присъствие, особено маймуни и кучета. Силно впечатлен от нейният талант, Ривера окуражава младата си почитателка да продължава да рисува.
Кало и Ривера сключват брак през 1929, събитие, което тя по-късно ще опише като “втората катастрофа” – това, което по-късно почти я унищожава, по-скоро емоционално отколкото физически.
Тяхната връзка е бурна и необикновена. Ривера, според слуховете, е имал поредица от любовни афери по време на брака им ; една от които със сестрата на Кало. Жена му е опустошена (въпреки че никога не е издавала публично как се чувства) и в отговор самата тя завързва няколко връзки. С едни от най-известните мъже на епохата – избягалия от сталинските репресии Лев Троцки, Хенри Форд, Нелсън Рокфелер, художниците Миро и Кандински. В дома й са гостували Пабло Неруда, Сергей Есенин, Андре Бретон, Пабло Пикасо. Двойката се развежда през 1939, но дори разводът им продължава само една година. През 1940, Ривера моли Кало да се омъжи за него отново, и тя приема.
Точно по времето на този бурен период, въпреки състоянието на постоянна физическа болка и душевно страдание, Кало рисува най-забележителните си автопортрети. По това време в картините и се забелязва малко от влиянието на Ривера. Скоро всичко бива разкрито – измъчената и душа и осакатеното и тяло. Една от творбите и “Счупената колона”, изразява гръбначната травма получена от катастрофата. Друг автопортрет показва главата и върху тяло на антилопа, пронизана от стрели (The Little Deer).
През лятото на 1932, двойката наема жилище в Мичиган, за да може Ривера да работи върху класически стенопис за Детройтския Институт на Изкуствата. По време на престоя им там бременната Кало помята. Изразява травмиращото преживяване чрез изкуството си в графика и шокиращия автопортрет наречен “Болница “Хенри Форд””.
В продължение на години, изкуствоведи и почитатели на творбите на Кало се опитват да разберат по-добре жената, която се взира от платното. Множеството автопортрети на Кало проникват в най-дълбоките пластове на нейното съществувание и изразяват нейното състояние, по начин толкова директен и физически, че правят посланията и универсални, отбелязва изкуствоведката Хайди Херера в “New York Times”. Тя добавя, че “интензитета на картините и накарали лондонски критик да предупреди, че стените на изложбената зала трябва да се покрият с азбест. Сюрреалистичният поет и есеист Андре Бретон нарича изкуството и “панделка около бомба”. Има свойствена неотложност налагаща се в автопортретите на Кало. Всяко платно е зов за оцеляване, вероятно начин да прогониш болката и да затвърди любовта на художника към живота”
Чрез потретите си, Кало привидно се подлага на критичен оглед, за да демонстрира, че животът “е пълен с противоречия”, казва Херера. “Нейният празничен, окичен с дантели екстериор и маската и на контрол, например, контрастират с бъркотията, която както знаем я разяжда от вътре.
Никога не поддавайки се на теченията, Кало често се рисува облечени в колоритни народни мексикански рокли и носи дългата си черна коса в типичен народен стил, за да подчертае произхода си.
Кало рисува по-голямата част от картините си през периода 1930-1940, но, почти до смъртта си, не привлича особено вниманието на артистичния свят . След участието и в изложби в Ню Йорк и Париж, през късната 1930, тя най-накрая успява да направи първата си самостоятелна изложба в родната си страна през 1953. Този триумф за кратко я изважда от дълбините на депресията, причинена от болезнените физически проблеми. По времето, когато е насрочено откриването на изложбата в Галерията на Мексико сити, Кало е прикована на легло и е имало съмнения, че тя няма да може да присъства на откриването. В последната минута, Кало пристига с линейка. Внасят я на носилка, след което я преместват в легло от балдахин. Нетърпеливите посетители се нареждат, за да я видят и и поднасят подаръци.
Според Чешър, това е един от “последните радостни моменти” на Кало. Няколко месеца след откриването на изложбата и, докторите трябва да ампутират десният и крак, инфектиран от гангрена поради лошо оросяване. “Въпреки всичко тя продължава да рисува”, отбелязва Чешър, “последните и години са смесица от наркотици и алкохол, емоционални избухвания, хистерия и както винаги – страдание.”
Кало живее следващите няколко месеца в болка, завършвайки дневника си с думите “Надявам се изходът да е радостен – и се надявам тя никога да не се върне” На 13ти юли, 1954, Кало умира в дома си. Официалната причина за смъртта и е пулмонална емболия (блокиране на една от сърдечните артерии от кръвен съсирек или въздушно балонче), но последните и бележки и скици в дневника и предполагат, че тя е планирала самоубийството си.
Кало получава погребение като на герой в Мексико сити, петстотин човека следват ковчега и, носен по улиците под звука на траурни маршове и националния химн. Но още една зловеща мистерия очаква почитателите и. Когато изваждат тялото и от ковчега, за да го сложат в пещта на крематориума “нещо мистериозно и фантастично се случи, все едно тя сама се изправи”, казва Чешър. В мигът в който Кало стига до пещта, внезапно изригване изправя тялото и в седнало положение, горящата и коса се изправя и създава ореол около лицето и. Един от присъстващите казва, че лицето и изглеждало като "усмихнато в средата на огромен слънчоглед”.
автопортрет 1926г.
портрет Диего 1937г.
дървото на надеждата 1946г.
автопортрет 1940г.
Художничка. Родена Магдалена Кармен Фрида Кало и Калдерон на 6ти юли, 1907 в Койоакан, Мексико. Фрида Кало е една от най-изтъкнатите мексикански художнички от нейното поколение. Много по-популярна сега, отколкото по време на нейния относително кратък и изключително трагичен живот, Фрида Кало остава трагична и загадъчна фигура в света на модерното изкуство. Нейните изопачени автопортрети ясно показват дълбините на физическата и емоционална болка, която я разяжда в продължение на близо тридесет години. Жена на мистериите и митовете, просъществувала в сянката на известният си съпруг, нейните собствени значителни постижения до голяма степен са игнорирани повече от двадесет години след смъртта и.
Въпреки че е родена през 1907, Кало приема 1910 за година на раждането си, за да съвпадне с избухването на мексиканската революция, обяснявайки, че желае да мисли за себе си като за родена в годината на раждането на модерно Мексико. Баща и, немски евреин на име Гилермо Кало още като младеж емигрира в Мексико и работи като фотограф за правителството. Майка и, Матилде Калдерон е необразована жена от испано-американски произход.
Не може да се каже, че детството на Кало е било особено щастливо. Докато тя и баща и са много близки, с майка си, която от години страда от депресия поради загуба на син, скоро след раждането му, имат много хладни отношения. На около шестгодишна възраст, Кало прекарва лека форма на детски паралич, който я оставя със съсухрен десен крак; произлязлото от това куцане, причиняват изкривяването на таза и гръбнака и в последствие. Като дете се опитва да прикрие тази деформираност носейки дебели чорапи или обличайки се в панталони, но другите деца продължават да и се подиграват.
На 17ти Септември, 1925 тролей се сблъсква с автобуса, в който пътува и го разрязва на две. Катастрофата набожда девойката на един от металните пръти на тролея, чупейки гърба и таза и на няколко места. Пораженията и включват фрактури на ключицата и две ребра, натрошен десен крак и смачкано дясно ходило. Последствията от този ужасен инцидент се отразяват върху остатъка от живота на Кало. Скорошните фатални поражения я карат да се подложи на няколко дузини операции в продължение на години; резултатът е перманентно окуцял крак и невъзможност да има деца. (През по-късен етап от живота си придобива зависимост от болкоуспокояващи лекарства, които влошават емоционалната и нестабилност.) Инцидентът обаче се оказва съдбоносен в друга насока. По време на дългият период на възстановяване в къщи, Кало се самообучава в рисуване и рисува първия си автопортрет, който подарява на приятеля си.
Няколко години по-късно, Кало подновява познанството си с известният мексикански майстор на стенописи Диего Ривера. Тя се възхищава на стенописите му и дори включва някои отличителни черти в собствените си творби, включително и преднамерено примитивния стил, използването на широки опростени пространства от ярки цветове и фантазия, както и предмети от мексиканското фолклорно изкуство и археология. Елементи на сюрреализъм и фантазия се появяват и в портретите на Кало. Животните са също често срещано присъствие, особено маймуни и кучета. Силно впечатлен от нейният талант, Ривера окуражава младата си почитателка да продължава да рисува.
Кало и Ривера сключват брак през 1929, събитие, което тя по-късно ще опише като “втората катастрофа” – това, което по-късно почти я унищожава, по-скоро емоционално отколкото физически.
Тяхната връзка е бурна и необикновена. Ривера, според слуховете, е имал поредица от любовни афери по време на брака им ; една от които със сестрата на Кало. Жена му е опустошена (въпреки че никога не е издавала публично как се чувства) и в отговор самата тя завързва няколко връзки. С едни от най-известните мъже на епохата – избягалия от сталинските репресии Лев Троцки, Хенри Форд, Нелсън Рокфелер, художниците Миро и Кандински. В дома й са гостували Пабло Неруда, Сергей Есенин, Андре Бретон, Пабло Пикасо. Двойката се развежда през 1939, но дори разводът им продължава само една година. През 1940, Ривера моли Кало да се омъжи за него отново, и тя приема.
Точно по времето на този бурен период, въпреки състоянието на постоянна физическа болка и душевно страдание, Кало рисува най-забележителните си автопортрети. По това време в картините и се забелязва малко от влиянието на Ривера. Скоро всичко бива разкрито – измъчената и душа и осакатеното и тяло. Една от творбите и “Счупената колона”, изразява гръбначната травма получена от катастрофата. Друг автопортрет показва главата и върху тяло на антилопа, пронизана от стрели (The Little Deer).
През лятото на 1932, двойката наема жилище в Мичиган, за да може Ривера да работи върху класически стенопис за Детройтския Институт на Изкуствата. По време на престоя им там бременната Кало помята. Изразява травмиращото преживяване чрез изкуството си в графика и шокиращия автопортрет наречен “Болница “Хенри Форд””.
В продължение на години, изкуствоведи и почитатели на творбите на Кало се опитват да разберат по-добре жената, която се взира от платното. Множеството автопортрети на Кало проникват в най-дълбоките пластове на нейното съществувание и изразяват нейното състояние, по начин толкова директен и физически, че правят посланията и универсални, отбелязва изкуствоведката Хайди Херера в “New York Times”. Тя добавя, че “интензитета на картините и накарали лондонски критик да предупреди, че стените на изложбената зала трябва да се покрият с азбест. Сюрреалистичният поет и есеист Андре Бретон нарича изкуството и “панделка около бомба”. Има свойствена неотложност налагаща се в автопортретите на Кало. Всяко платно е зов за оцеляване, вероятно начин да прогониш болката и да затвърди любовта на художника към живота”
Чрез потретите си, Кало привидно се подлага на критичен оглед, за да демонстрира, че животът “е пълен с противоречия”, казва Херера. “Нейният празничен, окичен с дантели екстериор и маската и на контрол, например, контрастират с бъркотията, която както знаем я разяжда от вътре.
Никога не поддавайки се на теченията, Кало често се рисува облечени в колоритни народни мексикански рокли и носи дългата си черна коса в типичен народен стил, за да подчертае произхода си.
Кало рисува по-голямата част от картините си през периода 1930-1940, но, почти до смъртта си, не привлича особено вниманието на артистичния свят . След участието и в изложби в Ню Йорк и Париж, през късната 1930, тя най-накрая успява да направи първата си самостоятелна изложба в родната си страна през 1953. Този триумф за кратко я изважда от дълбините на депресията, причинена от болезнените физически проблеми. По времето, когато е насрочено откриването на изложбата в Галерията на Мексико сити, Кало е прикована на легло и е имало съмнения, че тя няма да може да присъства на откриването. В последната минута, Кало пристига с линейка. Внасят я на носилка, след което я преместват в легло от балдахин. Нетърпеливите посетители се нареждат, за да я видят и и поднасят подаръци.
Според Чешър, това е един от “последните радостни моменти” на Кало. Няколко месеца след откриването на изложбата и, докторите трябва да ампутират десният и крак, инфектиран от гангрена поради лошо оросяване. “Въпреки всичко тя продължава да рисува”, отбелязва Чешър, “последните и години са смесица от наркотици и алкохол, емоционални избухвания, хистерия и както винаги – страдание.”
Кало живее следващите няколко месеца в болка, завършвайки дневника си с думите “Надявам се изходът да е радостен – и се надявам тя никога да не се върне” На 13ти юли, 1954, Кало умира в дома си. Официалната причина за смъртта и е пулмонална емболия (блокиране на една от сърдечните артерии от кръвен съсирек или въздушно балонче), но последните и бележки и скици в дневника и предполагат, че тя е планирала самоубийството си.
Кало получава погребение като на герой в Мексико сити, петстотин човека следват ковчега и, носен по улиците под звука на траурни маршове и националния химн. Но още една зловеща мистерия очаква почитателите и. Когато изваждат тялото и от ковчега, за да го сложат в пещта на крематориума “нещо мистериозно и фантастично се случи, все едно тя сама се изправи”, казва Чешър. В мигът в който Кало стига до пещта, внезапно изригване изправя тялото и в седнало положение, горящата и коса се изправя и създава ореол около лицето и. Един от присъстващите казва, че лицето и изглеждало като "усмихнато в средата на огромен слънчоглед”.
автопортрет 1926г. портрет Диего 1937г. дървото на надеждата 1946г. автопортрет 1940г.
KRIVONDELA, много добра идея 
Ако позволиш, малко ще допълня
- 17век някъде между Класицизма и Рококо има една извънстилова линия с представители: Караваджо, Ел Греко, Рибера, Сурбаран, Веласкес, Мурильо, Валантен, Ла Тур, Рубенс, Ван Дайк, Рембранд и др.
- 18век някъде между Рококо и Романтизъм се вмества Неокласицизма - Тиеполо, Каналето, Гейнзбъро и др.
- 19 век някъде между Романтизма и Реализма се появява Академизма - Енгър, късния Давид
- 19 век някъде между Реализма и Импресионизма е Пленеризма - Курбе, Коро, Дубини, Констабъл
20 век - със Сюрреализма завършва Ранния Европейски Авангард. Изкуството след ІІ Св. война се води Съвременно и там повече или по-малко границите (особено времевите) между отделните направления, стилове и течения е размита. Освен гореизброените, мога да допълня и :
Хепънинг, Пърформанс,
Боди-арт
Видео-арт
Това е, за което се сещам. А и не знам дали е възможно да се обхване всичко
Ако позволиш, малко ще допълня
- 17век някъде между Класицизма и Рококо има една извънстилова линия с представители: Караваджо, Ел Греко, Рибера, Сурбаран, Веласкес, Мурильо, Валантен, Ла Тур, Рубенс, Ван Дайк, Рембранд и др.
- 18век някъде между Рококо и Романтизъм се вмества Неокласицизма - Тиеполо, Каналето, Гейнзбъро и др.
- 19 век някъде между Романтизма и Реализма се появява Академизма - Енгър, късния Давид
- 19 век някъде между Реализма и Импресионизма е Пленеризма - Курбе, Коро, Дубини, Констабъл
20 век - със Сюрреализма завършва Ранния Европейски Авангард. Изкуството след ІІ Св. война се води Съвременно и там повече или по-малко границите (особено времевите) между отделните направления, стилове и течения е размита. Освен гореизброените, мога да допълня и :
Хепънинг, Пърформанс,
Боди-арт
Видео-арт
Това е, за което се сещам. А и не знам дали е възможно да се обхване всичко
Винаги има какво да се допълва
Ето нещо, което не е съвсем по темата за изобразителното изкуство, но е интересно като уточнение.
http://www.geocities.com/arh_art/art_pr01.html
Maurice de Vlaminck(1876-1958)
Морис Вламенк или Фламенк на български
Толкова време ми отне да разбера как е познат в България
и честно казано все още не ми е ясно с кое име е по-известен
Френски живописец-постимпресионист,родоначалник на експресионизма сред фовистите.
Фовизма/от френски les fauves- диви зверове е течение в живописта в началото на 20век.
Характеризира се с интензивност на цветовете,контрастност между тях,опростяване на
формите ,изразяващо се в неползване на сенки и светлосенки . ,линейно,а не триизмерно
представяне на обектите.
Фовистите са рисували и изразявали емоции и чувства чрез цветовете- преувеличавали са
тяхната интензивност,нерядко ползвайки контур,разделящ един цвят от друг.
Били са на една крачка от абстрактното изкуство,но не са я прекрачили
Роден е на 4 април 1876 г в Париж , в семейство на фламандски емигранти.
Занимава с е с живопис от 1893г. Самоук, т.е не е посещавал нито академия,
нито някоя художествена школа, нито музей и много с ее гордял със този факт:)
За пръв път негова картина е била представена пред обществото през 1904г и
едва през 1907 г прави първата си изложба.
Очевидно ,че в началото рисуването е било просто хоби за него,като наред с него
през определени етапи от живота си е бил и велосипеден състезател,свирил е в
цигански оркестър,писал е книги – романи,еротични разкази,поеми,есета и една а
втобиография " Опасни кръговрати".
В ранните картини на Вламенк се чувства интересът му към различни стилове на живопис;
в някои се забелязва влияние на импресионизма,неоимпресионизма и фовизма.
През 1907г се запознава с творчеството на Сезан ,но вече в картините му от 1907-1909 г
се забелязва изработването на собствен стил.
Той с е отличава с геометрично опростяване на предметите/стил почерпен от Сезан/,
игра със светлините и използване на ярки контрастни цветове.
В по-късните му творби с е забелязва и неговият интерес към кубизма
Умира на вилата си /да речем ,че така се казва
/ близо до Париж на 11 октомври 1958г.
Което ще рече ,че на 11.10.2028г авторското право върху картините му отпада .
Това пък значи ,че в момента никой няма право да продава снимки на негови прозиведения или да с е
обогатява по някой друг начин ,ползвайки ги:)
Това са моите фаворити сред картините му.
-------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------
Тази тук ,по-долу беше продадена лани в Лондонският Сотби за скромната сума от 4 370 370 $.
Le verger/Овощна градина/
1905
Oil on canvas
59.5 x 73 cm
--------------------------------------------------------------------------------
Тази пак лани ,но в Кристи'с бе продадена за 1 466 666 $
Portrait de jeune femme
/Портрет на млада жена/
1905
Oil on canvas
46 x 38 cm
----------------------------------------------------------------------------------------------
А тази на търга в Calmels Cohen (Париж) за само 19.480$
Признавам именно тази ужасно ми харесва и бих искала някога да я имам.
Интересно кой я е купил
Paysage de campagne
Селски пейзаж
Gouache, watercolor and ink on paper laid on cardboard
45.5 x 55.5 cm
Имам още доста негови картини,
така ,че който иска може да погледне в този албум
Морис Вламенк или Фламенк на български
Толкова време ми отне да разбера как е познат в България
и честно казано все още не ми е ясно с кое име е по-известен
Френски живописец-постимпресионист,родоначалник на експресионизма сред фовистите.
Фовизма/от френски les fauves- диви зверове е течение в живописта в началото на 20век.
Характеризира се с интензивност на цветовете,контрастност между тях,опростяване на
формите ,изразяващо се в неползване на сенки и светлосенки . ,линейно,а не триизмерно
представяне на обектите.
Фовистите са рисували и изразявали емоции и чувства чрез цветовете- преувеличавали са
тяхната интензивност,нерядко ползвайки контур,разделящ един цвят от друг.
Били са на една крачка от абстрактното изкуство,но не са я прекрачили
Роден е на 4 април 1876 г в Париж , в семейство на фламандски емигранти.
Занимава с е с живопис от 1893г. Самоук, т.е не е посещавал нито академия,
нито някоя художествена школа, нито музей и много с ее гордял със този факт:)
За пръв път негова картина е била представена пред обществото през 1904г и
едва през 1907 г прави първата си изложба.
Очевидно ,че в началото рисуването е било просто хоби за него,като наред с него
през определени етапи от живота си е бил и велосипеден състезател,свирил е в
цигански оркестър,писал е книги – романи,еротични разкази,поеми,есета и една а
втобиография " Опасни кръговрати".
В ранните картини на Вламенк се чувства интересът му към различни стилове на живопис;
в някои се забелязва влияние на импресионизма,неоимпресионизма и фовизма.
През 1907г се запознава с творчеството на Сезан ,но вече в картините му от 1907-1909 г
се забелязва изработването на собствен стил.
Той с е отличава с геометрично опростяване на предметите/стил почерпен от Сезан/,
игра със светлините и използване на ярки контрастни цветове.
В по-късните му творби с е забелязва и неговият интерес към кубизма
Умира на вилата си /да речем ,че така се казва
/ близо до Париж на 11 октомври 1958г.Което ще рече ,че на 11.10.2028г авторското право върху картините му отпада .
Това пък значи ,че в момента никой няма право да продава снимки на негови прозиведения или да с е
обогатява по някой друг начин ,ползвайки ги:)
Това са моите фаворити сред картините му.
-------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------
Тази тук ,по-долу беше продадена лани в Лондонският Сотби за скромната сума от 4 370 370 $.
Le verger/Овощна градина/
1905
Oil on canvas
59.5 x 73 cm
--------------------------------------------------------------------------------
Тази пак лани ,но в Кристи'с бе продадена за 1 466 666 $
Portrait de jeune femme
/Портрет на млада жена/
1905
Oil on canvas
46 x 38 cm
----------------------------------------------------------------------------------------------
А тази на търга в Calmels Cohen (Париж) за само 19.480$
Признавам именно тази ужасно ми харесва и бих искала някога да я имам.
Интересно кой я е купил
Paysage de campagne
Селски пейзаж
Gouache, watercolor and ink on paper laid on cardboard
45.5 x 55.5 cm
Имам още доста негови картини,
така ,че който иска може да погледне в този албум
Морис Вламенк е един от фаворитите ми в пейзажната живопис! Обожавам драматизма, с който пресъздава надвисващата буря в смрачаващото се небе. За съжаление в интернет не мога да намеря репродукция на най-любимата ми негова картина. Ето някои, които също са ми любими:
1933 - La Haute Folie
1956 - La Maladrerie sous la Neige
Le Champ, 1932
Thatched Cottages
1933 - La Haute Folie 1956 - La Maladrerie sous la Neige Le Champ, 1932 Thatched Cottages
dujdets,
сега страшно ме заинтересова:)
Коя е тази картина на Вламенк дето ти е най-любима?
И на мен неговият стил на рисуване ми допада страшно. Предполагам ,трябва да разгледам
произведения и на други фовисти,защото доколкото разбрах именно това е техният стил на изразяване-
минимализиране значението на формите в пространството ,изразявайки чувства и действие единствено
със силните и контрастни цветове.
сега страшно ме заинтересова:)
Коя е тази картина на Вламенк дето ти е най-любима?
И на мен неговият стил на рисуване ми допада страшно. Предполагам ,трябва да разгледам
произведения и на други фовисти,защото доколкото разбрах именно това е техният стил на изразяване-
минимализиране значението на формите в пространството ,изразявайки чувства и действие единствено
със силните и контрастни цветове.
Хипатия, темата наистина е страхотна! Започвам да се образовам и да се наслаждавам на картините - срамота е, че някои имена въобще не ги бях чувала, ей така поне, от обща култура, а тези творци са създали такива красоти! Имам само една "забележка" - в представянето на Моне на няколко места вероятно от бързане си написала години от двайсти век, започващи с 19.., а би трябвало да е 18.. Това ми е единственото заяждане по темата 
.
dujdets, напиши поне името на любимата ти картина на Вламенк, и мен много ме заинтригува и ще опитам да я потърся.
.dujdets, напиши поне името на любимата ти картина на Вламенк, и мен много ме заинтригува и ще опитам да я потърся.
Да напиша, ама като не се сещам как се казваше 
Днес цял ден ровя в нет-а, ама тцъ 
Виждала съм я единствено в един руски албум на баща ми "Френска пейзажна живопис", което може би означава, че се намира някъде из руските музеи или частни колекции. Представлява пейзаж с къща и дървета, но колорита в нея особено ми допада. Ще звънна утре (че сега вече е късно 
) да ми кажат името й и годината.
Малко допълнение за фовизма:
Предимно френско явление. Термина е измислен от Луи Воксел (критик) по повод Есенния Салон от 1905г. Стилът възниква спонтанно, без определена програма. Представители са Матис, Дерен, Вламенк, Марке, Раул Дюфи. Брак също има фовистичен период. Характерно за фовизма е освобождаването на цвета като самостоятелен и автономен, макар и все още свързан с формата, тази форма тук е твърде условна. Картината вече не е "прозорец към света", а двуизмерна, по-скоро като декоративно пано. В пределите на едно петно цвета не променя тона си, а се изявява предимно в своите условни декоративни стойности. Това определено не е импресионистичното разбиране за цвят. Забелязва се своеобразно преоткриване на пигмента. Характерно е също така композирането на базата на чистите цветни стойности. Използват се буйни, нереалистични цветове. Рисунъка е преднамерено огрубен.
Немския вариант на фовизма е експресионизма.
Не съм забравила за Сезан - почти съм готова с качването на картините
Днес цял ден ровя в нет-а, ама тцъ Виждала съм я единствено в един руски албум на баща ми "Френска пейзажна живопис", което може би означава, че се намира някъде из руските музеи или частни колекции. Представлява пейзаж с къща и дървета, но колорита в нея особено ми допада. Ще звънна утре (че сега вече е късно ) да ми кажат името й и годината.Малко допълнение за фовизма:
Предимно френско явление. Термина е измислен от Луи Воксел (критик) по повод Есенния Салон от 1905г. Стилът възниква спонтанно, без определена програма. Представители са Матис, Дерен, Вламенк, Марке, Раул Дюфи. Брак също има фовистичен период. Характерно за фовизма е освобождаването на цвета като самостоятелен и автономен, макар и все още свързан с формата, тази форма тук е твърде условна. Картината вече не е "прозорец към света", а двуизмерна, по-скоро като декоративно пано. В пределите на едно петно цвета не променя тона си, а се изявява предимно в своите условни декоративни стойности. Това определено не е импресионистичното разбиране за цвят. Забелязва се своеобразно преоткриване на пигмента. Характерно е също така композирането на базата на чистите цветни стойности. Използват се буйни, нереалистични цветове. Рисунъка е преднамерено огрубен.
Немския вариант на фовизма е експресионизма.
Не съм забравила за Сезан - почти съм готова с качването на картините
И. К. Айвазовски
"Потъвам" в морските му картини още от дете. Цветовете на водата ме карат да се чувствам някакси вълшебно....
"Иван Константинович Айвазовски (на руски Айвазовский) е руски художник от арменски произход, известен с морските си пейзажи.
Роден е на 29 юли 1817 г. във Феодосия — днес украинско пристанище на Кримския полуостров.
Почива на 5 май 1900 г."
Пускам само картини с линкове към добра резолюция.
Деветия вал - първата, която видях и най-любимата ми
"Потъвам" в морските му картини още от дете. Цветовете на водата ме карат да се чувствам някакси вълшебно....
"Иван Константинович Айвазовски (на руски Айвазовский) е руски художник от арменски произход, известен с морските си пейзажи.
Роден е на 29 юли 1817 г. във Феодосия — днес украинско пристанище на Кримския полуостров.
Почива на 5 май 1900 г."
Пускам само картини с линкове към добра резолюция.
Деветия вал - първата, която видях и най-любимата ми
лимонка,
много си права,но сега не мога да поправя нищо.
Дано ,четящите разберат ,че е техническа грешка.
dujdets ,
странно коя е тази картина.
Предполагам си разгледала албума ми ,за да я търсиш.
Обясни много добре фовизма:)
Аз се опитвам да превеждам от руски,но повече карам по интуиция.
Yvette,
и на мен ми харесва Айвазовски,
въпреки ,че картините му ми действат малко тревожно
много си права,но сега не мога да поправя нищо.
Дано ,четящите разберат ,че е техническа грешка.
dujdets ,
странно коя е тази картина.
Предполагам си разгледала албума ми ,за да я търсиш.
Обясни много добре фовизма:)
Аз се опитвам да превеждам от руски,но повече карам по интуиция.
Yvette,
и на мен ми харесва Айвазовски,
въпреки ,че картините му ми действат малко тревожно
Yvette,
и на мен ми харесва Айвазовски,
въпреки ,че картините му ми действат малко тревожно
и на мен ми харесва Айвазовски,
въпреки ,че картините му ми действат малко тревожно
Да, има нещо някак величествено, гигантско - понякога тъмно и подтискащо - често корабокрушенско.... Не съм се задълбочавала в коментари на творчеството му, но смятам да го направя. Подтикната от темата ти. За която много се радвам и ти благодаря.
Подфорум "Хоби" с всичките му прекрасни теми ме обогатява изключително. Благодаря ви, момичета.... Един глад вътре в мен се засища.... Един глад за красивото, за изкуството... за душевността..... за съзерцателността, която всички творци притежават...