Мдаа, много любопитна бях. Все си мислех, че ще е момиче, ама ехографът показа друго. 
- Публикувана: 1 март 2005, 12:36 ч.
- Последно мнение: 7 март 2005, 23:42 ч.
Иска(х)те ли да знаете пола на бебето?
Цитат на: gloria04
И аз исках да знам пола,макар че до последно не вярвах.
И при нас беше така, ние все си мислехме, че ще е момче и бях малко разочарована като казаха момиче, но пък после се настроих за момиче и бях доста учудена като се роди момче, но не бях разочарована. До 6месец все момиче виждаха, а в 9 не можаха да го видят той така се беше надупил, е искаше ми се да знам истинския пол още от началото за да се настроя, но нищо нали ми е жив и здрав. Пък щом е момче, значи това е най доброто за мен.
Не искахме с мъжа ми да ни кажат какво ще е. Беше ни все тая, само се молехме да е живо и здраво.
Още преди да се оженим в един разговор го чух, че много иска момиченце, но като забременях в последствие, казваше че няма значение какво ще е, за мен пък от самото начало нямаше, но до последно вътрешно си мислех (не се надявах, такова чувство имах), че ще е ТОЙ.
На всеки преглед лекарката ми, която ме и израждаше искаше да ми каже, но издържах до последно.
След като родих, чух че заплака и даже не попитах какво е, толкова бях радостна, че го чух, че забравих да питам. Идва до главата ми лекарката и ми казва: Миличка, роди прекрасно момиченце! - и всичко останало изгуби значение. Бях най- щастливата (вече) майка на света. В тоя момент изпитах най- голямата радост в живота си! А изненадата - беше пълна. Така че - заслужаваше си целия трепет през тия 9 месеца - какво ли ще е!
Живот и здраве, ако имам друго - пак няма да искам да ми кажат.
Върнах се близо 5 месеца назад и се поувлякох! Sorry!
Още преди да се оженим в един разговор го чух, че много иска момиченце, но като забременях в последствие, казваше че няма значение какво ще е, за мен пък от самото начало нямаше, но до последно вътрешно си мислех (не се надявах, такова чувство имах), че ще е ТОЙ.
На всеки преглед лекарката ми, която ме и израждаше искаше да ми каже, но издържах до последно.
След като родих, чух че заплака и даже не попитах какво е, толкова бях радостна, че го чух, че забравих да питам. Идва до главата ми лекарката и ми казва: Миличка, роди прекрасно момиченце! - и всичко останало изгуби значение. Бях най- щастливата (вече) майка на света. В тоя момент изпитах най- голямата радост в живота си! А изненадата - беше пълна. Така че - заслужаваше си целия трепет през тия 9 месеца - какво ли ще е!
Живот и здраве, ако имам друго - пак няма да искам да ми кажат.
Върнах се близо 5 месеца назад и се поувлякох! Sorry!
Цитат на: angelica
Цитат на: GoldenEyeful
Да, исках!
Със зачеването знаех, че ще е момиченце. Така искахме и аз, и мъжът ми. В пети месец, а след това и няколко пъти безпогрешно разпознаха пола. Накрая наистина с роди момиченце.
Със зачеването знаех, че ще е момиченце. Така искахме и аз, и мъжът ми. В пети месец, а след това и няколко пъти безпогрешно разпознаха пола. Накрая наистина с роди момиченце.
Абсолютно същото, само дето госпожицата се показа за пръв път в края на 6 месец.
И от тогава на всеки преглед я виждаха 
Незнам как ще издържа още поне три седмици, докато стане достатъчно големичко, за да го видят. Просто ще умра от любопитство. Май само аз и мъжа ми си мислим, че ще е момченце, т.е. аз вече даже незнам какво си мисля. Всички други или чакат или се надяват на момиче, че твърде много момченца се родиха в родата ни. Големи залагания падат и за пола, и за косата, и за очите. Възхитена съм от майките, които са успели да издържат цели 9 месеца, без да знаят! Аз не бих могла
