Да,много исках да зная и двата пъти, умирам си от любопитство и не трая 
- Публикувана: 1 март 2005, 12:36 ч.
- Последно мнение: 7 март 2005, 23:42 ч.
Иска(х)те ли да знаете пола на бебето?
Исках да знам, да. Но той все се обръщаше в едни пози, когато бяхме на консултация. Докторката каза, че уж за момче го вижда, но не е сигурна. И аз се шегувах, че все пак дава някаква отправна точка - 50:50. Но аз бях вътрешно убедена, че ще е момче (а и самата предпочитах и исках син). И в крайна сметка така се и оказа. И някак не ме изненадаха като ми казаха при раждането.
Преди да забременея си мислех, че искам да се изненадам и няма да питам какъв е пола на детето. Обаче като забременях установих, че любопитството ми е прекалено голямо и няма да мога да устискам до раждането, така че капитулирах на бърза ръка, но разбрах чак в средата на петия месец:).
Лекарката ми категорично твърди, че ще бъде момиче и аз се надявам да не бърка не за друго, но защото свикнахме с мисълта, че е момиче, измислихме й име и ще ми бъде странно (но също толкова щастливо:)), ако се пръкне създание с пишка
Лекарката ми категорично твърди, че ще бъде момиче и аз се надявам да не бърка не за друго, но защото свикнахме с мисълта, че е момиче, измислихме й име и ще ми бъде странно (но също толкова щастливо:)), ако се пръкне създание с пишка
Исках и то много 
Едва дочаках да влезна в 5м. и веднага зададох въпроса,но уви било се завъртяло и не се виждало и така до 7м. когато ми каза 99% че е сигурен че е момче
даже ми показа на екографа тестисите и пишката му и снимка ми направи та си ги имам 
Да но накрая родих прекрасно момиченце(без тестиси и пишка)
Едва дочаках да влезна в 5м. и веднага зададох въпроса,но уви било се завъртяло и не се виждало и така до 7м. когато ми каза 99% че е сигурен че е момче
даже ми показа на екографа тестисите и пишката му и снимка ми направи та си ги имам Да но накрая родих прекрасно момиченце(без тестиси и пишка)
Много искахме да знаем.Е,аз си предчувствах,че ще е момиченце и го повтарях на всички,а мъжът ми ме дразнеше,че щяло да бъде мъж и половина.Всички познати и непознати също ме разубеждаваха-посолили ме и аз съм се била пипнала на момче,не съм била погрозняла;било на момче,корема ми бил незнам си какъв си на момче...А аз купих няколко роклички още от самото начало и все си ги гледах и понякога чак ми ставаше съвестно,ами ако наистина е момче,както съм се настроила за момиченце ще мога също така силно,или ще бъда разочарована и обратно-ако е момиченце,дали мъжът ми няма да се разочарова.А госпожицата все се криеше и чак в края на 8 месец гинеколожката ми каза,че щяло да е момиченце,но не била 100% сигурна,защото не виждала яичниците.Толкова бях щастлива,а татито се похвали на всички познати 
Но докрая не знаех дали все пак ще е момиче.Когато я извадиха и я сложиха на корема ми първото нещо,което попитах беше:"Добре ли е детето",а после:"Момиче е,нали?".За щастие и двата отговора бяха:"Да!"
Но докрая не знаех дали все пак ще е момиче.Когато я извадиха и я сложиха на корема ми първото нещо,което попитах беше:"Добре ли е детето",а после:"Момиче е,нали?".За щастие и двата отговора бяха:"Да!" 
Ние не искахме да знаем пола на бебето, предупреждавах всеки път. Искахме да е изненада при раждането. Ама, лекарката като че ли беше по-любопитна от нас и му се завираше между краката най-упорито. Накрая чак ми даде и разпечатка на пишката. Е, може и да е пъпна връв. Ще разберем след по-малко от месец.
Любопитно ми беше, обаче напук на всички, които само това питаха, не как съм аз, ами какво е бебето, преди да легна на видеозона предупреждавах лекаря да не ми казва пола дори и да го види. Спомням си при Балев, казах му накрая като каза, че всички вътрешни органи са наред, и сега ако евентуално е момче има ли си всичко и той: Да, ако евентулно е момче си има всичко.
