късмета да си емигрант

Мерси Вал, дано да се нареди,че скъпите ни хора само питат кога ще видят Стела-а кото бебчета са безумно сладки

Ще оставя мъжо сам да си троши главата Като го питам "Защо си се домъкнал тука?" ето и отговора" Ами да видя какво е". Пояснявам:
бил си е човека студент Финанси в УНСС,не е работел, пари бол, само по заведения и гаджета............какво му е било щукнало да идва.........според мен е искал да смени обстановката след смъртта на баща му И до ден днешен като говори за детството си все "Татко това,татко онова"

Ади, не му се сърди бе, може пък наистина това да е била причината. Всеки преживява различно загубата на родител. На мен пък майка ми имаше един период, в който все недоволстваше, за какво ми било трябвало да хуквам по чужбина, че в София си ми било по-добре, нали там съм си била имала работа и покрив над главата...и прочие такива неща. Но да я видиш сега, като си стъпих на краката и особено пък като се омъжих - запя друга песен. Хайде малко по-бодро, опитай както ти каза Хонда да вземеш визата на малката от друго място. Не знам какъв акъл да ти дам, защото не познавам тамошните закони. Мога само да опитам да те окуража да се бориш. И да се усмихнеш един път повече

Тц, Мари Детето ми си е българче откъдето и да го погледнеш То това е цялата история, тази виза-като пристигна новата що рев изревах, а беше точно една седмица след като разбрах,че съм бремена-на връх свети Валентин миналата година

Ох,все си мисля,че имам пусти късмет, но така като се зациклят нещата се чудя какво да правя. Иде ми да си ида с нея като й извадя пасаван , а после мъжо да прати паспорта с визата. Но и този вариант отпада,защото тя си има назначени имунизации, ако стане фал какво ще правя в Бг Там искам само да я заведа на море, да я кръстим и това е. Няма повече работа там. Хем имаме визи,хем сме приклещени тук. Ще взима да почна да обикалям насам натам /с някоя нова кола/ ,че вече ми втръсна от този Кингстън

Добре,че идват тези 4 дни почивки,че вече лудвам.

А колкото до разправийка с мениджър ако ми отказват съдействие пробвах и това ,но единственото ,което получих е "Мадам, проблема си е ваш" и ми затвориха телефона. типично по български, явно почват от нас да гледат

Ади, горе главата не се предавай! В живота има хубави и лоши моменти.
Аз като напусках България се бях депресирала много и един англичанин тогава ми каза, че единственият бенефит от цялото местене ще е за детето. За родителите няма да е по-хубаво или по-леко, само детето печели. И до ден днешен си спомням тези думи. Тогава не можах да го разбера много добре, но сега постепенно започвам да оценявам казаното от него.
Като се замислиш, когато порасне Стела, тя никога няма да се чувства като чужденка тук. За съжаление може би даже тук ще и е Родината.

Адииииииии!
Хващай куфарите другата седмица и малко на курорт при мен в немско!
Тамън ще заформим едно католическоправославно парти по случай Възкресение Христово и ще има на чие рамо да си поплачеш
Да ги забравиш малко задръстените англичани и да се повеселиш с швабите

Ади, първо- ние тримката (от запаса) ти пращаме много прегръдки и целувки... и после, горе с главата (да цитирам и другите). И вашата не е лесна... дано поне ако БГто влезе в ЕСто нещата да се оправят някак си. Междувременно можете и на мен да ми дойдите на гости!!!!

Пуста му чужбина... не може да се живее в нея, ама не може и да се живее без нея...

Ама че гадост... обаче стискай зъби, всичко ще се оправи. И ние сме имали много много трудни периоди, но накрая всичко се нареди. За къщата ми е ясно, че е гадно, при нас беше още по-зле, бяха казали, че ще ни дадат ипотека, ние казахме, че ще я купуваме, и те казаха "ама с ваште документи за самоличност няма да ви дадем!". и щеше да трябва да плащаме 10% от цената на къщата глоба (20 000 евро ей така от нашия джоб), ако не ни бяха дали все пак в последния момент. Но когато ми казаха, че няма да ни дадат щях да получа инфаркт.
За визите само мога да ти кажа, че мъжа ми го пуснаха тук, а мен не и си седяхме така, той тук, аз в България и чак след време дойдох и аз.
имахме моменти, когато нямахме къде да живеем (да не пропусна, че приятелите ни се изпокриха в миши дупки тогава), търсехме бунгала, за да не останем на улицата. същите тези приятели бяха първа писта като си намерих работа и купихме къща да кажат "Добре сте се наредили!". така че гадости има.
Най-важното е да ти е здраво детенцето и да се подкрепяте с половинката, всичко останало ще е наред. По този повод не пропускам и забележката ти за бабите,
може да видиш следната тема
http://www.bg-mamma.com/index.php?topic=20657, за да разбереш на мен колко ми помогнаха. от 2 дни ги няма и оживях, въпреки, че имам мускулна треска от разнасяне на едното и на другото по стълбите нагоре надолу. Така че това специално е строго индивидуално.
Стискам палци всичко да се оправи. Нали знаеш, че всичко се развива по синусоида (инженера в мен се обажда...), има лоши периоди, но после идват добри. Важното е да сме здрави.
Поздрави, Сара

Много добре те разбирам-не съм била емигрант,но имам сестра и знам за "лекото" преживяване в чужбина!!! Обаче-знай че изход винаги има. Четох някъде една много хубава мисъл в този форум -" Бог не ни праща изпитания,с които да не можем да се справим!"
Защо не говориш с хазайката си? И в краен случай-ако не можеш да си дойдеш-покани майка си или друг близък/ако имаш възможност/ за да види сладкото си внуче.
Адриана,чета постингите ти и много ми допада мисленето ти-знам че си силна натура и непременно ще се оправиш!!! Я тегли една майна на всичко и ДНЕС не го мисли!!!

Адриана, дано не ти прозвуча като някое клише. Ти сама казваш, че си родила дете там, т.е. ти си емигрант, но ТЯ няма да е!!! Дано ме разбираш правилно. Всичко е въпрос на много време и търпение. Повярвай ми, зная за какво говориш... Аз в допълнение на всичко емигрирах в Азия, наистина съвсем съвсем легално, но имах огромна ментална бариера. Има неща, които и до днес не мога да приема, но ми се налага, защото сина ми расте именно с този манталитет.
Събери разчупените си душевни частици и смело на пред!!
Знаеш ли, казжат че едно от условията на щастието е добрата перспектива - а ти я имаш!!! Освен това ние самите "сьздаваме деиствителност", така че ако си позитивно настроена - ще победиш всякаква бюрокрация.

Много си мила, но нали това е проблема ЛЕСНО ЩЕ ИЗЛЕЗА СЪС СТЕЛА,НО ПОСЛЕ НЕ МОГА ДА ВЛЕЗА В АНГЛИЯ С НЕЯ КАТО НЯМА ВИЗА

Мерси мамо Фин-тъкмо ще видя сладуранката а и много хубаво готвя,нищо че не пиша във форума за готварство,но пукта виза-няма мърдане

Пак съм аз-мерси на всички, че ме подкрепяте и каните насам натам И на мен ми се ще свят да видя, поне пари бол ако няма да купуваме къща Всичко стоварих на главата на мъжа -той да се оправя,че аз вече ще превъртя от тревоги.....и на него не му е лесно ,но поне той е хладнокръвен, докато аз съм един малък 1.62 см огън и като се разпаля става пожар