късмета да си емигрант

Ако ти кажа мила,че Халифакс искат доход от 90 000 нагоре за моргидж-откъде пусти пари. След гадните скандали с  визите нещата са станали ужасно противни

Днес пак звънях за час за на Стела визата и чак ме отрязаха-"Ако сте оназя ,която звъня вчера да знаете ,че нещата само по пощата стават" Ако и на мъжа му откажат като звънне ще пишем на местния член на Парламента Без бой не се давам, искам да си ида , а не мога да пътувам

Ади,ние тук нямаме такива проблеми,но нещата при вас с бизнес визите нещо се заку4иха---гледах по новините на БиТиВи,но ти стискам палци вси4ко да се нареди,съвет не мога да ти дам,кураж и не се от4айвай

Мерси Пак пояснявам -ние си имаме визи и трябва само да ударят подобна на Стелчето,но като чуят Бг --------- "Оооооооооооооооооооооооо, вие сте от онези, които само лъжат,взимат заеми и бягат и прочие благини" И наистина е така,няма какво да си кривя душата,че сме света вода ненапита, заради стотина мизерници горят хиляди

Eто заради това винаги съм се дразнела, че заради сухото гори и мокрото

Адриана, съчувствам ти за проблемите, защото май и тук чиновниците са като българските. А откакто стана скандала с посолството в София тук българите хич не ни гледат с добро око, защото то не бяха коментари и предавания от парламента им по този повод, не беше чудо.

И моя съвет за ипотеката е опитвайте и на други места. Има и разни малки компанийки, не големите банки, които отпускат заеми. Пък като купите къща, ще прехвърлите ипотекана при по-изгодни условия.

За визата на Стела - абе как така ще те карат само по пощата, особено след като случаят е толкова ясен!!! Аз си спомням, че като кандидатствах за една от моите визи, можеше и на място, но просто това не ме устройваше и затова си подадох документите по пощата. Но може пък и да са им се променили правилата оттогава или пък да е дискриминация само срещу нас българите. Аз от 9 месеца чакам решение за гражданство и въпреки че всичко ми е изрядно и че уж за 6 месеца трябваше да стане, ето на още си чакам, а пък и те предупреждават да не им се обаждаш да питаш, че видите ли това им забавяло работата. Убедена съм, че фактът че съм българка не е маловажен, защото на един колега на мъжа ми - индиец, му дадоха гражданство след 3 месеца чакане. Ноември месец подал документи, а вече мина през церемонията и чака паспорта си.

Извинявай, че ти разводних постинга с моята история, но май дискриминацията яко тресе тукашното общество или поне държавните институции.

Здравей Милада, добре дошла Дано всичко потръгне най-накрая,че нерви не ми останаха. Ей на и днес тук бил някакъв Бг министър "да решава" проблема с визите и дискриминацията на българите в Кралството-дрън,дрън ,бла,бла сигурно и той нищо няма да направи ,но пък ще се разходи до Лондон за чужда сметка

Днес си говорихме с една приятелка по повод историята с визата на Стелчето и тя ми вика "Идват избори и са затегнали положението,споко ще се оправи". А дано Господ я чуе,че ако трябва да чакам и виза за едно малко същество,което няма никаква вина в цялата работа съвсем ще се измъча. Какво е направило милото,че да му бавят нещата при ясен случай Абе гадна работа, така е вече месец, а и това време не се оправя, мани и една носталгия ме гони....................айде стига съм се оплаквала

Май ще трябва да се заредим с търпение. Уф!

А пък за носталгията... пусни си някоя българска песен, прочети стих, гушни бебка и си поплачи и ще ти олекне. Временно решение, ама работи. Поне при мен, де. Съжалявам, че не съм в Лондон, да се срещнем на приказка, да се разтушим. Щото и аз така по цял ден съм с малкия и някои път ми избиват чивиите. Пък тук имаме само едно приятелско семейство българи, ама пак и с тях рядко се виждаме.

Хайде късмет и горе главата! Пък и олеква като си споделиш тревогите, нали?

Олеква..................но като видиш тема като онази в Клюкарника за емигрантите и простотията много бързо ме пуска носталгията

Хора, днес сервирах новината в Бг Е няма да ви обяснявам колко гадно се чувстват хората-свили сърца от вълнение кога ще видят бебето    

Сега още повече ми се реве

Адриан4е, ти си ги вцепенила хората в БГ. И при нас е подобно, 4е още не знаем кога ще се прибираме, за да покажем бебешока ( но не заради проблеми като вашите ) и на нашите също им е много криво, ама аз гледам да им поддържам надеждата, 4е съвсем скоро ще се върнем, пращам им снимки по пощата, малкият им " приказва " по телефона и това някак си като 4е ли улеснява нещата...

Да отговоря на miravmbd - живея в Източна Англия, Suffolk. Ако има някоя мама на близо да се обади

А за носталгията пак... Преди 2 дни говорих с моя приятелка в България и тя има малко бебче и питам как сте що сте, и тя: "Ами, ние сме добре, но баща ми почина." Съвсем внезапно си отишъл, сърдечен удар, че и млад човек. Като ме сви сърцето и мен и си ми домъчня за моите родители, които все за броени дни в годината виждам, че някои години и въобще не виждам... Звъннах в къщи и си направих повече от час разговор с баща ми и някак си ми поолекна... Пък и си отиваме за Великден и го чакам с нетърпение. Последно си ходихме преди година, пак по Великден и въпреки че поне по 2 пъти в седмицата се чуваме по телефона, така ми лиспват нашите и брат ми, ама...  

Хайде да се оплача и какво ми се случи днес, като съм на тема вайкане   Бяхме излезли с малкия на разходка и много искаше да се пуска по пързалката на детската площадка. Качих го горе на пързалката, а той вместо да седне и да се пързулне се обърна на обратно към стълбите и като реши да слиза по тях, кракът му хлътна и хайде с главата надолу. Леле още ми е пред очите и скоро няма да го забравя... Удари си главата в желязната конструкция и венага му излезе страшна цицина. Аз хукнах към доктора и въпреки че имаше много хора ме приеха доста бързо и го прегледаха. Май се е оттървал засега само с цицината, но ще трябва да го наблюдавам няколко дни. За първи път ми се случва така да се удари, по сериозно, и аз изперках. Повече от него май имах нужда от лекарска помощ.