ОСИНОВЕНИ,време е да кажем нещата такива,каквито са!

neizvestna, съжалявам за домашното насилие на което си била свидетел и участник. Става дума за това, че темата е “Осиновени,време е да кажем нещата такива каквито са!“ и в нея осиновените споделят и разголват душите си. Има толкова много други теми в които можеш да пишеш за нерадостното си детство и в които да даваш рецепти за преодоляването му. Нищо лично, просто това не правилното място. 

тита, не се разбира какво имаш, какъв телефон, днес те поздравява някой, пък друг те поздравява на 12.01...... наистина набързо си го писала 

neizwesna, аз не живея с усещането, че не съм постигнала вътрешната си хармония.  Но това, което споделих тук, понякога е толкова по-силно от мен, че успява да разтърси чупливия ми свят. Аз не търся на всяка цена одобрение от всички. Търся го от най-близките си хора. Такава съм. За мен това е важно. Защото те са моят свят.
Имам опасенията, че думите ми са разчетени като „аз съм най-нещастното осиновено дете” и искам да уверя, че никога не съм си и помисляла за миг дори такова нещо. Аз просто исках да споделя онова, което е вътре в мен и което потискам с години. Не съм му позволила да ме унищожи. Аз съм безкрайно благодарна на мама и татко и ги обичам безусловно. Без „въпреки” и „защото”. Но просто с мама сме две различни вселени. Знам че и тя ме обича безусловно. Но по своя си начин. И затова съм объркана. Затова се питам не искам ли много от нея? Или може би аз не давам колкото е необходимо от себе си? Не мога да кажа, че прощавам на мама, защото не мисля, че имам право да я виня. Приемам я такава. Но тази неслучила се никога близост между нас ме боли. Защото не исках да е така. И защото тя е МАМА.
35 години са много и малко, но аз знам, че най-дългото пътуване е това към себе си. И за да имам смелостта да вървя по този път, трябва да извадя, както каза Бианка, призраците от миналото на светло. За да мога да уча и детето си на смелост. А то за мен е най-важното. Много по-важно от моята болка.
Не се връщам към миналото, защото така съм избрала. Просто  пътя, по който човек върви рано или късно минава отново през мястото, откъдето е тръгнал. Аз не искам да се връщам с нагнетени чувства на това място. Не искам да се връщам с опасения и болка. Искам да разкажа за него на детето си без чувство за вина и неразбраност.
Не исках споделеното от мен да прозвучи драматично. Няма да убеждавам, че само осиновено дете може да го усети така, както го усещам аз. Объркано ми е. И ме боли. Може би утре ще съм подредена и друга... Искам да съм...

delce   

Важно таи като имам само латиница и3полzвам  буквата "ж" нормално като в жаба, но и като  в жиже (синоним  = бутилка). За думата цастие и 3а думата ноц и3полzвам "ц". За думата ьиьо (брат на тате) и3пол3вам "ь" . Съжалявам ако много ви и3маьа.

Специално 3а другата а3,

zдравеи мила,

Открих то3и форум преди два дена. И 3а парви път в живота си режих да ра3крия, она3и голяма болка, която с години невероятно добре прикривах дори и от самата себе си. Далго обмислях тоьно какво да ра3кажа, но режих ье каквото и да е няма да е достатаьно да ме ра3берете истински. Как да опиже ьовек болката като е ра3касан между доброто в живота си и всиько онова, което е било толкова ужасно и несправедливо. Как да ви опижа колко ме боли като и самата а3 не оса3навам степента на това ьуство. Це е необходимо да се освободим от всиьки типиьни и и3лижни опити 3а сравнение между осиновени деца и не такива, просто 3ацото такива савпадениа в преживяното има много, но на едните докато им е по по3волено да и3кажат маката и болката си, 3а нас осиновените деца това е просто табу, 3ацото ние трябва да сме благодарни ье ваобце сме имали касмет да полуьим обиь и дом. И така повеьето от нас се 3атварят с маката си в себе си от страх да не ра3оьароват всиьки и да не потвардят типиьното клиже "Ние какво ти ка3ахме, в3е го от улицата дето се ка3ва, а то виж как ти отвраца. Сякаж ако беже останало в дом цеце да му е по добре." А3 лиьно се страхувах ье ако не служам мама це ме остави и няма да се варне. Мила другата а3, ти просто с ра3ка3а си докосвац и моето наранено сарце. Вярно и3живяванията са ра3лиьни, то и няма как да савпаднат, но принципа е един и сац. Както и страха ье някои це те ра3бере неправилно. Искам да 3наеж, ье аz напално те ра3бирам, какво тоьно се опитваж да и3кажеж. Благодарение на твоето смело дужевно ра3критие не е необходимо и а3 допалнително да ра3ка3вам сас слуьки 3а да опижа как се ьуствам. А3 само 3нам колко много ме боли , но ми поулекна като открих ье не сам сама с болката си.
Обиьам ви всиьки, 3ацото ми пока3ахте ье не сам толкова сама сас садбата си както се ьуствах преди.
Истината е ье неса3нателно от всиьки се прави това постоянно ра3деление, като се фокусира вниманието прекалено много варху всиько което правят осиновените деца. Истината е ье всяко дете 3лобее, дивее, прекраьва граници и прави грежки докато тарси себе си. Само се надявам са нас и всиьки нажи братя и сестри по садба, малки и големи един ден да ни се даде това право да си кажем искренно колко ни боли, бе3 да бадем неправилно садени и да ни мислят са неблагодарни. Ние само си 3наем колко сме благодарни са целия касмет, всиьки жансове в живота и маиьината обиь. Тя на мене никога не ми е липсвала, липсва ми свободата да мога да и3кажа кога колко ме е боляло. И а3 имам право на това.



Пожелавам на всиьки много кураж, 3ацото на мене все оце доста ми липсва, но це ми е нужно много време. 

Капка, 26 години, осиновена на 3 месеца, ра3брах слуьаино на 8 години от парва братовьедка, мама отка3ва дори да повдигна та3и тема, татко нямам

Mira Съжалявам, ако е трябвало да обясняваш на някого, че аз не съм ти  . Помислих си, че точно към теб могат да бъдат насочени съмненията, макар че тези, които те четат внимателно и задълбочено, знаят, че ти си стигнала предела на своята откровеност тук, дори с риска да те смятат за "откачалка". В началото, когато за пръв път влязох в този форум, в себе си спорех ожесточено с теб. Случваше се да го правя и във форума. После малко по малко проумях причините за тази моя "съпротива". Ти ми помогна да поискам да изкарам на светло другата аз. Да не я потискам, да не ме е страх да я хвана за ръка и да се опитам да и помогна.
Смисълът да се нарека с друго име не е, защото ме е страх от това, че някой ще ме нападне и ще ме обвини в неискреност и ще ме пита "на коя да вярваме?". И двете са истински и двете съществуват. И двете съм "аз". Но едната е тази, която знае, че няма право да иска повече от това, което и се дава, защото е достатъчно, че е имала и има всеотдайни родители, дом, обич. А другата е тази, която усеща празнина в себе си, вина за неслучилото се. И страх... С тях трябва да се справя. Заради себе си и заради любимите си хора...
 

3драевеи мила Мираетта,

Това което ми ра3ка3важ, ье има много които те мислят и са мен и са другата а3, на мен лиьно ми потвърждава лиьно моето мнение са доверието между хората. Парво ти са необходими сили да споделиж от теб преживяното, после се ока3ва ье трябва да сабереж сили да опровъргаеь всиьки самнениа, и несагласия и т.н. Надявам се 3анапред повеьето да оса3наят ье смисала според мен нат то3и форум е да споделим, не ни са необходими и3лиьни коментари и савети. Ние маи всиьки сме ги ьували. "Ама няма смисъл да се ьустваь така, трябва да си истински цастлива и благодарна." Осъ3навам всиько дори и това ье искренно е ка3ано, но пусто му сърце еди и му обеснаваи. 
Аz 3апоьнах да проьитам много от твоите ра3ка3и и много твои и3ка3сания са си тоьно на мястото. А3 лиьно не бих имала та3и сила да и3кажа нецата така ря3ко както ти успяваж, но понякога така си го пожелавах да имах те3и сили. А3 лиьно въпреки ье съм от скоро тук, успявам да ра3по3ная и хората които пижат по техния стил. Ако повеьето мами просто не само ьетяха какво сме писали, а успяваха да усетят и тоьно ка3аното, цяха да усетят огромната ра3лика помежду ни и да оса3наят ье само болката ни оприлиьава.
А3 лиьно реьих от днес да се регистрирам, въпреки ье толкова ме е страх, не 3нам 3ацо, но 3нам ье това це е моето ново наьало.

До скоро от мен Капка

И ние с мъжа ми сме на мнение, че нещата трябва да се казват такива, каквито са. Ще цитирам библията - "Ще познаете истината и истината ще ви направи свободни.". И двамата с мъжа си сме осиновени. Намерихме почти всички роснини, освен баща ми. Не всички се отзоваха. Например бащата на мъжа ми само се запозна с нас и толкова. Чакахме го 3 год. да ни запознае със сестрата на мъжа ми и с чичо му(обеща), но накрая решихме сами да ги намерим. Не моожете да си представите подобно щастие - на сестра му живота се промени - вече почти всяка седмица се срещаме. С чичо му всеки ден по скайпа...А МАЙКА МИ СЕ ВЪЗСТАНОВИ ОТ РАК ОТ РАДОСТТА, ЧЕ СМЕ СЕ НАМЕРИЛИ, И ЧЕ НЕ Я ОСЪЖДАМ!!!ЦЯЛ ЖИВОТ МЕ Е ТЪРСИЛА! Затова смело напред. Имаме право да познаваме корените си. Това не означава, че не обичаме осиновителите си, макар че моите не са много за обичане, но все пак ги обичам.