В тези времена,в които живеем съм твърдо "за".
- Публикувана: 2 окт. 2007, 19:02 ч.
- Последно мнение: 10 окт. 2007, 16:51 ч.
За и Против GSM -ите в училище
Твърдо за! Има още от миналата година, когато беше в 1 клас. Едно дете му изляло половин шише вода в гърба и понеже е много срамежлив не казал на госпожата. Не ми се мисли, ако нямаше телефон как щеше да стои 3 часа мокър, а беше януари месец! За по-спешни ситуации си е направо задължително. Госпожата им е с Прима( обяснимо, за толкова им плащат) и няма възможност да звъни за всеки проблем.
Здравейте , дъщеря ми е 1-ви клас и доста се двуомих дали да и дам телефон в училище , но след като един ден се получи сериозно недоразумение от страна на учителката , което доведе до рев и благодарение на телефона нещата се оправиха , сега съм напълно ЗА.
А вие как мислите? Дано се получи хубава дискусия
А вие как мислите? Дано се получи хубава дискусия
ЗА, разбира се
Но не и прекалено скъп телефон. 
Твърдо против, но за съжаление не ми се оставя избор 
И аз бях против, докато една вечер в 18,30 часа синът ми не се обади плачещ по мобилния, за да ми каже, че е паднал по стълбите в училище и че му се губи паметта.
Случва се в междучасие, медицинската сестра си е тръгнала отдавна, канцеларията е заключена и достъп до телефон няма, класната му няма часове в момента, добре, че беше мобилният. Добре и че баща му беше вкъщи, та успяхме по най-бързия начин да го вземем и заведем в Бърза помощ. Слава богу, нямаше отрицателни последици, освен няколко цицини. А можеше да е доста по-зле...
Оттогава съм твърдо ЗА мобилните телефони. Особено, когато децата ни се прибират посред нощите от училище по тъмните и несигурни улици.
Макар че моят син е още твърде малък, определено съм ЗА мобилните телефони. Ще бъда много по-спокойна, ако мога винаги да се свържа с него.
преди 2-3 години гледах в М-Тел GSM-и за съвсем малки деца - с 5 бутона, на които са запаметени важните за тях номера. За да се запаметят номерата картата трябва да се сложи в нормален апарат. Смятам след година-две или три (не мога да преценя кога ще може да използва телефона) да му купя такъв апарат
преди 2-3 години гледах в М-Тел GSM-и за съвсем малки деца - с 5 бутона, на които са запаметени важните за тях номера. За да се запаметят номерата картата трябва да се сложи в нормален апарат. Смятам след година-две или три (не мога да преценя кога ще може да използва телефона) да му купя такъв апарат
Отношението ми е противоречиво и не мога да дам еднозначен отговор.
По-скоро против.
Неусетно децата ни стават жертви на новите технологии. От бебета гледат анимации, на три-четири години боравят свободно с дистанционни и техника. На четири-пет овладяват до съвършенство плейстейшън игрите. На седем-осем години ги виждаме в компютърните зали - зомбирани, бледи, с изцъклени очи.
На същата възраст е нормално да се разхождат с мобилни телефони. Притежанието им ги прави достойни на останалите от кастата. Познават техническите показатели и новите модели по-добре от възрастните. Сравняват се, конкурират се, комплексират се.
До преди 10ина години нямаше мобилни телефони и сме оцеляли. И ние ходихме на училище и оцеляхме.
Може би съм консервативна, но подкрепям въвеждането на униформи в училището, съдаването на равен старт, дори с риск за унификация.
Уви, зная, че убежденията ми нямат никакво значение и че децата ми няма как да останат встрани от пътя по който вървим всички ние.
Да, по-спокойна ще бъда ако по всяко време мога да звънна на детето си, признавам.
А как да не го контролирам?
Цената на моето спокойствие равнозначна ли е на останалите вреди, които притежанието на подоблни играчки носи?
Такива са въпросите, които ме вълнуват по тази тема и ми пречат да имам категоричен отговор.
По-скоро против.
Неусетно децата ни стават жертви на новите технологии. От бебета гледат анимации, на три-четири години боравят свободно с дистанционни и техника. На четири-пет овладяват до съвършенство плейстейшън игрите. На седем-осем години ги виждаме в компютърните зали - зомбирани, бледи, с изцъклени очи.
На същата възраст е нормално да се разхождат с мобилни телефони. Притежанието им ги прави достойни на останалите от кастата. Познават техническите показатели и новите модели по-добре от възрастните. Сравняват се, конкурират се, комплексират се.
До преди 10ина години нямаше мобилни телефони и сме оцеляли. И ние ходихме на училище и оцеляхме.
Може би съм консервативна, но подкрепям въвеждането на униформи в училището, съдаването на равен старт, дори с риск за унификация.
Уви, зная, че убежденията ми нямат никакво значение и че децата ми няма как да останат встрани от пътя по който вървим всички ние.
Да, по-спокойна ще бъда ако по всяко време мога да звънна на детето си, признавам.
А как да не го контролирам?
Цената на моето спокойствие равнозначна ли е на останалите вреди, които притежанието на подоблни играчки носи?
Такива са въпросите, които ме вълнуват по тази тема и ми пречат да имам категоричен отговор.
Цената на моето спокойствие равнозначна ли е на останалите вреди, които притежанието на подоблни играчки носи?
Не разбрах - кои са вредите?
За другите неща - не си съвсем права.
Много зависи от родителите. Аз изпитвам ужас от това детето ми да не се 'зомбира' и вкъщи няма ДВД, за да не се вземат филмчета - четат се книжки или се слушат приказки от диск/които се намират ужасно трудно/. Гледа се единствено "Кайо" по немската телевизия. Съвсем съзнателно знае единствено как се включва-изключва ТВ. За сметка на това нямам търпение да я науча да чете и да използва Гугъл.
Обаче съм за униформите...
Идеята ми е, че родителите рядко позволяват и са 'за' всичко, което си изброила. Едни се страхуват и забраняват едно, други друго и това носи известно 'равновесие'.
Нашето време обаче е тотално различно от тяхното... Както това на родителите ни от нашето...
А съвсем наскоро четох в една статия на "Капитал" за учениците, че ГСМ-ите са повод за фукни до към 3-4-ти клас. По-насетне били просто средство за комуникация.
На новите технологии нищо им няма. И поне в нашата къща децата имат достъп до тях по всяко време. Не са се зомбирали, а са свикнали с тях. Спомням си, че преди много години, когато си купихме първия компютър с баща им, по цели нощи сме играли и само се дебнехме кой кого да изпревари. И това време мина.
Това, което не им позволяваме е да влизат в разни чатове и изобщо да участват в каквато и да е комуникация по мрежата с други хора. Могат да играят игрички и да четат
Това, което не им позволяваме е да влизат в разни чатове и изобщо да участват в каквато и да е комуникация по мрежата с други хора. Могат да играят игрички и да четат
................
За децата телефоните са лъскави играчки. Те им придават важност и ги карат да се доближават до възрастните. Освен това са белег на стандарт и възможности.
Не искам децата ми да бъдат комплексирани, защото нямат последният модел мобилен, или пък през месец да искат нов модел, щото другите имат такъв. Не ги искам вещомани, малки снобчета, но и бих страдала ако се комплексират и другите им се подиграват, което да мачка самочувствието им.
И тъй като не мога да открия златната среда, отрицанието ми се струва най-лесно, а може и да греша точно тук
До 3-4 клас се фукат с телефони. След което вероятно намират друг обект за фукни. Въпросът не е в обекта на фукнята, а в тенденцията това да бъде критерии по който се оценяват, дружат, съревновават.
Аз вероятно съм от родителите, които налагат доста повече забрани. Единствено телевизия им позволявам да гледат. Никога не са сядали на компютър, няма и да седнат скоро. Денис имаше зверско залитане с плейстейшъна преди година и половина до степен, че спря да се храни, да спи, да чува и говори. За сметка на това овладя до съвършенство игрите, минаваше всички нива за отрицателно време. Това продължи месец и нещо. Уплаших се много. Току що беше навършил четири.
От тогава не е виждал плейстейшън, нито ще види още дълго време. С компютъра е същото.
Искам децата ми да тичат, да играят с топки, а не да играят игри / телефоните също имат/ и да прекарват часове пред монитора.
Това е просто моето виждане за нещата.
X
Реклама